Отиди на
Форум "Наука"

Вероятността да има извънземен разум е по-малка от тази да няма


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Ново научно изследване показва, че е по-вероятно да сме сами във Вселената

statiq-radiotelescope.jpg

Photo credit : Wikipedia user Hajor

28 юни 2018 г. 17:05 ч.

Светослав Александров. По въпроса за извънземните, великият научнофантастичен писател Артър Кларк е казал следното: "Има само две възможности. Или сме сами във Вселената, или не сме. И двете са еднакво ужасяващи". 

Най-новото научно изследване силно накланя везните в първата посока. В своя статия учените Андърс Сандбърг, Ерик Дрекслър и Тоби Орд от Оксфордския университет стигат до извода, че вероятността да няма извънземен разум в наблюдаваната Вселена е много голяма. 

Статията е озаглавена "Премахване на парадокса на Ферми". Напомням на читателите, че през 1950 година, по време на обяд в лабораторията Лос Аламос, учените започват да дискутират по случайност, ей-така между другото, въпроса за летящите чинии и извънземния разум. Никой не предполага, че впоследствие този обяд ще стане легендарен и по време на него ще се роди една от най-великите мисли относно търсенето на извънземни. В хода на дискусията Енрико Ферми задава елементарен въпрос: "Но къде са всички те?"

Наистина, къде са извънземните? Ние живеем на планетата Земя, която обикаля около звезда - Слънцето. Но Вселената е огромна. В нея има множество други звезди. Около тях може да има множество други планети. Статистически има шанс на някои от тях да е възникнал разумен живот. Тогава защо не виждаме доказателства за неговото съществуване? Вселената изглежда пуста. Радиоантените на SETI претърсват космоса за чуждоземни радиосигнали, но уви - през последния половин век такива не са намерени. Именно съществената вероятност да има разумен живот във Вселената, съчетана с липсата на доказателства за такъв, днес носи името "парадокс на Ферми", в чест на големия учен. 

Правени са множество опити да се разреши този парадокс, но всички те са незадоволителни. Несигурността идва от факта, че е трудно да определим какъв брой планети във видимата Вселена притежават разумен живот. Математически проблемът е формулиран от Франк Дрейк през 1961 година, който дава следното уравнение:

N (броят развити цивилизации)= R* x fp x ne x fl x fi x fc x L, където:

R*= броят звезди в нашата Галактика

fp= каква част от звездите имат планетни системи

ne=броят планети, на които може да започне живот

fl=на каква част от тези планети може да започне биологична еволюция

fi=на каква част от горепосочените планети еволюционният процес ще доведе до появата на разумна цивилизация

fc=на каква част от горепосочените планети разумната цивилизация ще развие радиокомуникация

L=периодът от време, за които тези цивилизации излъчват радиосигнали. 

Проблемът на уравнението на Дрейк е, че не всички от параметрите могат да бъдат установени с точност. Някои от тях - да. Лесно можем да кажем какъв е броят на звездите в Млечния път. През последните години започнахме да изясняваме стойностите на параметрите fp и ne, благодарение на космически мисии като телескопите "Кеплер" и "Тес". Но все още нямаме ясна идея какви са останалите стойности. Или както казва Джил Тартър (която е астроном от проекта SETI): "Уравнението на Дрейк е чудесен начин да формулираме невежеството си". 

Опитите за решаване на уравнението на Дрейк винаги са разчитали на определени догадки за неясните параметри. Някои учени казват: да предположим, че стойността на еди кой си параметър е еди каква си. С помощта на тези догадки ще се получат определени стойности на N, но те, от една страна, не са точни, а от друга страна често пъти се представят в медиите като факти, докато в реалността става въпрос просто за едни предположения, лежащи върху догадките. Не на последно място, в условията на тази несигурност резултатът N зависи и от личните пристрастия на учените - оптимистите винаги са склонни да завишават параметрите, а песимистите да ги занижават. 

Ето защо Сандбърг, Дрекслър и Орд използват съвсем различен подход. Те провеждат статистически анализ на уравнението на Дрейк, но третирайки параметрите такива, каквито са - несигурни. Взимат най-големите и най-малките възможни стойности, съобразно текущото научното познание. Накрая вместо да се получат предположения (както обикновено се случва по време на по-лаишките тълкувания на уравнението на Дрейк), екипът от учени получава реалното разпределение. Разпределението е доста широко поради несигурностите на параметрите, но въпреки това показва каква е вероятността да сме сами във Вселената.

Резултатът е изненадващ - оказва се, че има голяма вероятност да сме сами в галактиката! Искам да подчертая, че това не е категорично становище - "да, има разумен живот" или "не, няма разумен живот". Но статистическият анализ на уравнението на Дрейк предоставя сравнително точна оценка на вероятностите. Изчисленията показват, че вероятността да сме сами в нашата галактика Млечен път възлиза на между 53% и 99.6%, а вероятността да сме сами в цялата останала Вселена - между 39% и 85%. 

"Когато вземем предвид реалистичната несигурност, като заменим конкретните догадки с вероятностните разпределения, които отразяват нашето текущо научно разбиране, няма причина да сме убедени, че в Галактиката (или наблюдаваната Вселена) съществуват други цивилизации", пишат авторите. "Установяваме съществена (ex ante) вероятност да няма друг интелигентен живот в наблюдаваната Вселена и поради това не бива да ни изненадва, че не можем да открием никакви следи от неговото съществуване. Този резултат премахва парадокса на Ферми и по този начин елиминираме нуждата да вкарваме спекулативни механизми защо цивилизациите неизбежно нямат наблюдаем ефект във Вселената". 

В крайна сметка това е научният подход. Ако нямаме доказателства за наличието на извънземен разум, Бръсначът на Окам ни дава основание да предпочетем теорията с най-малко излишни предположения. Най-простото обяснение е, че ако няма признаци за съществуването на извънземни, то най-вероятно такива няма, отколкото да спекулираме, че извънземни има, но... "крият се", "не проявяват интерес да се свързват с нас" и т.н. 

Тогава е хубаво да се замислим защо много учени продължават да вярват в извънземния разум, макар и доказателствата за неговото наличие да са нула. 

Новото проучване се дискутира изключително активно сред космическите общности. Илон Мъск, основателят на космическата компания СпейсЕкс, коментира, че с оглед на новите резултати, става все по-наложително да разселим земния живот на другите планети. Ако нашата цивилизация е единствената разумна в цялата Вселена, то трябва да положим всички усилия, за да я запазим. Включително чрез космическа колонизация. 

Ще си позволя да дам и аз своите коментари по темата, не само като администратор на КОСМОС БГ, но също така като биолог. Изчисляването на вероятностите е важно, но според мен въпросът за разумния живот във Вселената все още е далеч от своето окончателно разрешаване. Науката е тръгнала в правилна посока - първо трябва да установим дали има други места във Вселената, където съществува прост (микробиален) живот. Засега данните от космическите апарати показват категорично, че органичните вещества, структурните блокчета на живите организми, са широко разпространени - открили сме данни за тяхното съществуване на други планети и луни в Слънчевата система. Но все още не сме открили нито едно място, където от тези органични вещества да е протекла абиогенеза и да са се появили микроскопични организми. Ако открием дори и най-прост живот, да кажем, на Марс или на Енцелад, това ще е огромна крачка за науката - ще знаем за наличието на поне едно място освен Земята, където има жизнена дейност. 

Но и отговорът на този въпрос ще е само една малка крачка напред към изясняването на цялостната картина. Възможно е микробиалният живот да е често срещано явление във Вселената, но същото да не е вярно за разумните цивилизации. Дори на нашата Земя в продължение на милиарди години животът е съществувал само под формата на най-прости едноклетъчни организми. Земята е на цели 4.5 милиарда години, но едва преди 900 милиона години са се появили първите многоклетъчни организми. След това изминали още 400-500 милиона години, преди тези многоклетъчни организми да излязат на сушата. А динозаврите са измрели съвсем наскоро спрямо космическите мащаби: преди 65 милиона години. 

Еволюцията на хоминидите е явление, което е станало едва в последните 6 милиона години. От тях развитието на Homo sapiens се случва през последните 200 - 300 000 години... 

Горепосочените факти говорят сами за себе си: в продължение на милиарди години животът на Земята е бил едноклетъчен, в продължение на милиони - мноклетъчен, но без да е имало човешка цивилизация, а в продължение на хиляди години е имало човешка цивилизация, но тя не е била технологично развита. Каква е гаранцията еволюцията да е протекла по подобен начин и на другите планети? Имаме ли увереност, че изобщо ще открием планета с живот? Не. А такава с разумен живот? И на какъв етап от развитието му ще е той? Не знаем... 

Това не значи да не опитваме. Показаното по-горе проучване ни изяснява вероятностите съобразно текущото развитие на науката, но още данни трябва да бъдат натрупани, още наблюдения трябва да се направят, за да може да се доближим до по-сигурен отговор. 

Намираме се съвсем в началото от космическата епоха. Възможно е в рамките на нашия живот никога да не научим отговорите на големите въпроси по задоволителен начин. Но може и да ги научим. Въпреки това трябва да се приготвим да чакаме. Космонавтиката е достатъчно вълнуваща днес, дори и когато правим още тези най-елементарни крачки извън пределите на нашата планета. Важното е, че пътешествието е започнало. Важното е, че сме на правилния път. Дано не се отклоним и да продължим да сме все така любознателни. А отговорите все някой ден ще дойдат - рано или късно. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2270-2018-28-june-we-are-alone

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, SAlexandrov said:

В крайна сметка това е научният подход. Ако нямаме доказателства за наличието на извънземен разум, Бръсначът на Окам ни дава основание да предпочетем теорията с най-малко излишни предположения. Най-простото обяснение е, че ако няма признаци за съществуването на извънземни, то най-вероятно такива няма, отколкото да спекулираме, че извънземни има, но... "крият се", "не проявяват интерес да се свързват с нас" и т.н.  

Космоса е наистина голям, така че обеснението не може да е толкова просто, така че да разчитаме само на бръснача на Окам. Причините поради които не можем да видим сигналите на извънземните могат да са много. Примерно сигналите може да нямат нужната сила за да преодолеят пространствата. Сигналите може да се губят в целия хаос от енергини лъчиния из космоса. Могат да се губят из тъмната материя. Извънземните може просто да не знаят на къде да изпратят сигналите си за да достигнат до нас, тъй като може да сме невидими за тях. Може би виждат само Юпитер и Сатурн използвайки методите които ползваме ние за разкриване на планети.  

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Може и наистина появата на разумен живот да е плод на такава поредица от случайности, че да се случва изключително рядко. И да се окаже, че баш в нашият клъстер Виго, в настоящата епоха сме си само ние. Че то едно уцелване на тотото, дето си е много вероятно събитие е с вероятност 1:18 000 000. Ако вероятността за поява на разумен живот в подходяща звездна система е едно към десетки, или стотици милиарди, това със сигурност би надвишило подходящите системи в Млечния Път и по-скоро ще гони като бройка подходящите системи в клъстера. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вселената е безкрайно голяма.Следователно шанса да има друга Земя с разумен живот е безкрайно голям.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Безкрайността на вселената е малко спорна :) Земята е на съвършено точното разстояние от Слънцето (както и то с идеалната големина за нея), както и на това от Луната и Юпитер, които да балансират. Дори Луната само ако беше малко по-голяма приливите и отливите щяха да са като цунамита, ежедневни. А съвсем леко встрани от мястото си ако беше земята живота щеше да е невъзможен, дори и водата нямаше да може да съществува в течно състояние.
Вселената може и да е безкрайна, но това не означава, че допуска съвършени повторения сред нейните случайни образувания ;)

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Warlord said:

Вселената може и да е безкрайна, но това не означава, че допуска съвършени повторения сред нейните случайни образувания ;)

Ако вселената е безкрайна, това означава ,че може да има безкрайно много съвършени копия на Земята.

Но не е необходимо да бъдат съвършени копия за да има разумен живот на тях.Достатъчно е условията за живот да са близки до земните.Бактериите могат да виреят при високи температури(гейзерите).На Хеликобактер Пилори пък не и пречи високата киселинност в стомаха.Огромното налягане на 7 000 метра дълбочина не е проблем за някои морски създания.

То въобще не е задължително животът да бъде на въглеродна основа.

п.п. Преди години откриха много интересни форми на живот на океанското дъно.Но не мога да намеря сега информация за тях.Приличаха на колонии с формата на тръби и живееха в топлата вода покрай подводен вулкан.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 30 минути, Vvurbanov said:

То въобще не е задължително животът да бъде на въглеродна основа.

Мисля - задължително е.

Само въглеродът може да прави дълги макромолекули - вериги, които не се разрушават при промяна на ЕМПоле около тях. И да откликват еднозначно на сравнително малките изменения на фона - повторяемост на механичните движения. С натрупване-уголемяване на структурите от тях има и "специализация по свойства" - заради връзки на въглерода с много други хим.елементи, също нужни за живот с Разум - и пак са стабилни. Изграждат невронна мрежа. Никой друг хим.елемент не може да направи това - самоволно, само от естествени причини. А за интелект - са нужни гъвкаво-еластични невронни мрежи, устойчиви - именно във фона на полетата на Земята.

(Силициевите "вериги" - се късат - стават на пясък. Фосфорните "вериги" също се късат.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 11 минути, Малоум 2 said:

Мисля - задължително е.

Само въглеродът може да прави дълги макромолекули - вериги, които не се разрушават при промяна на ЕМПоле около тях. И да откликват еднозначно на сравнително малките изменения на фона - повторяемост на механичните движения. С натрупване-уголемяване на структурите от тях има и "специализация по свойства" - заради връзки на въглерода с много други хим.елементи, също нужни за живот с Разум - и пак са стабилни. Изграждат невронна мрежа. Никой друг хим.елемент не може да направи това - самоволно, само от естествени причини. А за интелект - са нужни гъвкаво-еластични невронни мрежи, устойчиви - именно във фона на полетата на Земята.

(Силициевите "вериги" - се късат - стават на пясък. Фосфорните "вериги" също се късат.)

...

А базиран на въглерод-силиций?

http://science.sciencemag.org/content/354/6315/1048

За съжаление искат 15 $ за статията

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Невъзможно е да няма друг разум във Вселената, тя е толкова огромна че само в нашата галактика може и да има. По законите на квантовата физика и вероятността просто няма как да няма друга планета с условия подобни на нашата, а защо не и по-добри. В дълбините на океана има организми които се "хранят" с отровни за нас вещества, примерно кислородът е важен за нас но за другите организми е отровен. Това означава че, във Вселената може и трябва да има друг разумен живот. Има милиарди галактики, които са много, много по-големи от нашата, а да не споменаваме колко планети и звезди има из Вселената... Възможно е животът на Земята да възникнал първо в друга галактика и планета и с помощта на метеорите да се е развил и тук. това означава че семената на живота са пръснати из вселената и където има подходящи условия там се развива. ? 

Редактирано от Greatest Turk
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Уравнението на Дрейк се отнася за една галактика, а галактиките са безброй, тъй че резултата винаги ще бъде огромен. Но разстоянията са такива, че нито могат да ни чуят нито можем да ги видим извънземните, а пътуването на подобни разстояния през разни червееви дупки явно е просто една фантазия.

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Вярно, че малко по диагонал прочетох, но имам своите бележки.

Да не бъркаме разум и живот, ако говорим за разум - възможно е. Според мене живот може да има (не казвам, че има) дори и в грaниците на слънчевата система.

Какво пречи на Марс да има хемо(лито)трофни бактерии (бактерии "ядящи желязо)", кито Кюриозити не е засякъл? Заради това, че са по-дълбоко, далече, ограниченията на лабораторните апарати, например.

За разум - очевидно разумен живот по нашите критерии в сл система няма. Може ли да се твърди обаче дори за млечния път? Програмата SETI търсят, радиотелескопи слухтят, но могат ли да обработят достатъчно надеждно всичко което хванат? Какво пречи един "подреден" сигнал да интерферира с тези от космическите тела и да стане неразпознаваем? А ако идва отвъд границата на видимата вселена, дължината на радиовълните се увеличи дотолкова, че вече да не могат да се разпространяват?

Уравнението. Не разбрах само защо има два члена ne=броят планети, на които може да започне живот и fl=на каква част от тези планети може да започне биологична еволюция.

Има ли живот, има и еволюция.,загинал ли е, просто се вади от сметките.

 

Редактирано от Joro-01
пак грешчици
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Сетих са пак за Марс и Кюриозити - роувърът, който е и най-сложната лаборатория изпратена на Марс (и не само).

От инструментите му е единствено газ хроматографът. Не е никак малко, но хваща да кажем 20 вида органични съединения, които са косвени доказателства за живот.

Останалите са за неорганична химия - лазерен спектрометър и Quadropole Mass spectrometer. И двата са за неорганична химия, с хилядите градуси, които нагряват пробата, ще видят само атоми на въглерод и водород. Ако има кой да пусне органика през такъв уред.

Не ги подценявам. Quadropole Mass spectrometer, в лабораториите на Земята заема между 2 и 4 куб метра от лабораторията и иска работа и обслужване от квалифицирани специалисти. Това е т. нар.ICP MASS, описван е и той някъде из форума. Все пак роувърът разполага с последните за времето си технологии.

Редактирано от Joro-01
Правописни грешчици ;)
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 28.06.2018 г. at 17:18, SAlexandrov said:

В крайна сметка това е научният подход. Ако нямаме доказателства за наличието на извънземен разум, Бръсначът на Окам ни дава основание да предпочетем теорията с най-малко излишни предположения. Най-простото обяснение е, че ако няма признаци за съществуването на извънземни, то най-вероятно такива няма, отколкото да спекулираме, че извънземни има, но... "крият се", "не проявяват интерес да се свързват с нас" и т.н. 

Не съм много съгласен

Според "Бръсначът на О Кам" най-простото обяснение е че "разумния живот" (цивилизациите) , ако съществува, е толкова рядък (нарядко) в Галактиката/Вселената, че практически няма как да имаме, или да очакваме контакт с него,

поради това че най-близката цивилизациоя, при тази "рядкост", е "недосегтигсема" за нас (и ние за нея), при ограничените скорости на движцение на материя и вълни

Освен това, и в тази връзка - резултатите от анализа не дават нулева вероятност за наличие на разумен живот, и приемането или внушението, че такъв няма, не е издържано научно и логически

 

On 28.06.2018 г. at 17:18, SAlexandrov said:

Изчисленията показват, че вероятността да сме сами в нашата галактика Млечен път възлиза на между 53% и 99.6%, а вероятността да сме сами в цялата останала Вселена - между 39% и 85%.  

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 28.06.2018 г. at 17:18, SAlexandrov said:

N (броят развити цивилизации)= R* x fp x ne x fl x fi x fc x L, където:

R*= броят звезди в нашата Галактика

fp= каква част от звездите имат планетни системи

ne=броят планети, на които може да започне живот

fl=на каква част от тези планети може да започне биологична еволюция

fi=на каква част от горепосочените планети еволюционният процес ще доведе до появата на разумна цивилизация

fc=на каква част от горепосочените планети разумната цивилизация ще развие радиокомуникация 

L=периодът от време, за които тези цивилизации излъчват радиосигнали. 

 

Аз не разбирам как от N (брой) се стигна до вероятност:

 

Цитирай

Резултатът е изненадващ - оказва се, че има голяма вероятност да сме сами в галактиката! Искам да подчертая, че това не е категорично становище - "да, има разумен живот" или "не, няма разумен живот". Но статистическият анализ на уравнението на Дрейк предоставя сравнително точна оценка на вероятностите. Изчисленията показват, че вероятността да сме сами в нашата галактика Млечен път възлиза на между 53% и 99.6%, а вероятността да сме сами в цялата останала Вселена - между 39% и 85%.

Тези 53% процента например, как са свързани с уравнението на Дрейк или негово решение?

Значи ли че решението е  N = 2.1  (нашата планета и още "една и малко")

 

Тези 99.6 % процента например, как са свързани с уравнението на Дрейк или негово решение?

Значи ли че решението е  N = 1.004 (нашата планета и "още 4 стотни")

 

 

Нещо не ми се връзват нещата,. не си ги обяснявам логически / математически /

Нека все пак авторът да се опита да поясни  за тези изчисления  - да направи връзката на верпотността с  N , или по-точно да илюстрира като за деца..

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 32 минути, nik1 said:

Аз не разбирам как от N (брой) се стигна до вероятност:

 N e число само когато имаш точните стойности на отделните множители  R* x fp x ne x fl x fi x fc x L
Ако обаче ако за един или повече от параметрите използваш някаква вероятностна формула, то и резултата N няма да е едно число, а ще са множество числа с вероятностно разпределение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, makebulgar said:


Ако обаче ако за един или повече от параметрите използваш някаква вероятностна формула, то и резултата N няма да е едно число, а ще са множество числа с вероятностно разпределение.

 

Тогава решението на уравнеието на Дрейк ще може да се престави като N = A (число),  с еди какъв си интервал на  неопределеност/толеранс делта А (неопределеността е също число, числено равна  на дисперсията на А) при еди какъв си вероятностен коефициент за нормално (гаусово) разпределение на стойностите.(т.е на числата)

Може да избере и друг тип разпределение, но това не променя нищо

 

Цитирай

Изчисленията показват, че вероятността да сме сами в нашата галактика Млечен път възлиза на между 53% и 99.6%, а вероятността да сме сами в цялата останала Вселена - между 39% и 85%.

Изчиленията не са решения на уравнението на Дрейк - така както е записано и цитирано, а на по-друго уравнение..

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

PS

Действителната стойност на N e едно число. /обяснено като за деца- не може да планетите да са хем 300, хем 300 000/

Това  обуславя нормалното (гаусово) разпределение на вероятните (вероятностните) стойности около тази /една/ действителна стойност..

Имаме "камбана", демек..

 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гледайки ежедневието вече близо 60 години почвам да се съмнявам, че 

Вероятността да има земен разум е по-малка от тази да няма....

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз лично започнах да си повтарям за успокоение думите на Айнщайн....

Айнщайн: Две неща са безкрайни – Вселената и Глупостта!

https://www.dnes.bg/mish-mash/2017/09/17/ainshtain-dve-neshta-sa-bezkraini-vselenata-i-glupostta.353419

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ама нас не ни интересува колко голяма е вероятността да има ИЖ(извънземен живот).Важното е че въобще има вероятност.То и да спечелиш от тото 2 има малка вероятност, но пробваме да спечелим.Можем да увеличим шанса като пускаме повече фишове или да отделим повече пари за търсене в космоса.Вярно е че колкото по малка вероятност има да съществува ИЖ, толкова шанса да го открием е по малък.

Колкото по малък шанс имаме, толкова по голям късмет ще ни е нужен да изтеглим щастливата планета с ИЖ от лотарията.За да увеличим вероятността да открием ИЖ трябва да използваме за търсенето му хора които са късметлии.Иначе цял живот може да пускаме тото и да гледаме към звездите напусто.:ck:

Редактирано от vvarbanov
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 8 часа, nik1 said:

Аз лично започнах да си повтарям за успокоение думите на Айнщайн....

Айнщайн: Две неща са безкрайни – Вселената и Глупостта!

https://www.dnes.bg/mish-mash/2017/09/17/ainshtain-dve-neshta-sa-bezkraini-vselenata-i-glupostta.353419

"...като не съм сигурен за първото".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 часа, Joro-01 said:

А базиран на въглерод-силиций?

Не става. Присъствието на силиций "втвърдява" веригата (ползвал съм силиконови уплътнители във вакуум-техниката - не са "чувствителни" в широк диапазон от Т). Губи се фината еластичност, откликваща на малките изменения на потенциалите в организъм. Става невъзможно бързото реагиране, което е важно за оцеляване в изменчива среда. Окрупненото ще е и бавно във времето, или несъответстващо по характеристики за пренос на важната информация за живото. Бавно-реагиращото умира при катаклизъм (динозаврите гинат!)

(напр. при коагулиране на белтъците, те престават да изпълняват функциите си - "изпържват се"! Да допуснем, че е възможно бързо да се отнема (био-процес) топлината от прегряване (в горещите извори има и студена вода, наоколо). Най-сполучлив по бързина на охлаждане (отнемане на Т) е моделът на "топлинни вакуумни тръби". И ... както вече са отбелязали - в такива "дълбинни" места (черни комини в океана) има ... Тръбни "живи" - тоест - природата си знае как да се справя, но ... до тук.? Това ЖИВОТО не е ИНТЕЛИГЕНТНО. Няма как да образува бърза и фино настроена- чувствителна невронна мрежа за мозък, който да оперира със съзнание и Разум - ОВ е бавна, а за оцеляване, това е съществено!)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Joro-01 said:

"...като не съм сигурен за първото".

https://m.az-jenata.bg/a/142-pritchi-mudrosti-tsitati/39687-citati-na-ainshtain/

Алберт Айнщайн е най-влиятелният физик на 20-ти век и може би е най-известният учен, който някога е живял. Той е само на 26 години, когато през 1905 г. публикува четири отделни статии в областта на физиката, с които става световноизвестен.

Сред тях са неговата новаторска теория за относителността, както и известното му уравнение E=mc², което гласи, че материята може да се превърне в енергия и обратното. Неговите интереси към науката и математиката се зараждат в детските му години.

В началното училище, а след това и в гимназията в Мюнхен, Алберт се чувства някак отчужден от методите на преподаване. Успехите, които постига, дължи на своето безгранично любопитство, страстта към науката, на които се отдава всяка свободна минута.

Името на Айнщайн е станало синоним на гений и творчество.

Споделяме някои от най-вдъхновяващите му мисли.

„Малцина са тези, които виждат със собствените си очи и чувстват със своето сърце.“

„Аз съм художник, щом мога да рисувам достатъчно добре във въображението си.“

„Въображението е по-важно от знанието. Знанието е ограничено. Въображението побира света.“

„Безусловното уважение към властта е най-големият враг на истината.“

„Великите духове винаги са срещали ожесточена опозиция от посредствените умове."

„Погледнете дълбоко в природата и тогава ще разберете всичко по-добре.“

„Всички религии, изкуства и науки са клони на едно и също дърво.“

„Не се опитвай да бъдеш преуспял човек; опитай се да бъдеш достоен човек.“

„Тайната на творчеството е в умението да криеш източниците, които те вдъхновяват.“

„Разликата между гения и глупостта е, че геният има граници.“

„Две неща са безкрайни – Вселената и човешката глупост. Но не съм сигурен за Вселената.“

„Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно, отколкото да разделиш атома на частици.“

„Две неща ми вдъхват страхопочитание — сияещото небе отгоре и поучителната Вселена, в която се намирам.“

„Ако не можете да обясните нещо на едно 6-годишно дете, то това значи, че вие самият не го разбирате.“

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Не става. Присъствието на силиций "втвърдява" веригата (ползвал съм силиконови уплътнители във вакуум-техниката - не са "чувствителни" в широк диапазон от Т). Губи се фината еластичност, откликваща на малките изменения на потенциалите в организъм. Става невъзможно бързото реагиране, което е важно за оцеляване в изменчива среда. Окрупненото ще е и бавно във времето, или несъответстващо по характеристики за пренос на важната информация за живото. Бавно-реагиращото умира при катаклизъм (динозаврите гинат!)

(напр. при коагулиране на белтъците, те престават да изпълняват функциите си - "изпържват се"! Да допуснем, че е възможно бързо да се отнема (био-процес) топлината от прегряване (в горещите извори има и студена вода, наоколо). Най-сполучлив по бързина на охлаждане (отнемане на Т) е моделът на "топлинни вакуумни тръби". И ... както вече са отбелязали - в такива "дълбинни" места (черни комини в океана) има ... Тръбни "живи" - тоест - природата си знае как да се справя, но ... до тук.? Това ЖИВОТО не е ИНТЕЛИГЕНТНО. Няма как да образува бърза и фино настроена- чувствителна невронна мрежа за мозък, който да оперира със съзнание и Разум - ОВ е бавна, а за оцеляване, това е съществено!)

...

Е сега, линк ти дадох, учени са се изказали... Абстракта можеш да прочетеш. Я си представи, че в атмосферата (доколкото можем да говорим за атмосфера, ако не е плавен градиент на налягането и плътността) на Юпитер в един по тесен Т диапазон и по-високо налягане живеят някакви такива съющства балони. Един пишман провесор от БАН отиде и по-далече с изказването си, което вече издразни и мене - За Венера.

Как си сигурен, че такава нервна клетка не може да има? А едноклетъчните нервни клетки имат ли? Имат друг механизъм да реагират, какво пречи и силициевия живот да е така устроен? Гигантски амеби.

Около хидротермалните комини животът използва енергията от топлината. Не се сеюам за естествени топлинни тръби, но всичко юо е с кръвоносна система е с течно охлаждане - има топлоносител /охладител.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, Joro-01 said:

Как си сигурен, че такава нервна клетка не може да има? А едноклетъчните нервни клетки имат ли? Имат друг механизъм да реагират, какво пречи и силициевия живот да е така устроен? Гигантски амеби.

А бе,, остави фантазиите - и аз съм "запален" по фантастиката. (извънземните са извикани на помощ, като бог в религията - трябва бизнес, за да се вземат "едни пари")

Изкуственото - не може да има Интелект. Живото със съзнание и разум е алогично същество! (приключенията на пилота Пиркс - по време на полет в космоса, гони точка - с извънземно поведение и през цялото време си мисли: Що се скарва с жена си... Достига до тоя извод - алогично същество!)

Гигантското - е бавно и се разпада - за "мислене" - трябва скорост, бързина - иначе, ако е бавно, ще е ... ИЗЯДЕНО. В хранителна верига играе роля само "на мезе" - както казваше и Б.Райнов (в това стадо от акули (капиталистически акули), цацата може да играе само ролята на мезе)

...

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...