Глупостта

[Втори след княза]

Продължава да ме занимава въпросът за глупостта. Тук се включих с някои коментари. Сега, обаче, искам да  свържа отношението към глупостта с поведението на двама популярни литературни герои- Хамлет и Ханибал Лектър.

За трима такива става дума в последното, пето действие на Хамлет, последната, втора сцена.

Двама са известните Розенкранц и Гилденстерн, приятели на принца от детство, които са пренасяли, без да знаят съдържанието, писмо, до английския крал, в което се указва Хамлет да бъде убит. Хамлет подправя писмото с текст, според който двамата приносители трябва да бъдат умъртвени. Ето как преценява моралността на постъпката си героят

 

Цитирай

 

ХАМЛЕТ

                                Че какво?

Сами ламтели са за тази служба.

Не съм ги карал да се престарават

и никак не тежат на съвестта ми.

Не бива дребосъкът да се мушка

там, дето святкат шпагите на мощни

противници!

 

Те са нечовеци, глупаци, към които не си струва да се изпитва жалост. Героят смята, че не носи морална отговорност за гибелта на невинни, убити само за това, че са по- глупави от него, при това не чак толкова.

Третият глупак, с когото се сблъсква в тази сцена образованият и мислещ Принц Датски е Озрик. С него постъпва иронично. Думите му са превзети, изпълнени с наукоподобни изрази и излишна метафоричност. В Ренесанса подобен подход за приземяване на сноби- глупаци проявява и Тил Ойленшпигел. Това е работело за подлагането им на присмех. Ето натруфеното изказване за Лаерт:

 

Цитирай

 

ХАМЛЕТ

Господине, наистина вашето описание не обезценява ни най-малко въпросния господин, макар добре да зная, че счетоводството на човешката памет би се объркало при инвентаризирането на такъв склад от дарби и напразно би се мятало напосоки в килватера на един кораб за далечно плаване като него. Но все пак заради точността на оценките ни при възхвалата на всеки артикул от неговата личност ще кажа, че аз го смятам за дух от най-първо качество и намирам неговата квинтесенция тъй рядка и ценна, че прилично нему е единствено огледалото му, а го следва отблизо само неговата сянка.

 

По- нататък същият този Озрик използва не на място дума, но веднага е срязан от Хамлет. В нашия форум също се използват често термини с друго съдържание, а не научно възприетото. Обаче, докато угодливият Озрик трябва да се съобрази с принца, при нас такъв респект към знаещите няма. Ето диалога, който имам предвид- обсъждат се залозите на краля и Лаерт за предстоящия дуел между Лаерт и Хамлет.

 

Цитирай

 

ОЗРИК

Ваше височество, негово величество заложи шест берберийски жребеца, срещу което Лаерт контрира с шест французки шпаги и кинжали, придружени от принадлежащите към тях ремъци, закопчалки и така нататък; три от калъфките са великолепно изработени и крайно издържани в стил с ръкохватките. Просто прелестни калъфки с невероятно причудлива украса!

 

ХАМЛЕТ

За какви калъфки говорите?

 

ХОРАЦИО (настрани, към Хамлет)

Знаех си, че ще ви дотрябва тълковен речник.

 

ОЗРИК

„Калъфки“, ваше височество, аз наричам ножниците.

 

ХАМЛЕТ

Думата би била по-уместна, ако носехме на хълбока си не шпаги, а възглавници. Междувременно нека си ги наричаме ножници.

 

Колко често и в нашите теми и коментари се говори за калъфки, а се има предвид бог знае какво.

 

Изглежда саксонската култура е заредена с презрение към глупаците. Ханибал Лектър направо ги изяжда такива. Неговото уважение си спечелват само стажантката Старлинг и надзирателят. Защото са професионалисти и безупречни в работата си. С глупаците като д-р Чилтън си позволява да обядва. Тази хипербола ни насочва и към това, че когато човек е на мястото си, когато си върши точно работата, не е важен неговият интелектуален квотиент, за да бъде приеман с уважение.

 

В противовес на горните, саксонски нрави, у нас толерантността е много по- съществена. Глупаците не само са равни с умните, но и когато са на висока длъжност, към тях се изпитва дължимото уважение. Все пак, „и най- умният си е малко прост” и няма универсален умник, все в нещо ще се издъним. Колко примери има за глупави постъпки на знаменити личности?!

Още от времето на Л. Каравелов се смята, не без основание, че глупаците трябва да се ограмотяват и образоват. За съжаление това не е дало богати плодове нито тогава, нито по времето на мечтаната от Людмила Живкова „хармонично развита личност”. Глупакът си остава такъв, само че като се отнасяш с него като с по- умен, за да го подкрепиш, да му дадеш самочувствие, става нагъл. Само когато е на подходящо място, където да изпълнява задължения, достъпни за способностите му, той може да добие уважение като това, към надзирателя от „Мълчанието на агнетата”. Има басня, в която горските военачалници се противопоставили на включването на страхливия заек във войската. Мъдрият, просветен монарх- лъвът се наложил и го назначил за вестоносец.

 

Колкото и да се дразня от глупостите, не мога да застана против човеците, които ги казват, пишат и правят. Българин съм и се отнасям толерантно към тях. Това си е тяхна особеност, която не ги прави непълноценни, стига да си намерят мястото.

Може би, правейки си равносметка, Предпочитам тези стъпки в отношенията си с такива: първата- разяснение, нещо като обучение, нещо като споделяне; втората- присмех, сарказъм, когато се разбере, че „учиш го, учиш го и пак ненаучен”; третата- игнориране „Обущарю, не по- високо от обувките!” и толкова. Друм широк.

 

Моля за вашите мнения, как се справяте или бихте предложили да се справим с глупостта.

[Б. Киров]

Преди 23 часа, Втори след княза said:

Моля за вашите мнения, как се справяте или бихте предложили да се справим с глупостта.

Няма начин, тя е неизкоренима като корупцията, при това е заразна, прихваща се при общуване. Ето тук няколко възгледа за природата на глупостта като обществен феномен:

Платон в Държавата, част 6-та:

"Представи си сега, че с много кораби или с един става следното: капитанът надминава всички в кораба по своя ръст и сила, но е глуховат, вижда само наблизо и малко познава корабното дело изобщо. А моряците спорят помежду си за длъжността кормчия, като всеки един смята, че той именно трябва да застане на кормилото, макар че никога не е изучавал това изкуство и не може да посочи нито своя учител, нито времето, когато се е учил. Освен това дори твърдят, че не е необходимо кормчията да учи това изкуство, и са готови да насекат на късове този, който твърди, че трябва да се учат. Те постоянно се навъртат около капитана и молят, и правят всичко, за да им бъде поверено кормилото. Понякога, когато не им се удаде да го предумат, но други повече от тях успяват, те или избиват тези други, или пък ги изхвърлят от кораба, а благородния капитан правят безсилен чрез мандрагора, опиване или нещо друго, завладяват кораба и почват да използуват всичко, което се намира там; пият и плават така, както е свойствено на такива люде. При това положение те величаят и наричат опитен моряк и умел да управлява кораб само този, който е способен да заграби властта със сила или пък като убеди капитана; а този, който не е такъв, те го ругаят и го наричат негоден за нищо. Те нямат и понятие, че за истинския капитан на кораб е необходимо да разпознава годишните времена и дните, небето и звездите, ветровете и да знае всичко, което е свързано с корабоплаването, ако наистина има намерение да стане добър водач на кораб независимо от желанието на когото и да е. Те са убедени, че за управляването на кораб не са необходими нито умение, нито опитност, нито някакво специално знание на мореплавателното изкуство. При това положение на кораба ти не смяташ ли, че моряците ще нарекат зяпач по звездите, високопарен бърборко и безполезен човек тъкмо този, който в действителност е способен да управлява кораб?"

https://chitanka.info/text/44258-dyrzhavata/36#textstart

 

Платон е бил утопист, той вярвал, че "кормчията" на обществения кораб трябва да е просветен философ, който има задълбочени познания за държавата, но, тъй като гръцката демокрация е неподходяща форма на управление на глупаците, той я оприличава с Кораба на Глупаците. После с времето този негов образ е интерпретиран от мнозина, особено през Средновековието, но и до днес:

Това е от съвременен американски художник, вижда се кой носи Кораба на Глупаците и кой се забавлява върху него, начело с Главния Глупак.

Това е същата интерпретация на великия Йероним Бош.

[Втори след княза]

Преди 34 минути, Б. Киров said:

Няма начин, тя е неизкоренима

Първото, което бих споделил е, че не свързвах Платон с "Корабът на глупаците" и благодаря за текста и информацията.

Другото е, че наистина съм в едно Каравеловско двоумение към глупостта. Смятам, че това са "наши хора" на които е нужно просвещение, но реалността, а и цитирания текст ме насочват към това, че да, те пак са си наши, но не бива да пипат управлението на "кораба". 

Третото е, че и аз нямам куража да се смятам за "умен", щом съм натикан на скамейката с гребци. Изпитвам дистанция към мостика на умните и съм склонен да приемам фалшивия статус на кърмчия за доказателство за умност, което в действителност не е така.

Четвърто, гледам на съсъществуването ни като на природен закон. Наоколо има хиени, овце, кучета, червеи, вируси и бактерии, които са по- глупави от човека. От екологична гледна точка, те са успяващи. Размножават се, могат да погубят по- умния човек. Така че индивидуалният ум не дава такова предимство като колективния. Човечеството е умно, не човекът. А когато човечеството изглупява? Като през 1932 в Германия? В този смисъл самотният учен в мрачна килия е нещо средновековно. Дори може да се каже, че самотният ум принадлежи на глупав човек. Парадоксално, но факт.

[deaf]

Какво означава глупостта? Не се заяждам. Наистина всеки трябва да даде своето определение за глупостта преди да дискутираме. Всички премиери на България през Прехода бяха интелектуалци,с изключение на Цар Симеон II. По принцип интелектуалците са неразбираеми и дълбоко чужди за монарсите. Формално погледнато и Бойко Борисов е интелектуалец. Защитил е дисертация и е доктор на науките. Въпросът е защо тези премиери-интелектуалци сътвориха купища отвратителни глупости? Или не са глупости,а е планирано от тях така да стане?

[Малоум 2]

И ние си имаме (преди доста време го споменавах, да припомня)... ТВ-театър "Юнаци с умни калпаци", с великите ни комици. (нашето гардже е винаги най-рошавото)

Най-големият юнаклък на юнак Хараламби (Г. Парцалев) е, че е "... прочел, ей тая книга, от коръ до коръ!"... Ама като го хвана ламята (ламята, нали е умен дзвер, ще я убият и ще си направят калпаци от кожата й - това е идеята на юнаците, под предлог, че спасяват селяните от бедствието "ламя") - Хараламби се отрича, елегантно: "..., ама забрави ли, че ти (юнак Пандо - Г. Калоянчев), късаше последните страници, та да стигна по-бърже края!"

Юнак Хараламби: "... Както сочи науката от всеко тело изфъркат вещества. Значи от умно тело, изфъркат умни вещества. Като си направя калпак от кожата на ламята, нали е умен дзвер, глъвъта ми ще мисли умно, а не като с тия прости овчи, кози калпаци..." И започва "състезание" на идеи м/у умниците - като кой как ще хване ламята, без да повреди кожата й?!

(Идеята на юнак Въсо - научен спор? (Гр. Вачков) "Ще застана срещу тая пущина, ламята и ще пия оцет. Много е кисел ще й кажа и тя ще ми поиска, ама аз няма да й дам и тя пак ще ми поиска и пак няма да й дам. Устата й ще се напълни с плюнка и като рече да си поеме дъх, какво ще стане ... хе, хе, ще се удави! И аз ще си я одера и ще си направя калпак."

Реплика на Хараламби: "Нали е прост, не знае, че животните дишат и през през устата, и през порите на кожата си...

Въсо - "То, не се знае откъде ще поеме!")

... и т. н. (около 1963-64г)

...

[Шпага]

Преди 1 час, deaf said:

Какво означава глупостта? Не се заяждам. Наистина всеки трябва да даде своето определение за глупостта преди да дискутираме.

Глупостта е многолика и често не успяваме да я разпознаем... не и навреме, преди да ни е "облъчила" вредоносно.

Много рядко я разпознаваме и в самите себе си - просто защото не ни идва наум да я потърсим и там, вместо винаги в другите.

Но според мен има и един особен, умело завоалиран, дори законспириран вид глупост, който се нарича Грандомания. В подкрепа на това мое твърдение давам и този възможно най-драстичен пример, макар че едва ли някой тук ще го приеме насериозно:

Още от дете Джо Байдън бил мечтал да стане президент на САЩ и ето го сега - горд със себе си, че е постигнал мечтата си. Напряга се да младее, дреме тук и там, "движат" го задкулисно дявол знае колко кукловоди...

П.П. Израз на празноглавие и огромна - грандоманска - глупост е въпросната мечта: да станеш президент. Ако носиш в себе си някаква творческа дарба за наука или за изкуство, никога не би се принизил с такава "мечта"

 

 

[Втори след княза]

Преди 3 часа, deaf said:

Какво означава глупостта?

Глупостта, както я разбирам, е несправяне с леки интелектуални задачи от обкръжението. Именно от обкръжението, защото добре адаптираният не е глупак.

Не са глупаци и органично увредените- идиоти, дебили. Те са увредени.

Не са глупаци и невежите. Не можем да очакваме емигрант да се ориентира в нова среда, която не познава. Той е невежа и като го насочим, проумява и не допуска грешки.

Във фолклора, приказките за глупаци изразяват народното възприемане- едни вкарват с кошове светлина в къщата, други поздравяват не както трябва на сватба и погребение, трети се плашат как секирата ще убие Нероден Петко. Всички тия не са адекватни в средата и не я осмислят. Приказките се присмиват като хиперболизират поведението им, та слушателят да се извиси над тях и да се старае да е "умен"- да не допуска да прави или казва глупости.

[Втори след княза]

Преди 3 часа, deaf said:

Бойко Борисов е интелектуалец. Защитил е дисертация и е доктор на науките.

Имам съмненията, че си е взел доктората "борчески", т.е. къде с рушвет, къде с приятелство, къде с нахалство. Това "приятелството" сред пожарникарите върши голяма работа. Нарицателното "Калинка" произлиза от назначаването на несъответстваща на образованието длъжност на дъщерята Калина на пожарникар.

[Mazzini]

Преди 58 минути, Втори след княза said:

Глупостта, както я разбирам, е несправяне с леки интелектуални задачи от обкръжението. Именно от обкръжението, защото добре адаптираният не е глупак.

Не са глупаци и органично увредените- идиоти, дебили. Те са увредени.

Не са глупаци и невежите. Не можем да очакваме емигрант да се ориентира в нова среда, която не познава. Той е невежа и като го насочим, проумява и не допуска грешки.

Във фолклора, приказките за глупаци изразяват народното възприемане- едни вкарват с кошове светлина в къщата, други поздравяват не както трябва на сватба и погребение, трети се плашат как секирата ще убие Нероден Петко. Всички тия не са адекватни в средата и не я осмислят. Приказките се присмиват като хиперболизират поведението им, та слушателят да се извиси над тях и да се старае да е "умен"- да не допуска да прави или казва глупости.

Като цяло съм съгласен, но от болднатото възниква един допълнителен въпрос, на който е необходимо да отговорим. Дали умният /този, който е над средната интелигентност/, който не успява да се впише в обкръжаващото го, не е по своему глупав? 

Въпреки това осмиване на неадекватността във фолклора, днес сме свидетели на поведение искрено убедено, че с ваксините идват чипове, че ще се краде генетична информация и далеч по-опасното твърдение - че ваксините убиват. Айнщайн казва, че глупостта е безкрайна. А дали количеството на глупостта не е константно, не зависимо от епохите?  

Метафората на Платон за кораба е особено удачна. Като я екстраполираме към родния политически опит, ще видим, че не се учим от собствения си опит, а отново и отново допускаме до управлението му некомпетентни люде. Особено, ако са в одеждите на Месия  и обещават красиви неща. Дали колективно не сме глупави? 

Не съм съгласен, че невежите не са глупави. За да си невеж трябва да е налице отказ да се учиш. А това е спътник на увереността, че няма нужда да се учиш, защото знаеш всичко. Това вече е глупост. Умният е наясно със собственото си невежество по определени въпроси. В резултат, на което се стреми да го надмогне. Има самоосъзнаване и поради това липсва глупостта.  Значи, за да си невеж и едновременно с това да не си глупав, е необходимо условие достатъчно ошлайфаната мисъл. 

Редактирано Ноември 10, 2021 от Mazzini

[deaf]

Глупак е този,който не прави разлика между измислица и реалност. Например,глупакът вярва че "пандемията" от ковид е реална. Други хора пък разбират,че "пандемията" е фалшива,но вярват че чрез нея хората ще бъдат "дисциплинирани". Тези последните са по-големи глупаци и от първите.

[Втори след княза]

Преди 2 часа, Mazzini said:

Дали умният /този, който е над средната интелигентност/, който не успява да се впише в обкръжаващото го, не е по своему глупав? 

Хубав въпрос, който коригира определението. Наистина, не зная къде да се вместят хора с високи интелектуални постижения, които не се справят с ежедневните си проблеми. На битово равнище, такъв не определяме като глупав, по- скоро като "завеян" или "особняк". Тогава определението по- скоро ще е "не може да осмисли, когато се наложи". Имам предвид, че завеяният професор изглежда такъв, защото е съсредоточен в други проблеми, но ако се наложи да решава дали да си изолира/санира стените, ще го обмисли и ще постъпи умно. 

Можем и да подхождаме парциално- "Глупав по отношение семейната икономика" или "Глупав по отношение учебните предмети". Имаме едно наследство от Сократ и Платон, според което отговорът на въпроса "Как наричаме човек, който постъпва глупаво? " е "Глупав", т.е. това е някаква обща характеристика. Един е силен, друг умен, трети глупав. Не се нюансира, да кажеш "С телефонните измамници се оказа глупав". Най- добре е да се казва "Тази му постъпка беше глупава" и да не се характеризира личността. Тогава глупавата постъпка ще се характеризира като несъответстваща на оптималното общоприето решение на проблема.

Преди 2 часа, Mazzini said:

Не съм съгласен, че невежите не са глупави. За да си невеж трябва да е налице отказ да се учиш.

Е, има обстоятелства, които затрудняват. Преди, при килийните училища, гърците са смятали българите за глупави, което не е така. Те са били невежи. След като са поставили училището на челно място в ценностната си система, това се изменя. Друг е въпросът за отказ от по- нататъшно обучение, когато смяташ, че всичко знаеш. И това не е глупост. Почетох скоро от Галилей на Брехт. Там Галилей поставя въпроса, че прекаленото взимане на ученици заради заплащането му заема от времето в което той сам да се учи. Колко доктори предпочитат да трупат пациенти, вместо да се образоват и си остават на нивото на образованието. Те не са глупави, но имат съображения да отказват да се учат. Да речем и баничаря, ако прави хубави банички няма нужда да учи, той е добре адаптиран в обкръжението си. 

Бих казал, че за невежеството има много фактори, един от които е глупост. Надявам се да е по- добро като определение.

[Втори след княза]

Преди 33 минути, deaf said:

Глупак е този,който не прави разлика между измислица и реалност.

Интересно съждение и наблюдение!

[Mazzini]

Преди 12 минути, Втори след княза said:

Интересно съждение и наблюдение!

И така стигаме до прозрението, че шизофрениците са глупави, а не с тежко психическо заболяване. 

[Петър Станков]

Сещам се за това, че има случаи в които глупавия "посрамва" мъдрия, и по- точно този, който е мъдър в своите очи, който се гордее със своята "ученост". Затова е имало такива случаи в които необразован, глуповат човек казва нещо вярно и смислено, или така постъпва съвсем разумно, на фона на други уж начетени човеци, гордеещи се с свои някакви уж качества.

[deaf]

Преди 25 минути, Mazzini said:

И така стигаме до прозрението, че шизофрениците са глупави, а не с тежко психическо заболяване. 

Има една всеобщо разпространена заблуда,че шизофреникът е с раздвоена психика. Напротив,нормалните хора живеят в раздвоен свят,но осъзнават раздвоеността си.  Докато шизофреникът живее в своя единствен измислен свят.

[Втори след княза]

Преди 4 часа, Mazzini said:

И така стигаме до прозрението, че шизофрениците са глупави, а не с тежко психическо заболяване. 

Мисля, че шизофрениците са прилично адаптирани в живота, но постепенно ги обсебва все повече някаква налудност. Извън нея може и да не се разбере заболяването им. Прим. налудности за преследване, отравяне, величие, вина. Тези оказват влияние върху цялото поведение, а не глупостта. Общо взето шизофрениците са мислещи, наистина с разстроено мислене, така че по- скоро препоръката би била "не мисли толкова". Естествено нито някой ще му го каже, нито той ще го изпълни, де. 

Тези с биполярно разстройство също не са глупави и добре се адаптират, особено в състояние на мания са много добре приемани.

При това, глупостта я смятаме за нелечима с медикаменти, а психичните заболявания за лечими. Искам да кажа, че може да се диференцира луд от глупав.

Преди 4 часа, Петър Станков said:

има случаи в които глупавия "посрамва" мъдрия

Съгласен съм, но това са случаи, на които несправедливо се придава по- голямо значение. А иначе, като му излезе на някой име, че е глупав, то е доста трайно. Все пак, аз съм на страната на това, че глупавите трябва да се поправят, да станат умни и не търся значението им или може би ги подценявам, но нали трябва да има дистанция, която да се стремят или стремим да преодолеят или преодолеем. Особено когато беше времето на "борците" на глупостта се гледаше с безразличие: Ой, Тигре, Тигре, имаш ли пари, нямаш ядови"

 

[Mazzini]

Моето мнение, подкрепено от наблюденията ми в тази ситуация, в която сме днес, е че глупостта и простотията са непоправими. Ако не си се сетил с време, че трябва да търсиш нещо повече от задоволяването на непосредствените си нужди, за да не бъдеш тъп и да не се излагаш, никога няма да се поправиш. 

[Петър Станков]

Значи от една страна са високоинтелигентните, но гордеещи се над "глупавите", несъзнаващи или не искащи да признаят, че може да отстъпват на глупавите в най различни други качества, а от друга страна са не просто глупавите, а "простаците", защото не всеки глупав е простак, както и не всеки интелигентен е добър или лош.

За шизофренията: в темата за интернет се замислих много за това какво е здраве. Излиза, че шизофреника много мисли, но е с ниско IQ сигурно, а ако се сравнява със самия себе си и е бил преди с по-високо, би означавало , че е затъпял. А от какво? Ако изясним и какво е пълноценен живот и липсата му, може би ще се изясни повече.

[Mazzini]

Джон Наш е имал шизофрения. Според теб, дали е затъпял от заболяването си? Не говорим за влиянието на медикаментите, а дали самата болест води до затъпяване. 

[Петър Станков]

Нямам идея.

[gmladenov]

Преди 9 часа, Втори след княза said:

Не са глупаци и невежите.

Според мен глупостта се проявява тогава когато човек е невеж, но не си дава сметка
(или забравя), че е невеж.

Например с кой акъл ще "измиеш" котката в пералнята ... освен ако не си даваш сметка,
че пералнята може да нарани котката или пък да я удави. Ако си даваш сметка, никога
няма да сложиш котката в пералнята ... иначе правиш точно тази глупост.

Случаят с управниците и "кораба на глупците" е съвсем друг. Притчата на Платон е за
човешките нрави по принцип, не само за глупостта.

За да се докопаш до управленчески пост, трябва да си хитър, пробивен, арогантен,
корумпиран и т.н. - качества, които не съвпадат непременно с качествата, необходими
за мъдро и умно управление. Така ние неизбежно сме обречени да ни управляват
"глупци" ... които имат качествата да се издигат, но не и да управляват.

Умно и мъдро управление се получава единствено когато управляващият има и двата
набора качества - тези за издигане и тези за управление.

Редактирано Ноември 10, 2021 от gmladenov

[Втори след княза]

Преди 14 часа, Малоум 2 said:

ТВ-театър "Юнаци с умни калпаци"

това ме насочи и към иронията Умно село. Германците пък разказват анекдоти за глупостта в град Шилда. По- долу ще дам някои от тях. Събирането на глупаците в едно село ми се струва, че е реалност. Може би при деградация на хората, а може би при затворено общество, в което не проникват чужденци, нито тези пътуват навън. За жителите на Готъм вж тук. Те също отбелязват, че някои селища стават пословични с глупостта на жителите си.

За превод на анекдотите, моля ползвайте машинен превод.

• Цитирай

   

  • Die Schildbürger bauen ein Rathaus: Um ihre närrische Lebensart vorzuzeigen, bauen die Schildbürger ein neues, dreieckiges Rathaus mit einem großen Tor, aber ohne Fenster. Weil es nun im Rathaus stockfinster ist, versuchen die Schildbürger mit der Hilfe von Eimern und Säcken, Kästen und Körben, auch Kannen und Schüsseln, das Sonnenlicht einzufangen und ins Innere zu tragen.
  • Die Schildbürger verschieben das Rathaus: Eine Jacke dient als Markierung der Rathausverschiebung. Als ein Landstreicher die Jacke mitnimmt, glaubt man, das Rathaus zu weit geschoben zu haben.
  • Die Schildbürger säen Salz: Um in Zeiten von Krieg und Not unabhängig von teuren Salzlieferungen zu werden, beschließen die Schildbürger, Salz künftig selbst anzubauen, da der Zucker, der dem Salz ähnlich sieht, gleichermaßen auf dem Felde wächst. Und so säen sie, voller Vertrauen auf reichen Segen von oben, ihr letztes Salz in das umgebrochene Gemeindeland. Die Ernte des vermeintlichen Salzkrauts (in Wirklichkeit Brennnesseln) von Hand schlägt leider fehl. Im sächsischen^[12] Schildau ist der Schauplatz dieses Streichs als „Salzberg“ bekannt.
  • Der Kaiser kommt zu Besuch: Der Kaiser will zu Besuch kommen, um zu schauen, ob es wahr ist, was man über die Bewohner dieser Stadt sagt. Er lässt ihnen ausrichten, sie sollen zum Empfang „halb geritten und halb zu Fuß“ entgegenkommen, womit er meint, dass man zu Fuß gehen kann, wenn man kein Pferd besitzt. Die Schildbürger jedoch beraten darüber und kommen ihm schließlich auf Steckenpferden entgegengeritten. Am Ende seines Aufenthaltes in Schilda garantiert ihnen der Kaiser absolute Narrenfreiheit.
  • Die Kuh auf der alten Mauer: Weil auf einer alten Mauer hohes Gras wuchert, wollen einige Schildbürger das Gras entfernen, indem sie es von einer Kuh abweiden lassen. Um die Kuh auf die Mauer zu hieven, zerren einige starke Männer die Kuh an einem Seil nach oben. Da das Seil um den Hals gewickelt wurde, wird die Kuh schließlich stranguliert. Als die Schildbürger sehen, wie die Kuh die Zunge herausstreckt, rufen sie begeistert: „Kieck mol, da frett se schon.“
  • Die versunkene Glocke: Um die wertvolle Rathausglocke^[13] vor dem Feind zu schützen, beschließen die Schildbürger, sie im See zu versenken. Um sich zu merken, an welcher Stelle des Sees sie die Glocke nach dem Ende des Krieges wieder herausholen können, schnitzen die findigen Bürger eine Kerbe in den Bootsrand. Als sie nach dem Krieg merken, dass sie so die Glocke nicht wiederfinden, schneiden sie vor Wut die Kerbe aus dem Bootsrand heraus, wodurch sie freilich nur noch größer wird.
  • Vom richtigen Verscheuchen der Vögel: Weil Krähen die frische Aussaat vom Gemeindeacker picken, sollen sie verscheucht werden. Damit der Gemeindevorsteher nicht die Saat zertrampelt, wird er auf einer Plattform von vier Männern auf das Feld getragen.
  • Baumstämme in die Stadt tragen: Die Schildbürger fällen Bäume und wollen nun die Stämme in ihre Stadt bringen. Sie stellen fest, dass das Stadttor zu schmal ist: Die Baumstämme passen der Breite (eigentlich der Länge, denn sie tragen sie parallel zur Mauer!) nach nicht durch. Also reißen sie links und rechts vom Tor die Stadtmauer ein, bis die Stämme hindurchpassen. Als die Schildbürger fertig sind, merken sie, dass es doch viel einfacher gewesen wäre, die Baumstämme der Länge nach durch das Tor zu tragen. Sie tragen nun also alle Baumstämme wieder aus der Stadt, mauern die Stadtmauer links und rechts wieder zu und tragen die Stämme abermals, nun der Länge nach, durch das Tor in die Stadt. (Fast dieselbe Geschichte wird auch von der Stadt Ulm erzählt.)
  • Wie die Schildbürger sich das Wissen eintrichtern wollten: Als eine Gruppe von Schildbürgern einmal Nürnberg besucht, fragen sie sich, worum es sich wohl bei dem Nürnberger Trichter handele. Ein Nürnberger behauptet, dass man durch den Trichter hindurch Klugheit aufnehmen könne, wodurch lästiges und zeitraubendes Lernen überflüssig werde. Die Schildbürger sind begeistert und probieren gleich aus, was er ihnen geraten hat. Die übrigen Nürnberger amüsieren sich prächtig über die Schildbürger und beginnen Wasserschläuche auf sie zu richten. Dies bewegt die Schildbürger jedoch dazu, noch eifriger zu „trichtern“, da sie das Wasser für Klugheit halten. Zurück in Schilda, erzählen sie den daheimgebliebenen Schildbürgern von ihrem Besuch in Nürnberg. Diese sind sehr beeindruckt, bis ein kleiner Junge Niespulver unter ihnen verstreut, was zu heftigen Niesanfällen führt. Die Schildbürger sind enttäuscht – so schnell sind sie ihr neu erlangtes Wissen wieder losgeworden.
  • Wie ein Schildbürger seinen Sohn in die Schule führt: Ein Schildbürger nimmt seinen Sohn mit in die Stadt, um ihn dem Schulmeister vorzuführen. Macht es aber kurz mit ihm für mein Geld, sagt der Vater. Ich will ihn wieder mit heimnehmen, sobald der Hufschmied mein Pferd beschlagen hat. In so kurzer Zeit kann ich aber nichts ausrichten, entgegnet der Schulmeister. Wenn ich es recht bedenke, sagt der Schildbürger, so gelehrt braucht mein Sohn nicht zu werden, das steht unserem Geschlecht auch gar nicht an und zieht mit ihm von dannen.
  • Wie die Schildbürger ihren Schultheiß wählen: Der Kaiser hat verlangt, dass ihm die Schildbürger auf seine Anrede mit einem Reim antworten. Neuer Schultheiß (Bürgermeister) soll daher werden, wer am besten reimen kann. Nach mehreren ungeeigneten Kandidaten darf sich endlich der Schweinehirt präsentieren: „Ihr lieben Herrn, ich tret’ herein / meine Hausfrau heißt Kathrein / sie hat ein Maul so wie ein Schwein / und trinkt gern süßen, kühlen …Most.“ – „Das ist es, das klingt nach etwas“, rufen die Schildbürger, „du sollst unser neuer Schultheiß sein“.
  • Ein Krebs kommt vor Gericht: Ein Krebs, der auf unerklärliche Weise in Schilda auftaucht, wird wegen Anmaßung (wegen seiner großen Scheren hält man ihn für einen Schneider), Sachbeschädigung und Körperverletzung zum Tod durch Ertränken verurteilt. Im Beisein der ganzen Gemeinde wird er ins Wasser geworfen, wo er sofort zappelt. Etliche Schildbürger weinen und klagen: Ach seht doch nur, wie muss er vor dem Tod leiden.
  • Wie die Schildbürger eine lange Wurst machen: Die Schildbürger haben ein fettes Schwein geschlachtet. Nun wollen sie es gut verwerten und machen daraus eine lange Wurst. Nur finden sie keinen passenden Topf, um die Wurst der Länge nach zu kochen. Als einige Gänse mit lautem „gigag, gigag“ herbeilaufen, versteht ein Schildbürger das als „zwiefach, zwiefach“. Nun passt auch die Wurst – mehrfach gefaltet – in den Topf.^[14]
  • Die Zerstörung von Schilda: Eines Tages kommt ein Wanderer nach Schilda, der eine Katze mitbringt. Die Schildbürger kennen keine Katzen und keine Krebse, dafür gibt es reichlich Mäuse. Der Wanderer verkauft ihnen die Katze, die er als „Maushund“ bezeichnet, mit dem Versprechen, dass Schilda dank dieser bald frei von Mäusen werde. Als ein Schildbürger den weglaufenden Wanderer fragt, was denn der „Maushund“ abgesehen von Mäusen sonst noch fresse, antwortet dieser: „Nur Speck frisst er nie.“ Der Schildbürger versteht jedoch: „Nur Menschen und Vieh.“ Die schockierten Schildbürger wollen den Maushund nun durch Ausräuchern loswerden und zünden das Haus an, in dem er sich befindet, doch die freche Katze springt vom Dach aufs Nachbarhaus. Auch dieses wird angezündet und so fort, bis ganz Schilda niedergebrannt ist – aber der „Maushund“ kann nicht gefangen werden.

   

   

Редактирано Ноември 10, 2021 от Втори след княза

[Втори след княза]

Ще бъдат ли умните и глупавите две класи? Дали по- умните, които придобиват умения от умните телефони през умните къщи, до ИТ технологии ще презрят останалите? Ще има ли отношение като към втори сорт хора към глупавите, които стават само за миене на прозорци и наглеждане на овце и говеда? Дали бъдещето е безкласово общество или класи по отношение работа с ума?

И това не е проблем на бъдещето, защото някоя нация с умни хора, подпомогнати от техниката може спокойно да ни превърне в наглеждачи на овце и говеда.

[Втори след княза]

Несъмнено сте попадали на ситуация, да чуете тази обида, когато някой глупак е наречен "пън". "Пън безполезен" е още по- изразително, но се използва рядко. Тази фраза- "Пън безполезен" е от І кн. Сатири на Хораций, сатира 8. Текстът, който привлече вниманието ми и съжалението, че не съм го проумял по- рано е следният:

Бях преди време стъбло на смоковница, пън безполезен.
Пейка ли или Приап да издяла, умува столарят.
И предпочете той бога. Бог станах, ...

Иронията е чудесна- този "пън, безполезен" става божество, след случайният избор на столаря. Колко пънове се издигат високо и превисоко само защото шегите на съдбата нямат край. Прекрасни думи, които си струва да се използват повече, като се знае началото им у Хораций, който прекрасно ги е натъмънил за някои, които изплуват като клечки и мръсна пяна в жизнения океан. Бисерите и златото, естествено, остават на дъното, дори и при обръщаща света наопаки буря.

Редактирано Ноември 14, 2021 от Втори след княза