Отиди на
Форум "Наука"

Изключителност на българите


Recommended Posts

  • Потребител

Предлагам тази тема, воден от чувството, че преди малко време много се пишеше, че българите сме изключителни, а днес като че ли разказът е по- скоро колко сме за презрение. Разбирам, че това е по- скоро проблем на педагогиката с нейното патриотично възпитание, но е и позициониране в съвременната проблематика, затова избрах да я изложа тук.

Дали можем да споделим свои виждания за това, че българите сме изключителни или пък посредствени, или още по- лошо- долни хора?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 173
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Темата май дублира другата, скоро пусната тема, за това дали българите са комплексирани - Комплексирани ли сме като общество българите повече от другите народи?

 

Та отговора е същият. 

Проблем е по-скоро генерализирането, и определянето на личните характеристики на някой отделен човек като характерни за целия народ, тоест за народопсихология. Има изключителни българи, но има и долни утрепки. И няма как едното или другото да се налага на всички българи като модел. Всеки е различен и всеки е с действията си и знанията си. 

Въпреки това е вярно, че преди време се изтъквахме като най-велики и най-изключителни. Имахме най-древния и най-точния календар, първата ни държава беше "Велика", армията на Аспарух беше обърнала римската армия в бягство,  армията ни не беше загубила знаме и т.н. Днес вече сме по напред в познанието и не изтъкваме най-древни корени и календари, знаем, че "Велика" всъщност може и да значи просто "Голяма", и като цяло ситуирането ни сред околните народи е по трезво. 

Може би в миналото войните, които са ни обединявали, и после комунизма, който ни налага общ модел, са изисквали да се виждаме като изключителни. Днес вече сме по-образовани и разчитаме на индивидуалността, за да се разграничаваме от осталите, при което се губият общите неща, които ни отделят от другите народи, а се изтъкват повече индивидуалните характеристики на най-лошите българи. 

  • Харесва ми! 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, makebulgar said:

Темата май дублира другата, скоро пусната тема, за това дали българите са комплексирани - Комплексирани ли сме като общество българите повече от другите народи?

Благодаря за препратката. Прегледах другата тема. Наистина, нейният акцент е върху "комплексирани", заради това не съм й обърнал внимание. Онази не е станала много популярна, та ще оставя и тази. Мислех да я докладвам за изтриване, като дублираща.

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, makebulgar said:

Проблем е по-скоро генерализирането, и определянето на личните характеристики на някой отделен човек като характерни за целия народ, тоест за народопсихология.

Имам предвид друго и то е по- скоро до националният разказ. В християнството, повече в западното, се налага идея за изключителност на повярвалите в Христос. Божеството стои в троен образ зад тях и ги подкрепя и напътства. Те са особени и трябва да се наложат над варварите. При това, тази избраност се генерализира- всички, и по- учените, и разбойникът, след като повярват в християнския разказ стават изключителни. 

Така че, не става дума за обективна оценка на реалното състояние на самочувствието, а можем да обсъдим РАЗКАЗЪТ ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОСТ. Как той се променя? Цели 2000 г. християните пращат мисионери с този разказ и са станали най- голямата религиозна формация. Види се това е успешен разказ. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За психическото здраве на човека е добре тя/той да имат високо самочувствие, дори то да няма
покритие.

За нациите като цяло също е добре да се изживяват като велики - но трябва да се внимава, защото
ако решиш, че си по-велик от другите, историята може да те накаже. Примери много. Германците
се помислиха за по-велики от другите, разпалиха война и бяха наказани. Сърбите се помислиха за
много велики, разпалиха война и бяха наказани. Сега руснаците се мислят за велики и разпалиха
война - и това няма да завърши добре (в дългосрочен план, ако не в краткосрочен).

Ние сме народ с богата и славна история и имаме много поводи за национална гордост. Но ако сме
умни, в никакъв случай не бива да се мислим за по-велики от другите.

  • Харесва ми! 5
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не мисля, че може да се генерализира. Хора всякакви има навсякъде, независимо от техните етнос, религия, образование и социално положение. Естествено имаме си свои традиции, своя култура, които са изключителни от гледна точка на това, че са характерни изключително за нас, но това си важи на практика за всеки друг народ. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Втори след княза said:

Предлагам тази тема, воден от чувството, че преди малко време много се пишеше, че българите сме изключителни, а днес като че ли разказът е по- скоро колко сме за презрение. Разбирам, че това е по- скоро проблем на педагогиката с нейното патриотично възпитание, но е и позициониране в съвременната проблематика, затова избрах да я изложа тук.

Дали можем да споделим свои виждания за това, че българите сме изключителни или пък посредствени, или още по- лошо- долни хора?

Тука зависи какво търси питащия, и в какъв аспект иска да търси,така общо поставена темата е безмисленна. 

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 50 минути, bulgaroid said:

Тука зависи какво търси питащия, и в какъв аспект иска да търси,така общо поставена темата е безмисленна. 

Не, това е отворен въпрос за отворена тема. Има много възгледи и гледни точки.

Затворен въпрос би било "Съществува ли българска изключителност" или "Вярвате ли в българската изключителност"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 49 минути, Втори след княза said:

Не, това е отворен въпрос за отворена тема. Има много възгледи и гледни точки.

Затворен въпрос би било "Съществува ли българска изключителност" или "Вярвате ли в българската изключителност"

поне насока имаш ли? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Прави ми впечатление профанизацията на Левски. Скверни се, позори се. Той е основополагащ мит за Третата независима българска държава. Гордостта да сме му последователи бива заменена със съмнения. Вместо "Българите сме забележителни" се насажда "Българите сте измекяри". Нация без национални митове започва да приема чужди. Такива като спанака на Моряка Попай.

  

On 20.02.2010 г. at 14:46, luby said:

 

Васил Лъвскiй (дякон Игнатий) е бил осъден на смърт чрез обесване заради убийството по особено жесток начин на слугата на чорбаджи Денчо Халача, когато е нахълтвал в дома му да го изнудва за пари и случайно пред него се появило 17 годишният слуга, Васил Левски му нанася многократно удари с нож. За дейност против турската държава щеше да бъде осъден само на заточение.

 

ТУРСКИЯ НАКАЗАТЕЛЕН ЗАКОН

Раздел седемнадесети:

За престъпленията, извършени срещу частни лица и налаганите наказания.

Чл.174 Ал.1 Който би извършил человекоубийство, без предумишленост, осъжда се: на окови за 15-годишно време.

Чл.174 Ал.2 Человекоубийството обаче, ако би се случило, когато той е извършил друго злодеяние, било преди извършването му, било после извършването му, или за извършване на някое престъпление, убиецът според закона се наказва със смърт.

 

 

Като участник в четата на Панайот Хитов, Васил Левски е участвал в

екзекуциите на някой от уловените турци. За това разказва Васил Николов един от четниците на Хитов:

 

"Левски намаза един канап със сапун, направи примка, тури я на врата на мухтаря и ми каза да държа едина край, а той улови другия. Тая смърт беше много лека. Потече малко кръв от носа на турчина и всичко свърши." публикувано в книгата"Левски в спомените на съвременниците си" с автор Стефан Каракостов, София 1973г стр.66

 

Ето и откъс от спомените на д-р Христо Стамболски публикувани в същата книга стр.455

 

" С цел да го обнадеждят, че ще го оставят жив, комисарите го запитвали: стрелял ли против стражари или аскери с цел да ги убие, или само да ги сплаши е гърмял без куршум? той смело отговорил: Стрелял съм и съм убил двама аскери и едно заптие"

 

Васил Левски не може да бъде канонзиран по следните причини:

 

1. Левски се отказва демостративно от монашеството, появявайки се на Втория ден на Великден в цивилно облекло пред вярващите в Карловската черква и по такъв начин публично се отказва от обета си;

2. Левски открадва коня на вуйчо си хаджи Василий;

3. Левски на няколко пъти организира групи за насилствено вземане на пари от учители и чорбаджии. ";

4. Левски убива собственоръчно с камата си едно момче, слуга на чорбаджия, чиито пари Левски е желаел да ограби (за делото).

 

В кореспонденцията на Левски се срещат нареждания, необясними от гледната точка на християнската нравственост.

Тези нареждания са отправени към членовете на комитетската мрежа.

 

. "Предателите трябва да се убиват с време", пише Левски до сливенци през лятото на 1871 г.;

 

"Величко ефенди до някой ден ще се возвеличи с главата надолу", пише Левски до Любен Каравелов през юли месец 1872 г.;

 

"Тайната поща стори сефтето да убива" - отново Левски до Любен Каравелов в същата година.

 

Тези и други наставления до комитетски работници по подобни случаи влизат в сблъсък с шестата Божия заповед "Не убивай".

 

Ето какво пише Левски до Д. Х. Попов, лятото на 1872 г.

- "И дето има пари ще искаме, ще искаме, ако не дават ще вземаме".

 

Това желание е в противоречие с десетата Божия заповед - "Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти".

 

Освен това е нарушена осмата Божия заповед "Не кради".

 

Важно е да се отбележи, че оправдание от типа на "Това е нужно за революцията " има слаба мотивация, защото 60 години по-късно със същата приказка комунистите извършиха национализация на частната собственост в България.

 

Оправданието на революцията, поставена над Божията заповед - ето една логика, не позволяваща на вярващия да приеме изразителя й за светец.

 

Но въпреки това, този човек е дал живота си за днешна България, хванат докато бягал от турците през плета на хана в Къкрина и обесен в София. Поклон пред паметта му и дано да му открият най сетне костите, за да се изпълни неговото желанието да се знае гробът му.

 

http://strannopriemnicata.files.wordpress.com/2008/05/dhzdhdhundhdhdhdhundh-dhdh-dhnedhndhdhdhdhdhnndhdhdh-nedhdhdhdhnzdhdhun-dhdh-dhdhndhdh-dhdhudhndhdh-dhndhdhdhdh-dhdh-6-ndhudhne-1873-dh-dhne-dhdhndhn-dhdhdhdhudhdh-dhdhdhdhdhdh.jpg

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, Втори след княза said:

Нация без национални митове започва да приема чужди. Такива като спанака на Моряка Попай.

До Първата световна война масово българите са мислели,че червените домати са отровни и са яли само зелени домати. 😆 Ето един нашенски мит,който ни прави изключителни...

  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 32 минути, deaf said:

До Първата световна война масово българите са мислели,че червените домати са отровни и са яли само зелени домати. 😆 Ето един нашенски мит,който ни прави изключителни...

Още един белег за профанация на националния мит. Афиширане на нещо позорящо, което не е повод за гордост.

  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тодор Колев като национален мит. Филмите с Тодор Колев го правят поп- икона. А той е един "фалшив герой". При това не е кой- знае какъв комик, но всяка година дават филми с него. Пореден случай на профанация.

  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Втори след княза said:

Тодор Колев като национален мит. Филмите с Тодор Колев го правят поп- икона. А той е един "фалшив герой". При това не е кой- знае какъв комик, но всяка година дават филми с него. Пореден случай на профанация.

Всъщност говорейки за национални герои, ние имаме и силно подценени такива, непопулярни като цяло в обществото, което също ни прави изключителни, но в лошия смисъл. Такъв е не кой да е, а бащата на национално-освободителното ни движение Георги Мамарчев, от когото се вдъхновява пряко племенникът му Раковски, а след това косвено Левски и Ботев. Обаче те се увековечени като на тях са кръстени редица улици, булеварди, градове, културни институции, спортни клубове и т.н.т., докато това не важи за Мамарчев. А причините той да не получи това признание и да не присъства масово в съзнанието на средностатистическия българин е заради овластени хора, които обаче имат твоя начин на мислене, според който при несъвпадение между руските и българските интереси, първите трябва да бъдат с приоритет. Просто ако масово хората се запознаят с живота и делото на Мамарчев, това значи да разберат, че пречейки му Русия предотвратява половин век по-ранно освобождение на България. А това не се връзва с натрапения в българското общество и нямащ нищо общо с истината мит за братска, безусловна саможертва от руска страна за нас.

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Под "изключителност" не ща да разбирем от игла до конец. Херкулес, мит за елините, сигурно не е бил добър в смятането. :) Обаче те са го имали за пример, за величие. Пък кой каквото може е развивал у себе си, подражавайки му- елинът да стане пръв.

Преди 14 минути, skorpion1980 said:

е заради овластени хора, които обаче имат твоя начин на мислене, според който при несъвпадение между руските и българските интереси...

Пропусна да напишеш нещо за "казионните". 

Обаче имам удоволствието да те поканя да напишеш в темата нещо, за подвизите на Мамарчев. Нещо, което ни прави горди и със самочувствие на изключителни.

 

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мамарчев е прозрял, че България трябва да се бори за свободата си, възстановявайки се като държава по време на Руско-Турската война през 1806-1812, когато е част от Българската Земска Войска. Впоследствие в следващата Руско-Турска война от 1828-1829 събира над 15 хиляден отряд, с който освобождава редица български градове и села, най-ключов от които е Сливен, защото по този начин осигурява открит път на руската армия до Одрин. Прави опити да установи българска власт в освобобените земи, но е спрян от по-висшестоящите руски офицери. Разочарован от Одринския мирен договор, подписан през септември 1829, Мамарчев все пак като вече опитен офицер отчита добре колко благоприятни са условията за вдигане на въстание срещу разгромена османска войска за февруари 1830, но това става достояние на руските окупационни сили, които въпреки че вече са го наградили за военни заслуги, го арестуват и осуетяват плана му. 5 години по-късно той е човекът, изготвил чисто военния план на Велчовата завера, едно неизбухнало въстание заради предателство. Само той от съзаклятниците се разминава със смъртна присъда заради застъпничеството на Стефан Богориди въпреки че руснаците заявяват на османските власти да не се съобразяват с руското му поданство. Да, не успява да постигне освободителните си цели, но действията му са вдъхновението за племенника му Раковски да посвети живота си на създаване на план за освобождение на България, а съответно и на други революционери впоследствие. Тези факти са достатъчна причина да се гордеем с него. Просто от възрожденците ни никой преди него не е действал толкова категорично в посока освобождение, така че той безспорно е бащата на национално-освободителното ни движение. А не знам дали има друга държава, в която човек с такъв статут да не е един от основните национални герои. Което както вече писах ни прави изключителни в лошия смисъл.

  • Харесва ми! 4
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, skorpion1980 said:

А не знам дали има друга държава, в която човек с такъв статут да не е един от основните национални герои. Което както вече писах ни прави изключителни в лошия смисъл.

Не бих твърдял, че сме изключително лоши. В просторно развития мит за Освобождението, даден в Чичовци и Под игото, имаме и Киряк Стефчов, и турски шпиони, и едни уплашени чичовци, и страхът от появата на Кралича. Не може да се каже, че Мамарчев щеше да осъществи с доброволци Освобождението години по- рано- вж. неуспеха на заверата. Нито Раковски, нито Левски, нито Бенковски впоследствие и при по- разработена вече идея успяха. Това са етапи на работници и развитие на работата. Дори англичаните не приемат Кромуел, та и до сега са си монархия. Французите след омразата към краля се отвръщат и от републиката, после от императора, после отново от краля. Перипетии. Французите изключително лоши ли са? Не, те са хора, които се гордеят с всяко свое полюшване. Така че гордостта е в нас, а примерите до нас. Ако нямаме сърцатост, каквито и примери да имаме, няма да станем горди. Ако гордостта е в нас, и малките примери ще ни правят силни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:

Не бих твърдял, че сме изключително лоши. В просторно развития мит за Освобождението, даден в Чичовци и Под игото, имаме и Киряк Стефчов, и турски шпиони, и едни уплашени чичовци, и страхът от появата на Кралича. Не може да се каже, че Мамарчев щеше да осъществи с доброволци Освобождението години по- рано- вж. неуспеха на заверата. Нито Раковски, нито Левски, нито Бенковски впоследствие и при по- разработена вече идея успяха. Това са етапи на работници и развитие на работата. Дори англичаните не приемат Кромуел, та и до сега са си монархия. Французите след омразата към краля се отвръщат и от републиката, после от императора, после отново от краля. Перипетии. Французите изключително лоши ли са? Не, те са хора, които се гордеят с всяко свое полюшване. Така че гордостта е в нас, а примерите до нас. Ако нямаме сърцатост, каквито и примери да имаме, няма да станем горди. Ако гордостта е в нас, и малките примери ще ни правят силни.

Дали Мамарчев е щял да осъществи Освобождение през 1830 при окупирана от руснаците цяла Източна България плюс някои места между Янтра и Искър до София, не можем да знаем. Също така не можем да знаем какво би станало 5 години по-късно през 1835, ако Велчовата завера не беше предадена и беше избухнала. Но не това е проблемът. Реалният проблем в случая е, че за разлика от Раковски, Левски и Ботев, които въпреки активността си по въпроса, не доживяват Освобождението, Мамарчев проявява не по-малка активност за свободата на България много преди тях, но не е почетен като национален герой, на когото масово да се кръщават градове, улици, булеварди, културни институции, спортни клубове и т.н.т. Защо тяхната активност е почетена по този начин макар да не доживяват Освобождението, а неговата не?! Ами защото на тях не им пречат директно руснаците и почитта към тях не носи репутационни щети на Русия, докато ако Мамарчев тръгне масово да се пропагнадира на образователно, културно и социално ниво, това би донесло тежка репутационна щета на Русия. Ето в това сме изключително лоши - да игнорираме първостепенен национален герой, за да пазим репутацията на чужда държава. И това го подкрепяте както вие, русофилите, защото поставяте Русия над България, така и съвременните неолиберали, чиято дългосрочна цел е изтриване на националното ни самосъзнание в името на налагането на глобализма у нас. И вие, и те, сте всичко друго, но не и патриоти. Та по различни причини и русофили, и неолиберали глобалисти у нас показват една иизключителност в това да не допуснат знакови национални герои да влязат масово в съзнанието на средностатистическия българин. И Мамарчев не е единичен случай, такъв е и генерал Данаил Николаев, и други достойни българи.

  • Харесва ми! 4
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всяка нация е изключителна, няма друга такава. Въпроса е какво означава това за решенията които взема тази нация. Редно е да си дава сметка за реалностите. Примерно, най-бедна, най-неваксинирана, с най-висока смъртност, най-обикновени факти.

А иначе прост и нереалистично горд, хипер патриотичен народ е мократа мечта на всеки себеуважаващ се местен феодал.

Поради това в тази посока са впрегнати пропагандните усилия на всички ретроградни "патриотични" партийки, които се плодят в тази страна и не само.

 

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 48 минути, skorpion1980 said:

Мамарчев проявява не по-малка активност за свободата на България много преди тях, но не е почетен като национален герой, на когото масово да се кръщават градове, улици, булеварди, културни институции, спортни клубове и т.н.т.

Бих погледнал към способността на митотвореца. Ако не беше Омир, Ахил щеше да е ной- много мит с локално значение. Отсъствието на знаменит биограф на Мамарчев определено го свежда до революционер с второстепенно значение. "Смелият капитан" на  Камен Калчев не може да се сравни с "Епопея на забравените". (знаеш ли за тази книга? А какво би добавил в Свободната енциклопедия Уикипедия за Мамарчев, та статията да набъбне колкото за Раковски?) Обаче и изборът на Вазов е много важен. Той не е случаен литератор и глупав човек. Той е избирал значимите личности от които да извезе национално знаме. Така че, ние, българите сме му се доверили. Тези пред които той е на колене са и наши герои.

Преди 22 минути, Кибик said:

прост и нереалистично горд, хипер патриотичен народ е мократа мечта на всеки себеуважаващ се местен феодал.

Поради това в тази посока са впрегнати пропагандните усилия на всички ретроградни "патриотични" партийки, които се плодят в тази страна и не само.

Интересно виждане. Не съм много съгласен, че феодалите са искали хиперпатриотичен народ. Във времето на "право на първа брачна нощ" един селянин и селянка с достойнство, са си жива революция, да не кажа екзекуция. Краличът е суперпатриотичен и безпощаден към Емексиз Пехливан. Не такива са потребни на феодалите. По- скоро истеризирани внушаеми копелета, които папата да прати босоноги към Божи гроб. 

Преди 30 минути, Кибик said:

Всяка нация е изключителна, няма друга такава. Въпроса е какво означава това за решенията които взема тази нация. Редно е да си дава сметка за реалностите. Примерно, най-бедна, най-неваксинирана, с най-висока смъртност, най-обикновени факти.

Всяка нация наистина е специална. Обаче има смачкани нации и нации със самочувствие. Нации, които не могат да решат нищожни въпроси са нищожни по значението си. Нации, които решават глобални въпроси са с глобално значение. Ако смятаме, че българите сме нищожна нация, която трябва да мисли за доходите на БигФарма, и за оцеляване, тогава трябва да преразгледаме световния ред, който подтиска нации като нашата при взимане на важни решения. А за това трябва самочувствие. Ето, тук присъстващите сме решили въпросите с бедността и разсъждаваме по други въпроси, един от които е самочувствието на българската нация. Аз съм с оптимистична теория, че си заслужаваме самочувствие и значение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, Втори след княза said:

Не такива са потребни на феодалите. По- скоро истеризирани внушаеми копелета, които папата да прати босоноги към Божи гроб. 

Всяка нация наистина е специална. Обаче има смачкани нации и нации със самочувствие. Нации, които не могат да решат нищожни въпроси са нищожни по значението си. Нации, които решават глобални въпроси са с глобално значение. Ако смятаме, че българите сме нищожна нация, която трябва да мисли за доходите на БигФарма, и за оцеляване, тогава трябва да преразгледаме световния ред, който подтиска нации като нашата при взимане на важни решения. А за това трябва самочувствие. Ето, тук присъстващите сме решили въпросите с бедността и разсъждаваме по други въпроси, един от които е самочувствието на българската нация. Аз съм с оптимистична теория, че си заслужаваме самочувствие и значение.

Така де, истеризирани, внушаеми копелета, демек модерните български патриоти. 

Шанс да има значение е само в рамките на съюзи, които действително формират световната политика и икономика. Като НАТО и ЕС.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Кибик said:

Така де, истеризирани, внушаеми копелета, демек модерните български патриоти. 

Шанс да има значение е само в рамките на съюзи, които действително формират световната политика и икономика. Като НАТО и ЕС.

За да сме наясно, дали правилно съм разбрал? Смяташ, че трябва да сме послушни верноподанници в рамките на ЕС и НАТО и да не си въобразяваме изключителност. Нали така?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Втори след княза said:

... трябва да сме послушни верноподанници в рамките на ЕС и НАТО и да не си въобразяваме изключителност.

Ако излезем от ЕС/НАТО и си въобразим, че сме най-изключетелната нация на земята, какво постигаме?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Втори след княза, Вазов е писал само за тези, които са му съвременници, а Мамарчев умира 4 години преди  раждането му. И да, на Мамарчев единственият му относителен биограф е племенникът му Раковски. Но причината да не бъде по-обстойно изследван веднага след Освобождението, а и преди него в Браила чрез Българското Книжовно Дружество, са подчинените тогава на Петербург родни интелектуалци начело с Марин Дринов, които контролират културно-научния процес в институцията, предшестваща БАН. Иначе и в друго сме изключителни - в това да избираме сервилни политици било на Изток, било на Запад, защото мнозинството от хората у нас смятат, че България трябва да се управлява по нареждания отвън. Такива като теб смятат, че България трябва да се управлява според това, което ни се нареди от Москва, а мнозинството от прозападно настроените хора не различават партньорство от слугинаж в рамките на членството ни в ЕС и НАТО. 

Редактирано от skorpion1980
  • Харесва ми! 1
  • Тъжен 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, Втори след княза said:

Нации, които не могат да решат нищожни въпроси са нищожни по значението си. Нации, които решават глобални въпроси са с глобално значение.

Грешно разсъждение.

Има големи/силни държави, които са водещи в политическо, икономическо и културно
отношение. Има и малки държави, които нямат избор, освен да следват големите.

Не случайно съществува поговорката "когато атовете се ритат, магаретата си траят".
Малките слушат големите и траят - а не обратното.

Това ни най-малко не означава, че ние не можем да се смятаме за изключителни. Напротив.
Ние задължително трябва да се смятаме за иключителни ... докато си знаем мястото.

Редактирано от gmladenov
  • ХаХа 1
  • Неясен 1
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...