Много повече ли са били някога психопатите и социопатите?

[Хранислав]

Здравейте. Споделям с вас някои общи въпроси.

В минали епохи от историята на човечеството, хората като цяло са били по - склонни на физическо насилие и повече са го ползвали, то им се е виждало по - малко възмутително от днес. Законите навсякъде са били по - жестоки, войните пък по-чести. Вземането на плячка при бойните действия се е считало за нещо нормално. Нямало е договори, които да са насочени срещу това да се посяга на цивилно население или пленниците да бъдат третирани хуманни (или поне аз не знам за съществуването на такива). Условията в затворите са били ужасяващи, публичните екзекуции са били нещо стандартно и вид забавление за масите. Търговията с роби се е възприемала като нормална.

В този ред на мисли: много повече ли са били някога психопатите и социопатите? Любопитно ми е по принцип дали тогава тези хора са били по - голям процент от населението спрямо сега. Не твърдя, че всеки, който е вършел насилие е попадал в някоя от двете категории.

Психолози, психиатри са изработили критерии по които да определят кой какъв е психически, включително дали е психопат. Тези критерии важат ли за Средновековието и Античността например и ако да - в същата степен, както днес ли?

Ако не са съотносими към онези времена - защо? Съгласни ли сте с онези, които твърдят, че хората днес в морален план са такива, каквито са били и преди хилядолетия? Аз - не.

[Incorrectus]

Преди 10 минути, Хранислав said:

Съгласни ли сте с онези, които твърдят, че хората днес в морален план са такива, каквито са били и преди хилядолетия? Аз - не.

Аз - да. Защото моралът е индивидуално явление. Носител на морал е индивидът, а не обществото. Общественият морал винаги е неморален. Хората са неморални, някои индивида - са.

А другите въпроси, които поставяте, изискват ровене в изворите и доказване чрез тях на едното или другото.

[gmladenov]

Преди 1 час, Хранислав said:

Съгласни ли сте с онези, които твърдят, че хората днес в морален план са такива, каквито са били и преди хилядолетия?

Да, аз съм съгалсен.

Природата на хората едва ли се е изменила съществено в последните едно-две хилядолетия.
Хората са си същите. Основната разлика е в обществото като цяло, което днес е по-развито.

Някога по гладиаторските арени е било нормално да се убиват хора за забвление на зрителите.
Днес това е недопустимо, защото обществени норми са еволюирали и не допускат подобни
забавления.

[makebulgar]

Днес са повече психопатите. Алкохолът, цигарите, наркотиците и някои битови и промишлени химикали унищожават мозъчните клетки и хората стават психопати.

[Skubi]

Преди 1 час, Хранислав said:

Здравейте. Споделям с вас някои общи въпроси.

В минали епохи от историята на човечеството, хората като цяло са били по - склонни на физическо насилие и повече са го ползвали, то им се е виждало по - малко възмутително от днес. Законите навсякъде са били по - жестоки, войните пък по-чести. Вземането на плячка при бойните действия се е считало за нещо нормално. Нямало е договори, които да са насочени срещу това да се посяга на цивилно население или пленниците да бъдат третирани хуманни (или поне аз не знам за съществуването на такива). Условията в затворите са били ужасяващи, публичните екзекуции са били нещо стандартно и вид забавление за масите. Търговията с роби се е възприемала като нормална.

В този ред на мисли: много повече ли са били някога психопатите и социопатите? Любопитно ми е по принцип дали тогава тези хора са били по - голям процент от населението спрямо сега. Не твърдя, че всеки, който е вършел насилие е попадал в някоя от двете категории.

Психолози, психиатри са изработили критерии по които да определят кой какъв е психически, включително дали е психопат. Тези критерии важат ли за Средновековието и Античността например и ако да - в същата степен, както днес ли?

Ако не са съотносими към онези времена - защо? Съгласни ли сте с онези, които твърдят, че хората днес в морален план са такива, каквито са били и преди хилядолетия? Аз - не.

Да.

[deaf]

Преди 9 часа, Хранислав said:

Психолози, психиатри са изработили критерии по които да определят кой какъв е психически, включително дали е психопат

Психологията е псевдонаука. Да,съществуват хора с гениален психологически талант да разгадават помислите и действията на хората,но този талант не може да се обясни от науката. Положението е още повече объркано от факта,че много злобни,отмъстителни и с тоталитарен нагон хора използват "психологията" и "психиатрията" като оръжие с което да властват над други хора,("У нас свестните ги считат за луди!")

Човекът насила е бил принуден да стане човек. От други властни хора. Преди това той е бил безгрижно скитащо полуживотно. И е глупаво и ненаучно да съдим древните хора от днешна гледна точка. Примерно римляните са били една шепа хора,но за да могат да култивират и цивилизоват огромната маса от диваци и варвари е трябвало да им причинят такива ужасяващи БОЛКА и насилие,каквито ние изнежените съвременни хора не можем да си представим. С уточнението,че тогава хората са търпели силни болки,без да изпитват дискомфорт. Та от днешна гледна точка римляните може да изглеждат психопати хвърляли хора пленници на лъвовете на арените,но е нямало друг начин...

[scaner]

Преди 17 часа, Incorrectus said:

Аз - да. Защото моралът е индивидуално явление. Носител на морал е индивидът, а не обществото. Общественият морал винаги е неморален. Хората са неморални, някои индивида - са.

Не мисля че моралът е индивидуално явление.

Индивидът сам по себе си няма нужда от някакви ограничения. Обществото е тов, което налага - и изисква - такива ограничения, за да може да съществува и да балансира между личностите. Именно защото хората са неморални по природа, моралът е външно за индивида ограничение.

Погледни произходът на викторианската дума "джентълмен", gentleman (gentle + man), нежен, тих, кротък мъж. Тя явно се е появила като контрапункт на някакво състояние на обществото към тоя момент. Което показва промяна в обществото. А доколко днешният морал съответства на някогашният, е друг въпрос, защото приоритетите на обществата се променят с времето.

Преди 7 часа, deaf said:

Психологията е псевдонаука. Да,съществуват хора с гениален психологически талант да разгадават помислите и действията на хората,но този талант не може да се обясни от науката. Положението е още повече объркано от факта,че много злобни,отмъстителни и с тоталитарен нагон хора използват "психологията" и "психиатрията" като оръжие с което да властват над други хора,("У нас свестните ги считат за луди!")

Психологията си е наука от всякъде, и тя не се занимава с разгадаване на помисли и действия. С тях се занимава психоанализата, която наистина е псевдонаука.

[др-бр]

Преди 3 часа, scaner said:

 

Психологията си е наука от всякъде, и тя не се занимава с разгадаване на помисли и действия. С тях се занимава психоанализата, която наистина е псевдонаука.

Трудно можем да определим психологията като наука в тесен смисъл. Не и цялостно. Ползата и тезисите на голямата част  от всичките школи и течения-те са огромен брой не е експериментално доказана.  А и в повечето случаи няма как. АКо се развъртиш край студенти, а и дори край завършили психолози-те имат доста езотерично мислене. Има разбира се и такива, които работят със статистика. Примерно-реалните тестове за интелигентност, които са правени от психолози, са създадени на база събиране на статистическа информация години наред и съдържат контролни въпроси, за да се избегне налучкването..И долкото знам, може да ги прилага само специалист минал съответен курс. Тоест-това не са разните книжки с тестчета и тези на Менса, които май не се базират на нищо. По подобен начин работят и специалистите по полиграфски изследвания. Има психолози, които работят с биологията и невронауката.

А психоанализата си е изучава в курса и има психолози, които в практикуват във фройдовия или юнгиански вариант. И помага за някакви неща и в някакви случаи. Но разбира се няма нищо строго научно в нея.

Редактирано Април 8 от др-бр

[gmladenov]

Психологията със сигурност е наука - в смисъл, че психолозите се опитват да прилагат научния метод.

Работатата е там, че измерванията в тази наука са проблематични. Хората като цяло са ирационални и
дефакто лъжливи, така че е трудно да се получат истински обективни данни.

Класическият пример за това са анкетите/проучванията за процента хора, които изневеряват. В подобни
анкети мъжете инстинктивно преувеличават забежките си, а жените пък ги омаловажават. При това
положение как да се получат реални данни.

С други думи, ние хората сами саботираме психологията като наука.

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Класическият пример за това са анкетите/проучванията за процента хора, които изневеряват. В подобни
анкети мъжете инстинктивно преувеличават забежките си, а жените пък ги омаловажават. При това
положение как да се получат реални данни.

Това е социология, не е психология. Прихологията определя закономерности, но социолозите се опитват примитивно да ги прилагат...

Преди 2 часа, др-бр said:

А психоанализата си е изучава в курса и има психолози, които в практикуват във фройдовия или юнгиански вариант. И помага за някакви неща и в някакви случаи. Но разбира се няма нищо строго научно в нея.

Псевдонаука си е. Не минава критерия за фалсифицируемост.  А вече дали помага, то е на принципа на плацебото - ако вярваш че помага, може и да помогне някак.

 

[Incorrectus]

Преди 5 часа, scaner said:

Не мисля че моралът е индивидуално явление.

Индивидът сам по себе си няма нужда от някакви ограничения. Обществото е тов, което налага - и изисква - такива ограничения, за да може да съществува и да балансира между личностите. Именно защото хората са неморални по природа, моралът е външно за индивида ограничение.

Погледни произходът на викторианската дума "джентълмен", gentleman (gentle + man), нежен, тих, кротък мъж. Тя явно се е появила като контрапункт на някакво състояние на обществото към тоя момент. Което показва промяна в обществото. А доколко днешният морал съответства на някогашният, е друг въпрос, защото приоритетите на обществата се променят с времето.

Да, така е, имах предвид друг нюанс. По Кант моралът не е принуда, а закон. Общественият морал съществено се различава през епохите и заради това го нарекох неморален. Например за ацтеките със сигурност не е било неморално да изкормят пленника, а днешните руски мальчики убиват украинци за родину. Или мога да зарежа хей така жената и децата, защото законът позволява разводите. Очевидно такива хора са лично неморални. Те действат на принципа - мога да правя всичко, докато полицията не научи, а ако научи - ще лъжа, за да запазя обществения си морален имидж. В този смисъл колективно моралният е индивидуално неморален, защото истинският морал изисква съзнание, самодостатъчност, индивидуалност - все противоположности на стадната колективност. И точно той е законност и свобода от принудата на околната простотия.
 

[Incorrectus]

Преди 9 минути, scaner said:

Псевдонаука си е. Не минава критерия за фалсифицируемост.  А вече дали помага, то е на принципа на плацебото - ако вярваш че помага, може и да помогне някак.

Фройд специално настоява под думата „психоанализа“ да се разбира сексуален елемент и държи това да се спазва от неговите ученици. Проблемът е, че психиката се наблюдава (изследва) само от психика, няма инструменти. Затова има много школи, буквално колкото водещи психолози има. Фройд е един от основоположниците и съответно родоначалник на школа. Приятелството и съвместната, макар кратка, работа на Юнг и Паули е начало в друго отношение. Ще дойде време, когато психология и физика ще се съчетаят и ще изследват там, където психика и микросвят са едно. 

[scaner]

Преди 3 минути, Incorrectus said:

Фройд специално настоява под думата „психоанализа“ да се разбира сексуален елемент и държи това да се спазва от неговите ученици. Проблемът е, че психиката се наблюдава (изследва) само от психика, няма инструменти. Затова има много школи, буквално колкото водещи психолози има. Фройд е един от основоположниците и съответно родоначалник на школа. Приятелството и съвместната, макар кратка, работа на Юнг и Паули е начало в друго отношение. Ще дойде време, когато психология и физика ще се съчетаят и ще изследват там, където психика и микросвят са едно. 

Фалсифицируемост означава дадена хипотеза/теория да може да бъде опровергана, тогава тя се приема за научна. При психоанализата липсва такъв момент - със сексуалния елемент може да се обясни както привличането към нещо, така и отблъскването от същото, при еднакви други условия.

[ramus]

Не виждам нищо притеснително, ако по въпросите на компетентността на дадена научна област, се изказват професионалисти и експерти в нея.

Тук няколкото тези, които се въртят са от гледна точка на непрофесионализъм в дадената сфера, заради това не са достатъчно адекватни към материята.

Визирам също и че... ПСИХОЛОГИЯТА и ПСИХИАТРИЯТА не са единствените форми на научни дисциплини, които изучават психичния аспект на човека.

Вероятно не е известно на дискутиращите относно това че в двете изброени по-горе отдавна са се обогатили с огромен обем знания и информация от невробиология, неврофизика, когнитивните науки ( хибридна дисциплина, с изразена практическа насоченост) и още много други аспекти на познанието, вкл. и от "точните науки"...

Психоанализата вече отдавна не се занимава само с Фройдовите или Юнгиански наследства. Това е толкова некомпетентно мнение, твърде сходно с това да се постулира че еволюционната теория и днес се определя от идеите на Дарвин... Твърде много път е извървян и както и относно еволюцията, така и в психонауките.

Дали една научна област е "наука в тесния смисъл" е условен казус - зависи от избора на критерий. Разбира се - психодисциплините не са ТОЧНИ науки. А дали са наука - те се развиват чрез използване на рационални средства, чрез рационални похвати - както е цялото научно познание.

А точността... все повече ще е проверима като критерий, заради вмъкването и навлизането на модерни технологии и средства за изследванията. Нещо повече - симулацията на невронни мрежи чрез технически средства още повече ще покачи "точността"... следователно - и фалсифицируемостта.

Когато става въпрос за ПСИХОПОЗНАНИЕ не трябва да се забравя, че това е огромно поле, пълно с известни... и неизвестни. И е с комплексен характер - налице са огромен брой променливи, между които зависимостите не са точни нито са количествени... Нещо повече - не са и последователно или времево зависими... макар да са налични и такива аспекти.

Дали нещо "помага"... когато се касае до психопознание - тази материя няма единствено отношение само към "лечението". Но на този етап - когато става въпрос за "психични проблеми" не е като "хапчето" и силно зависи от "психиката на реципиента". Няма как да се заобиколи бариерата на реципиента и именно това е големият проблем свързан с "работи-не работи"...

Но най-вече - огромната част на проблемите в психиката... са скрити от самия "реципиент". Не става просто с жици на главата и "вълшебни сигнали" или изчислителни алгоритми... Не става и с уравнения или таблици, тестове или вербални проверки... Заради това пътят, който се извървява между лечител и пациент... е сложен, дълъг... и труден. И твърде зависим от огромен брой фактори, които са преди всичко ЧОВЕШКИ...

------------------

Само маркирам, аз също не съм професионалист в тези области на познанието, макар да се занимавам сериозно и отдавна с тях...

Редактирано Април 8 от ramus

[makebulgar]

Преди 11 часа, Incorrectus said:

Проблемът е, че психиката се наблюдава (изследва) само от психика, няма инструменти.

За някои по-специфични работи се минава психо тест, който е инструмент за оценка на психиката. Ако не го преминеш значи не отговаряш на някакви изисквания. Основно концентрация, скорост на реакцията, съобразителност, логическо мислене, социална адаптивност и други. 

[cucumerario]

On 7.04.2024 г. at 22:18, Хранислав said:

Здравейте. Споделям с вас някои общи въпроси.

В минали епохи от историята на човечеството, хората като цяло са били по - склонни на физическо насилие и повече са го ползвали, то им се е виждало по - малко възмутително от днес. Законите навсякъде са били по - жестоки, войните пък по-чести. Вземането на плячка при бойните действия се е считало за нещо нормално. Нямало е договори, които да са насочени срещу това да се посяга на цивилно население или пленниците да бъдат третирани хуманни (или поне аз не знам за съществуването на такива). Условията в затворите са били ужасяващи, публичните екзекуции са били нещо стандартно и вид забавление за масите. Търговията с роби се е възприемала като нормална.

В този ред на мисли: много повече ли са били някога психопатите и социопатите? Любопитно ми е по принцип дали тогава тези хора са били по - голям процент от населението спрямо сега. Не твърдя, че всеки, който е вършел насилие е попадал в някоя от двете категории.

Психолози, психиатри са изработили критерии по които да определят кой какъв е психически, включително дали е психопат. Тези критерии важат ли за Средновековието и Античността например и ако да - в същата степен, както днес ли?

Ако не са съотносими към онези времена - защо? Съгласни ли сте с онези, които твърдят, че хората днес в морален план са такива, каквито са били и преди хилядолетия? Аз - не.

Не не са били повече, но определено сега повече са лицемерите...

Преди 13 часа, Incorrectus said:

Да, така е, имах предвид друг нюанс. По Кант моралът не е принуда, а закон. Общественият морал съществено се различава през епохите и заради това го нарекох неморален. Например за ацтеките със сигурност не е било неморално да изкормят пленника, а днешните руски мальчики убиват украинци за родину. Или мога да зарежа хей така жената и децата, защото законът позволява разводите. Очевидно такива хора са лично неморални. Те действат на принципа - мога да правя всичко, докато полицията не научи, а ако научи - ще лъжа, за да запазя обществения си морален имидж. В този смисъл колективно моралният е индивидуално неморален, защото истинският морал изисква съзнание, самодостатъчност, индивидуалност - все противоположности на стадната колективност. И точно той е законност и свобода от принудата на околната простотия.
 

За да стигнеш до такива изводи: кога наще кормят е морално, а кога са ваще - неморално, трябва да си слушал доста чалга..

[scaner]

Преди 11 часа, ramus said:

Дали една научна област е "наука в тесния смисъл" е условен казус - зависи от избора на критерий. Разбира се - психодисциплините не са ТОЧНИ науки. А дали са наука - те се развиват чрез използване на рационални средства, чрез рационални похвати - както е цялото научно познание.

Стремежът е в науката да има единствен и обективен критерии що е то "наука". И за сега най-разпространеният такъв е за фалшифицируемостта, въведено от Карл Попър. Дали една наука е точна или не, естествена или социална, няма отношение към това определение.

[deaf]

Един виц,пък оставям на вас да го тълкувате.

Ако пациент дойде по-рано за сеанс при психоаналитика,той е обсесивно-компулсивен,ако дойде точно на време – е невротик,ако закъснее – е враждебен.

Редактирано Април 10 от deaf

[dora]

On 7.04.2024 г. at 21:18, Хранислав said:

Здравейте. Споделям с вас някои общи въпроси.

В минали епохи от историята на човечеството, хората като цяло са били по - склонни на физическо насилие и повече са го ползвали, то им се е виждало по - малко възмутително от днес. Законите навсякъде са били по - жестоки, войните пък по-чести. Вземането на плячка при бойните действия се е считало за нещо нормално. Нямало е договори, които да са насочени срещу това да се посяга на цивилно население или пленниците да бъдат третирани хуманни (или поне аз не знам за съществуването на такива). Условията в затворите са били ужасяващи, публичните екзекуции са били нещо стандартно и вид забавление за масите. Търговията с роби се е възприемала като нормална.

В този ред на мисли: много повече ли са били някога психопатите и социопатите? Любопитно ми е по принцип дали тогава тези хора са били по - голям процент от населението спрямо сега. Не твърдя, че всеки, който е вършел насилие е попадал в някоя от двете категории.

Психолози, психиатри са изработили критерии по които да определят кой какъв е психически, включително дали е психопат. Тези критерии важат ли за Средновековието и Античността например и ако да - в същата степен, както днес ли?

Ако не са съотносими към онези времена - защо? Съгласни ли сте с онези, които твърдят, че хората днес в морален план са такива, каквито са били и преди хилядолетия? Аз - не.

- Не всички психопати са извършители на престъпления.

- Не всички извършители на престъпления са психопати.

Това като начало.

Какво е инкриминирано като престъпление в различните общества е различно, в различните векове пък съвсем.

Без съвместими статистически данни сравнения не могат да се правят.

Статистиката на престъпността няма как да бъде определена с точност ретроактивно.

Статистиката на престъпността и до ден днешен (при условие, че такава се води в само някои държави) не е точна, защото има т.нар. сива зона - недокладвани на властите престъпления. Освен това има и неразкрити. Освен това за извършителите на престъпления рядко се води диагностична статистика, защото доколкото са вменяеми (може да им бъде вменена вина, а психопатите са вменяеми), подлежат на законно преследване; разграничението психопат - не психопат не е толкова важно, за да се документира статистически. Важна за продължителността на присъдата е обществената опасност. От което следва, че сред десет извършители на престъпления никой никъде не регистрира колко са психопатите, защото за закона като цяло това е без значение. Такива са ни законите.  А това е така, защото държавите не се интересуват от това дали всички, които имат нужда от психотерапия, ще я получат (за да влагат време и усилия да диагностирицат кой е психопат и кой- не), интересуват се от това извършителите на престъпления да бъдат наказвани, тоест статистика кой от престъпниците е психопат, кой е нещо друго - не им е важна.

От което следва, че на вашите въпроси не може да се отговори.

Не може да се счита, че хората боледуват повече или по-малко от психиатрични заболявания и личностови разстройства сега или когато и да било, защото няма и няма как да има подкрепяща което и да било твърдение в едната или в другата посока статистика, която да го доказва по категоричен начин. Като цяло обаче се приема, че хората не страдат от психически заболявания с по-висока честота днес, отколкото когато и да било преди. Само диагностичните инструменти са по-развити, но далеч не са перфектни, защото се основават на категории, изработени с някаква цел, които пък зависят от културата, обществените нагласи, политиката.

Това, което се е считало за разстройство преди - и диагностицирало като такова - може да отпадне изобщо от класификациите. Напр. хомосексуализмът не се счита за психично заболяване днес. За сметка на това имаме разграничение между аутизъм и аспергер, примерно, тоест вместо едно разстройство днес диагностицираме две. По друга квалификация пък и аутизъм, и аспергер, са разстройства от аутистичния спектър (тоест не две отделни разстройства, а едно разстройство, но в различна степен). Статистиката пък зависи от това какво и как квалифицираме.

Съшото важи и за психопатиите. DSM класифицира разстройствата по някакъв принцип, но от това не следва, че тези класификации са точни или че няма да бъдат променени с времето. Такива промени в DSM се правят периодично. Тогава какво сравняваме с какво, ако не знаем какво точно сравняваме?

Сравнения могат да се правят само с що-годе съвместими и събирани по сходен начин статистически данни. Каквито нямаме.

 

Редактирано Април 10 от dora

[cucumerario]

Преди 51 минути, dora said:

- Не всички психопати са извършители на престъпления.

- Не всички извършители на престъпления са психопати.

Това като начало.

Какво е инкриминирано като престъпление в различните общества е различно, в различните векове пък съвсем.

Без съвместими статистически данни сравнения не могат да се правят.

Статистиката на престъпността няма как да бъде определена с точност ретроактивно.

Статистиката на престъпността и до ден днешен (при условие, че такава се води в само някои държави) не е точна, защото има т.нар. сива зона - недокладвани на властите престъпления. Освен това има и неразкрити. Освен това за извършителите на престъпления рядко се води диагностична статистика, защото доколкото са вменяеми (може да им бъде вменена вина, а психопатите са вменяеми), подлежат на законно преследване; разграничението психопат - не психопат не е толкова важно, за да се документира статистически. Важна за продължителността на присъдата е обществената опасност. От което следва, че сред десет извършители на престъпления никой никъде не регистрира колко са психопатите, защото за закона като цяло това е без значение. Такива са ни законите.  А това е така, защото държавите не се интересуват от това дали всички, които имат нужда от психотерапия, ще я получат (за да влагат време и усилия да диагностирицат кой е психопат и кой- не), интересуват се от това извършителите на престъпления да бъдат наказвани, тоест статистика кой от престъпниците е психопат, кой е нещо друго - не им е важна.

От което следва, че на вашите въпроси не може да се отговори.

Не може да се счита, че хората боледуват повече или по-малко от психиатрични заболявания и личностови разстройства сега или когато и да било, защото няма и няма как да има подкрепяща което и да било твърдение в едната или в другата посока статистика, която да го доказва по категоричен начин. Като цяло обаче се приема, че хората не страдат от психически заболявания с по-висока честота днес, отколкото когато и да било преди. Само диагностичните инструменти са по-развити, но далеч не са перфектни, защото се основават на категории, изработени с някаква цел, които пък зависят от културата, обществените нагласи, политиката.

Това, което се е считало за разстройство преди - и диагностицирало като такова - може да отпадне изобщо от класификациите. Напр. хомосексуализмът не се счита за психично заболяване днес. За сметка на това имаме разграничение между аутизъм и аспергер, примерно, тоест вместо едно разстройство днес диагностицираме две. По друга квалификация пък и аутизъм, и аспергер, са разстройства от аутистичния спектър (тоест не две отделни разстройства, а едно разстройство, но в различна степен). Статистиката пък зависи от това какво и как квалифицираме.

Съшото важи и за психопатиите. DSM класифицира разстройствата по някакъв принцип, но от това не следва, че тези класификации са точни или че няма да бъдат променени с времето. Такива промени в DSM се правят периодично. Тогава какво сравняваме с какво, ако не знаем какво точно сравняваме?

Сравнения могат да се правят само с що-годе съвместими и събирани по сходен начин статистически данни. Каквито нямаме.

 

Поздравления, за оптимизма и за това, че все още намираш смисъл, да обясняваш...

[dora]

Преди 2 часа, cucumerario said:

Поздравления, за оптимизма и за това, че все още намираш смисъл, да обясняваш...

Винаги има смисъл, за всички, които биха намерили причина да го прочетат. Изобщо не е задължително те да са активни форумни участници.

[deaf]

Преди 6 часа, dora said:

хомосексуализмът не се счита за психично заболяване днес.

Хомосексуализмът е болестно състояние. Най-малкото е сериозно психическо затормозяване.

[scaner]

Преди 2 часа, deaf said:

Хомосексуализмът е болестно състояние. Най-малкото е сериозно психическо затормозяване.

Кое състояние е нормално и кое болестно, се определя от болшинството

[deaf]

Преди 18 минути, scaner said:

Кое състояние е нормално и кое болестно, се определя от болшинството

Разбира се,че не е вярно... У всеки човек има женско и мъжко начало,но при здравите хора,едното начало властва над другото. При мъжете мъжкото начало властва и контролира напълно женското,при жените – обратното. При хомосексуалистите обаче,двете начала са равностойни и едното не може да надделее над другото. Това руши здравето им и ги тормози...

[dora]

Преди 3 часа, deaf said:

Хомосексуализмът е болестно състояние. Най-малкото е сериозно психическо затормозяване.

 За това няма никакви научни доказателства.

Редактирано Април 10 от dora