Народе???? или Кой предаде Левски?

[Staski]

Да не забравяме, че опит да бъде отровен е правен и над самият поп Кръстьо.

[Б. Киров]

Преди 2 минути, Staski said:

Да не забравяме, че опит да бъде отровен е правен и над самият поп Кръстьо.

Партията на Поплуканови му издава "смъртна присъда", те още се изживяват като "комитет" след Освобождението, въпреки че Марин е в управлението на българската държава, този опит за отровителство на попа /а дали не бяха два?/ е засвидетелстван не само от самия поп Кръстьо.

Да не говорим за моралния терор, наложен над него, който според мен, доста бързо го докарва до гроба.

Попадията му после мизерства, работи като слугиня по чужди домове да се издържа. Ако беше откраднал пари, нямало ли е да останат за нея?

[Staski]

Стига да сме сигурни дали Николчо е умрял от отрова ли алкохола му е разказал играта и то от гузна съвест. (Дали смъртта му е свързана с лъжа, че не може да каже истината или за друго).

[Б. Киров]

Преди 5 минути, Staski said:

Стига да сме сигурни дали Николчо е умрял от отрова ли алкохола му е разказал играта и то от гузна съвест. (Дали смъртта му е свързана с лъжа, че не може да каже истината или за друго).

Той носи писмото на комитета /което е изчезнало от архивите/ и това на председателя от 7 октомври до Левски, вероятно в тайна къща в село Миленча на 12 декември. Той носи и писмото на Левски от същата дата, в което Левски е казал почти всичко за предателя и предателството в Ловеч, както и за присвоените пари от Председателя, който е бил Марин Поплуканов, а не поп Кръстьо.

След като Мария Сиркова пише, че къщата им е била под турско наблюдение от август до Коледа, Никола не е ли знаел, не е ли казал за това на Левски? Според мен не, защото в писмото си Левски нарежда на другите членове "от сега нататък всичко за мен ще носите у Сиркови, пари и писма".

Щял ли е да пише това, ако Сирков му е казал, че къщата им е под наблюдение, въпросът ми е реторичен.

[Staski]

Проблема с писмата. В своето писмо останало на чернова от 12 декември той мимоходом съобщава за парите, не ги търси, защото са употребени за ден-два и не ги е получил. Проблема е с подхвърлените писма, там той вижда Предателство (истинско или от страх. Най-вероятно второто). Писмото на Левски е достигнало до някой (най-вероятно до Величка Луканова) и всичко което е у тях да бъде предадено на Левски. След като писмата са изпратени след залавянето на Левски те са проблем. Никой не е гледал какво има там. Заради суматахота. Някъде четох (че тези писма са били и у Луканови) вероятно е имало писма които са изчезнали, същото е станало с писмото на Левски от 12 декември.

[Б. Киров]

Преди 17 минути, Staski said:

Проблема с писмата. В своето писмо останало на чернова от 12 декември той мимоходом съобщава за парите, не ги търси, защото са употребени за ден-два и не ги е получил. Проблема е с подхвърлените писма, там той вижда Предателство (истинско или от страх. Най-вероятно второто). Писмото на Левски е достигнало до някой (най-вероятно до Величка Луканова) и всичко което е у тях да бъде предадено на Левски. След като писмата са изпратени след залавянето на Левски те са проблем. Никой не е гледал какво има там. Заради суматахота. Някъде четох (че тези писма са били и у Луканови) вероятно е имало писма които са изчезнали, същото е станало с писмото на Левски от 12 декември.

Хайде да сме точни с това писмо, паметта на Левски го иска:

"Току да тръгна за града Ви, получих писмо, в което ми се съобщава, че са били подхвърляни в една къща писма с моя подпис: Ас.Дер. Кърджала. В тези писма [се] казвало: "Донесете ми тефтера на еди-коя си колиба и там го оставете, а всичко друго каквото има, да го изгорите!" Словата в писмото са ойдурдисани [нагласени] да наподобяват на моите. Писмено да ми дадете [обяснение] за тия писма, които са писани от Вас. Пророкувам каква е била целта Ви. [Съобщете ми] по вишегласие ли сте го направили или само някой и кой е? Ако отричате това и всеки като Вас каже: "Не знам", то аз знам и ще Ви го покажа да го видите кой е."

Тефтера иска предателят, а "друго каквото има да го изгорите"; тефтерът със записаните дарители на пари, който вече е у попа, него попа е искал да изпрати като доказателство за злоупотреба с комитетските пари от Председателя, тоест от Марин. Този тефтер е трябвал на Величка /респективно на брат й/, защото по него е можело точно да се проследи сумата, като се питат дарителите. И не попът е инициатор, защото тефтерът е у него, а Величка, която му прави засада със заптии, защото тефтерът им трябва на Лукановци, той е тяхното изобличение. Затова после са толкова злобни към попа, той стиска тефтера, това може да ги изобличи като крадци на комитетски пари.

Наказанието за такава злоупотреба по Устава е било Смърт! Няма четири-пет, вече са били изпълнени няколко смъртни присъди от тайната полиция по нареждане на Левски. Страхът за Величка е бил по силен от Левски, отколкото от турците, тя през цялото време уж е под арест, а пише писма и осъществява срещи с други членове. Как стават тези работи под носа на турската полиция???

Затова Левски им пише "Пророкувам каква е била целта Ви. [Съобщете ми] по вишегласие ли сте го направили или само някой и кой е? Ако отричате това и всеки като Вас каже: "Не знам", то аз знам и ще Ви го покажа да го видите кой е."

Той много добре е знаел, че Величка е съчинила историята с писмата, затова казва "ще ви го посоча", но се досеща, че и други от комитета й сътрудничат, затова пише "по вишегласие ли сте го направили", тоест отваря им вратата да ги оневини, да се отдръпнат от тази игра, докато е време.

Предателството и присвояването на голяма комитетска сума, в случай че Левски е успеел да се измъкне жив, впоследствие са щели да бъдат наказани по Устава. Играта за Величка и брат й е била на живот и смърт. Буквално.

[Staski]

Само, че кои са останалите членове? 

Употребени пари за ден-два за своя работа не ми звучи като дебели, дебели комитетски пари.

Редактирано Май 17, 2020 от Staski

[Staski]

По скоро си мисля, че става въпрос за едни 3 000 гроша. Които Левски получава от ЛОвеч.

Редактирано Май 17, 2020 от Staski

[Б. Киров]

Преди 3 минути, Staski said:

Само, че кои са останалите членове? 

Употребени пари за ден-два за своя работа не ми звучи като дебели, дебели комитетски пари.

У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската парà минутата се не знае, кога[то] ще се поиска! Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мене у Николча да [го] оставя. Оттам ще и [да] получава. Занапред не трябва да го питате отде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до Вас отнейде, няма да разпечатвате. Писма и пр. недейте бави, а ги предавайте в същото време нему.

По-преди ги е искал, тогава Марин се е измъкнал, че ги употребил "за ден-два в своя работа", не е уточнена сумата, не е уточнено времето. Факт е, сам знаеш, че закупуват 200 револвера, сметни колко е било парчето, това не е малка сума. Друго, през юли същата година Левски пише до Каравелов, че ще му изпрати като редактор и помощник във вестника поп Кръстьо и, цитирам по памет, ако Каравелов не се съгласи, попът ще носи достатъчна сума, за да започне Левски, респективно поп Кръстьо, да печати вестник на Вътрешната организация, независимо от Каравеловия. Колко е струвала печатница, според мен, сериозна сума. Това са били парите от експроприациите и обирите, не рдовно събирани пари като членски внос, въпреки това са вписвани в шифрования тефтер като от "дарители", защото после Бурски цитира свидетел, сега не мога по памет да кажа точно кой, който говори за тези суми събирани не само в Ловеч по този начин и мнозина ловчанлии надигат глас, че са вземани от тях такива пари.

Според мен това е златото намерено в двора на Поплукановата къща през 20-ти век, приблизително толкова като злато са били събраните по този начин от обири и насилствени покани до богати пари. Затова и хаджи Мичо е изпитвал зверска омраза към Левски - взели са му насила 10 златни лири, колко още такива е имало. Всичко това се е втечнявало в злато и Левски идва за това злато в Ловеч, говорим за поне 4-5 килограма злато, огромна сума за времето пък и не малка и днес. За какво са били тези пари, за пушки естествено, работата е щяла да се разгърне още по-нашироко в Букурещ, ако Левски беше стигнал дотам. Имал е договорка с белгийска оръжейна фабрика, зад която стои и белгийската държава, да закупи 50 000 пушки, три от които са закупени като образец, едната е била в скривалището на Величка, впоследствие изчезнала. По-добри от турските армейски пушки по онова време. Пазарлъкът с белгийците е да се плати част от сумата, другата след успех на въстанието от новата българска държава. Защо белгийците са били толкова щедри - не защото са мили и добри хора естествено, имали са аспирации към барон Хиршовата железница, щели са да сложат ръка върху концесията.

И така нататък. Левски си слага главата в торбата с отиването до Величка не заради морални проповеди или сладки разговори, а защото му трябва това злато, иначе няма никакъв рационален мотив, след като знае кой е предателя да му ходи на свиждане.

 

[Staski]

Преди 1 минута, Б. Киров said:

У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската парà минутата се не знае, кога[то] ще се поиска! Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мене у Николча да [го] оставя. Оттам ще и [да] получава. Занапред не трябва да го питате отде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до Вас отнейде, няма да разпечатвате. Писма и пр. недейте бави, а ги предавайте в същото време нему.

По-преди ги е искал, тогава Марин се е измъкнал, че ги употребил "за ден-два в своя работа", не е уточнена сумата, не е уточнено времето. Факт е, сам знаеш, че закупуват 200 револвера, сметни колко е било парчето, това не е малка сума. Друго, през юли същата година Левски пише до Каравелов, че ще му изпрати като редактор и помощник във вестника поп Кръстьо и, цитирам по памет, ако Каравелов не се съгласи, попът ще носи достатъчна сума, за да започне Левски, респективно поп Кръстьо, да печати вестник на Вътрешната организация, независимо от Каравеловия. Колко е струвала печатница, според мен, сериозна сума. Това са били парите от експроприациите и обирите, не рдовно събирани пари като членски внос, въпреки това са вписвани в шифрования тефтер като от "дарители", защото после Бурски цитира свидетел, сега не мога по памет да кажа точно кой, който говори за тези суми събирани не само в Ловеч по този начин и мнозина ловчанлии надигат глас, че са вземани от тях такива пари.

Според мен това е златото намерено в двора на Поплукановата къща през 20-ти век, приблизително толкова като злато са били събраните по този начин от обири и насилствени покани до богати пари. Затова и хаджи Мичо е изпитвал зверска омраза към Левски - взели са му насила 10 златни лири, колко още такива е имало. Всичко това се е втечнявало в злато и Левски идва за това злато в Ловеч, говорим за поне 4-5 килограма злато, огромна сума за времето пък и не малка и днес. За какво са били тези пари, за пушки естествено, работата е щяла да се разгърне още по-нашироко в Букурещ, ако Левски беше стигнал дотам. Имал е договорка с белгийска оръжейна фабрика, зад която стои и белгийската държава, да закупи 50 000 пушки, три от които са закупени като образец, едната е била в скривалището на Величка, впоследствие изчезнала. По-добри от турските армейски пушки по онова време. Пазарлъкът с белгийците е да се плати част от сумата, другата след успех на въстанието от новата българска държава. Защо белгийците са били толкова щедри - не защото са мили и добри хора естествено, имали са аспирации към барон Хиршовата железница, щели са да сложат ръка върху концесията.

И така нататък. Левски си слага главата в торбата с отиването до Величка не заради морални проповеди или сладки разговори, а защото му трябва това злато, иначе няма никакъв рационален мотив, след като знае кой е предателя да му ходи на свиждане.

 

Разбирам те напълно, но парите за револверите са изпращани поетапно към Данаил Попов. Закупени са револвери, но не са били много. Христо Иванов се сърди на Левски за един револвер, че не можел да го плати и отправя укор за лошия револвер на А. Кънчев.

А по щастливо стечение на обстоятелствата имах колега от Ловеч на когото дядо му е открил монетите. Ще ти кажа утре за тях. Лека вечер.

[Б. Киров]

Преди 6 минути, Staski said:

Закупени са револвери, но не са били много.

200, има го в разпитите пред софийската комисия, даже са били повече от необходимото, затова продават на пазара част от тях. Само на един път Анастас Попхинов, братчето на Данаил Попов, внася наведнъж 40, всичко това е разказано с подробности в протоколите, скоро ги четох, ще цитирам, ако ти се струва невероятно.

Печатница се купувало с дебели пари, то е сега като сървър за големи данни, Каравеловата е купена със сръбски държавни пари по линия на роднински връзки на жена му, не е била по силата на обикновен емигрант. Каравелов затова става фактор в Букурещ, защото има печатница, голямата работа.

[Staski]

Преди 1 минута, Б. Киров said:

200, има го в разпитите пред софийската комисия, даже са били повече от необходимото, затова продават на пазара част от тях. Само на един път Анастас Попхинов, братчето на Данаил Попов, внася наведнъж 40, всичко това е разказано с подробности в протоколите, скоро ги четох, ще цитирам, ако ти се струва невероятно. Печатница се купувало с дебели пари, то е сега като сървър за големи данни, Каравеловата е купена със сръбски държавни пари по линия на роднински връзки на жена му, не е била по силата на обикновен емигрант. Каравелов затова става фактор в Букурещ, защото има печатница, голямата работа.

За четиридесет съм съгласен.

[Б. Киров]

Just now, Staski said:

За четиридесет съм съгласен.

Е, и утре е ден, ако рекъл бог, но тия дни ще ме върти голяма мелница. Сега нямам време да ровя из архивите, ще цитирам тия дни точно за какви количества става дума от показанията на свидетелите, при това, забележи, те нямат интерес да казват повече, защото това е нелегална тяхна престъпна дейност, но си казват, по някаква тяхна, според мен, дебилска, логика.

Приятна вечер и доскоро

[deaf]

Преди 42 минути, Б. Киров said:

Приятна вечер и доскоро

Приятна вечер и на теб. Само да те питам като човек вътре "в кухнята" в живота на Левски,имало ли е възможност той да не убива онова непълнолетно (?) чираче,заради което всъщност го осъждат на смърт?!

[К.ГЕРБОВ]

On 21.11.2018 г. at 18:58, Б. Киров said:

На другия ден Николчо Цвятков си изважда тескере за Търново. Изважда едно и за Левски на името на Малък Добри [Добри Койнов от кв.Дръстене в Ловеч], който бе също бакърджия и по всичко приличаше на Дякона.

Според Димитър Панчовски в сборника „Ловеч и Ловчанско“, т. IV,  Стоянка Добрева Вангелова публикувала бележка за баща си, в която се казва: „Малък Добри от Дръстене е издал тескере на Левски да отпътува до Търново... Домът му е бил винаги отворен за Левски и случвало се е, че Добри Койнов в малката си кръчмичка е черпил и забавлявал със своите шеги турците.“

Добри Койнов е бил добре познат на Левски. Бил е бакърджия, но е имал „кръчмичка, в която е черпил и забавлявал“. Преди години у нас имаше мода, тези които имаха къща, да уреждат в мазата „механа“. Беше престижно да канят там гостите си.

Вероятно „Малък“ е уточнение. Големият Добри трябва да е бил Добри Механджията.

Преди 1 час, Staski said:

Писмото на Левски е достигнало до някой (най-вероятно до Величка Луканова) и всичко което е у тях да бъде предадено на Левски.

Христо Иванов в спомените си пише: „[Левски] като дохажда в Ловеч, отива при Николча Сирков и разпитова за всичко. Но като видял, за по-добре премина във Величка п. Луканова. Като били затворили Марин п. Луканов и претърсили вред; и иска да се срещне с попа (председателя) на комитета, който беше избран от ловчалии, за да си прибере всичките писма и пари, които били у него. Но като му напомнили, че е сомнителен за предателството, което го издал Димитър [Общи]… и той [поп Кръстю] е явен шпионин... Васил Левски… му писал едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца. В същото време му обадил и на кое място като проводил писмото на попа.

Като се абстрахираме от някои „детайли“ ясно се вижда, че Васил Левски „написал пространно писмо на поп Кръстю и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца.“ Т. е. писмото на Левски до Ловеч от 12 декември е получено от поп Кръстю и както се разбира от сведенията на Н. Иванов, той предава книжата и парите, които е имал като касиер, на "Николчо", т. е. на Никола Сирков, както е указано в писмото.  

Значи той е бил получателят. Сирков по спомените на Н. Иванов казал: "Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те били на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, защото не знаех къде се намира, а като пристигна у дома, му предадох всичко."

А защо получател на писмото от 12 декември е бил поп Кръстьо, отговор дава Парашкев Стоянов. В „Материали за историята на град Ловеч“ той е записал след срещата си с Тодор Луканов: „За поп Кръстя знае, че пратил писмо на Левски, че уж бил потребен. Левски питал: „Защо ме викат?“ (друго лице питал). Комитетът запитал поп Кръстя защо го викал; той отговорил, че имал нещо тайно да му каже. Комитетът не успя да му пише и Левски дойде в къщата на Сиркова.”

Разбира се и тук има мъгляви добавки, но се вижда, че поп Кръстю е написал писмо на Левски (това от 7 октомври) и в него ясно е посочено защо вика Левски. Фактически писмото от 12 декември е отговор на това писмо. И след като Левски е получил от Сирков книжата и парите, не е било необходимо да се среща с поп Кръстьо.

[soichiro88]

В анкетата си Кацев-Бурски пише: 

В Ловчанския комитет са: Марин Поплуканов, Анастас Хитров, Ив. Колев, Цвятко Павлов, поп Кръстю, Димитър Пъшков, Ив. Драсов, Анастас Попов и др. Председател е Марин П[оп]луканов, подпредседател е Цвятко X. Павлов (това да се запомни добре) секретар Иван Драсов, сметководител поп Кръстю и другите членове.

И логично, след залавянето на Марин Поплуканов, именно този Цвятко да заема поста на председател, а не поп Кръстю.

Бурски цитира едно писмо на Цвятко Павлов до Троянския комитет, в което същия се подписва: 

Оставам всегда ваш подпредседател.
П... Ц...“

 

 

[Б. Киров]

On 17.05.2020 г. at 19:23, Б. Киров said:

Само на един път Анастас Попхинов, братчето на Данаил Попов, внася наведнъж 40, всичко това е разказано с подробности в протоколите, скоро ги четох, ще цитирам, ако ти се струва невероятно.

Анастас Попхинов купува 42 револвера и ги пренася в Ловеч година и половина преди Арабаконашкото приключение, след това поетапно са закупени още около 150 револвера от комитета в Ловеч, откъдето са били раздавани по другите комитети срещу пари, всичко това е минавало през ръцете на Марин Поплуканов. Цената на един револвер е била около три златни наполеона, но Ловчанският комитет ги е продавал за по 3.5 златни лири на другите комитети, тоест значително по-скъпо.

Анастас Попхинов разказва сам с подробности при разпита му пред Софийската комисия:

След два месеца дойде у брат ми писмо: „Револверите не ги дават по-долу от три наполеона единия.“ Аз им изпратих това писмо и те писаха да се купят четиридесет и два броя. Сутринта минахме в Никопол, [като] едни от револверите носехме у себе си, а другите в дисагите. – Не ви ли прегледаха в митницата с тия оръжия? – Не, никой не ни попита, нито пък ни претърси. В един чувал с пипер бяхме поставили патроните им, не прегледаха дори и него. [34] – Какво направихте после? – От Никопол пристигнахме в Плевен. Те отидоха в хана, [а] аз си отидох в къщи. На следния ден дойдоха, взеха ме и отидохме заедно в Ловеч. Там отидохме в къщата на Марин Попов и му предадохме [револверите]. – Къде беше централата на комитета в Ловеч2? – Едната беше [в] къщата на Марин Попов, [а] другата в къщата на Ваньо терзията. Досега никога не съм бил на събрание. – Какво направи, след като предадохте оръжията? – Върнах се обратно в Плевен, в къщи. След това изпращах на брата си писмата на Ловчанския комитет, които трябваше да се изпращат на отсрещния комитет, а писмата, които идваха отсреща, изпращах ги на Ловчанския комитет. По тоя начин около една година и половина писмата се предаваха за двете страни чрез мен.

Разпит на Анастас от Плевен Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд Документи из турските архиви, с.230

 

Около 150 револвера са били закупени след Общото събрание на БРЦК през 1872, те са били пренасяни на части от отделни куриери и разпределяни от Ловеч по окръжните комитети, както и в самия Ловеч:

– Колко броя бяха дошлите у тебе револвери и на кого ги дадохте? – Пристигнаха на два пъти шест броя. От тях един [задържах] аз, дадохме един на брат ми, един на Вутьо Пелов и един на Вутьо Ветьов. Двата броя върнахме обратно. – Колко гроша дадохте за тях? – Купихме ги по за три и половина лири,

с. 266 Разпит на Фильовия брат Йосиф  23 декември 1872

– Колко бяха парите, които събрахте от Видраре, къде ги изпратихте и получихте ли срещу тях оръжие или нещо друго? – Аз зная за около четиридесет лири. Събраните пари изпращахме в Извор. Оттам идваше временна разписка за получаването им. От Извор ги изпращаха в Ловеч; оттам изпращаха в Извор по отделни разписки на името на изпращача, а от там [Извор] ги изпращаха нам. Временната разписка ние връщахме на Извор. – Колко бяха пристигналите револвери? – На два пъти дошли девет револвери за Йосифа. Той раздал шестях, а за връщането на трите ми каза да напиша писмо. Аз написах писмото и върнахме револверите. – Кому дадохте тия револвери? – Един взема Йосиф, един дадохме на Фильо, един на Вутьо Ветьов, един на Вутьо Пелов и един на Георги Филев; кому се даде останалият, [12] не зная, забравил съм. – Какво направихте [с] парите, които получихте срещу револверите, и колко гроша взехте? – Револверите дойдоха у Йосифа, той ги раздаде и взема по три и половина лири. Тия пари се изпращаха с писмо на адрес „Българско“, къде отиваха – знае изворският куриер. Тия пари се изпращаха в един плик на Марин Луканов в Ловеч, оттам отиваха в българския комитет, а тоя комитет е главният централен комитет в Букурещ.

с. 442 Разпит на даскал Васил от Видраре1  23 декември 1872
 

За точната бройка на револверите закупени от Ловчанския комитет свидетелства и Параскев Стоянов:

В Букурещ събранието почнало иа 1 май 1872 г. М. Луканов и Иван Драсов се върнали след 1 месец, Левски дошъл малко след тях и донесли 2 пушки (едната система „Remington“, другата белгийска „Comblain“ и една сабля 4 пръста широка), за да изберат какво да поръчат, като фабриките (десетина) искали 1/2 пари напред и 1/2 след освобождението на България. Решили да снабдят хората с револвери и  патропи, после с пушки. Пари взели 6000 лева от манифактурджийският еснаф с лихва и ги пратили на Димитър Ценов чрез Данаил Попов (в Турну Мъгуреле). Револверите 150 с по 25 патрона се пратили от Д. Попов, отдето Ловчанския комитет пратил хора да ги вземат: Пано Драганов Агопа, Лукан Цачев, Стефан Фичев, Тошко Луканов и Цвятко Берберчето. Револверите ги донесли у Марин Луканов и се разпродали, а А. Хитров взел останалите 30 револвера и ги занесъл да ги продаде в Търново. Един револвер за 6 патрона (алтъпатлак) с 25 патрона го продавали за 3 наполеона. Понеже в Търново тъкмо обискирали дюкяна на Хр. Ив. Крачула, Анастас Хитров дал револверите на Иван Захарелията. Парите ги върнали на еснафа и останали и други – всичко 450 наполеона.

Заедно с плевнелията Анастас Попхинов в чували с чушки пренасяли патроните за Ловеч. Ханджията в Никопол бил цинцарин; той бъркал в чушките, разбрал, че има револвери, и си откраднал един. Те били около 200 револвери с по 6 патрони („алтъпатлаци“). 5-6 души минали по два пъти в Мъгуреле и всеки от тях носел по 10 револвера опасани по голо, на един път, за едно ходение. Тези хора, които пренасяли оръжието, били: Лукан, Тошко, Анастас Хинов, Цветко Вълчев (зет па Лукана, берберин в Радкоолу на хана, у когото остана перото [от] калпака на Левски. Виж за това бележките ми за музея в Ловеч) и Стефан Фичът. Патроните ги турили в два чувала, ред патрони, ред чушки. Един от хамалите, който носил чушките, забележил: „Чок авур биберлер“ (много тежки чушки!). Всичко се пренесло в „Компания хан“ в Никопол в една стая. Стопанина цинцарин си откраднал един револвер, но не ги издал. Те прибързаха и с две каруци пренесли всичко през Плевен в къщата на Анастас. Там оставили чушките, а патроните ги турили в дисаги и с коне ги откарали в Ловеч и ги стоварили в бащината къща на Лукана (сега, в 1901 г., къща на учителя Сирков), която, малко поправена, стои още. Не са я гътнали. Марин Луканов сетне ги взел всички у тях си и всеки си взел по един револвер. Лукан си взел два револвера десетака (за 10 патрона) без патрони за 1300 гроша, и двата – един за себе си и един оставил за Василя Йонков от Гложене, да го продаде.

https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Системата е била следната, парите събрани в Ловеч и в другите комитети са отивали в Ловеч, откъдето са се изпращали до Данаил Попов в Турну Мъгуреле, Попов е закупувал с парите по на цена около 3 наполеона единия револвер, тези револвери, общо около 200 с първата пратка на Анастас Попхинов, са били внасяни на части и разпределяни сред членовете на комитетите, но вече за цена по 3.5 златни турски лири, събраните пари от вътрешната продажба сред комитетските хора отново са идвали у Марин Поплуканов и от него е трябвало да бъдат изпратени в Букурещ.

И нека бъде много ясно - става дума за около 200 револвера продадени на "вътрешния пазар" на революционните комитети за цена по около 3.5 лири бройката. Това прави една хубава сума от 700 златни турски лири.Между 1844 и 1881 г. лирата е покривала биметалния стандарт: 1 лира = 6,61419 грама чисто злато - или еквивалента на около 5 кг. чисто злато са преминали само за револвери през ръцете на Марин Поплуканов.

On 17.05.2020 г. at 19:26, Staski said:

За четиридесет съм съгласен.

Какво е направил Маринчо Поплуканов с тези 700 турски лири, еквивалентни на 5 кг. злато, ти ще ми кажеш, сигурно ги е предал до стотинка на комитета в Букурещ?

Или пък не?

Не идва ли Левски за тези пари, не пита ли той за тях в писмото си от 12 декември 1872?

On 17.05.2020 г. at 20:14, deaf said:

Приятна вечер и на теб. Само да те питам като човек вътре "в кухнята" в живота на Левски,имало ли е възможност той да не убива онова непълнолетно (?) чираче,заради което всъщност го осъждат на смърт?!

Комитетът реши да се вземат насила пари от Денчо Памукчията. За тая цел отиде Васил Левски заедно с Вутко Ветев (+) от село Видраре (който умря в Диарбекир на заточение после за участие в обира на пощата с Димитър Общий). Те са знаели, че Памукчията е сам, Левски бе облечен с турски дрехи с пушката си „Remington“. Отишъл през къщата на Димо Драсов в къщата на Памукчията, сега къща на Григор Иванчев. В двора забили към турския хан до дувара няколко кола, за да се мисли, че хората са дошли от този хан (сега хан на Радкоолу). Влезли в къщи и чакали скрити, додето дойде Денчо. Дойде момчето, слугата на Денча, Стойчо, на около 25 год. (казвал се С. Герганов, от с. Лесидрен), носел хляба от фурната. (Христо Луканов знае всичко, той през това време е дежурил на тяхната улица, за да види през къде ще избягат, за да съобщи на комитета. Марин го знаел от разказа на В. Левски и на Вуте.) Момчето готвело за вечерята и ги видяло скрити в самата къща и познало Левски, понеже Стойчо е бил по-рано слуга у Иван Драсов. Момчето извикало, те обяснили на момчето защо са дошли. Преди да дойде то, те бяха претърсили къщата и едва бяха намерили няколко наниза пари за стотина лева. Те искали даже да си излязат, но момчето не ги пущало и се боричкало с тях няколко минути до портата. Вутко искал няколко пъти да го убие, но Левски не давал, докато момчето не хванало силно Левски и почнало силно да вика. Като видял вече опасността, Левски сам извадил камата и я забил в сърцето на Стойчо и понеже и тогава не можал да се изтръгне от ръцете му, Левски завъртял камата в раната и момчето извикало и умряло…Левски се много кахърял, че бил принуден да убие момчето иа Халача. При обира (в къщата) били само Левски и Вутю.

Разпит на даскал Васил от Видраре,  23 декември 1872

Неизбежна самоотбрана, "момчето" е било як мъж на 25 години, който е стискал Левски за шията.

[К.ГЕРБОВ]

Преди 20 часа, Б. Киров said:

Неизбежна самоотбрана, "момчето" е било як мъж на 25 години, който е стискал Левски за шията.

Левски разказва историята, като поставя малко по-друг акцент на мотивите си да убие калфата:

 „…тайно, през друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха искали помощ за заточениците в Диарбекир, а това куче не дал ни пара, напсувал ги и укорил ги, че били разваляли спокойствието им - на шкембетата?Аз исках да го... и парите му..., но както правих смет­ката си в къщи, на пазарят не излезе така, а да видиш как­ва! Фамилията му отишла беше на Троянския манастир, според както изпитах. Изпочупил бях врати, сандъци и не намерих повече освен 1400 гроша. Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той, нямаше да стане никакъв шум, но 3 часа по европейски дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза, посрещна го другарят ми, нададе вик: тичайте, хора! - вика и се бори с другарят ми, пристигнах, ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласът, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, захвана да вика повече, ръгнах го още веднаж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били. Жално за невинното момче, но ако не беше така, инак беше оцапано на много страни... Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста.“

Момчето било невинно, но понеже почнало да вика, работата щяла да се оцапа. "Целта оправдава средствата" е била философията на Левски.

Всъщност именно убийството в къщата на Денчо Халача е причина да се оцапа работата на Левски. След убийството, членовете на Ловчанския комитет са шокирани, а Марин п. Луканов и Д. Пъшков дори се отказват от активно участие в работата на комитета

[resavsky]

Преди 33 минути, К.ГЕРБОВ said:

Всъщност именно убийството в къщата на Денчо Халача е причина да се оцапа работата на Левски. След убийството, членовете на Ловчанския комитет са шокирани, а Марин п. Луканов и Д. Пъшков дори се отказват от активно участие в работата на комитета

Това и на дякон Паисий.

[Б. Киров]

Преди 1 час, К.ГЕРБОВ said:

Левски разказва историята, като поставя малко по-друг акцент на мотивите си да убие калфата:

 „…тайно, през друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха искали помощ за заточениците в Диарбекир, а това куче не дал ни пара, напсувал ги и укорил ги, че били разваляли спокойствието им - на шкембетата?Аз исках да го... и парите му..., но както правих смет­ката си в къщи, на пазарят не излезе така, а да видиш как­ва! Фамилията му отишла беше на Троянския манастир, според както изпитах. Изпочупил бях врати, сандъци и не намерих повече освен 1400 гроша. Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той, нямаше да стане никакъв шум, но 3 часа по европейски дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза, посрещна го другарят ми, нададе вик: тичайте, хора! - вика и се бори с другарят ми, пристигнах, ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласът, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, захвана да вика повече, ръгнах го още веднаж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били. Жално за невинното момче, но ако не беше така, инак беше оцапано на много страни... Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста.“

Момчето било невинно, но понеже почнало да вика, работата щяла да се оцапа. "Целта оправдава средствата" е била философията на Левски.

Всъщност именно убийството в къщата на Денчо Халача е причина да се оцапа работата на Левски. След убийството, членовете на Ловчанския комитет са шокирани, а Марин п. Луканов и Д. Пъшков дори се отказват от активно участие в работата на комитета

 

Преди 34 минути, resavsky said:

Това и на дякон Паисий.

Въпросът е принципен. Левски и неговата организация в България са представители на новата българска държава. Въстанието е било средство, а не цел - целта е била установяване на независима българска държава. Като изпълнителен орган на българската държава, Левски и другарят му влизат в къщата на Халача, за да приберат дължимия данък, наложен на този чорбаджия от държавата /ВРО/ - те са Законът на тази Държава. Халачът е бил предупреден от държавата за дължимото към нея. И сега си представете, че при изпълнение на Закона, частно лице в някаква държава застрашава живота на представител на тази държава, изпълняващ законните си задължения. Държавният служител, било то полицай, било друго длъжностно лице, при нападение с опасност за живота му има законно право на неизбежна самоотбрана.

Именно такъв е бил случаят с "невинното момче", което задържа Левски и другарят му при прибирането на законно дължимата сума - ако един от тях бъде задържан, турската полиция ще го арестува или убие, а това е смъртна опасност за цялата ВРО, тоест за Държавата на българите. Ерго, от гледна точка на България, Левски и другият член на ВРО са действали законно и правомерно, те са употребили сила в неизбежна самоотбрана при изпълнение на дълга си.

Случаят с Паисий е аналогичен - дяконът публично е заявявал, че знае кои са членовете на организацията и ще ги съобщи на турската власт, тоест той е застрашавал живота на представители на българската държава.

Противоположната гледна точка е на представителите на Османската държава - Левски затова е осъден на смърт, за неправомерно убийство на поданик на Османската държава, а не за правомерно изпълнен дълг към Българската държава.

Каква е Вашата гледна точка, господа?

[resavsky]

Да ако не беше това убийство Левски вероятно щеше да бъде осъден на вечно заточение.Общи пък май е осъден на смърт заради убийството на Дякон Паисий.

[Б. Киров]

Преди 1 час, resavsky said:

Да ако не беше това убийство Левски вероятно щеше да бъде осъден на вечно заточение.Общи пък май е осъден на смърт заради убийството на Дякон Паисий.

Колкото и да му е смешно на господин boilad, това е безспорен факт, документиран от османската власт.

На 14 януари (1873) председателят Саиб паша изпраща следната телеграма до Великия везир в Цариград:

„Понеже се установи, че арестуваният в Ловеч водач и организатор на размириците Васил Левски е подбуждал турските поданици да въстават с оръжие против държавата, че в замислените бунтове е бил подстрекател и ръководител, че произнесените от него речи и публикувани книжа са дали конкретни последствия и че е убил, за да не бъде заловен, един слуга – за всичко това той е осъден на смърт.

Когато се разпитаха лицата установи се, че именуемият Дякон Левски е изпратен от страна на комитета във Влашко с цел да подбужда България. Той се очерта като компетентна и централна личност, която е подбуждала населението да образува комитети, които да се готвят да въстанат с оръжие в ръка против Турската империя. Той е разширявал кръга на бунтовническата си дейност и е бил главатар на всичките организирани действия на комитетите. Понеже е бил твърде хитър и лукав, а същевременно и прочут със своята храброст, той не можа да бъде заловен веднага.

Въз основа на тия подробности и неговите резюмирани признания, както и писмените, и устни показания на заловените, установява се, че споменатият Дякон Левски е дошъл в България с бунтовнически намерения, като е подбуждал населението да въстане с оръжие против Османската държава за придобиване на права, че под неговото лично главатарство за бунтуване заедно с други разбойници, той не само, че е предприел разни бунтовнически деяния, но е изпълнявал твърде достойно възложената му длъжност, като е държал пред селяните, събрани в селските училища речи, издавал е печатни брошури под название „Комитетски устави“ и е подбуждал жителите и населението към въстание. Като последица от това подбудителство и насърчаване са се образували бунтовнически комитети и канали и са се събирали много парични средства за закупуване на оръжие. Освен където той дал на Димитър (Общи) писмена заповед за убийството на дякона – наместник на ловчанския владика, той влязъл в къщата на един чорбаджия в Ловеч, за да му вземе насила пари като помощ за комитета и когато извършвал това престъпление, за да не бъде заловен, убил с кама слугата, който искал да вика.

От заловената комитетска кореспонденция се установява положително, че той е кореспондирал относно бунта с други разбойници в Сърбия и Влашко, от което се установява, че споменатият Дякон Левски е източникът и инициаторът за тоя бунт, който е станал причина да отговарят пред повеленията на закона останалите българи, които са имали смелостта да нарушат спокойствието на България.

Тъй като в чл.55 от Имперския закон е обяснено и изрично споменато, че всеки, който подбужда лично или чрез другиго турските поданици и жителите на Османската империя към въоръжено въстание, ако делото на неговата цел се осъществи напълно или пък се пристъпи към изпълнението на делото, той се наказва със смърт.

В чл.57 пък е казано, че ако група разбойници извършват заедно бунтовнически дела, споменати в гореизложените членове 55 и 56, или пък пристъпят към изпълнението на целите си, то самият главатар и подбудител измежду тия, които се намират в това разбойническо общество, където и да се залови, се наказва със смърт, а другите, които биха се заловили на местопрестъплението, съобразно със степента на вината им и доказано съучастие в бунтовническото дело, се наказват с доживотен или временен крепостен затвор.

В чл.67 пък е казано, че всеки, който произнася речи по площади, по пазарища и улици, по сборове, или пък чрез разлепване на афиши и издаване на печатни брошури, подбужда населението и жителите да извършват престъпления, споменати в настоящата глава, се наказва като автор на тия престъпления.

В чл.147 се казва, че ако той е убил неумишлено някое лице, наказва се с 15-годишен крепостен затвор. Ако обаче това убийство е сторено при извършването на някое друго престъпление, или пък е извършено при изпълнението на някое нарушение, то лицето, което извършва убийството се наказва със смърт.

Споменатият Дякон Левски е подбуждал лично турските поданици към вътрешно въстание срещу Османската държава, издавал е печатни брошури и въобще той е предприел разни бунтовнически действия, с цел да върши престъпления, посочени в Глава втора от Имперския закон.

Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл.55, ал.I, чл.56, чл.66 и чл.147, ал.II, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт по политически причини. Ако Ваше високопревъзходителство одобрявате това, нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тая политическа присъда, съгласно закона“.

https://news.lex.bg/guestpost/смъртната-присъда-срещу-васил-левски/

Друг е въпросът, че така формулираната смъртна присъда по османското законодателство от онова време е нелегитимна, според мен. Защото в нея се казва "по политически причини", а Левски не е осъществил деянието "бунт" по чл. 55 и чл.56, по чл. 57 Общи извършва деянието подбудител на "бунтовнически действия", обира на пощата, но не и Левски, който е против този негов акт - следователно Общи попада под удара на закона в този член, а именно - смъртна присъда, защото сам се изтъква като подбудител.

Левски по политически причини не може да бъде осъден на смърт, а единствено на някакъв срок каторга, Комисията не успява да докаже неговата роля като организатор на бунт, а като такъв само на подготвян бунт, което не предполага смъртна присъда.

Смъртната му присъда е фиксирана с " Освен където той дал на Димитър (Общи) писмена заповед за убийството на дякона – наместник на ловчанския владика, той влязъл в къщата на един чорбаджия в Ловеч, за да му вземе насила пари като помощ за комитета и когато извършвал това престъпление, за да не бъде заловен, убил с кама слугата, който искал да вика." Това е единствената сламка, за която са се хванали съдиите, но и тя не им дава основание да го качат на бесилото - защото Левски е отричал това убийство, срещу думата на съучастника си Вутьо Ветов от Видраре. Дума срещу дума. За убийството на дякон Паисий, че Левски е издал заповед за това убийство, единственият свидетел, потвърждаващ това е убиецът Димитър Общи.

С една дума по политически причини Левски е трябвало да получи някакъв срок каторга, но не и смъртно наказание, по буквата на закона, защото той де факто е нямал доказано участие в осъществен бунт, а само в подготовка на такъв.

По отношение на убийството на слугата, което е буквално пришито към политическото обвинение, присъдата също е спорна, тъй като турската власт е изтълкувала неправомерно в своя полза, без негово самопризнание, единствено по думите на съучастника му Вутьо, който за същото деяние получава 6 години затвор, от спомените и описанието на самия Левски става ясно, че въпросният Вутьо пръв е искал да убие слугата, но Левски го е спрял и чак когато слугата застрашава живота му, посяга към камата, тоест това е самозащита и може да мине по  горе цитирания  В чл.147, в който се казва, че ако "той е убил неумишлено някое лице, наказва се с 15-годишен крепостен затвор. "

https://news.lex.bg/guestpost/смъртната-присъда-срещу-васил-левски/

Така или иначе смъртни присъди се изпълняват единствено за Левски и Димитър Общи, като тази на Общия е по два прараграфа от закона, докато срещу Левски е неправомерна и съшита с бели конци по политически причини.

[resavsky]

Ами за създаване на революционна  организация турските закони предвиждат като най тежко наказание доживотно заточение. На такова са и осъдени членовете на ЦК на ВМОРО през 1902 година.

[resavsky]

А съдът на Левски е извънреден това не трябва да се забравя.Затова няма обжалване и му е отнето правото да иска помилване от султана.Поне Общи със сигурност щеше да се възползва от него. А може би и Левски което нямаше да е проява на слабост. 

[Б. Киров]

Преди 1 час, resavsky said:

Ами за създаване на революционна  организация турските закони предвиждат като най тежко наказание доживотно заточение. На такова са и осъдени членовете на ЦК на ВМОРО през 1902 година.

Левски очевидно е познавал добре османските закони, защото при всичките му разпити много умело се отклонява от обвиненията, които биха го довели до смъртна присъда. По обвиненията за подбудителство и участие в бунт ето какво казва:

– Възложиха ми да обнадеждявам цяла България.

 – В какво се състои това твое обнадеждяване и как щеше да го извършваш?

 – Данъци много, а нямаш спокойствие. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам.

...

Малко преди обира на хазната заминах през Цариград по суша за Пловдив. Когато пристигнах там, от Букурещ дойде едно писмо, в което беше казано: „Хазната, която отивала за София, била обрана; поради това задържан бил някой си Димитър; ако по тоя случай се заловят и комитетските хора, ти дай знак за повдигане на общо въстание, ние ще пишем на всички войводи [и] те ще ти се притекат на помощ.“ След като прочетох това писмо, аз размислих: поради това, че обирът на тая хазна е разбойничество, не намирах за подходящо да се повдигне въстание. Затова писах на намиращите се в цяла България комитети за идването от Букурещ на такава заповед, и че понеже в случая се касае за разбойничество, няма основание за въстание. В същия смисъл отговорих и на Букурещкия комитет. След тоя отговор Букурещкият комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа. Сетне аз реших да отида в Цариград, да потърся големи личности като вас и, признавайки престъплението и грешката, да поискам Прошка и да разправя от начало до край с всички подробности положението.

– Какво ти попречи да изпълниш това си намерение?

– Възнамерявах, щях да отида в Русчук, а оттам щях да отида в Цариград, обаче между това ме раниха и ме заловиха.

18 зилкаде [12]89 [6 януари 1873] година. Подписал: Дякон Васил Левски

Искал да "обнадеждява" бедните заради тежките данъци, да отиде в Цариград, "да потърси големи личности като вас" /Ха! ха!/ да си признае "престъплението и грешката, да поискам Прошка" /още веднъж ха-ха!, Дяконът направо се гъбарка с членовете на Комисията, прави си гаргара с тях/

Не признава нищо, не издава никой, който вече не е известен на турската власт.

Отрича всичко и го извърта така, че Комисията не получава негово признание нито за убийството на дякон Паисий, нито за това на слугата на Халача. За убийството на Паисий:

"– Димитре, от кого дойде заповед за убийството на дякона-владишки наместник, когото ти уби в Орхание?

– Убих го въз основа на писмо, дошло от Ловчанския комитет и от Дякона с подпис Арслан Дервишоглу.

Нов въпрос към Дякона – Дяконе, ти чу, че Димитър е убил дякона въз основа на твоето писмо с подпис Арслан Дервишоглу, какво ще кажеш на това?

– Според дадения от Димитра рапорт, дяконът щял да издаде работата на властта. Съгласно постановленията на комитетския устав, той трябваше да бъде убит. Аз писах на Букурещкия комитет, че е необходимо да се премахне дяконът, понеже мнението на Букурещкия комитет беше нужно. Докато дойде отговор оттам, Димитър убил дякона в Орхание. После се получи отговор от Букурещ за убиването му. Когато аз [го] пратих на Димитра, чух че ловчанската власт получила телеграма за убиването на дякона. От Букурещ били донесли уж по-напред на Димитра заповед за убийството на дякона.

– Димитре, ти казваш, че Дяконът ти писал писмо за убийството на дякона, той обаче казва: „Аз не съм писал писмо.“ Ти не знаеш да четеш, кой ти прочете изпратеното писмо? – Прочете ми го даскал Иван, когато ходих в Тетевен. [Отпечатал пръст]: Димитър

Нов въпрос към Дякона

– Дяконе, ти чу казаното от Димитра, ако дойде даскалът и каже [същото], какво ще речеш?

 – Комитетите не вършеха никаква работа без подпис с моето лъжливо име Арслан Дервишоглу. Каквото и да съм казал преди за убийството на дякона, аз изпратих на Димитра писмо с подпис. Писма без моя подпис не се приемаха от никой комитет, дори и от Букурещкия."

Излиза, че нареждането от Букурещ е изпреварило това на Левски и Общия, нали е неграмотен, избързал с убийството, преди неговото нареждане.

За слугата Стойчо:

– Дяконе, ти чу [и] разбра казаното от Вутьо Ветьов, какво ще речеш на това?

 – Аз чух казаните от тогова думи, но аз не съм лицето, което уби човека в Ловеч.

– Дяконе, ти чу какво каза Вутьо Ветьов. Той казва, че ти си ходил в Ловеч, и че след десет-петнадесет деня той ти донесъл това писмо, какво ще кажеш ти?

– Аз въобще не го познавам, в Ловеч аз не съм виждал тоя човек.

[Подписал]: Васил Дякон Левски

Общи предава всичко и всички и го прави с кеф. Той е гръцки гражданин по паспорт и вероятно е разчитал, че гръцката държава ще го спаси, както се е случило вече преди с участието му в Критското въстание. На него не само че не му дреме за никой, той предателства с удоволствие, ето как започва още първия му документиран разпит:

–        На 34 години съм. Най-напред слугувах три години в Сърбия. От Сърбия отидох със сръбски паспорт във Влашко. Три години прекарах във Влашко. После отидох при Гарибалди в Италия. По-късно от Италия минах в Гърция. От Гърция отидох на остров Крит. Критската война завърши. Предадох се на генерал Сава. На остров Крит прекарах три години. После, от Крит отидох пак в Гърция. Там хвърлих сръбския паспорт. Дадоха ми гръцки паспорт. Оттам преминах във Влашко. Във Влашко ме намери българският комитет и ме изпрати тук... Пристигайки в Никопол, там ми взеха паспорта, който притежавах, и ми дадоха тескере. После, като отивах [във Влашко], взех паспорта си и върнах тескерето. Във Влашко останах една седмица при комитета. Върнах се пак обратно. Предадоха ми книжа, които донесох в Ловеч.

– На кого предаде в Ловеч книжата?

– Книжата предадох на Марин Попов кафеджията, на Ваньо терзията и на фабриканта на коприна – Димитър Пъшков. Оттам ме изпратиха в Сопот и в Карлово. Пратиха ме до Дякон Васил, който дошъл преди три години, изпратен от комитета,

– Кой те изпрати при Дякон Васила?

– От отсреща, от комитета ме изпратиха до кафеджията Марин, терзията Ваньо и фабриканта на коприна – Димитър Пъшков.

– Оттам ли ти дадоха книжа?

– Да, оттам ми дадоха. Аз пък предадох книжата, които ми дадоха, на Дякон Васила... На сутринта, след отпуск на черква, излязохме в лозята. Заедно с тримата души, чиито имена казах по-горе, и Христо бояджията от Ловеч, дойде и попът. Те бяха пет души и ние двама станахме всичко седем. Там, в лозето, направихме събрание. Аз отговорих на. Ангел Кънчев: „За работите попитайте Дякона. Той криеше от мен, не ми вярва.“ И той [Ангел Кънчев] захвана да разпитва Дякона. А Дяконът му отговори: „Аз и в теб не мога да имам доверие. Да походим един път заедно, да се запознаеш с работите. След като се запознаеш, ще ти кажа имената на хората.“ После, ако и да искахме да излезем по селата, нямахме нито пара в джоба си. Но нали се представяхме за търговци, срамувахме се да ходим пеш. Купиха ни коне. Един кон купиха от Ловеч, а друг – от Плевен, от пазара. В Плевен отидоха да купят коня Ангел Кънчев, Дяконът и Марин Попов.

Разпит на Димитра, извършен на 27 октомври 1872, с 183-184

Преди да го обесят поискал богата вечеря, но му донесли вода, хляб и лук. Когато го повели да го бесят, казал "ах, ТЕ ме излъгаха..." Кои са били ТЕ, турците, сърбите или гърците, само грешната му душа знае.