Посоки за икономическо развитие на България

[Atom]

  On 18.11.2017 г. at 14:00, nik1 said:

Това отразява разпределението на богатството (парадокс е но е така, и той има обяснение), но всъщност няма " сингапурски модел на свинските черва" (не знам как го измислихте това)

Моделът на Сингапур е напълно меритократичен, Сингапур години наред е на  второ място в индекса за икономическа свобода (с всички индикатори на този индекс) на Фрейзър, Херетриж и други авторитетни изследвания (второ място, пред всички западни страни

Expand  

 

Има сектори при които има само частичен пазар и конкуренция. Това са: пари и финансовите услуги, храни, енергия и изкопаеми, пазар на труда, образование и др. подобни. Те са контролирани, подлежат на регулации или се дотират.

Не може лесно да напечаташ собствена валута или да откриеш банка. Земеделската продукция в САЩ и ЕС се дотират и за един африкански производител без дотации е трудно да навлезе в тези пазари. Ако решиш да откриеш университет и да печелиш от него в общия случай няма да успееш. Не може да отидеш да работиш в САЩ, а сириецът не може да работи в България и т.н. Т.е. чист свободен пазар има за чадъри, чорапи и др. подобни, но за ключови стоки и услуги такъв практически няма. Има пазар, но в условията на регулации.

Индексът измерва концентрацията на богатство в сектори, силно зависими от правителствата. Концентрацията може да се получи по два начина. Първият е при директно облагодетелстване (Русия), вторият  - при голяма свобода. При липсата на ограничения (антитръстови, антимонополни и т.н.) силните на деня се обединяват и сами създават условия за облагодетелстване (от мащаб, висок праг за навлизане в бизнеса, регулации трудно изпълними от останалите и т.н.)

Това е нещо като ситуацията в Полша и Русия през късното средновековие. В Русия има силна централна власт. От решенията на царя зависи всичко и той "раздава порциите". В Полша е обратно - централна власт практически няма, а шляхтата, гражданите и свободните хора имат огромни за времето си свободи.  В крайна сметка за селяните резултатът е един и същ. В Русия царят "раздава" селяните на дворяните и ги закрепостява, а в Полша в резултат на свободите (практически без ограничения от централната власт), магнатите концентрират в ръцете си много богатства и власт при което на свободните селяни е оставена възможността "свободно" да се продадат на магнатите и пак да станат крепостни.

Ето опит за обяснение за другия азиатски тигър: Hong Kong: Economic Freedom Belies Crony Capitalism

 

 

Редактирано Ноември 18, 2017 от Atom

[nik1]

  On 18.11.2017 г. at 15:14, Atom said:

Има сектори при които има само частичен пазар и конкуренция. Това са: пари и финансовите услуги, храни, енергия и изкопаеми, пазар на труда, образование и др. подобни. Те са контролирани, подлежат на регулации или се дотират.

Не може лесно да напечаташ собствена валута или да откриеш банка. Земеделската продукция в САЩ и ЕС се дотират и за един африкански производител без дотации е трудно да навлезе в тези пазари. Ако решиш да откриеш университет и да печелиш от него в общия случай няма да успееш. Не може да отидеш да работиш в САЩ, а сириецът не може да работи в България и т.н. Т.е. чист свободен пазар има за чадъри, чорапи и др. подобни, но за ключови стоки и услуги такъв практически няма. Има пазар, но в условията на регулации.

Expand  

Съгласен съм не споря , и затова не изполвах думите "напълно свободен". Винаги става дума става дума за "степени на свобода", напълно свободни сме "само на онзи свят")

  Цитирай

 

Това е нещо като ситуацията в Полша и Русия през късното средновековие. В Русия има силна централна власт. От решенията на царя зависи всичко и той "раздава порциите". В Полша е обратно - централна власт практически няма, а шляхтата, гражданите и свободните хора имат огромни за времето си свободи.  В крайна сметка за селяните резултатът е един и същ. В Русия царят "раздава" селяните на дворяните и ги закрепостява, а в Полша в резултат на свободите (практически без ограничения от централната власт), магнатите концентрират в ръцете си много богатства и власт при което на свободните селяни е оставена възможността "свободно" да се продадат на магнатите и пак да станат крепостни.

 

Expand  

Така е,   И все пак в Сингапур има около 50-процентна средна класа, (по малка е от тази в Германия, или развитите Европекски страни), а тенденциите в цял свят (и в ФРГ- също) за свиване на тази средна класа,

ПС

Съществува и глобална тенденция, траен тренд за ставане на повечето хора "роби"  ..Това е условно  "проблем", ако го разглеждаме като такъв,  който не може да се реши с популистки,икономически или политически мерки, Тенденцията е закономерна с оглед на един известен закон

По-просто казано: според този закон: ни трябват "качествено" нови технологии, нови източници на енергия, и други в този смисъл - трябва ни някакъв качествен скок , за да повторим растежа и изобилието на 20 век.
20 век е на технологичен и научен "скок", който е генерирал растеж и изобилие, съответно създали широка средна класа

Законът се илюстрира чрез примера за трактора:

Първият съдаден трактор в света прави качествен скок в производителността на обработване на земята.. Всеки следващ модел/верися трактор изисква повече инвестии и иновации и това оскъпява моделите в реални стойности (с отчитане на ингфалация), за да добнесе някакъв нарастък на производителнсостта.  В един момент се стига до там, че цената на подобряването на конструкцията или машината "трактор", няма да бъде оправдана с оглед на малкия или никакъв растеж на производителноста на машината. 

Тогава какъв е изхода: трябва да е  да се измисли друга конструкция, друг тип машина (условно - "новотрактор"), която ще направи скок спрямо "трактора" (в неговата прозводителност), какъвто е направил "трактора".. спрямо "коня  и ралото"

[Б. Киров]

Продължение...

Приоритети по време на кризата: значението на един съгласуван план

Между 1985 и 1989 г., когато Чили преминаваше през кризата, аз се сблъсках с някои важни въпроси:

    Каква е правилната поредица от политики и реформи?

    Как може да се даде приоритет при много проблеми, когато всички те са спешни?

Тези въпроси са трудни и отговорите със сигурност зависят от всяка конкретна ситуация, държава и момент. Често, политическата ситуация  диктува какво може да бъде направено, но във всеки случай, трябва да има план, който е съгласуван и се опитва да следва голяма рамка на про-пазарни основни реформи. В нашия случай ние смятахме, че най-важното е да се насърчи създаването на работни места, поради непосредственото им въздействие върху равнището на бедност на хората.

Въпреки това, компаниите не могат да създават работни места, ако са загубили значителни суми от своите капиталови инвестиции. Изправяйки се пред този проблем и необходимостта от избор на силни мерки, които да дадат непосредствен положителен ефект, насочихме вниманието си върху износа. Предвид размера и характеристиките на чилийската икономика, износът винаги ще бъде един от основните двигатели на растежа и винаги съм мислил, че отварянето на икономиката за външната търговия е "майката на всички реформи". По тази причина основен компонент на плана ни стана да намалим тарифите за внос, съчетани с решения, засягащи валутния курс, дори ако това означаваше влошаване на проблема във фискалните сметки.

Още в началото се опитахме да насочим всички наши политики, включително тези, които влияят върху обменния курс, да окажат положително въздействие върху износа и върху сектора, който може да замести вноса. Бяхме убедени, че вървим в правилната посока. Ситуацията обаче не ни помагаше, защото условията на търговия силно се влошиха. Например, цената на медта, основната ни експортна стока, намаля до $ 0.57 за паунд през октомври 1984 г. (Днес Чили печели от по-висока цена: повече от $ 3 на паунд.)

Ето защо беше изключително важно да намалим разходите за износителите, затова приложихме мерки като възстановяването на данъка върху добавената стойност (ДДС) и по-лесни условия за връщане на ДДС и премахнахме всички данъци, които оказват влияние върху износа. Освен това, за сметка на фискалните приходи, допълнително намалихме разходите за труд, като намалихме темпа на някои преходни данъци, останали от пенсионната реформа.

Друга критична точка на кризата беше много ниското ниво на инвестиции. Опитвахме се да надминем 13,6% от БВП през 1984 г., но този път трябваше да се направи, без да разчитаме на външни инвестиции. Повишаването на инвестиции трябваше да разчита на увеличените икономии в публичния сектор. Правителствените разходи, които достигнаха 30,7% от БВП през 1984 г., намаляха до 20,6% през 1989 г. Това, заедно с увеличаването на частните спестявания, даде възможност националният процент на спестявания да нарасне от 2,1% през 1982 г. на 17,2% през 1989 г.

Другото двигател за растеж на инвестициите бяха частните спестявания, като тук основната роля играеха суаповете за дългово-капиталови инвестиции, повечето от които бяха насочени към чуждестранни инвеститори. Данъчната реформа беше важна. Опитахме се да направим нашата система за облагане на печалбата подобна на данък върху разходите, като позволим на хората да плащат данъци, когато те харчат, а не предварително. Тази промяна премахна данъците от реинвестираната печалба. С други думи, корпоративните данъци биваха плащани едва след като печалбите се изтеглят от фирмата.

Последната реформа след това беше силно критикувана, а последвалите реформи, които увеличиха данъците, почти изцяло я обърнаха и промениха данъчната основа. Убеден съм обаче, че тази реформа е един от ключовите елементи, които позволиха възстановяването на инвестициите. Други реформи също бяха насочени към една и съща цел, като например възможността за възстановяване на ДДС в строителната индустрия или използване на системи за ускоряване на амортизацията, които са особено важни за големите капиталови инвестиционни сектори като минното дело. Днес някои сектори в нашето общество, търсейки по-големи данъчни приходи, виждат компаниите единствено като източници на данъчни приходи за финансиране на нарастващите разходи. По ирония на съдбата, те не виждат, че правилно разработената данъчна система, която дава на предприятията стимули да произвеждат повече, ще увеличи събирането на косвени данъци.

Вече обяснихме положителния ефект от приватизацията върху инвестициите и основната роля, която приватизацията играеше в нашия план. С пенсионните и данъчните реформи ние се стремяхме да пренасочим доходите на фирмите и на хората. Намаляването на данъчната тежест върху компаниите им позволи да увеличат инвестиционните нива, да поставят спестяванията си на финансовия пазар или да платят дълговете си към банката. В допълнение към подобряването на приходите на фирмите и на хората трябваше да укрепим капиталовия пазар, като позволихме на голяма група хора да притежават акции, което постигнахме чрез масовия капитализъм и работническия капитализъм.

Поради ограничения обем, не мога да обясня подробно всички реформи, осъществени между 1985 и 1989 г., които баха важни за позиционирането на чилийската икономика в днешната й кондиция. Те включваха реформиране на управлението на публичните финанси и многобройни микроикономически реформи в различни области, вариращи от законодателството в областта на рибарството и дървесината до водите, трудовите режими в пристанищата и т.н..

В крайна сметка най-важното е, че целите бяха напълно изпълнени и постиженията бяха изключително важни. От 1985 г. до 1989 г. годишното създаване на нови работни места възлиза на 239 000 души. Никога чилийската икономика не бе създала толкова много работни места. В същото време всички останали икономически показатели се подобриха, като се стигна до период на стабилност, който продължава и днес.

Необходимо важна среда: социални мрежи и институции

Считам, че е важно също да спомена две условия, които са били от съществено значение за успешното осъществяване на тези реформи.

Първата е създаването или преформулирането на ефикасна мрежа за социална защита на семействата, които в резултат на кризата и дълго продължилата липса на икономическа динамика станаха или останаха бедни.

Втората е наличието на набор от закони и институции, които осигуряваха стабилност на икономическите политики и спомогнаха за поддържането на тези политики във времето.

По отношение на социалните политики бяха направени много неща, но те бяха направени, без да се губи фокусът върху основната цел: да се позволи на икономиката да създава работни места. Създаването на работни места не само намалява бедността за тези, които си намерят работа, но също така, както показва проучването на разпределението на доходите в Чили, помага за подобряване на разпределението на доходите в новите поколения, тъй като човешкият капитал става по-равномерно разпределен сред различните групи от обществото.

От 40-те години на миналия век чилийската система за социална защита беше предоставила безплатни здравни и образователни обезщетения. В нея бяха включени и програми за възрастни хора, но те бяха технически банкрутирали, а инфлацията по време на правителството на Алиенде изяде покупателната способност на пенсиите, което доведе до пенсионната реформа, дискутирана по-рано в тази статия.

В образованието правителството полагаше усилия за увеличаване на обхвата от 60-те години, но публичните разходи бяха силно регресивни и не помагаха на най-бедните. Например над 40% от бюджета за образование се използваше за субсидиране на университетско образование, което обхващаше само 5% от учащите се, повечето от които принадлежаха към семействата с най-високи доходи в страната.

В здравеопазването мрежата за обществено здравеопазване постигна важни постижения в първата си фаза, но динамиката в сектора доведе до все по-високи разходи за комплексни услуги, които се ползваха само от много малко хора. Тези увеличени разходи бяха за сметка на грижите за голяма част от населението, чиито здравословни проблеми могат да бъдат решени без да посещават болница, чрез първа помощ, подобрено хранене и подобрена хигиена.

В жилищния сектор средната и горната средна класа получаваха държавни субсидии, но най-бедните слоеве не разполагаха с жилищно решение. Тази реалност, че програмите за държавна помощ са в ползаха от хора, които не са най-бедните или най-уязвимите групи в страната, беше подчертана в Карта на крайната бедност, изследване, проведено през 1974 г. от Икономическия факултет на Universidad Católica de Chile. Картата определи, че 21% от населението живее в крайна бедност.

Реформите, предприети за справяне с тези проблеми, бяха насочени най-вече към подобряване на разпределението на държавните разходи. Това означава, че програмите все повече харчеха за най-бедните, като им помагаха да подобрят положението си. По време на кризисния мениджмънт през 1982 г., аварийните програми за заетост бяха изпълнени и финансирани от държавата. В допълнение към субсидията за наемане на допълнителни работници правителството предостави субсидия на бедните семейства с безработни глави на домакинствата и бяха подсилени някои други програми за подпомагане. За щастие до 1989 г. икономиката напълно възстанови способността си да създава работни места. Процентът на безработицата спадна до 5%, а най-уязвимите хора в нашата страна бяха подпомагани контролирано.

За постигането на трайни резултати социалните и икономически реформи трябва да разчитат на институционална рамка, която осигурява стабилност. Конституцията от 1980 г. укрепи правата на собственост, които бяха ключови за гарантирането на благоприятна среда за инвестиции и предприемачество. Също така, Конституцията създаде автономията на Централната банка, която по-късно сама ограничи собствените си операции по отпускане на заеми във финансовия сектор. Това ограничение елиминира един от основните източници на инфлация. Конституцията също така ограничи държавните разходи, които сега изискват одобряването на закон чрез специален кворум. Тази практика за създаване на специални кворуми за одобряването на някои закони с голямо социално въздействие или за конституционни реформи спомогна и за гарантиране на стабилността и защитата на основните права на малцинствата.

Други закони регулират кой в правителството може да инициира законодателни и финансови въпроси. Тези разпоредби, които до този момент остават до голяма степен непокътнати, дават само на изпълнителната власт правомощия за иницииране на бюджетни разходи. Тази разпоредба е ключова за ограничаване на демагогските предложения, които могат да увредят структурата на икономиката и да съберат достатъчно популистки гласове по по-малко строги правила. Избирателните системи, които обезкуражават политическите партии да се фрагментират и ги насърчават да модерират своите предложения, също допринасят за стабилността. Този набор от закони и институции помогна на Чили да се превърне в страна, в която най-вероятно ще се прилагат добри държавни политики.

Финални разсъждения

В ретроспекция можем да бъдем много доволни от пътя, който Чили измина. Днес нашата страна е в много по-добро положение от съседите си, които или не са могли или не са знаели как да намерят път към напредъка. За съжаление изглежда, че те се връщат към същите неуспешни икономически политики, които са навредили на народите им в миналото.

Може би причината за тази регресия е, че не е лесно да бъдем успешни едновременно икономически и социално, както се вижда от мнозинството от страните в света, които дори не достигат до праговете си за развитие. В страните, които приемат погрешни политики ежегодно, извършването на необходимите промени за подобряване на лошата им реалност е трудно. Много от политиките, които на пръв поглед уж са за да подкрепят бедните, всъщност се основават на идеологии, технически недобре замислени или просто инициирани повече от групите за натиск, отколкото от мнозинството.

Най-лошото нещо, което може да се случи в нашата страна, би било да се легитимира някои от тези лоши политики в отговор на идеология или демагогия. Днес заявленията за антиглобализация, които са толкова разпространени в много страни в региона, изглежда, имат тези подбуди.

Трансформирането на икономиката на дадена страна изисква разбиране, че реформите не са собственост на някаква конкретна таргет група, политическа партия или дори правителство. Добрата икономическа политика е политиката на всички и е част от страната. Когато това понятие се вкоренява в съзнанието на хората, рационалното поведение е да се защитят усилията за реформи, а не да се опитват да ги унищожат чрез политическия процес. В този смисъл идеята е добрите политики да станат част от културата на страната.

За съжаление смятам, че Чили не е предприела тази последна стъпка. Не мисля, че културата на страната ни все още включва всички елементи, които са благоприятни за развитие. Чили прие някои, но не всички.

Концепцията за отваряне на Чили за международната икономика и за превръщането й в част от глобализирания свят по мое мнение по принцип се асимилира в чилийската култура. Това е в значителен контраст с другите латиноамерикански страни, които са избрали други пътища. Чилийците вече не приемат лесно националистическите или етническите предложения, нито се идентифицират със силна идеология.

Консолидирането на тази идея на Чили в глобализирания свят отне много години. Споразуменията за свободна търговия със Съединените щати, Европейския съюз, Китай и много други страни не са последните брънки във веригата, започнала през 1974 г., когато страната реши да отвори своята икономика за света. Нещо подобно се случи с макроикономическото равновесие. По-голямата част от хората подкрепят контрола на инфлацията и балансирането на фискалната и външната сметка.

Друг важен елемент е да се постигне култура, която насърчава растежа. Да се научиш да оценяваш предприемаческата активност е от съществено значение. Страните, които оценяват, възхищават се и стимулират предприемачите си, са постигнали важен импулс в конкурса за развитие. За съжаление по този въпрос ние не успяхме. Според мен все още съществува тенденция към социализъм, която да претендира за успех на правителството и неговите политики, когато страната расте и заетостта се повишава, но обвинява предприемачите за икономически спадове и безработица. Една упорита демагогия неправилно подчертава, че късметът на работниците може да бъде променен, като просто сменим закон или регламенти, когато знаем, че само една динамична икономика непрекъснато ще създава повече и по-добри работни места.

Друга измамна идея, която се промъква в умовете на чилийците, е, че само по-силната държавна регулация ще защитава правата на потребителите. Нашите правителства обичат да промоцират такива правила във всеки случай, като забравят отрицателното им въздействие върху предприемача. Истината е точно обратното. По-малко регулации означават повече предприемачи и повече конкуренция, което прави потребителите по-добри, като им предлага по-широк и по-евтин набор от стоки.

И накрая, нашите латиноамерикански държави може би са практикували твърде дълго на протекционизма, вярвайки, че държавната политика защитава компаниите и им помага да растат. Това никога не е било така и страните, които са разбрали това, са отворили икономиките си, правейки ги по-конкурентоспособни и по-проспериращи. В другия край на махалото има хора, които виждат компаниите като обикновени инструменти за финансиране на държавата чрез генериране на данъчни приходи. Да направим компаниите по-конкурентни в чужбина и да им помогнем да станат успешни е една страхотна задача. Облагането им с повече данъци и затормозяването с повече регулации до точката на оцеляването е със сигурност най-бързият начин да се върнем към изостаналостта.

Край

 

[nik1]

  On 18.11.2017 г. at 16:51, Б. Киров said:

Продължение...

Приоритети по време на кризата: значението на един съгласуван план

Между 1985 и 1989 г., когато Чили преминаваше през кризата, аз се сблъсках с някои важни въпроси:

    Каква е правилната поредица от политики и реформи?

    Как може да се даде приоритет при много проблеми, когато всички те са спешни?

Тези въпроси са трудни и отговорите със сигурност зависят от всяка конкретна ситуация, държава и момент. Често, политическата ситуация  диктува какво може да бъде направено, но във всеки случай, трябва да има план, който е съгласуван и се опитва да следва голяма рамка на про-пазарни основни реформи. В нашия случай ние смятахме, че най-важното е да се насърчи създаването на работни места, поради непосредственото им въздействие върху равнището на бедност на хората.

Въпреки това, компаниите не могат да създават работни места, ако са загубили значителни суми от своите капиталови инвестиции. Изправяйки се пред този проблем и необходимостта от избор на силни мерки, които да дадат непосредствен положителен ефект, насочихме вниманието си върху износа. Предвид размера и характеристиките на чилийската икономика, износът винаги ще бъде един от основните двигатели на растежа и винаги съм мислил, че отварянето на икономиката за външната търговия е "майката на всички реформи". По тази причина основен компонент на плана ни стана да намалим тарифите за внос, съчетани с решения, засягащи валутния курс, дори ако това означаваше влошаване на проблема във фискалните сметки.

Още в началото се опитахме да насочим всички наши политики, включително тези, които влияят върху обменния курс, да окажат положително въздействие върху износа и върху сектора, който може да замести вноса. Бяхме убедени, че вървим в правилната посока. Ситуацията обаче не ни помагаше, защото условията на търговия силно се влошиха. Например, цената на медта, основната ни експортна стока, намаля до $ 0.57 за паунд през октомври 1984 г. (Днес Чили печели от по-висока цена: повече от $ 3 на паунд.)

Ето защо беше изключително важно да намалим разходите за износителите, затова приложихме мерки като възстановяването на данъка върху добавената стойност (ДДС) и по-лесни условия за връщане на ДДС и премахнахме всички данъци, които оказват влияние върху износа. Освен това, за сметка на фискалните приходи, допълнително намалихме разходите за труд, като намалихме темпа на някои преходни данъци, останали от пенсионната реформа.

Друга критична точка на кризата беше много ниското ниво на инвестиции. Опитвахме се да надминем 13,6% от БВП през 1984 г., но този път трябваше да се направи, без да разчитаме на външни инвестиции. Повишаването на инвестиции трябваше да разчита на увеличените икономии в публичния сектор. Правителствените разходи, които достигнаха 30,7% от БВП през 1984 г., намаляха до 20,6% през 1989 г. Това, заедно с увеличаването на частните спестявания, даде възможност националният процент на спестявания да нарасне от 2,1% през 1982 г. на 17,2% през 1989 г.

Другото двигател за растеж на инвестициите бяха частните спестявания, като тук основната роля играеха суаповете за дългово-капиталови инвестиции, повечето от които бяха насочени към чуждестранни инвеститори. Данъчната реформа беше важна. Опитахме се да направим нашата система за облагане на печалбата подобна на данък върху разходите, като позволим на хората да плащат данъци, когато те харчат, а не предварително. Тази промяна премахна данъците от реинвестираната печалба. С други думи, корпоративните данъци биваха плащани едва след като печалбите се изтеглят от фирмата.

Последната реформа след това беше силно критикувана, а последвалите реформи, които увеличиха данъците, почти изцяло я обърнаха и промениха данъчната основа. Убеден съм обаче, че тази реформа е един от ключовите елементи, които позволиха възстановяването на инвестициите. Други реформи също бяха насочени към една и съща цел, като например възможността за възстановяване на ДДС в строителната индустрия или използване на системи за ускоряване на амортизацията, които са особено важни за големите капиталови инвестиционни сектори като минното дело. Днес някои сектори в нашето общество, търсейки по-големи данъчни приходи, виждат компаниите единствено като източници на данъчни приходи за финансиране на нарастващите разходи. По ирония на съдбата, те не виждат, че правилно разработената данъчна система, която дава на предприятията стимули да произвеждат повече, ще увеличи събирането на косвени данъци.

Вече обяснихме положителния ефект от приватизацията върху инвестициите и основната роля, която приватизацията играеше в нашия план. С пенсионните и данъчните реформи ние се стремяхме да пренасочим доходите на фирмите и на хората. Намаляването на данъчната тежест върху компаниите им позволи да увеличат инвестиционните нива, да поставят спестяванията си на финансовия пазар или да платят дълговете си към банката. В допълнение към подобряването на приходите на фирмите и на хората трябваше да укрепим капиталовия пазар, като позволихме на голяма група хора да притежават акции, което постигнахме чрез масовия капитализъм и работническия капитализъм.

Поради ограничения обем, не мога да обясня подробно всички реформи, осъществени между 1985 и 1989 г., които баха важни за позиционирането на чилийската икономика в днешната й кондиция. Те включваха реформиране на управлението на публичните финанси и многобройни микроикономически реформи в различни области, вариращи от законодателството в областта на рибарството и дървесината до водите, трудовите режими в пристанищата и т.н..

В крайна сметка най-важното е, че целите бяха напълно изпълнени и постиженията бяха изключително важни. От 1985 г. до 1989 г. годишното създаване на нови работни места възлиза на 239 000 души. Никога чилийската икономика не бе създала толкова много работни места. В същото време всички останали икономически показатели се подобриха, като се стигна до период на стабилност, който продължава и днес.

Необходимо важна среда: социални мрежи и институции

Считам, че е важно също да спомена две условия, които са били от съществено значение за успешното осъществяване на тези реформи.

Първата е създаването или преформулирането на ефикасна мрежа за социална защита на семействата, които в резултат на кризата и дълго продължилата липса на икономическа динамика станаха или останаха бедни.

Втората е наличието на набор от закони и институции, които осигуряваха стабилност на икономическите политики и спомогнаха за поддържането на тези политики във времето.

По отношение на социалните политики бяха направени много неща, но те бяха направени, без да се губи фокусът върху основната цел: да се позволи на икономиката да създава работни места. Създаването на работни места не само намалява бедността за тези, които си намерят работа, но също така, както показва проучването на разпределението на доходите в Чили, помага за подобряване на разпределението на доходите в новите поколения, тъй като човешкият капитал става по-равномерно разпределен сред различните групи от обществото.

От 40-те години на миналия век чилийската система за социална защита беше предоставила безплатни здравни и образователни обезщетения. В нея бяха включени и програми за възрастни хора, но те бяха технически банкрутирали, а инфлацията по време на правителството на Алиенде изяде покупателната способност на пенсиите, което доведе до пенсионната реформа, дискутирана по-рано в тази статия.

В образованието правителството полагаше усилия за увеличаване на обхвата от 60-те години, но публичните разходи бяха силно регресивни и не помагаха на най-бедните. Например над 40% от бюджета за образование се използваше за субсидиране на университетско образование, което обхващаше само 5% от учащите се, повечето от които принадлежаха към семействата с най-високи доходи в страната.

В здравеопазването мрежата за обществено здравеопазване постигна важни постижения в първата си фаза, но динамиката в сектора доведе до все по-високи разходи за комплексни услуги, които се ползваха само от много малко хора. Тези увеличени разходи бяха за сметка на грижите за голяма част от населението, чиито здравословни проблеми могат да бъдат решени без да посещават болница, чрез първа помощ, подобрено хранене и подобрена хигиена.

В жилищния сектор средната и горната средна класа получаваха държавни субсидии, но най-бедните слоеве не разполагаха с жилищно решение. Тази реалност, че програмите за държавна помощ са в ползаха от хора, които не са най-бедните или най-уязвимите групи в страната, беше подчертана в Карта на крайната бедност, изследване, проведено през 1974 г. от Икономическия факултет на Universidad Católica de Chile. Картата определи, че 21% от населението живее в крайна бедност.

Реформите, предприети за справяне с тези проблеми, бяха насочени най-вече към подобряване на разпределението на държавните разходи. Това означава, че програмите все повече харчеха за най-бедните, като им помагаха да подобрят положението си. По време на кризисния мениджмънт през 1982 г., аварийните програми за заетост бяха изпълнени и финансирани от държавата. В допълнение към субсидията за наемане на допълнителни работници правителството предостави субсидия на бедните семейства с безработни глави на домакинствата и бяха подсилени някои други програми за подпомагане. За щастие до 1989 г. икономиката напълно възстанови способността си да създава работни места. Процентът на безработицата спадна до 5%, а най-уязвимите хора в нашата страна бяха подпомагани контролирано.

За постигането на трайни резултати социалните и икономически реформи трябва да разчитат на институционална рамка, която осигурява стабилност. Конституцията от 1980 г. укрепи правата на собственост, които бяха ключови за гарантирането на благоприятна среда за инвестиции и предприемачество. Също така, Конституцията създаде автономията на Централната банка, която по-късно сама ограничи собствените си операции по отпускане на заеми във финансовия сектор. Това ограничение елиминира един от основните източници на инфлация. Конституцията също така ограничи държавните разходи, които сега изискват одобряването на закон чрез специален кворум. Тази практика за създаване на специални кворуми за одобряването на някои закони с голямо социално въздействие или за конституционни реформи спомогна и за гарантиране на стабилността и защитата на основните права на малцинствата.

Други закони регулират кой в правителството може да инициира законодателни и финансови въпроси. Тези разпоредби, които до този момент остават до голяма степен непокътнати, дават само на изпълнителната власт правомощия за иницииране на бюджетни разходи. Тази разпоредба е ключова за ограничаване на демагогските предложения, които могат да увредят структурата на икономиката и да съберат достатъчно популистки гласове по по-малко строги правила. Избирателните системи, които обезкуражават политическите партии да се фрагментират и ги насърчават да модерират своите предложения, също допринасят за стабилността. Този набор от закони и институции помогна на Чили да се превърне в страна, в която най-вероятно ще се прилагат добри държавни политики.

Финални разсъждения

В ретроспекция можем да бъдем много доволни от пътя, който Чили измина. Днес нашата страна е в много по-добро положение от съседите си, които или не са могли или не са знаели как да намерят път към напредъка. За съжаление изглежда, че те се връщат към същите неуспешни икономически политики, които са навредили на народите им в миналото.

Може би причината за тази регресия е, че не е лесно да бъдем успешни едновременно икономически и социално, както се вижда от мнозинството от страните в света, които дори не достигат до праговете си за развитие. В страните, които приемат погрешни политики ежегодно, извършването на необходимите промени за подобряване на лошата им реалност е трудно. Много от политиките, които на пръв поглед уж са за да подкрепят бедните, всъщност се основават на идеологии, технически недобре замислени или просто инициирани повече от групите за натиск, отколкото от мнозинството.

Най-лошото нещо, което може да се случи в нашата страна, би било да се легитимира някои от тези лоши политики в отговор на идеология или демагогия. Днес заявленията за антиглобализация, които са толкова разпространени в много страни в региона, изглежда, имат тези подбуди.

Трансформирането на икономиката на дадена страна изисква разбиране, че реформите не са собственост на някаква конкретна таргет група, политическа партия или дори правителство. Добрата икономическа политика е политиката на всички и е част от страната. Когато това понятие се вкоренява в съзнанието на хората, рационалното поведение е да се защитят усилията за реформи, а не да се опитват да ги унищожат чрез политическия процес. В този смисъл идеята е добрите политики да станат част от културата на страната.

За съжаление смятам, че Чили не е предприела тази последна стъпка. Не мисля, че културата на страната ни все още включва всички елементи, които са благоприятни за развитие. Чили прие някои, но не всички.

Концепцията за отваряне на Чили за международната икономика и за превръщането й в част от глобализирания свят по мое мнение по принцип се асимилира в чилийската култура. Това е в значителен контраст с другите латиноамерикански страни, които са избрали други пътища. Чилийците вече не приемат лесно националистическите или етническите предложения, нито се идентифицират със силна идеология.

Консолидирането на тази идея на Чили в глобализирания свят отне много години. Споразуменията за свободна търговия със Съединените щати, Европейския съюз, Китай и много други страни не са последните брънки във веригата, започнала през 1974 г., когато страната реши да отвори своята икономика за света. Нещо подобно се случи с макроикономическото равновесие. По-голямата част от хората подкрепят контрола на инфлацията и балансирането на фискалната и външната сметка.

Друг важен елемент е да се постигне култура, която насърчава растежа. Да се научиш да оценяваш предприемаческата активност е от съществено значение. Страните, които оценяват, възхищават се и стимулират предприемачите си, са постигнали важен импулс в конкурса за развитие. За съжаление по този въпрос ние не успяхме. Според мен все още съществува тенденция към социализъм, която да претендира за успех на правителството и неговите политики, когато страната расте и заетостта се повишава, но обвинява предприемачите за икономически спадове и безработица. Една упорита демагогия неправилно подчертава, че късметът на работниците може да бъде променен, като просто сменим закон или регламенти, когато знаем, че само една динамична икономика непрекъснато ще създава повече и по-добри работни места.

Друга измамна идея, която се промъква в умовете на чилийците, е, че само по-силната държавна регулация ще защитава правата на потребителите. Нашите правителства обичат да промоцират такива правила във всеки случай, като забравят отрицателното им въздействие върху предприемача. Истината е точно обратното. По-малко регулации означават повече предприемачи и повече конкуренция, което прави потребителите по-добри, като им предлага по-широк и по-евтин набор от стоки.

И накрая, нашите латиноамерикански държави може би са практикували твърде дълго на протекционизма, вярвайки, че държавната политика защитава компаниите и им помага да растат. Това никога не е било така и страните, които са разбрали това, са отворили икономиките си, правейки ги по-конкурентоспособни и по-проспериращи. В другия край на махалото има хора, които виждат компаниите като обикновени инструменти за финансиране на държавата чрез генериране на данъчни приходи. Да направим компаниите по-конкурентни в чужбина и да им помогнем да станат успешни е една страхотна задача. Облагането им с повече данъци и затормозяването с повече регулации до точката на оцеляването е със сигурност най-бързият начин да се върнем към изостаналостта.

Край

 

Expand  

+ Огромно благодарско..Удоволствие е да се чете този мъж, и този материал

[Б. Киров]

Според мен, повечето неща, които той пише са общовалидни за съвременните икономики, не са специфични или неизпълними, поради локални специфики. Повечето, бих могъл да ги синтезирам, но не ми е работа, всеки сам при внимателен прочит сам може да го направи. Има незаобиколими неща в икономиката, нещо като "задължителна програма" в състезанията, не става въпрос за национални специфики, спецификите са в пропорциите, скоростта и начина, но някои от нещата /повече от 70-80 процента според мен/ са незаобиколими и задължителни по пътя, тази статия доста отчетливо ги посочва.

[stinka (Rom)]

Николайчо, туй ли са ти примерите за икономическо развитие??? Чили, чиято икономика е от тип Саудитска Арабия. Има огромен природен ресурс и го изнася - бакър. Десетки и десетки милиарди приходи. Особено последното десетилетие, когато цените са хвръкнали на металите.

Другото Сингапур на супер стратегическо местоположение и град държава. Където и Запада и Китай наливат милиарди и милиарди, за да го контролират. 

Вземи проучи малко повече един корейски опит, макар и с помощта на много милиарди от Япония... държавата там с десетилетие излива милиарди в Самсунг и другите големи корпорации... 

[Skubi]

  On 18.11.2017 г. at 17:30, stinka (Rom) said:

Николайчо, туй ли са ти примерите за икономическо развитие??? Чили, чиято икономика е от тип Саудитска Арабия. Има огромен природен ресурс и го изнася - бакър. Десетки и десетки милиарди приходи. Особено последното десетилетие, когато цените са хвръкнали на металите.

Другото Сингапур на супер стратегическо местоположение и град държава. Където и Запада и Китай наливат милиарди и милиарди, за да го контролират. 

Вземи проучи малко повече един корейски опит, макар и с помощта на много милиарди от Япония... държавата там с десетилетие излива милиарди в Самсунг и другите големи корпорации... 

Expand  

Само един пример. Когато бях там, трябваше да купя кабели за ел. монтаж материали и например медните изделия, тръби, кабели са почти или по скъпи от тукашните, хем Те владеят значителна част от медните руди на земята....Но понеже всичко е в чужди ръце....

И друго. Чилийците никога не са живеели на такова социално ниво на каквото ние в комунизма макар и потиснати ужасно от комунистите...

Но няма проблем, доближаваме това ниво на 3. свят тук в източна европа, с олигархи които не си знаят парите и босоногите които ровят из буклуците....

[Atom]

  On 18.11.2017 г. at 17:10, Б. Киров said:

Според мен, повечето неща, които той пише са общовалидни за съвременните икономики, не са специфични или неизпълними, поради локални специфики. Повечето, бих могъл да ги синтезирам, но не ми е работа, всеки сам при внимателен прочит сам може да го направи. Има незаобиколими неща в икономиката, нещо като "задължителна програма" в състезанията, не става въпрос за национални специфики, спецификите са в пропорциите, скоростта и начина, но някои от нещата /повече от 70-80 процента според мен/ са незаобиколими и задължителни по пътя, тази статия доста отчетливо ги посочва.

Expand  

Съгласен съм, че има задължителни неща които не могат да се заобиколят. Точно спецификите са обаче нещата които могат да обърнат каруцата.  Да вземем например образованието. Напоследък всички - управляващи, опозиция, бизнес и т.н. отчитат, че там е един от най-големите проблеми - няма подготвени кадри. Ясно е, че са необходими реформи. Ясно е също в общи линии какво трябва да се прави, но въобще не е ясно как. Т.е. точно това което казваш - пропорции, скоростта, начина и т.н. И точно тук са националните специфики. Всяка страна си и е решила сама проблема и е настроила системата така, че да работи за интересите и. А начините са много. На едни места едни решения постигат перфектни резултати, на други същите едва кретат или въобще ги няма.

Точно тук, пазарът сам по себе си не е в състояние да реши проблема. Причините са прости - пазарните субекти на образователната услуга са ученици/студенти (купувачи на услугата) и образователни институции (продавачи). Бизнесът не е страна по сделката и влиянието му върху нея е само индиректно. С други думи необходими са политики и това е ясно на всички. На всички е ясно, че "невидимата ръка" няма да реши проблема, но никой не знае какви точно политики трябва да се предприемат.

[nik1]

  On 18.11.2017 г. at 17:30, stinka (Rom) said:

Николайчо, туй ли са ти примерите за икономическо развитие??? Чили, чиято икономика е от тип Саудитска Арабия. Има огромен природен ресурс и го изнася - бакър. Десетки и десетки милиарди приходи. Особено последното десетилетие, когато цените са хвръкнали на металите.

Expand  

Аха, Венецуела, знаеш ли какви природни богатства има? .А Русия?

  Цитирай

Другото Сингапур на супер стратегическо местоположение и град държава. Където и Запада и Китай наливат милиарди и милиарди, за да го контролират. 

Expand  

Нещо по интересно  не можа ли да измислиш... освен този ;лозунг..

  Цитирай

държавата там с десетилетие излива милиарди в Самсунг и другите големи корпорации... 

Expand  

Да де, с правителствени заеми, и с поръчки.., а не със субсидии..

Чакаме ни посочиш и осветиш пътя на нашия етатизъм..Кога ще се наканиш?

Апропо: Виждаш ли някъде чеболи в България?

Взимаш книгите четеш и казваш "в тези сектори имаме такива конгломерати,  те са перспективни заради това (еди какво си), трябва да получат държаните поръчки за един какво си , или друго , това и това трябва  да се направи...

 

Кога ще се наканиш  да свършиш нещо, да попитаме?

(да не излезме че нещата са мързел и некадърост, плюс голяма уста)..

 

 

Редактирано Ноември 18, 2017 от nik1

[Б. Киров]

  On 18.11.2017 г. at 18:33, Atom said:

Съгласен съм, че има задължителни неща които не могат да се заобиколят. Точно спецификите са обаче нещата които могат да обърнат каруцата.  Да вземем например образованието. Напоследък всички - управляващи, опозиция, бизнес и т.н. отчитат, че там е един от най-големите проблеми - няма подготвени кадри. Ясно е, че са необходими реформи. Ясно е също в общи линии какво трябва да се прави, но въобще не е ясно как. Т.е. точно това което казваш - пропорции, скоростта, начина и т.н. И точно тук са националните специфики. Всяка страна си и е решила сама проблема и е настроила системата така, че да работи за интересите и. А начините са много. На едни места едни решения постигат перфектни резултати, на други същите едва кретат или въобще ги няма.

Точно тук, пазарът сам по себе си не е в състояние да реши проблема. Причините са прости - пазарните субекти на образователната услуга са ученици/студенти (купувачи на услугата) и образователни институции (продавачи). Бизнесът не е страна по сделката и влиянието му върху нея е само индиректно. С други думи необходими са политики и това е ясно на всички. На всички е ясно, че "невидимата ръка" няма да реши проблема, но никой не знае какви точно политики трябва да се предприемат.

Expand  

Ние сега сме в много по-благоприятна за нас позиция по пътя на излизане от капана на средните доходи, отколкото са били Чили в периода на 80-те, за който пише авторът на цитираната от Ник статия. Освен това сме интегрирани в голям и богат пазар, получаваме и преки директни помощи оттам, несравнимо в по-благоприятна позиция сме от тях тогава. Зад гърба си като икономика и държава имаме не малък извървян път и то в позитивна посока, дели ни половината път.

Ние сме примерно там, където те са били през 1996, но в по-добра позиция. Което не ни достига, според мен е преди всичко екипност, лидерство и визия, не сме непостижимо далече от целта да преминем границата на средните доходи. Според мен, извървим ли крачките дотам ще бъде по-леко.

[Ретро]

Добро утро господа , 

Интересни теоретично-академични предложения  се завихрят в тази тема. Ще се включа и аз ,макар че теоретичната част не е силната ми страна. Предварително се извинявам за дългият пост.

• Започвам с клишираното,но доказано в практиката твърдение "Кадрите решават всичко" т.е  образование -какво да бъде , как да се въведе /реформира настоящата система/ ,кой ще образова / подготовка на преподаватели / ,кой ще подготвя преподавателите ,кой ще плати "масрафа"  , кой ще контролира плащанията и резултатите/ т.е. кой ще прави настройките в тази система / . Признавам си ,без бой,  аз нямам интелектуалният капацитет да отговоря на тези въпроси. А без тези отговори преливаме от пусто в празно.
• Къде са мотивираните ,знаещи,академично подготвени технократи без политически пристрастия които да очертаят капиталовата рамка на търсеното развитие? 
• Кои са хората които могат / т.е имат интелектуалният капацитет /  да реализират общ прогностичен анализ с приблизително процентно съотношение на сбъдване на сценарии за развитие на ЕС ? Ние сме в този съюз и зависим от неговото развитие . А как ще се мотивират тези хора да не залагат в базовите данни корпоративни интереси ?
• Коя е политическата партия която ще си заложи главата да реализира това ? Как да се постигне обществено съгласие ?   
• Къде и как ще се осъществи симбиозата между държавата и "национално - отговорният" едър капитал ? И как ,по -дяволите , този капитал от мислене тип " процента в джоба и сбогом Мария" ще мине към мисленето с понятия като "национално осъзнат"  бизнес? А без тази симбиоза няма как да се случат нещата. Или по друг начин зададен въпроса звучи така " Къде ни е елитът ? " 
• Законовата рамка си е прелиминарно условие за успеха на всичко по-горе изброено.

Малко практика -няколко примера от реалността :

•  Маслото -   Една чудесна илюстрация за това как проспахме възможност за навлизане в този сегмент на млечния пазар в Европа. 

През 2014 г . се съчетаха два фактора -търговското ембарго за Русия и отпадането на млечните квоти.Цените на млякото се сринаха жестоко. Разбира се европейските фермери наддадоха страшен вой и тук започна играта на голямата тройка в масления бизнес. Европейската комисия , подпомогната от лобистки кампании ,прие схема за подкрепа на ограничаване на производството на мляко с бюджет от 150 млн. Евро, която да намали количествата, достъпни на пазара, и да повиши цената на реализация за фермерите. Участието в тази схема беше доброволно, като подпомагането е в размер на 0.14 евро за всеки литър сурово мляко, който след предварителна заявка и одобрение се отказват да произведат.

Разбира се фермерите скочиха вътре с двата крака - ефектът който не беше публично дискутиран  ,според мен изчислен много прецизно , е ударът спрямо средните производители на масло в европейския пазар. С две думи заминаха от пазара. Бяха закупени или обвързани дългосрочно от големите батковци в бизнеса с масло. Разходите които направиха за придобивания ,сега се избиват през цената на маслото в Европа. Миналата седмица по CNBC гледах как един мил усмихнат датчанин / от тройката / обясняваше на една пърхаща репортерка че това е пазара и че 100-те % увеличение на цената спрямо 2016 г още не са тавана ,по Коледа се очаквало да стигне около 128 % и нормализиране на ситуацията към края на 2018 ,началото на 2019 г. С последващ репортаж от Франция с празни регали за масло и обяснителни надписи ""В резултат на недостиг на френско мляко, доставчиците не са в състояние да изпълняват поръчките ни за масло" , но пък никой не обясни че Макрон одобри продажбата на най–големия френски производител на китайска компания и маслото вече заминава за Поднебесната империя  

Ако имахме нещо подобно на мозъчни тръстове /think tanks/  как бихме отиграли ситуацията на държавно и бизнес ниво ?  А сега освен да вием из ФБ колко е скъпо маслото нищо друго не ни остава  

И нещо съвсем лично. Да оспамя съвсем темата.

Имам роднина който няколко години беше супервайзър / от страна на инвеститора/ на строителството на серия от 8 кораба в Южна Корея.Разходих се до там /13 часа полет от Истанбул откачих в тоя самолет  /  Та разглеждам си тази невероятно странна страна и  от нямане какво да правя / братовчеда беше зает 3 дни и ме остави да се спасявам сам / се отзовах на Хранителен панаир/изложение . Мотая се ,дегустирам и зяпам за сирена естествено. От дума на дума се запознах с директора на верига от 1328 бюфет-ресторанта . Три супи ,три основни ястия,три салати и три десерта и всичко се консумира "на крак "  - желязна концепция.Ходих в четири точки на веригата -невероятен оборот.  Ако на някой от вас му се рови вижте в статистиката колко процента е вноса на храни в Ю. Корея  Говорим си с човека , за тях "българско" в млечната индустрия все още е синоним на премиум клас продукти и решихме да внася наше сирене   . 

Година и половина се занимавахме с какви ли не детайли. Лично патриарха на фамилията идва в България / оказа се че съм се запознал със един от внуците а семейството има интереси в банковото дело ,строителството ,хранителната индустрия и електрониката, но без одобрението на дедо нищо не става / 

Съвсем оф топик -Той ми даде един много страничен поглед за страната ни . Пътуваме от Истамбул с него и преводачът му  ,вече сме в България и Дедо Джон / така го кръстих че корейските имена са ми непроизносими / ми казва " Вие сте адски богата страна" - реших че нещо английският ми е зациклил и той ме бъзика тънко . Помолих за разяснение ,а човека каза "Виж колко земя имате и никой не я работи - богати сте " . После ми разказа за глада след войната и как са се измъкнали от калта -но това съвсем не е по темата . Почти цялата рода се изреди тук на преговори  шопска салата ,ракия катък  България адски им допадна. Купиха си и две къщи до Троян .

 Та след всички преговори и уточняване на  детайли се спънахме в липсата на спецификация на Българското бяло саламурено сирене във ветеринарно -медицинската и митническата им тарифа - нямаха кодове за тях. Дедо каза че той лично се заема с тази бюрократична спънка. Не знам как го направи но след 3 седмици посланикът им тук беше входирал запитване до нашето Министерство на Земеделието с искане за потвърждаване на посочените от мен Processing steps/ технологичната документация с пълната нормативна база регулираща производството на сирене/

Малко разяснение - има нормативна рамка за производството и съхранението на бяло саламурено краве сирене но няма "заковани" технологични пропорции /освен за БДС / . Конкретните времеви, температурни режими и рецептурни пропорции за производството са фирмени решения затова и има разлика във вкуса на различните производители. 

Не ми дойде на ума въобще че МЗГ / това беше по време на Миро Мършата / ще даде официален отговор който покрива едно към едно технологичните пропорции на конкретен производител - партньор по белот на Светиня му    .  Първият внос беше пълна катастрофа - контейнера отиде и го върнаха естествено. Българският производител / типичният "национално - отговорен" едър капиталист    /  ме чакаше подготвил голямата брадва , а на дедо не му хареса въобще неговото сирене искаше това което аз му бях намерил. Патова ситуация отвсякъде. А аз съм с един контейнер сирене назад . Накрая ми писна от глупости и да свърша на хората работата / защото се изложихме като за световно / сега сиренето отива в Турция там се преетикира и спокойно си влиза в Ю.Корея. 

По време на Корейската война е участвал турски контингент / имат могила на загиналите турски войници в Корея- ходил съм да я видя/ и сега в Ю.Корея ако имаме два продукта български и турски с близки показатели ще изберат турския - такъв им е манталитета на тия хора.

А ако държавата не ми бе попречила ? Ами ако ми беше помогнала ..... 

Та така за бъдещото развитие на индустрии ..... 

 

[Б. Киров]

  On 19.11.2017 г. at 7:08, Ретро said:

Не ми дойде на ума въобще че МЗГ / това беше по време на Миро Мършата / ще даде официален отговор който покрива едно към едно технологичните пропорции на конкретен производител - партньор по белот на Светиня му    .  Първият внос беше пълна катастрофа - контейнера отиде и го върнаха естествено. Българският производител / типичният "национално - отговорен" едър капиталист    /  ме чакаше подготвил голямата брадва , а на дедо не му хареса въобще неговото сирене искаше това което аз му бях намерил. Патова ситуация отвсякъде. А аз съм с един контейнер сирене назад . Накрая ми писна от глупости и да свърша на хората работата / защото се изложихме като за световно / сега сиренето отива в Турция там се преетикира и спокойно си влиза в Ю.Корея. 

Expand  

Класика. И го отнася най-вече производителят на качествено бяло сирене, но и държавата като цяло, защото това бяло сирене вече отива през турски бранд, а не български. Нещо подобно съм виждал в щатска верига магазини за гръцки стоки, където бяло българско сирене се продаваше като "гръцка фета". Дори и да увеличат много доставките, посредничеството на турската фирма сваля печалбата на нашия производител, а има и почти сигурен вариант самите турци да си вземат изцяло и да си разширят корейския пазар, като направят техен по-качествен и по-добър за този пазар бранд, защото те вече са на директна връзка с корейците. И кучето е заровено при полит-чиновническата мафия в България и липса на съдебна отговорност за нея.

[Пандора]

  On 18.11.2017 г. at 13:50, Atom said:

Проблемът е, че всеки един екип, независимо колко е добър, ще има къс хоризонт - 1 мандат. Следват избори и е много вероятно да дойде следващия екип със своята си визия. В този случай има два варианта. Първият е политиките и реформите да са формулирани в надпартийни стратегии. Стратегиите обаче нямат обвързваща сила за правителствата и много често не се спазват. Няма механизми за налагането или изпълнението им. Другият вариант е "екипът" да има сравнително по-дълъг хоризонт от един мандат и тогава отиваме към някаква форма на най-малкото "мека диктатура". 

Expand  

Това действително е проблем, особено ако се има предвид недалновидното поведение на българските партии въобще. Проблемът е също, че поне за мен нито един от екипите не е обявил ясна визия за истински дълбоки реформи. И откъде да се почне - от правната система ли, от образованието и накрая от никъде. От една страна, горепосочените примери показват, че ни липсват каквата и да било правна и пазарна култура и тепърва трябва да я създаваме.

[nik1]

  On 19.11.2017 г. at 7:08, Ретро said:

• Къде и как ще се осъществи симбиозата между държавата и "национално - отговорният" едър капитал ? И как ,по -дяволите , този капитал от мислене тип " процента в джоба и сбогом Мария" ще мине към мисленето с понятия като "национално осъзнат"  бизнес? А без тази симбиоза няма как да се случат нещата. Или по друг начин зададен въпроса звучи така " Къде ни е елитът ? " 
• Законовата рамка си е прелиминарно условие за успеха на всичко по-горе изброено.

 

Expand  

++

И да вметна: капиталистите ни и предпримачите ни (не говоря за дребния бизнес и за дребните пиленца, където все пак има някакъв "възхуд" и сигурност) са продукт на средата ни, в липсва  правна сигурност и предвидимост, в едни доста широки граници:

-:от това, че законите и правилата  се правят целенасочено и на парче за да облагодетелстват "наши хора", и най-вече законите  се променят често, поради тази причина, 

-през това, че личните и партийни интереси се налагат с  държавения или общински властови "ботуш"

- до това че съдебната система е зависима; и делата се точат години (да не зâбравяме и "Кой" е "най- Кой" в нашата Република, и каква реална власт има)

==========================

Оказва се че дори и маганатите,/ олигарските трябва да се съобразяват, че средата е такава  .Вече имаме и случай "Ходорковски" в български вариант - случаят с Дунарит..

Апропо: "Изпълението" на Батко,и двама Прасчовци този  беше малко по- интелигентно, изобретателно и театрално, за разлика предишни, и за разлика от бруталните евразийски изпъления при брята православни; Просто се отнеха/прекратиха лизензиите на двете предприятия на този магнат с няколко формални довода,

 

Редактирано Ноември 19, 2017 от nik1

[nik1]

  On 19.11.2017 г. at 13:28, nik1 said:

++

И да вметна: капиталистите ни и предпримачите ни (не говоря за дребния бизнес и за дребните пиленца, където все пак има някакъв "възхуд" и сигурност) са продукт на средата ни, в липсва  правна сигурност и предвидимост, в едни доста широки граници:

-:от това че законите и правилата те се правят целенсочено и на парче за да обладотелестват "наши хора", и най-вече законите  се променят често поради тази причина, 

-през това че личните и партийни интереси се налагат с "държавения или общонки ботуш"

- до това че съдебната система е зависима; и делата се точат години (да не зâбравяме и "Кой" е "най- Кой" в нашата Република, и каква реална власт има)

==========================

Оказва се че дори и маганатите,/ олигарските трябва да се съобразяват, че средата е такава  .Вече имаме и случай "Ходорковски" в български вариант - случаят с Дунарит..

Апропо: "Изпълението" на Батко,и двама Прасчовци този  беше малко по- интелигентно, изобретателно и театрално, за разлика предишни, и за разлика от бруталните евразийски изпъления при брята православни; Просто се отнеха/прекратиха лизензиите на двете предприятия на този магнат с няколко формални довода,

 

Expand  

ПС

По действителни случаи

Страна от ОНД:

Бизнесмен...При него идва пратеник на властимащ и казва  " Шефът иска да прехвърлиш 60  процента от бизнеса, на дъщеря му, която ще се жени" .Бинесменът не го прави.. На другия ден идва прокурора и му  връчва заповед, че бизнесът не е негов 

България

Бизнесмен...При него идва пратеник на партийна централа и казва  " Шефът иска да прехвърлиш 60  процента от бизнеса: Помисли си, ако не го направиш, може да пратим данъчните, пожарната, инспецкията по труда, и другите служби. Все нещо ще намерят, и ще ти затворят кепенците" 

Редактирано Ноември 19, 2017 от nik1

[Ретро]

  On 19.11.2017 г. at 13:41, nik1 said:

ПС

По действителни случаи

Страна от ОНД:

Бизнесмен...При него идва пратеник на властимащ и казва  " Шефът иска да прехвърлиш 60  процента от бизнеса, на дъщеря му, която ще се жени" .Бинесменът не го прави.. На другия ден идва прокурора и му  връчва заповед, че бизнесът не е негов 

България

Бизнесмен...При него идва пратеник на партийна централа и казва  " Шефът иска да прехвърлиш 60  процента от бизнеса: Помисли си, ако не го направиш, може да пратим данъчните, пожарната, инспецкията по труда, и другите служби. Все нещо ще намерят, и ще ти затворят кепенците" 

Expand  

Да развия примера с България / по действителен случай / Офертата е същата но човекът предлага вместо собственост да даде суха пара. Кълвът шаранчетата, беше им още първият мандат, приемат предложението и даже съдействат за получаването на бизнес кредити ( човекът обяснява че няма суха пара и ще му трябва кредитиране да изплати партийния данък) . Успоредно с усвояването на кредитите започва и фирменото преструктуриране / сливане ,прехвърляния на дялове и собственици и накрая собственик е офшор от Белиз / Естествено кредитите + неплатените осигуровки и заплати + задълженията от доставчици + авансите от клиенти  изчезват в екзотичната посока - след тях изчезна и собственика  със семейството си . Със общо суми  за над 12 милки в евро . Градските легенди говорят че е щастливо устроен в Гватемала. Около 200 души без работа , закрита модерна фабрика  и едни партийни образи със пръст в ....  

[stinka (Rom)]

  On 18.11.2017 г. at 18:52, nik1 said:

Аха, Венецуела, знаеш ли какви природни богатства има? .А Русия?

Нещо по интересно  не можа ли да измислиш... освен този ;лозунг..

Да де, с правителствени заеми, и с поръчки.., а не със субсидии..

Чакаме ни посочиш и осветиш пътя на нашия етатизъм..Кога ще се наканиш?

Апропо: Виждаш ли някъде чеболи в България?

Взимаш книгите четеш и казваш "в тези сектори имаме такива конгломерати,  те са перспективни заради това (еди какво си), трябва да получат държаните поръчки за един какво си , или друго , това и това трябва  да се направи...

 

Кога ще се наканиш  да свършиш нещо, да попитаме?

(да не излезме че нещата са мързел и некадърост, плюс голяма уста)..

 

 

Expand  

Николайчо, смекчи тона и се успокой.

А цифричките говорят ли по между си? Колко е износа на Чили на природни суровини, на Венецуела, на Русия.... на човек от населението? Какво е бвпто на човек от населението в трите?

[stinka (Rom)]

  On 19.11.2017 г. at 7:08, Ретро said:

Добро утро господа , 

Интересни теоретично-академични предложения  се завихрят в тази тема. Ще се включа и аз ,макар че теоретичната част не е силната ми страна. Предварително се извинявам за дългият пост.

• Започвам с клишираното,но доказано в практиката твърдение "Кадрите решават всичко" т.е  образование -какво да бъде , как да се въведе /реформира настоящата система/ ,кой ще образова / подготовка на преподаватели / ,кой ще подготвя преподавателите ,кой ще плати "масрафа"  , кой ще контролира плащанията и резултатите/ т.е. кой ще прави настройките в тази система / . Признавам си ,без бой,  аз нямам интелектуалният капацитет да отговоря на тези въпроси. А без тези отговори преливаме от пусто в празно.
• Къде са мотивираните ,знаещи,академично подготвени технократи без политически пристрастия които да очертаят капиталовата рамка на търсеното развитие? 
• Кои са хората които могат / т.е имат интелектуалният капацитет /  да реализират общ прогностичен анализ с приблизително процентно съотношение на сбъдване на сценарии за развитие на ЕС ? Ние сме в този съюз и зависим от неговото развитие . А как ще се мотивират тези хора да не залагат в базовите данни корпоративни интереси ?
• Коя е политическата партия която ще си заложи главата да реализира това ? Как да се постигне обществено съгласие ?   
• Къде и как ще се осъществи симбиозата между държавата и "национално - отговорният" едър капитал ? И как ,по -дяволите , този капитал от мислене тип " процента в джоба и сбогом Мария" ще мине към мисленето с понятия като "национално осъзнат"  бизнес? А без тази симбиоза няма как да се случат нещата. Или по друг начин зададен въпроса звучи така " Къде ни е елитът ? " 
• Законовата рамка си е прелиминарно условие за успеха на всичко по-горе изброено.

Малко практика -няколко примера от реалността :

•  Маслото -   Една чудесна илюстрация за това как проспахме възможност за навлизане в този сегмент на млечния пазар в Европа. 

През 2014 г . се съчетаха два фактора -търговското ембарго за Русия и отпадането на млечните квоти.Цените на млякото се сринаха жестоко. Разбира се европейските фермери наддадоха страшен вой и тук започна играта на голямата тройка в масления бизнес. Европейската комисия , подпомогната от лобистки кампании ,прие схема за подкрепа на ограничаване на производството на мляко с бюджет от 150 млн. Евро, която да намали количествата, достъпни на пазара, и да повиши цената на реализация за фермерите. Участието в тази схема беше доброволно, като подпомагането е в размер на 0.14 евро за всеки литър сурово мляко, който след предварителна заявка и одобрение се отказват да произведат.

Разбира се фермерите скочиха вътре с двата крака - ефектът който не беше публично дискутиран  ,според мен изчислен много прецизно , е ударът спрямо средните производители на масло в европейския пазар. С две думи заминаха от пазара. Бяха закупени или обвързани дългосрочно от големите батковци в бизнеса с масло. Разходите които направиха за придобивания ,сега се избиват през цената на маслото в Европа. Миналата седмица по CNBC гледах как един мил усмихнат датчанин / от тройката / обясняваше на една пърхаща репортерка че това е пазара и че 100-те % увеличение на цената спрямо 2016 г още не са тавана ,по Коледа се очаквало да стигне около 128 % и нормализиране на ситуацията към края на 2018 ,началото на 2019 г. С последващ репортаж от Франция с празни регали за масло и обяснителни надписи ""В резултат на недостиг на френско мляко, доставчиците не са в състояние да изпълняват поръчките ни за масло" , но пък никой не обясни че Макрон одобри продажбата на най–големия френски производител на китайска компания и маслото вече заминава за Поднебесната империя  

Ако имахме нещо подобно на мозъчни тръстове /think tanks/  как бихме отиграли ситуацията на държавно и бизнес ниво ?  А сега освен да вием из ФБ колко е скъпо маслото нищо друго не ни остава  

И нещо съвсем лично. Да оспамя съвсем темата.

Имам роднина който няколко години беше супервайзър / от страна на инвеститора/ на строителството на серия от 8 кораба в Южна Корея.Разходих се до там /13 часа полет от Истанбул откачих в тоя самолет  /  Та разглеждам си тази невероятно странна страна и  от нямане какво да правя / братовчеда беше зает 3 дни и ме остави да се спасявам сам / се отзовах на Хранителен панаир/изложение . Мотая се ,дегустирам и зяпам за сирена естествено. От дума на дума се запознах с директора на верига от 1328 бюфет-ресторанта . Три супи ,три основни ястия,три салати и три десерта и всичко се консумира "на крак "  - желязна концепция.Ходих в четири точки на веригата -невероятен оборот.  Ако на някой от вас му се рови вижте в статистиката колко процента е вноса на храни в Ю. Корея  Говорим си с човека , за тях "българско" в млечната индустрия все още е синоним на премиум клас продукти и решихме да внася наше сирене   . 

Година и половина се занимавахме с какви ли не детайли. Лично патриарха на фамилията идва в България / оказа се че съм се запознал със един от внуците а семейството има интереси в банковото дело ,строителството ,хранителната индустрия и електрониката, но без одобрението на дедо нищо не става / 

Съвсем оф топик -Той ми даде един много страничен поглед за страната ни . Пътуваме от Истамбул с него и преводачът му  ,вече сме в България и Дедо Джон / така го кръстих че корейските имена са ми непроизносими / ми казва " Вие сте адски богата страна" - реших че нещо английският ми е зациклил и той ме бъзика тънко . Помолих за разяснение ,а човека каза "Виж колко земя имате и никой не я работи - богати сте " . После ми разказа за глада след войната и как са се измъкнали от калта -но това съвсем не е по темата . Почти цялата рода се изреди тук на преговори  шопска салата ,ракия катък  България адски им допадна. Купиха си и две къщи до Троян .

 Та след всички преговори и уточняване на  детайли се спънахме в липсата на спецификация на Българското бяло саламурено сирене във ветеринарно -медицинската и митническата им тарифа - нямаха кодове за тях. Дедо каза че той лично се заема с тази бюрократична спънка. Не знам как го направи но след 3 седмици посланикът им тук беше входирал запитване до нашето Министерство на Земеделието с искане за потвърждаване на посочените от мен Processing steps/ технологичната документация с пълната нормативна база регулираща производството на сирене/

Малко разяснение - има нормативна рамка за производството и съхранението на бяло саламурено краве сирене но няма "заковани" технологични пропорции /освен за БДС / . Конкретните времеви, температурни режими и рецептурни пропорции за производството са фирмени решения затова и има разлика във вкуса на различните производители. 

Не ми дойде на ума въобще че МЗГ / това беше по време на Миро Мършата / ще даде официален отговор който покрива едно към едно технологичните пропорции на конкретен производител - партньор по белот на Светиня му    .  Първият внос беше пълна катастрофа - контейнера отиде и го върнаха естествено. Българският производител / типичният "национално - отговорен" едър капиталист    /  ме чакаше подготвил голямата брадва , а на дедо не му хареса въобще неговото сирене искаше това което аз му бях намерил. Патова ситуация отвсякъде. А аз съм с един контейнер сирене назад . Накрая ми писна от глупости и да свърша на хората работата / защото се изложихме като за световно / сега сиренето отива в Турция там се преетикира и спокойно си влиза в Ю.Корея. 

По време на Корейската война е участвал турски контингент / имат могила на загиналите турски войници в Корея- ходил съм да я видя/ и сега в Ю.Корея ако имаме два продукта български и турски с близки показатели ще изберат турския - такъв им е манталитета на тия хора.

А ако държавата не ми бе попречила ? Ами ако ми беше помогнала ..... 

Та така за бъдещото развитие на индустрии ..... 

 

Expand  

Е, то това е разковничето... чакаме елита да узрее, че така се прави. Какво да правим това е московската школа. А ко им дойде акъла по-рано добре. Ако не страната заминава. Това е истината.

[stinka (Rom)]

Държавна намеса от типа да се насочи ресурс за развитие на технология, която да е конкурентноспособна на външния пазар, под каквато и да е форма. А не за да може нашия човек да източи няколко милиарда и да ги похарчи за 5 години и пак да се върне да иска още... Както е у нас последните 27 години...

[nik1]

  On 16.11.2017 г. at 20:42, Skubi said:

Wrong!

 Hesnt  my  president, hes  president of Hungary.....

Expand  

Стадиона е голям, не бери грижа. ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха

[Skubi]

  On 19.11.2017 г. at 16:50, nik1 said:

Стадиона е голям, не бери грижа. ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха

Expand  

Нема. Националният е съборен. сега строят на мястото му нов.....

[nik1]

Ще им намерим място тука не бери грижи.. Спартак  Марица,Лаута,, и на коматевския става..

[nik1]

  On 18.11.2017 г. at 13:50, Atom said:

Това което може да се направи е да се създадат групи за натиск.  Да се следят конституцията, всички стратегии, закони, разни решения и други нормативни документи и всеки път когато управляващите заобикалят или не изпълняват собствените си документи да има натиск отдолу. Всеки път когато предлагат нови нормативни документи, чиято цел е да се облагодетелства някой, да създават хаос или просто са безсмислени, пак да има натиск за отхвърлянето им от обществото. Освен това трябва да "помогнем" на управляващите (пак, чрез натиск) да се изчистят законите и нормативните документи от всякакви вратички, неясни или спорни моменти, които създават объркване и стимулират корупцията или най-малкото отварят възможности за корупция.

Expand  

(тук е заровен ключа),
Правната,гражданска и икономическа култура на болшинството от българите е ниска, а елитите,т.е.  елитните техноктрати, които могат да предложат стратегиите,  са изключени от достъпа да влият на политическите процеси,

Тези елити или трябва да колаборират с властта на популистите, или остават дисиденти и обикновени граждани ,

Защо е така- защото народът не ги припознава,като елит, той припознава Батко или Кака, които му обещават това което иска да чуе -че ще вдигне пенсиите, че ще затвори бандитите; че  след 800 дни ще живее като в приказка

Вижте каква беше реакцията във форума, чието ниво се предполага че малко над среднотото, към въпросния Ернан Бучи - елитен технократ и визионер,изправил на крака цяла страна, след дикатура, криза,голяма инфалция и безработица, (и при ниски междъународни цени на  медта) Веднага всичко около него, и свързано с него се политизира и човекът и беше "очернен",както и  неговата работа и постижения бяха очернени или пренебрегнати глупаво и арогатно, ако не очернени..

С тази култура просто отиваме надолу, надолу, и надолу...
Апоропо, като говорим за политиците ни, защо само в тях намираме причините?.
Политиците са тези, които ги желае и избира народа, те излизат от нашата култура..
Винаги в България е ставало това, което и допуска/толерира народа (с изключение на военните преврати)..

ПС

Дори и тоталитарния режим е толериран/допуснат от народа. Ако народът беше уверен в това какво иска ,и какво е правилно, а какво не, той просто щеще да "избеси"както се казва образно няколкото хиляди комунисти и българските аватари на Сталин, (имайте впредвид, че Червената Армия не се меси в нашите дела с оръжие, репресии и читски, както го прави в цяла Източна Европа, или кактого е правила  в самата Русия по време на гражданската война) .

Народът обаче беше смачкан от войни, от режими, а средният селянин така и не успя да стане преобладаващ  . Напротив - стопанствата стават по-малки и повече на брой, както и стопаните,т.е тенденията е към обедняване на селяните и народакато цяло,и пролетаризация, а не към осредняване

(може да се види какво е състоянието на селскопанската земя по онова време, аз съм го гледал)

За да го илюстрирам:  Представете си в че 1944 година в България с нейните 60-65 милиона декара селскостопанска земя (тук се включват и ливадите и пасищата), имаше 200 000 фамилни ферми с лична земя по 250-300 декара, Можеха ли комунистите толкова лесно и безпроблемно да вземат власта,да иуда се наложат , или щеще да има огромна съпротива и истинска гражданска война, след като Червената Армия да се беше намесила на страната на комунистите?

 

 

Редактирано Ноември 19, 2017 от nik1

[dora]

  On 19.11.2017 г. at 20:12, nik1 said:

Можеха ли комунистите толкова лесно и безпроблемно да вземат власта,да иуда се наложат , или щеще да има огромна съпротива и истинска гражданска война, след като Червената Армия да се беше намесила на страната на комунистите?

Expand  

Леко е оф, но ако имате възможност, прочетете за горянското движение (https://bg.wikipedia.org/wiki/Горянско_движение).  Ето тук има филм:

Няма да отплесвам темата, но ситуацията ни е била обречена. Горянското движение се е надявало да привлече вниманието в Западна Европа. Западът обаче не е готов на война срещу СССР, за да защити Източна Европа, а друг начин е нямало.

Простете за вметката, няма да разводнявам темата.

Редактирано Ноември 19, 2017 от dora

[Б. Киров]

  On 19.11.2017 г. at 15:42, stinka (Rom) said:

Николайчо, смекчи тона и се успокой.

А цифричките говорят ли по между си? Колко е износа на Чили на природни суровини, на Венецуела, на Русия.... на човек от населението? Какво е бвпто на човек от населението в трите?

Expand  

Цифрите винаги говорят. Износът на Чили от всички полезни изкопаеми е около 1700 долара на човек, този на Русия от нефт, газ и деривати е над 2000 долара на човек, този на Венецуела от нефт и деривати е над 3000 долара на човек. Като извадиш това от БВП на човек на трите изброени държави, Русия и Венецуела увисват като непрани гащи под чертата на средните доходи - едната с около 9000 долара и другата толкова, тоест еша си сме с тях. Чили си остава отгоре. В Чили не износът на руди храни хората и увеличава БВП. Друго е. Работи ефективно цялата икономика. Прочети статията на Бучи внимателно и без предубеждения, там е казано защо това е така. Венецуела е най-тежкият случай от трите държави - там няма растеж, има спад и цялата икономика е базирана на износ на горива. Има и друго, Венецуела е изчерпала ресурса си да печати пари, цените са високи и покупателната способност на парите почти се е изравнила с абсолютната, това означава, че нямат резерв, бедни са - абсолютният доход е покупателна способност, а по този показател ние например ги превъзхождаме с 50 процента. За диктаторски режими като Русия, Венецуела и Турция много е важно фискалния резерв във валута и злато - и трите пазят големи резерви, "бели пари за черни дни" за диктаторите, така правеха Саддам и Кадафи, когато стане напечено да имат с какво да се откупват. В Чили почти няма фискален резерв, икономиката работи на пълни обороти. Не знам дали съм ясен.