Отиди на
Форум "Наука"

За волжките българи и техния български език


Recommended Posts

  • Потребител

За волжките българи и техния български език

Регенсбург, 30.01.2018

Българите – сегашни и древни – са имали 3 държави: Велика България на брега на Азовско море, Дунавска България, в част от която живеем ние днес и Волжка България, на която сега живеят народите основно на Татарстан и Башкортостан и отчасти народите и населяващите Чувашия и части от прилежащите на Татарстан руски области. След създаването на Волжка България българите започват  да консолидират заварените и преселилите се тук тюркоезични кипчакски племена (наречени от арабските пътешественици на 10 век „сакалиба“), а именно: суаси, суасла-мари, суари, бигери (биари, биляри), есегели (аскили, ескели), темтузи, бесермени, чалмати (чалмани), буртаси, сабакули, апаси, каепичи и др., а също и част от угро-финските племена, наричани чирмеши (черемиси), ари (удмурти), мукши (мокшански мордовци) и др.

          Изхождайки от известни незначителни сходства на езика от волжко-българската епитафия с чувашкия език, някои учени стигнаха до извода за чувашкия характер на волжко-българския език, а после и на протобългарския (прабългарския) език (т. е. на езика на българите във Велика България на бреговете на Азовско море), както и с хазарския, и с хунския.

Но съвременните изследвания на учени от Република Татарстан и чужбина показаха следното:

Първо, в такъв голям район като Северен Кавказ, Долното Поволжие и р. Дон, където са живяли хуни, хазари и прабългари, езиците на които по според историческите сведения са били почти еднакви, не са запазени никакви следи от езика на чувашите;

Второ, хунският и хазарският език, а следователно и прабългарският са носили не чувашки, а общотюркски характер.

Тоест езикът на чувашите, които са живели във Волжка България няма приоритет за близост с прабългарския пред езиците на останалите народи от този район на Волга и Кама.

За това уверено и с доказателства е писал още през 1947 г. полският изтоковед, академикът от Полската академия на науките Ананий  Зайончковский (1903-1970). Той е ръководел катедрата по тюркология на Варшавския университет, а от 1953 до 1968 г. е бил директор на Института по изтокознание на ПАН, редактирал е забележителното списание „Myśl Karaimska“ (Караимите или караитите са от кипчакската група на тюркските народи. Названието на това племе е известно от 9 век – от иврит – מקרא, т.е. „четящите“ – мн. ч. от  отглаголното „чета > четящ“ – караим - четящи). Обясненията на Зайончковски могат да бъдат намерени в книгата на академик Андрей Кононов „История  изучения  тюркских  языков России“,  Наука,   1982, с. 204.

Американският историк-тюрколог Питър Б. Голден (род. 1941), професор в Ратгерския университет (най-голямия университет в щата Ню Джърси) и ръководител на Центъра за близкоизточни изследвания в Ню Брансуик, през 1980 г. в своя забележителен труд „Khazar studies: An historico-philological inquiry into the origins of the Khazars, Budapest,  Akadémiai Kiadó“ (Chasaren-Studien. Eine geschichtlich-philologische Abfrage der Ursprünge der Chasaren, Bibliotheca Orientalis Hungarica, XXV, 1-2, Budapest) въз основа на фронтален анализ на целия наличен фактически и теоретичен материал неопровержимо доказва обикновената тюркоезичност на хазарите.

Ако вярваме на арабския историк от 10 век Ахмад бин Омар Абу Али Ибн Раста  (Ахмад Ибн Руста), който твърди, че „Езикът на българите е сходен с езика на хазарите“ и на други подобним подобни съобщения на негови съвременници, то ще се наложи да признаем, че старобългарският език (включително и волжко-българският) е бил общотюркски език. За това говорят фонетичните, граматическите и лексикалните особености на езика на българската епиграфия в цялост.

Самите българи са представлявали част от кипчаците, наречени от Фадлан „сакалиба“. Ибн Фадлан нарича Алмъш Шилки цар на кипчаците-сакалиба, а последният очевидно е бил от племето българи, поради което и след това държавата му е наречена България. (Казват, че славянските племена били по-многобройни от дошлите от Велика България аспарухови българи, но тя не е била наречена Славяния или Славянобългария, а България, т.е. по името на водача на по-силните, онези, които са се справили с византийците и са „иззели“ под свое ръководство дунавските славяни).

Изводът за това, че българите и кипчаците (половци) са говорили на един и същ език се потвърждава и от съобщението на владимирския княз Всеволод Святославич : през 1183 г. той написал до баща си, великия киевски княз Святослав Всеволодович(1123-1194), следното послание: „Отче и брате, всички българи наши съседи са народ безбожен, много богати и силни и сега идват по Волга и Ока, на коне с голяма войска разориха много градове, плениха голям брой хора, и на които аз не мога да се противопоставя ... Половците пък не искам да признавам, защото с българите са от един и същ език и род, взеха много пленници и засилиха вредата за Руската земя. Поради това те моля да ми изпратиш на помощ достатъчно войска, колкото сам благоразсъдиш“ (Василий Татищев – История российская, 1976, 128). През същата 1183 г. Святослав изпратил войски в помощ на Всеволод против волжките българи („Дай Боже на нас, брат и син, да повоюваме в наше време с поганците“)

Би трябвало да повярваме на Всеволод за казаното, защото той в онази отговорна за него (и неговата част от русите) политическа обстановка не е е имал право да греши по отношение на езиковото единство на българите и кипчаците, които в региона са представлявали т.н. „мишари“. (По въпроса за мишарите, както и по въпроса въобще за понятието „татари“, измислено от руснаците в периода, когато са заграбвали и присъединявали към Московското княжество, земите на Волжка България и околните райони, може да се спори дълго. С течение на времето всичко започва да идва на местата си – даже руският президент Путин реши да признае историческия факт, че татарите са всъщност група племена, интегрирани и ръководени в течение на 6 века от прабългарите!)

Освен всичко това, още в 11 век Махмуд ал Кашгари, който е забележителен учен лингвист, а не просто очевидец, твърдо е вярвал в търкоезичността на българите от онова време – в езика им той не отбелязва нито един случай на ротацизъм. Такова поразително различие, ако то беше съществувало, не би останало незабелязно. Точно обратното – Кашгари пише, че в езика на българите прилагането на звука „з“ е било обикновено явление.

          Що се отнася до чувашоподобния език на българската епиграфика от втория етап, трябва да се признае, че тези епитафии за изготвени от специалисти в тази насока – чуваши-мюсюлмани. След като те приемат през 14 век българския език, епитафии на чувашоподобен език повече не са изготвяни.

          Относно следите на мишарите, живели навремето с други племена на огромната територия на Източна Европа, т.е. наизток до Уралския район, те се наблюдават примерно през периода от 7 до 5 век пр. Хр. Арабските и персийски историци от 9 до 10 век сл. Хр. Многократно са писали за това, че мишарите и башкирите имат един и същ език, следователно в онова време миишарите са били тюркоезични. Ако се вземе под внимание и това, че до 10 век мишарите не са могли да имат нищо общо с някакви други тюрки (както някои тенденциозно твърдят за т. н. татари), то се налага да признаем несъстоятелността на теорията за първоначалната угро-финоезичност на мишарите.

Мишарите от самото начало са били тюркоезични, за което говори и етимологията на етнонима „мишар“. Според резултатите от много изследвания мишарският език е бил много близък на кипчакския, образци от който са се запазили – като се започне от 13 век в многоезичния речник „Китаб-и меджму-у терджуман тюрки ве аджеми ве моголи ве фарси“ (появил се за пръв път в Египет и Сирия през 1245 г. и известен по време на Мамлюкския султанат), в „Кодекс Куманикус“ (Codex Cumanicus, 1303 г.) и други.

          В първия период на развитие на  татарския народноразговорен език са се формирали всички основни стигнали до нас черти на биляро-българския и мишарския езици, които са станали основни диалекти на волжко-татарския език. От казаното не следва да се мисли, че българският и мишарският езици не са си оказвали взаимно влияние. Предците на мишарите още преди идването на българите на Волга в района на Кама са обитавали този край и според мнението на учените са влизали в състава на населението на Волжка България. Татарският църковен историк Аполон Можаровски (1841-1900) пише през 1884 г., че племето на мишарите на територията на бившето Казанско ханство е било многобройно даже и по време на неговото падане. Но една голяма част от мишарите не са обитавали нито Българското, нито Казанаското ханство, така че езиците на българите и мишарите по онова време все още не са съставяли един общ народноразговорен език.

          След като подчинява Тангутско-китайско-уйгурската империя, т.н. Си Ся през 1227 г., през 1236 г. монголската армия начело със Субутай (Субедей) разорява цяла Волжка България. През 1240 г. монголците превземат Киев и поставят скоро след това край на Киевска Рус.

          Монголците отново се връщат към останалите непокорени части на Китай и през 1279 г. слагат край на Империята Южен Сун.

          На югозапад от монголската империя през 1299 г. се ражда нова мощна империя – Османската. Започва краят на Византийската империя, наближава завладяването - за 500 години - и на Дунавска България ...

 

A-01-20180110_1456.jpg

Link to post
Share on other sites
  • Replies 92
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Popular Posts

вероятно могат да се кажат и по-големи тъпни, но ще е трудно.

Няма никакви сведения че хуните и хазарите са говорили на тюркски езици.

Туй е дълга и широка. Всички беди произтичат от раздора около т.нар. "алтайско езиково семейство". Това са едни нестихващи вече близо стотина години спорове дали тюркските, монголските и тунгузо-мандж

Posted Images

  • Модератор История

Няма никакви сведения че хуните и хазарите са говорили на тюркски езици.

Редактирано от resavsky
Link to post
Share on other sites

Тук се правят недопустими спекулации и оттам се получават абсурдни изводи. Това че езикът на българите от ПБЦ е същия като на хазарите, не означава че езикът на пулхарите е същия като на хазарите.

Грешното допускане тук е, че българите и пулхарите са един народ. За това няма никакви основания

като се оттървем от това грешно предположение, всичко си идва на място - козарите (акацирите) и българите говорят един език - български, сиреч словенски

А пулхарите и чувашите говорят друг език - тюркски

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

що бе, както разбрахме от твоите бръщолевения в разни други теми - всичко що е скит е българско /все пак от нас са произлезли всички народи по света/. Даже и монголите. Така че аз съм ЗА. :)

 

Link to post
Share on other sites
Just now, Last roman said:

що бе, както разбрахме от твоите бръщолевения в разни други теми - всичко що е скит е българско /все пак от нас са произлезли всички народи по света/. Даже и монголите. Така че аз съм ЗА. :)

 

Никъде и никога не съм казвал такива неща, аптекарче.

Знам че си разочарован, че многогодишните ти декламации на "  компетентност" излизат въздух, но това е положението.

Когато докажеш връзката българи-пулхари, ела се обади

Link to post
Share on other sites

Казусът е ясен:

От това че Асен и Данило говорят един език, а Асан и Мюмюн също говорят един език, не следва по никакъв начин че Данило и Мюмюн говорят един и същ език.

Защото Асан и Асен никой не е доказал че говорят един език.

Ето с такива свободни недоказани предположения се е писала нашата история

 

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Охо, някой си изпуска нервичките и най-нагло лъже. Не, драги, точно ти отъждестви българи и скити. Но както видяхме от едно късно свидетелство, монголите и те са скити. Следователно българите са монголи. Автохтонска логика. :)

Обаче мен ме интересува друго: поради що, ти неразумний юроде се срамиш да наречеш волжките българи - българи? Те са наши роднини по произход и самосъзнание. Вярно че са се отделили преди 15-тина века, шпрехат на друг език и имат друга религия и култура. Ама нали за вас, автохтонците, такива дребни подробности са без значение. та как смееш да не признаваш отвъддунавските си братя, българофобе? :animatedwink:

 

Link to post
Share on other sites
Преди 29 минути, Last roman said:

Охо, някой си изпуска нервичките и най-нагло лъже. Не, драги, точно ти отъждестви българи и скити. Но както видяхме от едно късно свидетелство, монголите и те са скити. Следователно българите са монголи. Автохтонска логика. :)

Обаче мен ме интересува друго: поради що, ти неразумний юроде се срамиш да

Лъжеш ти. Непрестанно ми приписваш твърдения, които никога не съм казвал.

Е, и ма и вариант да не можеш да разбереш какво казвам, но това си е твой проблем

Съсредоточи се върху темата с езика на българите, хазарите, пулхарите и чувашите.

Пробвай да измислиш нещо по тази тема

Link to post
Share on other sites

Аз твърдя че в заглавната страница на тази тема битува едно недоказано предположение, от което се правят безумни изводи.

Да видим има ли някой да ме опровергае по същество.

Редактирано от ilianm
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

човече, повечето ти твърдения в този форум са недоказани предположения, така че е малко лицемерно точно ти да надуваш свирката, не мислиш ли? :)

 

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 6 минути, ilianm said:

Лъжеш ти. Непрестанно ми приписваш твърдения, които никога не съм казвал.

Е, и ма и вариант да не можеш да разбереш какво казвам, но това си е твой проблем

Съсредоточи се върху темата с езика на българите, хазарите, пулхарите и чувашите.

Пробвай да измислиш нещо по тази тема

напротив - просто следвам абсурдната ти логика. Хубаво е, че поне си се поосъзнал вече какви глупости приказваш и се отмяташ от твърдението си, че българите са скити :animatedwink:

Та, занапред: покай се, грешнико и да не съм те чул да се съмняваш повече в родството и произхода на нашите братя - волжките българи! :)

 

Редактирано от Last roman
Link to post
Share on other sites
Преди 2 минути, Last roman said:

напротив - просто следвам абсурдната ти логика. Та покай се, грешнико и да не съм те чул да се съмняваш повече в родството и произхода на нашите братя - волжките българи! :)

 

Чакам да ми докажеш това родство, досега не си успял, макар че остроумничиш от години

Давай докажи, че езикът на българите и волжските пулхари е бил един и същ.

Редактирано от ilianm
Link to post
Share on other sites
Преди 3 минути, Last roman said:

човече, повечето ти твърдения в този форум са недоказани предположения, така че е малко лицемерно точно ти да надуваш свирката, не мислиш ли? :)

 

Например  дай пример с точен мой цитат, защото имаш отвратителния навик да си измисляш "мои твърдения"

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Единственото научно изследване в България, написано от българин за българи относно зараждането и развитието някога на мита, а сега на измамата " Волжка България". В три части, четвъртата и заключителна все още не е публикувана. 600 години са твърде много за съществуването на недоразумението "Волжка България".

http://iliyanv.blog.bg/history/2016/02/01/kak-biaha-izmisleni-voljkite-bylgari-hronologiia-i-tehnologi.1426594

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

За не-българите пулхари това е интересна концепция. Обичайно автохтонците пренебрегват съществуването на Волжка България, като ако някои се занимава с нея обиквонено се изтъква това, че там няма българи, а някакъв не-българо-тракийски народ бил кръстен на името на града Булгар, който нямал нищо общо с трако-българите. 

 

Татаролозите и тюрколозите от Казан, които пишат подобни статии или книги пък трябва да обяснят защо в Дунавска България е възможно славянизирането на българите, а е невъзможно тюркизирането на българите във Волжка България. Още повече на този въпрос трябва да се отговори при положение, че в Дунавска България българите са господстващия народ който подчинява всички в неговите земи, докато волжките българи първо 200 години са част от Хазарския хаганат, и после държавата им се оформя като обединение между няколко племена.

Редактирано от makebulgar
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Да изработиш тезата "Волжка България" само заради едното руското фъфлене е "сериозна наука". Тракия-Фракия, Тома - Фома,  Холандия - Голандия, пълхар - булгар и прочие и прочие. Очаквам нова тема от автора "Рейнска България". Баварци - булгарци и т.н.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 2 часа, makebulgar said:

За не-българите пулхари това е интересна концепция. Обичайно автохтонците пренебрегват съществуването на Волжка България, като ако някои се занимава с нея обиквонено се изтъква това, че там няма българи, а някакъв не-българо-тракийски народ бил кръстен на името на града Булгар, който нямал нищо общо с трако-българите. 

 

Татаролозите и тюрколозите от Казан, които пишат подобни статии или книги пък трябва да обяснят защо в Дунавска България е възможно славянизирането на българите, а е невъзможно тюркизирането на българите във Волжка България. Още повече на този въпрос трябва да се отговори при положение, че в Дунавска България българите са господстващия народ който подчинява всички в неговите земи, докато волжките българи първо 200 години са част от Хазарския хаганат, и после държавата им се оформя като обединение между няколко племена.

автохтонците обикновено се правят на неразбрали за факти, които не им изнасят. Е, тук виждаме лека /и учудваща/ еволюция в техните възгледи, като се опитват с псевдолингвистични еквилибристики да изкарат волжките българи някакви извънземни. Разбира се намесват дежурните лафове за фалшификация и световен заговор и т. н. В общи линии тъжна и смешна картинка, подходяща за някоя кръчмарска дискусия. :animatedwink:

 

Редактирано от Last roman
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Сравняват се материална култура, нрави, погребални обичаи, антропология. Иречек и Шкорпил (д-р Елих) са сравнявали намерените черепи от Плска през първата кампания 1899-1900 г. с какво мислиш - с черепи от Чувашия и  Казан. И там греда. Какво още е необходимо, за да си видят фундаментални различия, показващи  същества  от два различни свята.

Авторе, не ти ли се вижда интересна идеята, че има и камчатски българи. Името на р. Камчия откъде мислиш идва. Преди е била Тича:-)

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Независимо от личните ви драми, илиянм е прав за едно: при некоректни допускания (че дунавските и воложските българи са една и съща хомогенна етнически маса) няма как да се очаква коректен резултат! Като добавим и дребната подробност за аксиоматичната "тюркска природа" на хунския и хаарския(за първия не се знае НИЩО, за втория почти нищо), тюрлюгювечът става пълен....

Тюркология, пар екселанс...?

Link to post
Share on other sites

Когато от недоказани предположения се опитваш да извадиш някакви изводи, най-вероятно ще  извадиш глупости. Дали нарочно или поради липса на научна подготовка, авторът  по-горе  е направил тази грешка

 

Link to post
Share on other sites
  • 4 months later...
  • Модератор История
1 hour ago, Vojvoda said:

Волжките българи определено не съществуват, както и да го погледнеш.

вероятно могат да се кажат и по-големи тъпни, но ще е трудно.

Link to post
Share on other sites
  • 2 years later...
  • Потребител

Не знам дали участника Илия Ганчев продължава да е активен, но си мисля че неговата тема е на път да придобие нова актуалност.

 

2 такива теми са създадени. Вижда се че средновековният труд на Махмуд ал Кашгари е най-сериозният  извор за древно и средно тюркските езици. Махмуд ал Кашгари  е преведен на много езици.  

Следните народи изглежда имат най-тясна близост с прабългарите:  кримски татари,  чуваши и волжски татари.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Similar Content

    • От Илия Ганчев
      Българите – сегашни и древни – са имали 3 държави: Велика България на брега на Азовско море, Дунавска България, в част от която живеем ние днес и Волжка България, на която сега живеят народите основно на Татарстан и Башкортостан и отчасти народите и населяващите Чувашия и части от прилежащите на Татарстан руски области. След създаването на Волжка България българите започват  да консолидират заварените и преселилите се тук тюркоезични кипчакски племена (наречени от арабските пътешественици на 10 век „сакалиба“), а именно: суаси, суасла-мари, суари, бигери (биари, биляри), есегели (аскили, ескели), темтузи, бесермени, чалмати (чалмани), буртаси, сабакули, апаси, каепичи и др., а също и част от угро-финските племена, наричани чирмеши (черемиси), ари (удмурти), мукши (мокшански мордовци) и др.

                Изхождайки от известни незначителни сходства на езика от волжко-българската епитафия с чувашкия език, някои учени стигнаха до извода за чувашкия характер на волжко-българския език, а после и на протобългарския (прабългарския) език (т. е. на езика на българите във Велика България на бреговете на Азовско море), както и с хазарския, и с хунския.

      Но съвременните изследвания на учени от Република Татарстан и чужбина показаха следното:

      Първо, в такъв голям район като Северен Кавказ, Долното Поволжие и р. Дон, където са живяли хуни, хазари и прабългари, езиците на които по според историческите сведения са били почти еднакви, не са запазени никакви следи от езика на чувашите;

      Второ, хунският и хазарският език, а следователно и прабългарският са носили не чувашки, а общотюркски характер.

      Тоест езикът на чувашите, които са живели във Волжка България няма приоритет за близост с прабългарския пред езиците на останалите народи от този район на Волга и Кама.

      За това уверено и с доказателства е писал още през 1947 г. полският изтоковед, академикът от Полската академия на науките Ананий  Зайончковский (1903-1970). Той е ръководел катедрата по тюркология на Варшавския университет, а от 1953 до 1968 г. е бил директор на Института по изтокознание на ПАН, редактирал е забележителното списание „Myśl Karaimska“ (Караимите или караитите са от кипчакската група на тюркските народи. Названието на това племе е известно от 9 век – от иврит – מקרא, т.е. „четящите“ – мн. ч. от  отглаголното „чета > четящ“ – караим - четящи). Обясненията на Зайончковски могат да бъдат намерени в книгата на академик Андрей Кононов „История  изучения  тюркских  языков России“,  Наука,   1982, с. 204.

      Американският историк-тюрколог Питър Б. Голден (род. 1941), професор в Ратгерския университет (най-голямия университет в щата Ню Джърси) и ръководител на Центъра за близкоизточни изследвания в Ню Брансуик, през 1980 г. в своя забележителен труд „Khazar studies: An historico-philological inquiry into the origins of the Khazars, Budapest,  Akadémiai Kiadó“ (Chasaren-Studien. Eine geschichtlich-philologische Abfrage der Ursprünge der Chasaren, Bibliotheca Orientalis Hungarica, XXV, 1-2, Budapest) въз основа на фронтален анализ на целия наличен фактически и теоретичен материал неопровержимо доказва обикновената тюркоезичност на хазарите.

      Ако вярваме на арабския историк от 10 век Ахмад бин Омар Абу Али Ибн Раста  (Ахмад Ибн Руста), който твърди, че „Езикът на българите е сходен с езика на хазарите“ и на други подобним подобни съобщения на негови съвременници, то ще се наложи да признаем, че старобългарският език (включително и волжко-българският) е бил общотюркски език. За това говорят фонетичните, граматическите и лексикалните особености на езика на българската епиграфия в цялост.

      Самите българи са представлявали част от кипчаците, наречени от Фадлан „сакалиба“. Ибн Фадлан нарича Алмъш Шилки цар на кипчаците-сакалиба, а последният очевидно е бил от племето българи, поради което и след това държавата му е наречена България. (Казват, че славянските племена били по-многобройни от дошлите от Велика България аспарухови българи, но тя не е била наречена Славяния или Славянобългария, а България, т.е. по името на водача на по-силните, онези, които са се справили с византийците и са „иззели“ под свое ръководство дунавските славяни).

      Изводът за това, че българите и кипчаците (половци) са говорили на един и същ език се потвърждава и от съобщението на владимирския княз Всеволод Святославич : през 1183 г. той написал до баща си, великия киевски княз Святослав Всеволодович(1123-1194), следното послание: „Отче и брате, всички българи наши съседи са народ безбожен, много богати и силни и сега идват по Волга и Ока, на коне с голяма войска разориха много градове, плениха голям брой хора, и на които аз не мога да се противопоставя ... Половците пък не искам да признавам, защото с българите са от един и същ език и род, взеха много пленници и засилиха вредата за Руската земя. Поради това те моля да ми изпратиш на помощ достатъчно войска, колкото сам благоразсъдиш“ (Василий Татищев – История российская, 1976, 128). През същата 1183 г. Святослав изпратил войски в помощ на Всеволод против волжките българи („Дай Боже на нас, брат и син, да повоюваме в наше време с поганците“)

      Би трябвало да повярваме на Всеволод за казаното, защото той в онази отговорна за него (и неговата част от русите) политическа обстановка не е е имал право да греши по отношение на езиковото единство на българите и кипчаците, които в региона са представлявали т.н. „мишари“. (По въпроса за мишарите, както и по въпроса въобще за понятието „татари“, измислено от руснаците в периода, когато са заграбвали и присъединявали към Московското княжество, земите на Волжка България и околните райони, може да се спори дълго. С течение на времето всичко започва да идва на местата си – даже руският президент Путин реши да признае историческия факт, че татарите са всъщност група племена, интегрирани и ръководени в течение на 6 века от прабългарите!)

      Освен всичко това, още в 11 век Махмуд ал Кашгари, който е забележителен учен лингвист, а не просто очевидец, твърдо е вярвал в търкоезичността на българите от онова време – в езика им той не отбелязва нито един случай на ротацизъм. Такова поразително различие, ако то беше съществувало, не би останало незабелязно. Точно обратното – Кашгари пише, че в езика на българите прилагането на звука „з“ е било обикновено явление.

                Що се отнася до чувашоподобния език на българската епиграфика от втория етап, трябва да се признае, че тези епитафии за изготвени от специалисти в тази насока – чуваши-мюсюлмани. След като те приемат през 14 век българския език, епитафии на чувашоподобен език повече не са изготвяни.

                Относно следите на мишарите, живели навремето с други племена на огромната територия на Източна Европа, т.е. наизток до Уралския район, те се наблюдават примерно през периода от 7 до 5 век пр. Хр. Арабските и персийски историци от 9 до 10 век сл. Хр. Многократно са писали за това, че мишарите и башкирите имат един и същ език, следователно в онова време миишарите са били тюркоезични. Ако се вземе под внимание и това, че до 10 век мишарите не са могли да имат нищо общо с някакви други тюрки (както някои тенденциозно твърдят за т. н. татари), то се налага да признаем несъстоятелността на теорията за първоначалната угро-финоезичност на мишарите.

      Мишарите от самото начало са били тюркоезични, за което говори и етимологията на етнонима „мишар“. Според резултатите от много изследвания мишарският език е бил много близък на кипчакския, образци от който са се запазили – като се започне от 13 век в многоезичния речник „Китаб-и меджму-у терджуман тюрки ве аджеми ве моголи ве фарси“ (появил се за пръв път в Египет и Сирия през 1245 г. и известен по време на Мамлюкския султанат), в „Кодекс Куманикус“ (Codex Cumanicus, 1303 г.) и други.

                В първия период на развитие на  татарския народноразговорен език са се формирали всички основни стигнали до нас черти на биляро-българския и мишарския езици, които са станали основни диалекти на волжко-татарския език. От казаното не следва да се мисли, че българският и мишарският езици не са си оказвали взаимно влияние. Предците на мишарите още преди идването на българите на Волга в района на Кама са обитавали този край и според мнението на учените са влизали в състава на населението на Волжка България. Татарският църковен историк Аполон Можаровски (1841-1900) пише през 1884 г., че племето на мишарите на територията на бившето Казанско ханство е било многобройно даже и по време на неговото падане. Но една голяма част от мишарите не са обитавали нито Българското, нито Казанаското ханство, така че езиците на българите и мишарите по онова време все още не са съставяли един общ народноразговорен език.

                След като подчинява Тангутско-китайско-уйгурската империя, т.н. Си Ся през 1227 г., през 1236 г. монголската армия начело със Субутай (Субедей) разорява цяла Волжка България. През 1240 г. монголците превземат Киев и поставят скоро след това край на Киевска Рус.

                Монголците отново се връщат към останалите непокорени части на Китай и през 1279 г. слагат край на Империята Южен Сун.

                На югозапад от монголската империя през 1299 г. се ражда нова мощна империя – Османската. Започва краят на Византийската империя, наближава завладяването - за 500 години - и на Дунавска България ...


       
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...