Отиди на
Форум "Наука"

Безполезна ли е сегашната образователна система?


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 59 минути, Atom said:

И двата случая са абсолютно еднакви и няма никакви разлика.  САЩ имат някакви стратегически визии е цели. Съответно програми, чрез които тези цели се изпълняват - толкова.  Университетите и в единия и в другия случай  правят това което правят - предоставят образование, или "източват пари", или там каквото друго решиш.  

Ти по някаква си твоя причина си решил, че програмите за студентски кредити имат за цел да подпомагат бедни студенти.  Програмите обаче нямат такава цел и това дали студентите са бедни или богати няма отношение по въпроса.  Напротив - ако някой се облагодетелства от тях, това най-вероятно са богатите студенти или тези от семейства на горната средна класа  - т.е. тези които и без това имат пари, а ако се прецаква някой - това са бедните. 

Университетите от своя страна предоставят образование и правят наука. Съответно прибират парите без да се интересуват от източника им.  Не е тайна, че всички университети имат т.н. програми "дойни крави".  Таксите им са в пъти по-високи от разходите за самата програма. С приходите от "дойните крави" пък се финансират други, където таксите не могат да покрият разходите за програмата.  Да, това не е справедливо по отношение на студентите, но светът е такъв.  Ако някой  направи избор да се запише в "дойна крава" той би трябвало много внимателно да прецени ползите и вредите и има ли смисъл да ползва кредит.  

Въпросът е в преценката - на конкретния студент - дали получавайки висше образование (в даден университет, а и изобщо), значително ще подобри перспективата му дългосрочно.

Ясно е, че това няма как да се каже със сигурност, но трябва да има някаква оценка и управление на риска, напр. какво става, ако после не може да си върне дълга. И дали някога изобщо ще усети ползите от това, че се е опитал да наскочи групата, към която принадлежи. Дали ще бъде по-скоро щастлив или по-скоро нещастен с избора си.

Преди години много отрезвяващо ми дойде един разговор с продължаващо и до днес приятелство; запознаваме се на поредния университетски курс, разговаряйки, откриваме много общи интереси, общи нагласи, сходно чувство за хумор. Разговаряме се за текущи неща и моят събеседник ми казва, че в момента не е наясно накъде ще поеме, защото току-що е подал оставка от мястото си в ББС. Питам озадачено защо, а той ме застрелва с "По дяволите, Дора, погледни ме само! Погледни, че съм ти висок до рамото, погледни ръбестата ми структура, не ми гледай очилата! Не гледай начина, по който ти говоря на университетски английски! Не виждаш ли, за Бога, че съм  working class? Не си ли даваш сметка, че аз никога - където и да работя, колкото и да съм образован*, никога няма да бъда приет така, както ти? С елегантното си палто от кашмир, стройната си фигура? На теб на лицето ти пише "средна класа". На моето пише "работническа класа" - и това никога няма да излича. Как си ме представяш мен, да разхождам няколко щасливи и добре облечени деца, с някоя, изглеждаща като теб? Не, не те свалям. Но това е реалността."

Шокирано мълча.

"Не" - продължава. "Никой не е ме е дискриминирал в ББС, никога не формално. Но в погледите на хората, в начина, по който никога не ме канят на лична среща, ей така, за по бира, си знам, че съм чужд. И никога няма да стана свой. Заради това, каквато и да е заплатата ми, какъвто и професионален престиж да ми дава ББС, не мога да остана."

Завършил е журналистика в Кеймбридж. От Лондон се премести в дълбоката провинция. За да преподава английски на деца с интелектуални увреждания.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 763
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 1 час, dora said:

Преди години много отрезвяващо ми дойде един разговор с продължаващо и до днес приятелство; запознаваме се на поредния университетски курс, разговаряйки, откриваме много общи интереси, общи нагласи, сходно чувство за хумор. Разговаряме се за текущи неща и моят събеседник ми казва, че в момента не е наясно накъде ще поеме, защото току-що е подал оставка от мястото си в ББС. Питам озадачено защо, а той ме застрелва с "По дяволите, Дора, погледни ме само! Погледни, че съм ти висок до рамото, погледни ръбестата ми структура, не ми гледай очилата! Не гледай начина, по който ти говоря на университетски английски! Не виждаш ли, за Бога, че съм  working class? Не си ли даваш сметка, че аз никога - където и да работя, колкото и да съм образован*, никога няма да бъда приет така, както ти? С елегантното си палто от кашмир, стройната си фигура? На теб на лицето ти пише "средна класа". На моето пише "работническа класа" - и това никога няма да излича. Как си ме представяш мен, да разхождам няколко щасливи и добре облечени деца, с някоя, изглеждаща като теб? Не, не те свалям. Но това е реалността."

Шокирано мълча.

"Не" - продължава. "Никой не е ме е дискриминирал в ББС, никога не формално. Но в погледите на хората, в начина, по който никога не ме канят на лична среща, ей така, за по бира, си знам, че съм чужд. И никога няма да стана свой. Заради това, каквато и да е заплатата ми, какъвто и професионален престиж да ми дава ББС, не мога да остана."

Завършил е журналистика в Кеймбридж. От Лондон се премести в дълбоката провинция. За да преподава английски на деца с интелектуални увреждания.

Да, за Великобритания това е известен проблем...

Едното от момчетата, за които споменах, упорито се опитва да се катери по техните кариерни стълбици. И разправя същото - ако не си от тяхната група, той ги нарича "яздещите коне в свободно време" (характера черта на аристокрацията), гледат те студено, мълчаливо ограничават достъпа до добри позиции, независимо че знаеш повече от тях, че имаш повече публикации  и че заплатата ти е почти колкото тяхната. Някаква прикрита но общоприета надменност. Високите длъжности са само за "яздещите коне", ако си нямаш кон, си никой :)

Неговият първи шеф, замдекан на университета, също се е издигнал със собствени усилия от работническата среда, затова и намериха общ език, нещо като приятелство. Този човек пръв видя, че момчето може, и му даде възможности в началото. Англичаните са доста студени хора, много рядко ще поканят непознат на гости например. Та този шеф го кани на гости у дома си, и откровено му разказва за цялата дискриминационна схема. Че въпреки че се е издигнал до това положение, въпреки високата заплата и хубавата къща, няма как да пробие по-високо, и на него гледат студено като на чужденец. И сериозно съветва момчето да си помисли за пренасочване към бизнеса, където нещата са много по-демократични. Още повече че последните му разработки са свързани със невронни мрежи и статистически методи за ранно диагностициране на Паркинсон.. И сега нашият човек е пред дилема - дали да става велик само с научна дейност, дали да отиде в частният сектор при парите, или някак може да съчетае и двете...

Тук вече решенията са много индивидуални.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Atom said:

Ти по някаква си твоя причина си решил, че програмите за студентски кредити имат за цел да подпомагат бедни студенти.  Програмите обаче нямат такава цел и това дали студентите са бедни или богати няма отношение по въпроса. 

Коментарът ти принципно е правилен. Но също така е видно, че ние гледаме на нещата от
различни гледни точки и затова е спора.

Ако гледаме на висшето образование от позицията на купувачи, положението е такова, че ВУЗ-овете
дават някакви цени и който иска да учи, трябва да е готов да ги плати.

Принципът е много прост: ако искаш Мерцедес, плащаш и траеш ... а не се оплакваш колко скъп
е Мерцедеса. Същото и с образоването: щом искаш образование, правиш си сметката и плащаш.
Никой не те кара насила; това е твой избор и съответно твой проблем как ще си платиш.

Това е едната гледна точка и тя е напълно валидна. Спор няма.

Другата гледна точка е тази на одитор, който прави одит на това как се финансира висшето
образование в САЩ. И този одит констатира, че най-много за висше образование в САЩ плащат
най-бедните.

Причината е, че образованието се финансира с държавни заеми, които не са безлихвени. Колкото
повече заеми вземеш, толкова повече лихва трябва да плащаш. Съответно тези, които взимат
най-много заеми, плащат и най-много лихва. Кои са тези: ами най-бедните, защото те са принудени
да взимат най-много заеми.

Значи като одитори ние констатираме, че в САЩ най-бедните плащат най-много за висше образование.

В една социална система, бедните ще плащат най-малко. В една справедлива система, всички ще
плащат еднакво. А в САЩ бедните плащат най-много.

Висшето образование в САЩ дефакто се финансира по модела "болен здрав носи". САЩ товари
най-бедните си поданици да плащат най-много за това образование.

Затова казваме, че практиката за финансиране на образованието чрез заеми е порочна практика.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, dora said:

Ясно е, че това няма как да се каже със сигурност, но трябва да има някаква оценка и управление на риска, напр. какво става, ако после не може да си върне дълга.

Не е реалистично да се очаква, че 18-годишни тинейджъри могат да преценят
как ще се оправят след 4+ години учене във ВУЗ.

Централните банки не могат да правят такива прогнози, камо ли 18-годишните
кандидат-студенти.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, scaner said:

Да, за Великобритания това е известен проблем...

Едното от момчетата, за които споменах, упорито се опитва да се катери по техните кариерни стълбици. И разправя същото - ако не си от тяхната група, той ги нарича "яздещите коне в свободно време" (характера черта на аристокрацията), гледат те студено, мълчаливо ограничават достъпа до добри позиции, независимо че знаеш повече от тях, че имаш повече публикации  и че заплатата ти е почти колкото тяхната. Някаква прикрита но общоприета надменност. Високите длъжности са само за "яздещите коне", ако си нямаш кон, си никой :)

Неговият първи шеф, замдекан на университета, също се е издигнал със собствени усилия от работническата среда, затова и намериха общ език, нещо като приятелство. Този човек пръв видя, че момчето може, и му даде възможности в началото. Англичаните са доста студени хора, много рядко ще поканят непознат на гости например. Та този шеф го кани на гости у дома си, и откровено му разказва за цялата дискриминационна схема. Че въпреки че се е издигнал до това положение, въпреки високата заплата и хубавата къща, няма как да пробие по-високо, и на него гледат студено като на чужденец. И сериозно съветва момчето да си помисли за пренасочване към бизнеса, където нещата са много по-демократични. Още повече че последните му разработки са свързани със невронни мрежи и статистически методи за ранно диагностициране на Паркинсон.. И сега нашият човек е пред дилема - дали да става велик само с научна дейност, дали да отиде в частният сектор при парите, или някак може да съчетае и двете...

Тук вече решенията са много индивидуални.

Не са студени., сдържани са пред непознати.

Обществото не е егалитарно. Невидимите с нетренираното око на идващия от друга култура класови разлики, тънките уж линии между една класа и друга, са жестоки.

За местните.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, dora said:

Завършил е журналистика в Кеймбридж

Уф, поправям се. Забравила съм. Не журналистика, а история и социология е завършил в Кеймбридж (хей сега говорих с него, че не сме се чували от години). Журналистиката му беше от някъде другаде. Не че е жизненоважно, но ако някой реши да търси журналистическата прогама в Кеймбридж.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, dora said:

Обществото не е егалитарно. Невидимите с нетренираното око на идващия от друга култура класови разлики ...

Човешките предрасъдъци винаги ги има и навсякъде. Ние едно време гледахме "отгоре" на
гръцките студенти, които учеха при нас. Като се има предвид, че аз лично съм го правел,
не мога да съдя другите за същото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Човешките предрасъдъци винаги ги има и навсякъде. Ние едно време гледахме "отгоре" на
гръцките студенти, които учеха при нас. Като се има предвид, че аз лично съм го правел,
не мога да съдя другите за същото.

Toва не е точно същото като предразсъдък, обществен ред е, класово разделение. Уж възходяща социална мобилност е възможна, нормална и желана,  но тънките разграничителни линии си остават. Британците имат изумителен усет как по някакви незабележими с просто око признаци, напр. по това, че човек употребява един синоним вместо друг, веднага да преценяват в коя класа принадлежи. Отлично разбират по минимални сигнали в поведението, в облеклото, във всичко, общо взето, когато някой се опитва да се представи за по-висока класа, отколкото предполага произходът му. При това в динамична ситуация, напр. носенето на един и същ цвят чанта и обувки е знак, че човек от работническата класа или по-ниската средна класа, се опитва да изглежда по-благосъстоятелен, отколкото е, ерго това за него е проява на лош вкус, но това беше сигналът миналата година. Тази година тези от работническата класа се опитват да се представят за нещо друго, като ползват чанта с един нюанс по-светъл от обувките. И това, докато опитващият се да изглежда някак си самият примерно е сигурен, че все по-комплицираният му камуфлаж му е успял да ги заблуди. О, не. Имат микроскопски поглед за тези неща, някакви специални, почти свръхестествени антенки, улавящи дали другият е от правилната за ситуацията класа. Да, донякъде се шегувам, но в голяма степен не.

Когато си чужденец, не знаят в коя класа да те сложат, защото абсолютно невинно не следваш неписаната схема. Със своите обаче знаят безпогрешно.

Съвсем естествено е в подбна неегалитарна култура всички институции, вкл. образователните, да се подчиняват на много по-различна логика, отколкото в държави, където класата няма толкова голямо значение.

Затова е трудно за тяхната система да се прилагат (по-наедро) заключения, които не отчитат местната култура.

Затова направих разграничението, че в неегалитарна култура (каквато е UK) и меритократична култура (каквато е САЩ) няма как да е чудно, че възходящата социална мобилност не е приоритет на правителствата. Те предпочитат престижни университети пред общодостъпни.

Ерго на държавата като цяло й е все едно дали бедните студенти ще могат да плащат високите университетски такси.

Да, не изглежда красиво, затова ще въведат някакви инициативи. Но между възможността леко да отпуснеш вентила на социалното напрежение/недоволство, като дадеш на бедните някакво малко морковче, и да промениш обществения ред, като създадеш съвсем различна визия за социалната политика,  има огромна разлика.

Топката затова не е в университетите. А в културата, в която се провежда държавната политика. За каквото и да било.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, dora said:

Toва не е точно същото като предразсъдък, обществен ред е, класово разделение.

Всички хора са равни пред Бог. Класовите разделения са предрасъдъци, поддържани
от обществения ред. Идва комунизмът в Англия, взимат им замъците на лордовете и
класите приключват.

Но като цяло си права за всичко, което казваш.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, dora said:

Топката затова не е в университетите. А в културата, в която се провежда държавната политика. За каквото и да било.

Това е така ... но да не се правим, че университетите нямат никаква роля/принос в статуквото.

На хартия, колосалният военен бюджет на САЩ е за "отбрана" ... но е наивно да се мисли, че
той не облагодетелства военно-промишления комплекс.

Същото със студентските заеми.

Напълно сте прави с Атом, че на държавата не и приоритет бедните да плащат по-малко ... но
да не се правим на ударени, че системата не облагодетелства ВУЗ-овете.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 часа, dora said:

Въпросът е в преценката - на конкретния студент - дали получавайки висше образование (в даден университет, а и изобщо), значително ще подобри перспективата му дългосрочно.

Ясно е, че това няма как да се каже със сигурност, но трябва да има някаква оценка и управление на риска, напр. какво става, ако после не може да си върне дълга. И дали някога изобщо ще усети ползите от това, че се е опитал да наскочи групата, към която принадлежи. Дали ще бъде по-скоро щастлив или по-скоро нещастен с избора си.

Преди години много отрезвяващо ми дойде един разговор с продължаващо и до днес приятелство; запознаваме се на поредния университетски курс, разговаряйки, откриваме много общи интереси, общи нагласи, сходно чувство за хумор. Разговаряме се за текущи неща и моят събеседник ми казва, че в момента не е наясно накъде ще поеме, защото току-що е подал оставка от мястото си в ББС. Питам озадачено защо, а той ме застрелва с "По дяволите, Дора, погледни ме само! Погледни, че съм ти висок до рамото, погледни ръбестата ми структура, не ми гледай очилата! Не гледай начина, по който ти говоря на университетски английски! Не виждаш ли, за Бога, че съм  working class? Не си ли даваш сметка, че аз никога - където и да работя, колкото и да съм образован*, никога няма да бъда приет така, както ти? С елегантното си палто от кашмир, стройната си фигура? На теб на лицето ти пише "средна класа". На моето пише "работническа класа" - и това никога няма да излича. Как си ме представяш мен, да разхождам няколко щасливи и добре облечени деца, с някоя, изглеждаща като теб? Не, не те свалям. Но това е реалността."

Шокирано мълча.

"Не" - продължава. "Никой не е ме е дискриминирал в ББС, никога не формално. Но в погледите на хората, в начина, по който никога не ме канят на лична среща, ей така, за по бира, си знам, че съм чужд. И никога няма да стана свой. Заради това, каквато и да е заплатата ми, какъвто и професионален престиж да ми дава ББС, не мога да остана."

Завършил е журналистика в Кеймбридж. От Лондон се премести в дълбоката провинция. За да преподава английски на деца с интелектуални увреждания.

Не става ясно дали неговият проблем е че съществува разлика в отношенията, която той смята че трябва да изчезне, или че тя трябва да остане но му се иска да премине в по-горната класа, а не го приемат?!

Според мен тези неща са проблем само ако на човек му пука за тях. Какво му пречи да ходи в месната кръчма с други хора! Защо му е необходимо тяхното одобрение! Може би не го разбирам защото не съм англичанин, но тези неща са съвсем произволни и напъно измислени. На твое място аз нямаше да мълча шокиран, а щя да го питам учуден "защо ти пука за глупости".

Предолагам, че малко аутизъм е полезен. Аз никога, където и да съм бил, не съм се чуствал дискриминиран, явно или по "английския" начин, най-малкото защото не бих го забелязъл.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, Gravity said:

Не става ясно дали неговият проблем е че съществува разлика в отношенията, която той смята че трябва да изчезне, или че тя трябва да остане но му се иска да премине в по-горната класа, а не го приемат?!

Според мен тези неща са проблем само ако на човек му пука за тях. Какво му пречи да ходи в месната кръчма с други хора! Защо му е необходимо тяхното одобрение! Може би не го разбирам защото не съм англичанин, но тези неща са съвсем произволни и напъно измислени. На твое място аз нямаше да мълча шокиран, а щя да го питам учуден "защо ти пука за глупости".

Предолагам, че малко аутизъм е полезен. Аз никога, където и да съм бил, не съм се чуствал дискриминиран, явно или по "английския" начин, най-малкото защото не бих го забелязъл.

Toва е онзи невидим, непробиваем стъклен таван. Невидим за тези, които никога не са се натъквали на невъзможността за възходяща мобилност по системни проблеми. Когато от теб се очаква да надскочиш себе си, колкото и много да ти струва това, а резултатът да е точно никакъв.

Чувството за обреченост. Не само в една сфера на живота, във всяка. Нещо, което ние - защото не живеем ежедневно с подобен predicament, дори не можем да си представим.

Не можем да си представим какво е и да усещаш благовъзпитаната подлост на системата около себе си всеки ден. Лъжливото чувство за шанс. Разочарованието. И какво прави това с човека, когато същото се повтаря с поколения.

"Това са глупости" би било жестока обида. Омаловажаване на неравенството, незачитане на невидимото страдание на хората, които правят всичко възможно да не им личи, само и само някой ден да бъдат приети за равни. Муха, която се блъска в стъклен прозорец. Пак и пак, до безкрай.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, Gravity said:

Предолагам, че малко аутизъм е полезен. Аз никога, където и да съм бил, не съм се чуствал дискриминиран, явно или по "английския" начин, най-малкото защото не бих го забелязъл.

Това за аутизма е добро попадение :) Но е проблем за тези които го нямат. И аз при разговори с моят човек го питам - добре де, след като  откровено си наясно със своите възможности, за какво са ти нужни оценките и признанието на другите?  Не че може да ми отговори, но става прекалено емоционален на тая тема, и не се разбираме :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 52 минути, Gravity said:

Предолагам, че малко аутизъм е полезен. Аз никога, където и да съм бил, не съм се чуствал дискриминиран, явно или по "английския" начин, най-малкото защото не бих го забелязъл

 Съгласна съм, но аутизмът както помага, така и пречи, дори когато е само сянка на аутистичен аспект някъде във вискофункционалната част на скалата.

Хората с аутизъм примерно не биха усетили, че човекът до тях страда, няма да уловят знаците, няма да могат да разчетат посланието между думите. Това е нож с две остриета, както и всичко друго.

А и изобщо не е вярно, че хората с аутизъм са неспособни на емпатия. Напълно способни са, дори в по-голяма степен от останалите. Проблемът за много от тях е в "input phase" - събирането на адекватна и цялостна информация от околната среда, преди подлагането й на анализ.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, dora said:

"Това са глупости" би било жестока обида. Омаловажаване на неравенството, незачитане на невидимото страдание на хората, които правят всичко възможно да не им личи, само и само някой ден да бъдат приети за равни. Муха, която се блъска в стъклен прозорец. Пак и пак, до безкрай.

Така е, но като гледам британците няма да се променят в близкото бъдеще. Ето един цитат от Укипедия:

Although such categorisations are not precise, popular contemporary examples of upper-middle-class people may include Boris Johnson,[69] Catherine, Duchess of Cambridge,[70][71][72][73] David Cameron,[72][74] and Matthew Pinsent (athlete).

Ако тези хора са горна средна класа и пред тях има бариери да бъдат възприети като "елит" не виждам как те от своя страна  ще възприемат вашия приятел като част от тяхната класа (горна-средна). Малко префарцунени ми се виждат тези британски представи, но те самите си знаят защо е така. Знам ли, за тях може и да оправдано подобно виждане. 

 

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Atom said:

Така е, но като гледам британците няма да се променят в близкото бъдеще. Ето един цитат от Укипедия:

Although such categorisations are not precise, popular contemporary examples of upper-middle-class people may include Boris Johnson,[69] Catherine, Duchess of Cambridge,[70][71][72][73] David Cameron,[72][74] and Matthew Pinsent (athlete).

Ако тези хора са горна средна класа и пред тях има бариери да бъдат възприети като "елит" не виждам как те от своя страна как ще възприемат вашия приятел като част от тяхната класа (горна-средна). Малко префарцунени ми се виждат тези британски представи, но те самите си знаят защо е така. Знам ли, за тях може и да оправдано подобно виждане. 

 

Абсолютно вярно. Toва важи за всички линии на класово разделение. Въпросът е доколко положението на човека е поносимо за него. Много ясно, че ако имаш качества, ако си интелигентен, ако си положил всяко изисквано от теб усилие, много по-трудно приемаш, че трябва да си стоиш в блатото, отколкото ако си си ок и там, където си.

Ние ги виждаме като префърцунени, но всъщност те са жестоки. Едно ниво на невидими очаквания повече, към всеки индивид, и то от такова естество, че няма мърдане. За някои хора това означава, че ше бъдеш низвергнат и когато и следваш, и когато не ги следваш. За други - че колкото и да се опитваш, няма да се впишеш. Даяна примерно не се вписа. Хари също има трудности с вписването.

Но мисълта ми беше за университетите, те съществуват в този контекст - във Великобритания.

В Германия или Нидерландия контекстът е друг.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, dora said:

А и изобщо не е вярно, че хората с аутизъм са неспособни на емпатия. Напълно способни са, дори в по-голяма степен от останалите.

Хм, мисля че при тях емпатията се допълва с допълнителен рационален пълнеж, и не е точно същата емпатия... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 42 минути, dora said:

Toва е онзи невидим, непробиваем стъклен таван. Невидим за тези, които никога не са се натъквали на невъзможността за възходяща мобилност по системни проблеми. Когато от теб се очаква да надскочиш себе си, колкото и много да ти струва това, а резултатът да е точно никакъв.

Чувството за обреченост. Не само в една сфера на живота, във всяка. Нещо, което ние - защото не живеем ежедневно с подобен predicament, дори не можем да си представим.

Не можем да си представим какво е и да усещаш благовъзпитаната подлост на системата около себе си всеки ден. Лъжливото чувство за шанс. Разочарованието. И какво прави това с човека, когато същото се повтаря с поколения.

Да, но това идва изцяло от индивида. Например на механик от Нюкасъл няма да му пука, че не е поканен на университетски коктейл. Нито ще се труди да си смени акцента. Но сина на неговия съсед, които е успял да завърши университета и да продължи в академичното поприще говори по различен начин и му е кофти когато на коктейла някой спомене, че е джорди. Но пак казвам, ако  на него не му пукаше и не обръщаше внимание подобни глупости, той нямаше да има проблем.

Примеръс мухата е добър. Това което аз казвам, е че ако човек не иска да се чувства както муха и да не се блъска в стъклото, просто да не го прави.

Преди 42 минути, dora said:

"Това са глупости" би било жестока обида. Омаловажаване на неравенството, незачитане на невидимото страдание на хората, които правят всичко възможно да не им личи, само и само някой ден да бъдат приети за равни. Муха, която се блъска в стъклен прозорец. Пак и пак, до безкрай.

Защо да е обида! Човека страда защото се стреми към нещо напълно измисленно и без стойност, защото е убеден че така трябва. Не е обида, а опит за помощ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Хм, мисля че при тях емпатията се допълва с допълнителен рационален пълнеж, и не е точно същата емпатия... :)

Същата е, но става по друг механизъм.

Ако не знаят какво да правят с нея, се превръща в тревожност.

Децата с аутизъм примеро улавят и най-малките признаци на раздразнение, тъга, повишена емоционалност у родителите си (особено у родителя, с когото усещат силна връзка) и реагират с висока стешен на тревожност, емоционален изблик, невзможност да контролират поведението си. Затова от родителя се изисква да бъде спокоен, да сваля градуса на реакцията си на каквото и да било, ако не иска детето емоционално да излети през тавана.

Възрастните с т.нар. нискофункцонален аутизъм също реагират това. Това означава свръхчувствителност към емоционалното състояние на другия, не обратното. Не винаги обаче могат да му дадат правилния когнитивен етикет.

Това, което имате предвид, вероятно е точно процеса - у възрастния човек с високофункционален аутизъм - да се опита да даде на емоцията правилния когнитивен етикет посредством фазата на анализ (следващата фаза). Но това е нещо, на което компенсаторно сами са се научили, за да им помага да "четат" останалите хора.

Представете си то така, изпитваш нещо, усещаш, че нещо не е наред, но не знаеш точно какво. Затова полагаш много по-големи мисловни усилия да си представиш какво е то (което изисква много по-разити когнитивни умения и ситуационен опит от тези на едно дете), отколкото би правил човек, при когото процесът е непосредствен.

Хората от спектъра, които успяват да го правят успешно, заслужават едно сърдечно "браво". Защото повечето от нас не могат да си представят колко дълго - и колко целенасочени усилия  - им е отнело да се научат. Защото ако не го правят, светът ги наказва. С това вечно да са сгрешили нещо във взаимоотношенията си, без идея да нямат къде и защо.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, dora said:

Това, което имате предвид, вероятно е точно процеса - у възрастния човек с високофункционален аутизъм - да се опита да даде на емоцията правилния когнитивен етикет посредством фазата на анализ (следващата фаза). Но това е нещо, на което компенсаторно сами са се научили, за да им помага да "четат" останалите хора.

Преди 15 минути, dora said:

Хората от спектъра, които успяват да го правят успешно, заслужават едно сърдечно "браво". Защото повечето от нас не могат да си представят колко дълго - и колко целенасочени усилия  - им е отнело да се научат. Защото ако не го правят, светът ги наказва. С това вечно да са сгрешили нещо във взаимоотношенията си, без идея да нямат къде и защо.

Точно това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да попитам. 

Безполезна ли е сегашната образователна система у нас?

Следих до едно време темата, но не прочетох отговори на въпроса. Да не би да пишете за нещо друго?

То не е необичайно, де. У нас не се мисли за подобряване на нашата система, а за това, къде да отидем при по- добра система. 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, scaner said:

Точно това.

Да ви напиша и как се казва това да изпитваш емоция, но да не можеш да определиш каква е: алекситимия:

https://www.spectrumnews.org/news/difficulty-identifying-emotions-linked-to-poor-mental-health-in-autistic-people/#:~:text=Autistic people who have trouble,to a new study1.

Тези от хората, които се научават как да живеят с това - точно по механзма, който описах, всъщност си спестяват и проблеми с психичното здраве - тревожно разстройство, депресия. Сами се хващат за яката и се измъкват. И за това браво.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 47 минути, Втори след княза said:

Да попитам. 

Безполезна ли е сегашната образователна система у нас?

Следих до едно време темата, но не прочетох отговори на въпроса. Да не би да пишете за нещо друго?

То не е необичайно, де. У нас не се мисли за подобряване на нашата система, а за това, къде да отидем при по- добра система. 

 

Очевидно, че не е безполезна. Ако беше безполезна, щеше да е по-добре ако я нямаше, което е очевидно невярно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, Gravity said:

Очевидно, че не е безполезна. Ако беше безполезна, щеше да е по-добре ако я нямаше, което е очевидно невярно.

Кое ви наведе на тази мисъл? Ако трябва ще обясня въпроса - системата за образование в сегашния й вид безполезна ли е хората които получават образование в нея. Очевидно е, че тя е безполезна. Това ще ви каже всеки работодател, политик и огромната част от завършилите я, след първите няколко дни работа.

Вероятно ще пусна отделна тема, но в 30-те години на миналия век един англосаксонски пастор живее в България известно време и пише една забележителна книга - "Българският културкампф". Тя е достатъчно кратка за да бъде преамбюл на Конституцията, но за съжаление не мога да я намеря. Та пасторът казва, че Русия е извършила две злини в българската история - след Освобождението е наложила нейната чиновническа система и образователна такава. човекът обяснява, че в Русия образованието е за елита, който никога не го ползва на практика, а за демонстрира своите знания по балове и в обществото. Това идва и в България, но тук аристокрация няма, всички трябва да работят и макар грамотността да е висока, на практика българския народ е напълно неграмотен и неподготвен за индустриалната епоха.

Обърнете внимание на Обикновен фашизъм, там германските инжинери, учили заедно с българските в Швейцария, са направили машина която да транжира пължолите в магазина, а българските по това време рецитират Гьоте по журове и седенки и като плод на колективни усилия измислят автоматичен казан за варене на сапун, в който малът електромотор върти една лопата, за да спести труда на снахата и това нещо е гордо представено на изложението в Пловдив, когато хората по света започват да конструират ракети и правят телевизори.

Това е българското образование и сега, с тази разлика, че младите си правят свалки по телефона и не трябва да учат за тази цел Яворов, Дебелянов и Смирненски за да смаят някоя девойка, та за разлика от старите инженери не трябва и да рецитират.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...