Отиди на
Форум "Наука"

Управлението на цар Петър І


Recommended Posts

  • Потребител

Евристее, по времето на Константин Пофирогенет (някъде в началото на едноличното му управление - след 948 г.) започва военна реформа при средновековните римляни. Продължава най-малкото около две десетилетия - до Никифор Фока и Йоан Цимиски. Причина? Недостатъчната ефектевност на стратиотският институт на бойното поле от първата половина на X век. Създават се провинциалните тагми, увеличава се числото на тежковъоръжените конници, и т. нат.

По тях времена варягите са (може би) най-добрите войници в Европа. Ако римляните не бяха предприели реформа, варягите и тях щяха да напляскат (нашляпат), а не само българите. Виждаме с какви кански усилия се справя Цимиски при Доростол 971 г. Т.е. Романия е в състояние да приеме предизвикателството на варягите и да отговори подобаващо, докато България - не.

И много-много не си го слагайте това на акъла, че варягите били... 60 000 души ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 58
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Какво излиза - ния не сме подържали форма, пуснали сме бирени коремчета, докато ромеите подържат форма срещу арабите ? Парадокса е, че България има потенциал – десетилетие по-късно комитопулите бият същите тези ромеи - победители над Светослав. Но да не обвиняваме Петър. Блясъка на Североизтока – Преслав, Дръстър, Преславец - лигите на Светослав, както и икономическия и човешки ресурс на Българския Запад , дават доказателство, че цар Петър е успял да предпази царството от сериозни маджарски опустошения.

Сто процента сме изгубили форма. Петровото управление е най-дългият мирен период в ЦЯЛАТА ни средновековна история. Дори по-дълъг от този при Борис. Обаче при Борис явно не сме били изгубили форма, защото след него Симеон дъни империята като маче у дувар. Тоест явно се е случило нещо друго и за да не се моря да пиша отново, ще се самоцитирам от темата за Икономическия потенциал на Първото българско царство:

Според мен като се говори за българска икономика за периода 681-1018 г. , трябва да се прави диференциация. Например сведението за договора от 716 г. с грижливо уточнените търговски клаузи указва за една ранна България, в чиято икономика има голяма роля търговията. Масуди например съобщава, че дунавските българи търгуват на ромейските пазари с роби-славяни, а търговията с роби и през VІІІ век, и през ХVІІІ век е търговия генерираща висока добавена стойност.

Голямата роля на търговията е характерна за конните/степните общества - хуните (и в Европа), тюрките, хазарите също са разчитали много на търговия или на таксите от транзитиращата през техните територии търговия. Волжка България по данни на арабски автори също е търговска държава, посредничеща между ислямска Средна Азия и Северна Европа.

Според мен преходът от степна икономика към уседнала в ПБЦ се осъществява през ІХ век, и по-точно от средата на това столетие докъм края му. Мисля, че индикаторът или вододелното и знаково събитие е маджарската война на Симеон от 894-895 г. В нея българите, които по думите на Лъв VІ имат същата тактика и въоръжение като маджарите, търпят поражения, въпреки че съдейки по "Чудото на свети Георги с българина", в което се говори за тази война, българският войник, поне по-заможният, продължава да воюва на кон, като води и един резервен със себе си. Което иде да покаже, че старата наследена от VІ-VІІІ век българска военна система вече дава дефекти. А това може да стане до голяма степен поради преход на икономиката от степен тип (с качествена и ефективна конница) към уседнал тип, където леките конни армии почват да показват дефекти и да губят старата си боеспособност, а тежка конница все още липсва или не се появява изобщо.

Подобно влошаване на военната способност на бивши (но не изцяло скъсали с миналото си) номади се наблюдава например при партите. Те търпят поражения срещу номадите от Средна Азия, а уж са първи братовчеди с тях. Сасанидите по-късно също си имат големи ядове с хефталитите от Средна Азия. А през ІХ-Х век българите не успяват да се противопоставят на маджарските набези. Вероятно военната катастрофа на аварите срещу франките в края на VІІІ и началото на ІХ век също се дължи в някаква степен на преход от степна към уседнала икономика и оттам на спадането на боеспобността на традиционната аварска конна армия от предходните столетия.

Та ако мога да обобщя, докъм 880-900 г. българската икономика вероятно има повече общо с тази на Хазария или Волжка България от Х-ХІІ век, а не например с друга синхронна "варварска" икономика като тази на Германия. От 900 г. нататък икономиката на ПБЦ почва да става "конвенционална" от гледна точка на останалите европейски икономики извън византийско-италианските територии, но все още не може да извърши голям качествен и количествен напредък като тези в Западна Европа през ХІ век и след това.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16308&page=20

И още едно самоцитиране от същата тема във връзка с Преслав:

Между другото, като засегнахме темата за мегаполиса Преслав, за който Атом казва, че в една "конвенционална" европейска икономика каквато се предполага, че е била българската от 900 г. нататък той няма място, се сетих за едни заключения на Фернан Бродел в първата книга от тритомника му, озаглавена "Структури на всекидневието".

Вярно, Бродел прави заключенията си за един доста по-късен период (ХVІ-ХVІІІ век) за мегаполиси като Лондон и Париж, но мисля, че те са приложими и към по-ранен период и към Преслав. Че и към Константинопол. Бродел твърди, че за една държава мегаполисът-столица е като воденичен камък, който изсмуква огромни ресурси за поддържане на инфраструктурата му и за изхранването му. Дава и примери на съвременници за това как Париж и Лондон са станали воденични камъни за държавите си с техните 600-800 хиляди жители.

Преслав също би могъл да се смята за град-воденичен камък на врата на ПБЦ, които гълта не само ресурси за изграждането му, но и за поддръжката му. Неслучайно след като Цимисхий го разграбва, той така и не се възстановява - империята няма сметка да поддържа такъв град-чудовище в една неусмирена провинция, разход на средства, които няма да се върнат в бюджета й.

Във връзка с мегаполиса Преслав има и още нещо, което може и да съм го писал по-напред в темата, не ми се проверява. А именно, че като мегаполис Преслав е и сърцето на ПБЦ. Падането и съсипването му повлича края на България в следващите десетилетия. Интересно защо Самуил не прави никакъв опит да върне в Преслав и изобщо в Мизия сърцето на българската държавност. Ами изглежда, че е съзнавал много добре, че България вече няма ресурсите да поддържа и отглежда огромен град като Преслав и вместо той да стане отново цитадела, бастион на българската мощ, само ще смуче ресурс.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16308&page=20

България при Петър няма потенциал. Икономиката и е нещо като нищо. Страната не е централизирана държава подобно на ИРИ - със силен бюрократичен апарат, разделение на властта в провинциите между различни служби, развита парична система и т.н. Не е и държава организирана на феодален принцип.

Западът на комитопулите, като периферия е полу-феодализиран и това му дава известно предимство спрямо източна България.

Т.е. имаме типична държава в преход, а последствията за подобни държави навремето не са благоприятни.

Че периодът е преходен, съм 100% съгласен с теб. Но че държавата не е централизирана и няма "бюрократичен апарат, разделение на властта в провинциите между различни служби" не съм съгласен, защото писалият във втората половина на X век Ибрахим ибн Якуб твърди противното:

Царят им (на ал-Блкарин) е с висок сан, носи корона на главата си, има секретари, управляващи и чиновници, нарежда и забранява съгласно [установения] ред и церемонии, както е привично за царете и велможите. И те знаят различни езици и превеждат Евангелието на славянски език; те са християни."

От подчертаното от мен личи, че държавата се е управлявала с централна администрация, тоест администрирането не разчита като във франкския Запад само на поместните графове.

По тях времена варягите са (може би) най-добрите войници в Европа. Ако римляните не бяха предприели реформа, варягите и тях щяха да напляскат (нашляпат), а не само българите. Виждаме с какви кански усилия се справя Цимиски при Доростол 971 г. Т.е. Романия е в състояние да приеме предизвикателството на варягите и да отговори подобаващо, докато България - не.

Добри са били кучите му синове. Дори и селджуците го разбират на гърба си през 1054 г., когато нахлуват в тема Халдия и при град Баберд изтеглят късата клечка да попаднат на един наемен отряд "вранги" на ромейска служба. Разгромът бил толкова лош, че селджуците зарязали всичко - плячка, пленници и т.н. само и само да отърват кожите.

И тук е показателно, че битката става между лека кавалерия от конни стрелци срещу пехотна част и конниците, вероятно заради неподходящия планински терен, са помлени. Така че може би като се мисли за сблъсъка между българите и русите през 969 г., трябва да се отчете и възможността русите да са ни били и поради умелото използване на терена. Освен ако, което е също вероятно, към 969 г. българската армия, поради изтъкнатите от мен по-горе причини на икономическата еволюция на обществото ни след втората четвърт на 9 век, вече да се е била "спешила". При едно такова съображение излиза, че предимно пехотната Петрова армия е трябвало да посрещни виртуози на пехотния бой като варягите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Че периодът е преходен, съм 100% съгласен с теб. Но че държавата не е централизирана и няма "бюрократичен апарат, разделение на властта в провинциите между различни служби" не съм съгласен, защото писалият във втората половина на X век Ибрахим ибн Якуб твърди противното:

............тоест администрирането не разчита като във франкския Запад само на поместните графове.

Точно така. България не е като запада - все пак има някакви централни данъци. Не е обаче и като ИРИ - размерът на данъците е нищожен.

През средновековието селянинът се товари минимум с десятък и нагоре. Въпросът е къде отиват приходите - в централната власт под формата на данъци или в местната под формата на рента. Е, по всичко изглежда, че царят е разчитал не толкова на данъци, а на приходи от личните земи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да опитаме чрез сравнителен анализ (много о(прост)ен) да определим каква е военната мощ на Българската държава по времето на цар Петър. Доколко се е запазило или променило съотношението спрямо Симеоновия апогей ? Така : за удобство - Симеонова България - времената , когато българите не се решават да влизат в открито равнинно сражение срещу ромеите са в миналото. Българската войска печели ефектни победи, кръстосва европейските владения на империята,а самите ромеи вече избягват откритите сражения и се крият зад стените на столицата си, както преди българите зад Хемус. Петрова България - войните с Империята спират, нямаме данни за войни/сражения с унгарци и др. .....до войните срещу сбирщината на Светослав. Като цяло нашите историци не са особенно критични към поражението, като посочват внушителната сила на варяга, която връхлита, като ураган. Сега да видим - доколко е силен този Святослав Игоревич ? На Балканите идва с добра "визитка" Рагромява хазарите / Повести временных лет/ Рейд и срещу Волжска България /Ибн-Хаукаль/ Да вметнем, че хазарите по това време са доста изветрели. Така , Светослав преминава Дунав и : малко терминология от бокса - Нокаутира България в 1-ви рунд. Е много бързо ;) ..Къде го непревземаем Дръстър да издържи дълга обсада , докато дойдат баджанаците-печенези ? Сега продължавам със семпъл сравнителен анализ - взимаме ромеите, които ния (симеоновите блъгаре) сме гърбили здраво и ги пускаме да се бият срещу войнството на Светослав. И оопс изненада (объркаха тотото или мача е купен?) , но те си побеждават . Да в боксов мач, може би в 10-ти рунд с отказване на противника, но победа за ромеите. А сега де ? Значи ния бием ромеите (преди 40 г.), те бият Светослав,от когото ния падаме в безсъзнание от първия шамар ! Какво излиза - ния не сме подържали форма, пуснали сме бирени коремчета, докато ромеите подържат форма срещу арабите ? Парадокса е, че България има потенциал – десетилетие по-късно комитопулите бият същите тези ромеи - победители над Светослав. Но да не обвиняваме Петър. Блясъка на Североизтока – Преслав, Дръстър, Преславец - лигите на Светослав, както и икономическия и човешки ресурс на Българския Запад , дават доказателство, че цар Петър е успял да предпази царството от сериозни маджарски опустошения.

Една малка, но съществена подробност - преди ромеите да отупат Светослав столицата му Киев е била пообсадена от печенегите. Освен това е понесъл загуби и в битката с българите.

Пропуска се съществения фактор, че целта на Византия е България да бъде изтощена от Русия, след като маджарите преди това любезно отказват да свършат черната работа на ромеите и предпочитат да ограбят тях самите няколко пъти. Петър сблъска Светослав с Византия - така и България е изтощена от войната, ама и Византия няма достатъчно сили да я смаже докрай. Ако Петър беше хвърлил всичките си сили срещу Светослав, дори да успееше, Византия щеше да удари изтощената България и нямаше да има продължението с Комитопулите. А при едно злополучно падане на Василий ІІ от коня и историята на България можеше да е съвсем друга. За лош късмет на Петър, Борис и Самуил те имали нещастието да управляват по едно и също време с трима от най-способните византийски императори, един от най-престижните унгарски крале (свети Стефан) и един от най-успешните киевски князе. Говорихме, че при въстанията избирали името Петър, но споменатите му колеги са били не по-малко тачени от него.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

А Калокир? Споменава се, че още в самото начало Калокир убедил Светослав да му помогне да завоюва трона. Това си е сериозен неуспех.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По тях времена варягите са (може би) най-добрите войници в Европа.

Да, но какъв е бил техния брой в общия сбирщайн на Светослав ? Колко са оргиналните варяги ? Разбира се цифри 60 к "храбри войници без наемниците " на Дякон и тези на Скилица 308 к бруто са хиперболи.( За справка: техните потомци водени от КарлXII Шведски при Полтава са под 20 000.) Но и двамата отбелязват, че е имало и други - привлечени като наемници. Също и в самата войска на Светослав, баш варягите са били малцинство сред славяните да речем. Но приемам, че са "понаучили" в известна степен селяците славяни на бойното им умение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

. Така че може би като се мисли за сблъсъка между българите и русите през 969 г., трябва да се отчете и възможността русите да са ни били и поради умелото използване на терена. Освен ако, което е също вероятно, към 969 г. българската армия, поради изтъкнатите от мен по-горе причини на икономическата еволюция на обществото ни след втората четвърт на 9 век, вече да се е била "спешила". При едно такова съображение излиза, че предимно пехотната Петрова армия е трябвало да посрещни виртуози на пехотния бой като варягите.

Битката става на брега на Дунав,близо до Силистра и е от малкото, която може да определим като позор за българското оръжие. Щом преплувал Истър и вече се готвел да слезе на брега, мизите разбрали какво става, събрали войска от около 30 000 и се опълчили срещу него. Обаче таврите стремително се спуснали от лодките и с издадени напред щитове и с извадени мечове започнали от всички страни да избиват мизите. А мизите, като не могли да понесат дори и първия напор, се обърнали в бягство и безславно се затворили в Доростол. Сега да анализираме. 1-во. Организация, комуникации, разузнаване - на много добро ниво. Разбрали за времето и мястото на десанта, българска армия е готова и чака на "мушка".Предимството е на страната на българите - те са строени на твърда земя, русите тепърва трябва да скачат от лодките във водата. 2-ро. Слаба боеспособност и липса на опит на българската войска - губи предимството си, влиза в бой, не издържа, бяга. Точно веста за това бягство шокира цар Петър и е причина да получи удар. Казват, че в това време вождът на мизите Петър, боголюбив и достопочтен мъж, опечален от неочакваното бягство, получил епилептичен/апоплектичен удар.. Кой знае как са го лъгали разни военни коменданти за състоянието на войската. Правя извод, че българите (в този преиод разбира се) нямат опит с отбиването на нападение от Дунав. Да речем с унгарците. Или са се споразумявили, или при вида на строените и вдъхващи респект български гранични части са подвивали опашки. При русите, обаче външния вид не е проработил.

Подобно влошаване на военната способност на бивши (но не изцяло скъсали с миналото си) номади ...

Прави впечатление, че номадите с колкото и забележителни бойни качества, влязат ли в орбитата на цивилизация, неминуемо ги губят за сметка на прииждащи по сурови "девствени" подобни. По облагородените българи- изместени от по -диви хазари, на свой ред хазарите се "ояждат" и са заменени от печенеги, които не устискат срещу куманите, които на свой ред са пометени от монголите. Значи щом степняка започва да прекарва по малко от 20 часа на денонощие върху гърба на коня , все повече в шатрата с нова и нова пленичка, по малко към меха с миризливия кумис и повечко към стомната с ароматно винце , започва да забелязва въшките и бълхите - бойните му качества вече отминават...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добри са били кучите му синове. Дори и селджуците го разбират на гърба си през 1054 г., когато нахлуват в тема Халдия и при град Баберд изтеглят късата клечка да попаднат на един наемен отряд "вранги" на ромейска служба. Разгромът бил толкова лош, че селджуците зарязали всичко - плячка, пленници и т.н. само и само да отърват кожите.

И тук е показателно, че битката става между лека кавалерия от конни стрелци срещу пехотна част и конниците, вероятно заради неподходящия планински терен, са помлени.

Варягите безспорно са сурови бойци и майстори на пешия бой, но в никакъв случай не са непобедими. Единствената сила която може да се справи с варяжкото предизвикателство е тежката конница.Личната гвардия на хазарския каган съставена от тежковъоръжени хорезмийски конни бойци (15 000 на брой) посреща варягите (след като последните потапят в кръв богатите мюсюлмански прикаспийски градове) и ги разбива въпреки численото превъзходство на русите. Византийците също залагат на катафрактите и това им позволява да надделеят в прекия сблъсък с пълчищата на Светослав. За съжаление точно в този момент ние явно не разполагаме с добре тренирана и въоръжена тежка конница която е доказано ефективна както срещу тежката варяжка пехота така и срещу леката маджарска конница.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Варягите безспорно са сурови бойци и майстори на пешия бой, но в никакъв случай не са непобедими. Единствената сила която може да се справи с варяжкото предизвикателство е тежката конница.Личната гвардия на хазарския каган съставена от тежковъоръжени хорезмийски конни бойци (15 000 на брой) посреща варягите (след като последните потапят в кръв богатите мюсюлмански прикаспийски градове) и ги разбива въпреки численото превъзходство на русите. Византийците също залагат на катафрактите и това им позволява да надделеят в прекия сблъсък с пълчищата на Светослав. За съжаление точно в този момент ние явно не разполагаме с добре тренирана и въоръжена тежка конница

Скъпо удоволствие! Отвори коя да е от хрониките за кръстоносните походи и все ще попаднеш на известие за недостиг, или липса на коне. Във Франция от 14 в. например един боен кон струва 60 ливри и нагоре, а в същото време прост слуга заработва около една ливра годишно; в късна Византия пък достига до 90 перпера, което 1,5 пъти повече отколкото се изкарва от неквалифициран труд и горе-долу годишната заработка на някой занаятчия (дърводелец да речем).

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...