Отиди на
Форум "Наука"

До всички, които оспорват тюркско-алтайския произход на прабългарите


  

126 потребители са гласували

  1. 1. Оспорвате ли тюркско-алтайската хипотеза за произхода на древните българи?

    • Не, напълно я подкрепям.
      17
    • Не, подкрепям я частично.
      10
    • Да, оспорвам я частично.
      15
    • Да, оспорвам я напълно.
      73
    • Все още се колебая на коя страна да застана. В очакване съм да "изникнат" още доказателства.
      11


Recommended Posts

  • Потребител

За мен това е предпоставена теза, а не добросъвестен подход: имаме ранни данни за тюркоезичие при българи

Ако това е отправено към мен - коментирах някакво сведение от 12 век. Не бих ги нарекъл ранни. Да, има данни, че по това време езикът на волжките българи е кипчакски, което не върши работа, тъй като според тюркската теория, той съвсем не е такъв. И не разбирам кое е недобросъвестното, нима ситуацията с кипчакоговорящите волжки българи не е напълно идентична със славяноезичните на Дунав?

А като стана дума за ранни сведения, нямаше ли едно такова, според което, езикът им бил различен от на тюрките и персите? ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 2,7k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители

Доколко аналогията ми не е уместна, трябва да се запитаме какво правят 2

години след описаните събития Асеневци в Търновград, Тертеровци в

Търговище (Телиорманското), а по-късно също в Търново, Крън (Елтемир) и

Добруджа... Що за славянски прякори са Белгин/Белгун и Шишман...?! А на

П. Чолов оставям Възраждането и съвременната политика и му пожелавам

успех с бройката на публикациите, акредитациите и сигурно изкачване по

академичната стълбица! :)

Вълните късни номади започват да се блъскат у българската граница, която след няколко десетилетия става ромейска, още от средата на X в. Къснономадските заселвания са добре описани както в изворите, анализирани и коментирани в историографията. Все пак, вземи хвърли едно око на книгата на Чолов за Волжка Болгария и по-специално на библиографията, за главата посветена на антропологичния тип на болгарите (и след малко повече четене, ще разбереш, че между антропологичния тип на болгарите и разните там късни номади, в това число разните Тертероби, Урособи и т.н. има огромна разлика).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Авитохоле, ситуацията във Волжка България не е точно същата като в Дунавска България. Няма данни за това че 9 век с християнството българите са приели и друг език. Приета е нова азбука и литургия на български език.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ресавски, ти само си приказваш :)

Атом, Авитохол, за мен нещата стоят така - имаме някакви първи по време данни за езика на българите. За Дунавска България - практически от осми-девети век. За Волжска, хайде, нека да са от дванайсети. За Дунавска - за употреба на терминология, известна в тюркски и алтайски употреби. За Волжска - направо за езикова близост с тюркоезичните половци, тоест кумани. Нямаме по-ранни данни за друга езикова употреба у българи. Следователно нямаме повод да предполагаме ираноезичие у ранните българи, не и преди намирането на нов материал, при това - по-ранен от осми век. Тоест, да, ако дадена група от пети или шести век може със сигурност да мине за българска, по-скоро бих допуснал нейният език също да е сроден с тюркските езици. Това е положението, докато не се открие нов езиков материал, свързан с Дунавска България в осми-девети век и/или с Волжска - от целия период между осми и дванайсети век.

Мейк, колкото до предполагаемото славяноезичие у българи преди девети век - това засега остава само хипотеза, построена върху други хипотези. Няма материал. Както писах и два реда по-горе - нужни са нови открития, за да стъпи хипотезата на нещо реално. Досегашните обаче й противоречат.

Пак подчертавам, говоря само за класификация на езика на първите българи.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нямаме по-ранни данни за друга езикова употреба у българи. Следователно нямаме повод да предполагаме ираноезичие у ранните българи, не и преди намирането на нов материал, при това - по-ранен от осми век.

Тоест веднага ще получа обяснение на "кисиниите" от надписа на Мадарския Конник през произволен език от алтайското езиково семейство?

А от 8-ми век какви доказани "тюркски" термини имаме и в кой доказано БЪЛГАРСКИ надпис от въпросния век са употребени те?

Не се заяждам, питам добронамерено...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тоест, да, ако дадена група от пети или шести век може със сигурност да

мине за българска, по-скоро бих допуснал нейният език също да е сроден с

тюркските езици.

Проблемът е, че източниците свързват българите с хуни и авари. Т.е. по твоята логика би трябвало и те да са тюркоезични.

От появата на хуните, до идването на унгарците имаш над 4, почни 5 века "тюркско присъствие" в средата на Европа, което обаче не е оставило никакви следи. При това положение езикът на западните славяни би трябвало да прелива от тюркизма, германците и те би трябвало да са прихванали нещо.

Хайде пак да видим и унгарците - повече тюркски думи, наричат ги турки, но не са.

Може ли в този случай да се каже нещо определено?

За мен какъвто и микс да се е домъкнал и да се крие под името хуни и и авари е много по-вероятно да е използвал някакъв индоевропейски език, който по-късно се е разтворил в наследниците и затова не може да се долови.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Исав, за "кисиниите" нищо не мога да кажа. Не намирам една неясна дума за решаваща в каквато и да е посока. Относно осми век имах предвид царуванията, отбелязани в Именника с календарни термини, които определено не са ирански. Е, не казвам, че оцелелите преписи на Именника са от осми век, но самите царувания са си оттогава, а и някак не ми се вярва преписите да са правени под татарско влияние ;) Накъсо - смятам названията на годините в Именника за тюркски, за доста по-ранни от оцелелите преписи и за напълно относими към осми век.

Атом, тюркоезичие у аварите е доста по-вероятно за мен. Нямаме никакви данни за ираноезична принадлежност при тях, а тюркски термини все пак намираме (най-малкото такива, известни от тюркски и алтайски употреби, тоест подходящи за такава класификация, точно както при българите). Тюркските думи при маджарите могат спокойно да се дължат и на по-ранни контакти с тюркоезични (включително, но не само с волжски и дунавски българи), и с оцелели групи авари вече в Панония.

За хуните нищо не мога да кажа. Според мен никой не може.

В германските езици всъщност има известен брой възможни алтаизми. Най-лесният и популярен пример е името на божеството Донар.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А дали тюрксите думи при маджарите не се дължат на трите рода на каварите , присъединили се към маджарите при последния преход в Панония?(защо трябва да намесваме за тия 2-300 тюркизми в унгарския хуни , авари и най вече прабългари)

p.s.въпрос на спекулации , но по подобие дали и при нас не се е получило нещо подобно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Относно осми век имах предвид царуванията, отбелязани в Именника с календарни термини, които определено не са ирански. Е, не казвам, че оцелелите преписи на Именника са от осми век, но самите царувания са си оттогава, а и някак не ми се вярва преписите да са правени под татарско влияние ;) Накъсо - смятам названията на годините в Именника за тюркски, за доста по-ранни от оцелелите преписи и за напълно относими към осми век.

Глишев, добре е че имаш мнение по въпроса, но не бъди сигурен че то е правилно. По скоро, като учен човек и учител, който се предполага че подхожда научно към въпросите, трябва да си винаги готов да си промениш мнението ако има достатъчно факти и аргументи за това.

За термините от Именника се вижда, че следваш дословно логиката която са заложили още първите му изследвачи като Бъри, Микола, Златарски и други. Според тази сгрешена логика не-славянските термини от Именника задължително са езика на прабългарите! И понеже в Именника има няколко алтайски думи, съответно българите са класифицирани като тюрки, а Именника става Именник на българските ханове. Презумпцията че не-славянските термини от Именника са от езика на прабългарите се приема от почти всички наред с П.Добрев. Единствено Р.Рашев и малко други автори не приемат това, че термините са показател за произхода и граматиката на прабългарския език, и те по пътя на логигата са прави.

Логиката в случая е следната. Термините са календарни. Тоест те са подобни на термини като Януари, Декември, Февруари, Март, Септември и т.н. Тези последните термини обаче не са аргумент за това, че езика на съвременните българи е латински! Това е логично. Втория аргумент за това, че термините са били възприемани от българите през 8 век просто като календарни термини е фактът, че дори век по-късно в български надпис на гръцки език (Чаталарския надпис) се използват като календарни термини, а още век по-късно в български надпис на български (приписката на Тудор Доксов) също се използват просто като календарни термини. Ако българите от времето на Тудор Доксов разбираха календарните термини като собствени и част от езика им, логично щяха да ги преведат на български. Ако приемем че българите с покръстването са приели някакъв чужд език (славянски) е логично преводачите от прабългарски на славянски да преведат и календарните термини. Явно обаче нито е приеман нов език, нито календарните термини са били ясно осъзнавани и разбираеми на прабългарския език на Аспарух.

Извода е следния. Не-славянските термини са календарни, и не доказват какъв е бил говоримия език на българите. Тоест календара от Именника с много голяма вероятност е заемка. Той може само да укаже някаква посока на културно влияние и някаква насока за контакти на българите с други народи. Сред термините освен тюркски - тох, етх, алт, има и не-тюркски - верени, твирем, тутом, окончанията -ом/-ем, дван, а също и такива използвани и при тюрки и при иранските народи от ЦА - шегор, сомор... Вероятността календарът да е по произход тюркски е същата като вероятността да е ирански или някакъв друг. При тюрките 12 годишния животински календар е заемка от китайците, за което доказателство е наименованието на годината на дракона, която не е била преведена на тюркски и е останала в китайския вариант - лу, лун.

Следователно становището, че Именника е доказателство за тюркоезичието на българите през 8 век, е неоснователно.

Редактирано от makebulgar
  • Upvote 4
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Глишев с тези окончания "ом" и "ем" да определиш Именника като тюркски е несериозно.Тюркските окончания звучат доста по различно.като "инчи" например.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тоест, да, ако дадена група от пети или шести век може със сигурност да мине за българска, по-скоро бих допуснал нейният език също да е сроден с тюркските езици.

От това допускам следните две възможности:

1. Смята се, че езикът на старите българи е бил изконно тюркски. Може ли да е такъв от края на 4 ти век?

Което не е упоменато никъде, дори и като ги вика Зенон на помощ, а и след това, като стотици години си пребивават в Мизия. Ако беше тюркски език щеше да е упоменато. Само е упоменато, че измежду българите има християни.

2. Ако се смята, че е от по-късно тюркизиран, как би се тюркизирал език в края на 4 и началото на 5 ти век. И къде? При условия, че все пак трябва да е недалеч от Мизия.

Към края на 5 ти век в Мизия е ясно, че не може.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Исав, за "кисиниите" нищо не мога да кажа. Не намирам една неясна дума за решаваща в каквато и да е посока. Относно осми век имах предвид царуванията, отбелязани в Именника с календарни термини, които определено не са ирански. Е, не казвам, че оцелелите преписи на Именника са от осми век, но самите царувания са си оттогава, а и някак не ми се вярва преписите да са правени под татарско влияние ;) Накъсо - смятам названията на годините в Именника за тюркски, за доста по-ранни от оцелелите преписи и за напълно относими към осми век.

Атом, тюркоезичие у аварите е доста по-вероятно за мен. Нямаме никакви данни за ираноезична принадлежност при тях, а тюркски термини все пак намираме (най-малкото такива, известни от тюркски и алтайски употреби, тоест подходящи за такава класификация, точно както при българите). Тюркските думи при маджарите могат спокойно да се дължат и на по-ранни контакти с тюркоезични (включително, но не само с волжски и дунавски българи), и с оцелели групи авари вече в Панония.

За хуните нищо не мога да кажа. Според мен никой не може.

В германските езици всъщност има известен брой възможни алтаизми. Най-лесният и популярен пример е името на божеството Донар.

Глишев, "кисиниите" са в ПО-СТАР и очевидно автентично собствен източник! И докато не ги "обясним" през тюркски език е редно да се въздържаме от крайни изводи!

Относно "Именника" -

1. Календарните термини там нито са категорично доказани през "тюркските" езици, нито са доказани някак изобщо - и до днес текат неспирни спорове кое какво е! Като се реши проблема с тях ще можем твърдо да даваме този източник като СИГУРЕН БЕЛЕГ на нашата "тюркоезичност"!!! Или изобщо за нашата "хххх-езичност"!

2. Числителните в "Именника" още повече внасят объркване в "тюркско-алтайската" теория, понеже са неприсъщи за езиците от това езиково семейство! Те даже за мен са сигурното доказателство за вторичната "тюркизация" на чувашите, при които се срещат ПОДОБНИ в някаква степен окончания!

3. "Заемането" на тези календарни термини и числа за мен не доказва нищо - сегашните ни такива не правят прабългарите нито римляни, нито славяни, нали? Заемането им може да е по линия на евентуално аварско или тюркско влияние! Макар по въпроса с числата да съм леко озадачен - точно те се заемат трудно! Един народ трудно подменя точно числителната си система, може да добавя липсващи термини, но основни...? Ама пък окончанията???? Бозата тук е пълна и предполага най-малко абсолютна категоричност за езикова принадлежност към когото и да е...

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

От това допускам следните две възможности:

1. Смята се, че езикът на старите българи е бил изконно тюркски. Може ли да е такъв от края на 4 ти век?

Което не е упоменато никъде, дори и като ги вика Зенон на помощ, а и след това, като стотици години си пребивават в Мизия. Ако беше тюркски език щеше да е упоменато. Само е упоменато, че измежду българите има християни.

2. Ако се смята, че е от по-късно тюркизиран, как би се тюркизирал език в края на 4 и началото на 5 ти век. И къде? При условия, че все пак трябва да е недалеч от Мизия.

Към края на 5 ти век в Мизия е ясно, че не може.

Прабългарите най-вероятно пристигат по Волга и в Кавказ горе-долу по времето, когато това правят аланите - 1-2 век сл.Хр. Това създава грандиозен проблем с всякакви тюркизми в техния предполагаем език, дори и да преместим нагоре долната граница в епохата на Хунското нашествие. Да не забравяме, че хуните не се появвят изведнъж - те още в ІІІ век започват да притискат готи и други "Черняховци" да се придвижват на Запад. Именно от ІІІ-ІV век са множеството късносарматски находки по Дунав.

1.Вариант А.

Езикът на прабългарите е "изоконно тюркски" каквото и да означава това. Всъщност коректно е да се говори за "етнолингвистична идентичност" на прабългарите в периода. Това прави нещата много сложни. Първо, няма паметници с данни. Второ, излиза, че прабългарите трябва да са първите тюрки в Европа! Те , при условие, че историческите тюрки още ги няма на сцената, трябва да говорят някакъв собствен ранен вариант на тюркския език! Тюрколозите определят някаква "българо-чувашка" група, базирано на безспорната тюркска етнолингвистична идентичност на чувашите.

Следи от прабългарското тюркоезичие би следвало да се открият у аланите например. Това е дискусионна тема. Тук фундаменталният проблем идва с материалната култура. Ако българите изхождат от пратюркската общност, те трябва да са носители на много добре познатата тюркска култура. Ние всъщност добре познаваме ранните тюрки и техните паметници. Има и изоворова база. Ето например следното:

"При этом он ссылается на то, что в 630 г. из-за эпидемии по южную сторону Долгой стены лежали груды человеческих костей. Но это значит, что трупы не успевали сжигать, и только. В 628 г. Тайцзун, перечисляя знамения гибели тюркютского каганата - иней летом, пять солнц на небе, красный туман, - прибавляет, что тюркюты перестали сжигать покойников, что является нарушением обычаев и повлечет гибель от богов и духов. Совершенно очевидно, что захоронение трупа рассматривалось как страшное нарушение традиций, и, когда порядок восстановился, в 634 г. прах Кат Иль-хана был сожжен, а в 639 г. также был сожжен прах его племянника Хэлоху. Утверждение Л. Р. Кызласова, по нашему мнению, справедливо по отношению к кочевым подданным тюркютских ханов, унаследовавшим наименование тюрк, но не к самим тюркютам, которые являлись господствующим племенем той верхушки тюрок, у которых сам Л. Р. Кызласов признает обычай трупосожжения."

Т.е. най-ранният прабългарски археологически хоризонт /по Рашев - V-VІІ век/ не показва характеристиките на тюркските народи, откриваеми например при собствено тюрките... И още нещо. В целия източен район северно от Кавказ, Дагестан и т.н., където обитават българи и чуваши? в някакъв период, няма тюркски паметници. Никакви. Така че няма как да се съгласим, че прабългарите хем са тюркоезични, хем са пропуснали да оставят съответстващите на това паметници на тюркската материална култура.

2.Варинат Б. Прабългарите са тюркизирани в някаква степен. Но къде и как става това? Кой е "тюркизиращият" елемент? Дали те са тюркизирани в Средна Азия, в района на големите реки там, или някъде другаде, след което да са пристигнали в Кавказ и Източна Европа с тюркските си заемки? И в какво се изразява тази тюркизация, при условие, че материалната култура продължавата да има преимуществено сарматски облик, а например прабългарският вожд пред Константинопол носи класическото персийско име Заберган?

  • Upvote 6
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да попитам - имаме ли безспорно доказани глаголи от езика, на който са говорили прабългарите? Глаголите са най-тясно свързани с граматиката на един език и в това отношение са най-консервативни от гледище на заемането им, т.е преминаването им в друг език. Титли - военни, цивилни или други са свързани с политиката и война и доста често преминават по ред причини от един език в редица други, когато тези езици са в някаква контактна зона. По същия начин стои въпроса и с лични имена (например Марк Солонин е съвременен руски историк, но едва ли някой трезвомислещ човек ще си помисли, че прадедите му са римляни) и не само поради смесени бракове, но и в резултат на влияние на религия и още много други житейски фактори. Обозначенията на месеци, на време също не са безспорно доказателство, тъй като са от лесните заемки между езици в силно контактна зона (наскоро всички разправяхме като нещо естествено, че август е месец на отпуските, но едва ли някой се е сещал за Октавиан Август и се е имал за негов наследник поради този факт на употреба на месеца - освен нашия Римлянин, де :grin: ).

Затова пак повтарям въпроса си за глаголите в прабългарския език.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Т.е. най-ранният прабългарски археологически хоризонт /по Рашев -

V-VІІ век/ не показва характеристиките на тюркските народи, откриваеми

например при собствено тюрките... И още нещо. В целия източен район

северно от Кавказ, Дагестан и т.н., където обитават българи и чуваши? в

някакъв период, няма тюркски паметници. Никакви. Така че няма как да се

съгласим, че прабългарите хем са тюркоезични, хем са пропуснали да

оставят съответстващите на това паметници на тюркската материална

култура.

2.Варинат Б. Прабългарите са тюркизирани в някаква степен. Но къде и

как става това? Кой е "тюркизиращият" елемент? Дали те са тюркизирани в

Средна Азия, в района на големите реки там, или някъде другаде, след

което да са пристигнали в Кавказ и Източна Европа с тюркските си заемки?

И в какво се изразява тази тюркизация, при условие, че материалната

култура продължавата да има преимуществено сарматски облик, а например

прабългарският вожд пред Константинопол носи класическото персийско име

Заберган?

Въпросът дали тюркските езици тръгват и се разпространяват точно от Алтай и трябва да се свързват единствено с тази култура и точно по времето на хуните - точно този въпрос за мен е дискусионен. Все пак в степта племената са доста мобилни и да се движели най-вероятно и в двете посоки далеч по-рано от времето на хуните е съвсем допустимо. Това, че европейците нямат пълни и по-ранни сведения за това е напълно нормално.

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Прабългарите най-вероятно пристигат по Волга и в Кавказ горе-долу по времето, когато това правят аланите - 1-2 век сл.Хр. Това създава грандиозен проблем с всякакви тюркизми в техния предполагаем език, дори и да преместим нагоре долната граница в епохата на Хунското нашествие.

Благодаря за хубавия отговор.

...

Относно това дали е имало българи в Алтай, Памир или Хиндокуш, мисля да не се занимавам с непотвърдена информация. Аз поне не съм виждал изобщо такава. ( преди време питах професор Добрев за такава и той ме прати до племето "ху", което обаче не се върза с нещата, друг не ми е показвал информация за такова място)

Според фактите за сега посоката е доста интересна

Преди 480 г. в близост до Мизия (вероятно долното течение на Дунав, и според именника е така, ако е по-далеко от там, нямаше да ги извика Зенон).

На този етап по данни от изворите това е първото споменаване и е дефакто за сега отправна точка (поне за непредубедените и не служещи на някаква теория).

от 480 г до 600 в Мизия, Бузан, събития с Виталиан, славяни и т.н.

630 до към 670 Северно от Черно Море, (според Теофан, югоизточно от Азовско)

също така, по същото време и в Панония та до Италия.

Лично според мен, са имали някакъв контрол на територията от Балатон до Дон, но това е мое мнение.

665-681 Долното течение на Дунав- Аспарух, а Вардара Кубер.

Същото време придвижване на североизток на Котраг.

От намерената информация най-близко до изтока е Котраг, но той се придвижва на изток-североизток. Т.е. имаме обратна посока на движение. Но въпреки това Алтай е доста далеко.

Отговора на въпросът от къде сме тръгнали може да намери само непредубеденият.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Дотук имаме ли термини, познати от тюркски употреби в български източник? Да. Имаме ли сигурни иранизми? Поне засега - не. А че има още въпроси за задаване - има, естествено. Но най-ранният известен пласт от езика на прабългарите съдържа това, което съдържа. А не нещо друго :) Да се предпоставя, че трябва да е имало ирански пласт преди тюркския не е много сериозен подход. Човек трябва да вади заключения от това, с което разполага, а не да предполага какво трябва да е съществувало, когато няма на какво да стъпи. Каквото има да се каже за езика на прабългарите, вече е казано и сочи към тюркоезичие. Ако проима нов материал по темата, ще си струва да се говори отново. И двете крайни залитания - тюркско и иранско - са напълно безсмислени. Но е съвсем разумно да се каже, че първите българи са тюркоезични степняци със смесен смесен етнически и антропологически състав и с материална култура, най-близка до тази на сарматите. Това беше от мен, приятели, а всичко останало е преливане от пусто в празно :)

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

И кои са тези тюркски термини?Може би на древните българи кучетата са лаели на тюркски.А как се сетих."Куче" - ето го търсения иранизъм Глишев.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дотук имаме ли термини, познати от тюркски употреби в български източник? Да. Имаме ли сигурни иранизми? Поне засега - не. А че има още въпроси за задаване - има, естествено. Но най-ранният известен пласт от езика на прабългарите съдържа това, което съдържа. А не нещо друго :) Да се предпоставя, че трябва да е имало ирански пласт преди тюркския не е много сериозен подход. Човек трябва да вади заключения от това, с което разполага, а не да предполага какво трябва да е съществувало, когато няма на какво да стъпи. Каквото има да се каже за езика на прабългарите, вече е казано и сочи към тюркоезичие. Ако проима нов материал по темата, ще си струва да се говори отново. И двете крайни залитания - тюркско и иранско - са напълно безсмислени. Но е съвсем разумно да се каже, че първите българи са тюркоезични степняци със смесен смесен етнически и антропологически състав и с материална култура, най-близка до тази на сарматите. Това беше от мен, приятели, а всичко останало е преливане от пусто в празно :)

Глишев, има една приказка с твоите камъни по твоята глава. :) Ако съдим подобно на теб, че по най-ранните останки и надписи от българите можем направо без да мислим да определим какъв е бил езикът на българите, то безспорно езикът им е бил гръцки, тоест гръцкото койне. :)

Така наречения "тюркски пласт" напрактика не съществува тъй като двата каменни надписа на не-гръцки все още не са преведени напълно през тюркски, а Именника е далеч от тюркски (по скоро е не-тюркски с участието на тюркски думи). При титлите нещата са същите като при Именника малка част от тях се използват и от тюркски народи, но не всички. Разбира се има и алтаизми в старобългарския, като "хитър" (според Войников), но те не са достатъчно голямо количество.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако съдим подобно на теб, че по най-ранните останки и надписи от българите можем направо без да мислим да определим какъв е бил езикът на българите, то безспорно езикът им е бил гръцки, тоест гръцкото койне. :)

Много добро попадение.

Няма да сме първите дошли на балканите и прописали на т.н. гръцка азбука.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Много добро попадение.

Няма да сме първите дошли на балканите и прописали на т.н. гръцка азбука.

Да не се увличаме, защото по тази логика гръцкият е езикът , на който са говорили парти и сасаниди.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пущуни пущуни ! :grin:

Няколко пъти ви обръщам внимание на Зиези и Зизаис ..екс кво вулгарес, но никой не го коментира. Пущунските родови окончания -зи и -зай правят вулгарес да не се тълкува във вулгарния смисъл, а като българи. И ако това се приеме, веднага трабва да се приеме връзката българи - Балхара.

Ясно е, че нишката е тънка, но може да помогне в разплитането на чорапа :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

"Куче" е късна заемка от пащо, поне от 12-14 в., когато орди голи, боси и гладни пущуни нахлули на Балканите покрай агаряните... :grin:

Авестийската дума е собака, а скитската - кути. В руския се срещат и двете, а в българския само едната...

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...