Отиди на
Форум "Наука"

Наука и религия


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 17 минути, Кухулин said:

Чудесно те разбирам аз, затова ме е срам от твоите писания. Коя хипотеза в науката може да се сравни с твърдението, че тревата е създадена преди звездите (Битие 1)?

Извинявай, ако има Създател, той казва кое първо, второ и т . н.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 2k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 23 часа, Atom said:

Добре, да се фокусираме.  Процесът по "производство на знание" е задействан от идеята, че не знаем нищо или ако знаем това е много малко.  Ако знаем всичко, за какъв чеп изобщо да инвестираме ресурси, време и усилия във фабрика за знание. 

Именно това, че знаем много малко, ни налага да вярваме във вече придобитото знание. Ако не вярваме, просто не бихме намерили стимул/основание да "инвестираме ресурси, време и усилия", за да продължим в стремежа си да увеличим въпросното малко знание. Без вяра в истинността на малкото постигнато знание няма да имаме път към постигането на по-голямото знание.

Проблемът обаче е, че доста често тази вяра в "малкото знание" се изражда, хипертрофира във фанатизъм, който за съжаление започва да добива сходни черти с тъй наречената... права вяра:angry:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 44 минути, Шпага said:

Именно това, че знаем много малко, ни налага да вярваме във вече придобитото знание. Ако не вярваме, просто не бихме намерили стимул/основание да "инвестираме ресурси, време и усилия", за да продължим в стремежа си да увеличим въпросното малко знание. Без вяра в истинността на малкото постигнато знание няма да имаме път към постигането на по-голямото знание.

Защо да трябва да вярваме? Не можем ли да правим опити и наблюдения и да проверяваме дали това което сме научили отговаря на реалността?

Преди 44 минути, Шпага said:

Проблемът обаче е, че доста често тази вяра в "малкото знание" се изражда, хипертрофира във фанатизъм, който за съжаление започва да добива сходни черти с тъй наречената... права вяра:angry:

Hапример?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Именно това, че знаем много малко, ни налага да вярваме във вече придобитото знание. Ако не вярваме, просто не бихме намерили стимул/основание да "инвестираме ресурси, време и усилия", за да продължим в стремежа си да увеличим въпросното малко знание. Без вяра в истинността на малкото постигнато знание няма да имаме път към постигането на по-голямото знание.

Не знам Шпага. Въпросът е много комплексен.  Може би трябва да се разгледа от две гледни точки, а дори и три. Едната вътрешна - на субектите които участват в процеса наука, една на директните потребители - субектите които вземат решения в образователните системи, разни идеолози, ръководители на държави, на корпорации и т.н. и една на индиректните ползватели  - публиката.

От вътрешна гледна точка - на "производителите" на наука/знание, вярата няма място в процеса. Ако вярваш на вече постигнат резултат няма да намериш стимул за работа. За какво да изследваш  и проучваш нещо, като то вече е открито, систематизирано и картотекирано. Какъв ще е собствения ти принос?  Ако вярваш в собствената си нова хипотеза (която опровергава вече достигнато знание),  има риск да изпаднеш в самозаблуда и да не може да оцениш правилно ситуацията.  Т.е. ако човек иска да се занимава с наука би трябвало да се стреми да минимизира  бързата си система за мислена и в по-голямата част от времето да напряга бавната. В този случай по отношения на континуума "вяра"/"невяра" максимумът в едната посока би трябвало да е доверието (до вярата), което все пак не е вяра, а в другата  недоверието (което все пак не е невяра).  

За директните потребители нямам представа как стоят нещата.  Интересен е случая с публиката. Ако учените отделят време и труд, то публиката също е замесена тъй като чрез своите данъци участва в инвестирането на процеса.  До 20 век най-вероятно публиката няма отношение по въпроса. Тези които се замислят за това "що е науката" най-вероятно са или участници или директни потребители.  През 20-ти век обаче науката постига забележителни резултати които изменят значително живота на хората.  Не знам със сигурност как стоят нещата, но от това което съм чел оставам с убеждението, че ако има "вяра на публиката", тя е по-скоро вяра в науката. Или вяра в това, че науката може да реши всеки проблем. Разбира се не веднага, но някога със сигурност.  С други думи не толкова вяра в постигнатия резултат и придобитото вече знание, отколкото вяра в бъдещите резултати. Вяра в това, че ще разберем и знаем неща, което все още не разбираме. 

През 21-ви век ситуацията е друга. Кризи, недоволство и усет, че нещата  не са това което би трябвало да бъдат.  Много от проблемите за които през 20-ти век се е смятало, че ще бъдат решени от науката не са решени. В резултат на всичко това вярата в науката вече губи почва. Може би това се компенсира в част от публиката с това за което пишеш  -   "вяра във вече постигнатите резултати". Не съм сигурен обаче, че това е някакъв масов феномен и в никакъв случай не може да се сравнява със степента на  "вяра в науката" през 20-ти век.  

 

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Gravity said:

Защо да трябва да вярваме? Не можем ли да правим опити и наблюдения и да проверяваме дали това което сме научили отговаря на реалността?

Колко и дали въобще има учени,които могат да живеят дълго без вярата,че трудът им има смисъл?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, deaf said:

Колко и дали въобще има учени,които могат да живеят дълго без вярата,че трудът им има смисъл?

Че защо да няма смисъл? Във всяка работа смисълът се влага или от работодателя, или от самият работещ. Няма от къде другаде да дойде.

А заниманието с наука се подклажда и от естественият интерес на работещите към неизвестното, което проучват. При социализма даже имаше шега, научната работа е задоволяване на собственото любопитство с държавни средства.

Работата в научната сфера е като хазарта, до голяма степен. Само разни бюрократични процедури са катрана в меда :) Но за да се върши тая работа вяра не е нужна,  и тя не я изисква. Това и е хубавото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Gravity said:

Hапример?

Примерите са стотици, а може би и хиляди. Велики учени и велики изобретатели, които не са признати приживе и които се били обект на подигравки, тормоз, репресии или в "най-добрия" вариант просто на пренебрежение от страна на фанатично вярващите в "официалната" наука. Кой знае и в този момент колко такива личности има и колко от тях ще си останат незнайни, погребани заедно с таланта и гениалните си идеи...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Шпага said:

Примерите са стотици, а може би и хиляди. Велики учени и велики изобретатели, които не са признати приживе и които се били обект на подигравки, тормоз, репресии или в "най-добрия" вариант просто на пренебрежение от страна на фанатично вярващите в "официалната" наука. Кой знае и в този момент колко такива личности има и колко от тях ще си останат незнайни, погребани заедно с таланта и гениалните си идеи...

Дай конкретен пример.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, gmladenov said:

Всезнайков, ще дадеш ли поне един аргумент за Големия взрив. За да не говориш наизуст
като програмиран дрон, не за друго. Много се дразня на хора/дронове, които говорят наизуст.

Ами аз ще нахвърлям няколко аргумента.

  1. Първият е всеизвестен, червеното отместване. Заключението на негова база е, че всички галактики са тръгнали от някаква малка област. На този етап няма друго обяснение за това отместване, което да кореспондира с данните.
  2. Астрономическите наблюдения сочат, че вселената еволюира. Интензивността на квазарите в миналото е била по-голяма отколкото на по-новите в по-късен етап, скоростта на звездообразуване намалява, концентрацията на свръхнови и т.н. Еволюцията във формата на галактиките.
  3. Химическият състав на далечните галактики (ранната вселена в тази интерпретация) сочи, че тя на практика е лишена от тежки елементи, за разлика от по-късното състояние. Това също сочи за начало.
  4. Първичният нуклеосинтез. Единствено теорията за Големият взрив от всички налични алтернативи дава предсказания за първичното съотношение на базовите изотопи. Тази теория  предполага гореща вселена в началото. В рамките на първите три минути възникват няколко стабилни изотопа, информация за съотношението на които се съдържа в картината на реликтовото лъчение - това са деутерий, хелий-3, хелий-4, литий-7, останалите са пренебрежими. Наблюденията много добре потвърждават предсказанията за деутерия и двата хелия, изключение прави лития. Това което сега се обсъжда по този повод е, че има неотчетен канал за разпад. Но деутерия и хелия удивително добре пасват на наблюденията, и това няма как да е случайно.
  5. Разбира се, реликтовото лъчение. Термодинамичните му характеристики на лъчение от абсолютно черно тяло сочат, че то е продукт на компактен обект включващ всичката материя, намиращ се в термодинамично равновесие.

Пет аргумента стигат ли? Това са главните аргументи, има и още. Всеки от тях може да се обясни и самостоятелно, но всички ги обединява едно - вселената има начало, възникнала е от горещо състояние преди крайно време и от тогава непрекъснато еволюира. Общото им обяснение позволява да се съчетае много голям обхват от наблюдения в единна картина, което е и целта в крайна сметка :)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Кухулин said:

Чудесно те разбирам аз, затова ме е срам от твоите писания. Коя хипотеза в науката може да се сравни с твърдението, че тревата е създадена преди звездите (Битие 1)?

Кукумявков, толкова си кухотиквен, че е кукумично. :rofl:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някъде по-напред в дискусията зададох два въпроса. За постоянния икономически растеж и за ограниченията пред науката.  За мен това са много важни въпроси, по-важни от каквото и да е друго. По-важни от въпроса за  Големия взрив, еволюцията, произходът на прабългарите и т.н.  Всичко останало може да почака, но по тези два въпроса човечеството трябва да даде отговори тук и сега и от тези отговори ще се оформи близкото и не толкова близкото ни бъдеще. И така още един път двата въпроса:

1.  Възможен ли е постоянен икономически растеж?
2. Има ли ограничения пред науката?

Научният отговор и на двата въпроса е очевиден. 1. Няма вечен двигател. т.е. постоянния икономически растеж е невъзможен. 2. Естествено, че науката си има своите ограничения.  Проблемът е, че тези отговори към момента не устройват човечеството. Всичките ни политически и икономически системи като дизайн и настройки  могат да работят само  при непрекъснат икономически растеж. Ако се случи някоя година да няма растеж, това е изключително голяма криза. При по-дълго време  без растеж  икономическите и политическите системи просто ще се срутят.   

С други думи не се търси научен отговор, а отговор базиран на това в какво вярваме.  

Дебатът който тече в момента е какво да се прави при това положение. 

Единият вариант е нищо да не се прави. Постоянният икономически растеж теоретично е възможен за продължителен период от време, ако в същия този период няма ограничения пред науката. Т.е. тя да е в състояние да предложи "при поискване" технологии, чрез които да се решат проблемите които възникват пред човечеството.  Изглежда обаче вярата в науката е позамръкнала, затова на преден план тук излиза "вярата в човешкия ум" 

Другият вариант е постепенно преформатиране на човешките институции за живот без растеж. Като първи и временен етап се предлагат т.н. "зелени сделки" които да пренасочат растежа от потребление към "зелени технологии". След като се достигне някакво екологично равновесие би трябвало да се премине към институции без растеж.  При тази опция на преден план излиза "вярата, че процесите в обществото могат да се контролират" 

Този дебат за жалост тече извън обществото въпреки, че е открит. Просто обществото не му обръща нужното внимание. А това е може би най-важния дебат за този век.  Та какво е вашето мнение. На коя от двете "вяри" би трябвало да се заложи?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Пет аргумента стигат ли?

Колега, моделът на науката е строен и логичен, няма спор. Въпросът е колко е истинен.

Черевеното отместване се приема като знак, че вселената се разширява ... но има ли как
да проверим по независим начин, че това наистина е така.

Така нареченото реликтово излъчване се приема като остатък от Големия взрив ... но има ли
как да проверим по независим начин, че това наистина е така.

Това е проблемът с теорията за Големия взрив. Тя наистина е много логична и на пръв поглед
обяснява много наблюдения. В същото време, обаче, как проверяваме ... по емпиричен път ...
нейната истинност.

Няма как да пратим космическа сонда до Андромеда и назад, за да потвърдим разширението
на вселената. Значи идеята за разширение на вселената принципно е нефалсифицируема.
Същото важи за и космическия фон.

След като теорията е нефалсифицируема ... което вече е ненаучно ... ние сме принудени да и се
доверим на сляпа вяра. Това е факт. Естествено когато се опре да приемаме научни теории на
сляпа вяра, тогава говорим, че науката е религия.

Пак да кажа, логична теория не означава истинна теория.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

Преди 8 минути, Atom said:

Някъде по-напред в дискусията зададох два въпроса. За постоянния икономически растеж и за ограниченията пред науката.  За мен това са много важни въпроси, по-важни от каквото и да е друго. По-важни от въпроса за  Големия взрив, еволюцията, произходът на прабългарите и т.н.  Всичко останало може да почака, но по тези два въпроса човечеството трябва да даде отговори тук и сега и от тези отговори ще се оформи близкото и не толкова близкото ни бъдеще. И така още един път двата въпроса:

1.  Възможен ли е постоянен икономически растеж?
2. Има ли ограничения пред науката?

Научният отговор и на двата въпроса е очевиден. 1. Няма вечен двигател. т.е. постоянния икономически растеж е невъзможен. 2. Естествено, че науката си има своите ограничения.  Проблемът е, че тези отговори към момента не устройват човечеството. Всичките ни политически и икономически системи като дизайн и настройки  могат да работят само  при непрекъснат икономически растеж. Ако се случи някоя година да няма растеж, това е изключително голяма криза. При по-дълго време  без растеж  икономическите и политическите системи просто ще се срутят.   

С други думи не се търси научен отговор, а отговор базиран на това в какво вярваме.  

Дебатът който тече в момента е какво да се прави при това положение. 

Единият вариант е нищо да не се прави. Постоянният икономически растеж теоретично е възможен за продължителен период от време, ако в същия този период няма ограничения пред науката. Т.е. тя да е в състояние да предложи "при поискване" технологии, чрез които да се решат проблемите които възникват пред човечеството.  Изглежда обаче вярата в науката е позамръкнала, затова на преден план тук излиза "вярата в човешкия ум" 

Другият вариант е постепенно преформатиране на човешките институции за живот без растеж. Като първи и временен етап се предлагат т.н. "зелени сделки" които да пренасочат растежа от потребление към "зелени технологии". След като се достигне някакво екологично равновесие би трябвало да се премине към институции без растеж.  При тази опция на преден план излиза "вярата, че процесите в обществото могат да се контролират" 

Този дебат за жалост тече извън обществото въпреки, че е открит. Просто обществото не му обръща нужното внимание. А това е може би най-важния дебат за този век.  Та какво е вашето мнение. На коя от двете "вяри" би трябвало да се заложи?

 

Това е голяма тема. Защо затриваш въпроса тук. Не е въпрос на никакви  <вери> . Въпросите не са малко и са други, големи ипарливи. Всичко това засяга Устоите на Властовия Глобален Ред. Казах ти, Няма Правила, Има Право, парво на Силата! Решението при всички случаи ще е Силово,Жестоко Наложено  прикрито, украсено с някакви наукоподобни фекалии и зеленоидеологични  уринати ! Хубаво е да си говорим нещата директно , макар и грозни , вероятно ужасяващи. 
Отваряй отделна тема , за да не затрием приказките си в тая помия на религиозноцърковно наукоинквизиторско смешение!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Gravity said:

Дай конкретен пример.

Преди 1 час, Шпага said:

Примерите са стотици, а може би и хиляди. Велики учени и велики изобретатели, които не са признати приживе и които се били обект на подигравки, тормоз, репресии или в "най-добрия" вариант просто на пренебрежение от страна на фанатично вярващите в "официалната" наука. Кой знае и в този момент колко такива личности има и колко от тях ще си останат незнайни, погребани заедно с таланта и гениалните си идеи...

Редактирано от Gravity
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, Atom said:

Та какво е вашето мнение.

Напълно съм съгласен, че сегашният капиталистически модел на постоянен растеж е невъзможен.
Моделът се базира на постоянно увеличаващо потребление, което няма как да се поддържа вечно.
Неизбежно ще се удари стената в един момент.

Науката със сигурност има ограничения, но там удрянето на стената изглежда много по-далечно.
Освен това на науката ще и наложи здраво да поработи  когато наближим стената на растежа.
Не се знае тогава какво ще се измисли, но най-вероятно ще се отворят още врати и хоризонти.
Така че за науката има много мегдан за развитие.

С науката постоянно ще отлагаме удрянето в стената на капитализма, а парадоксът тук е, че
колкото повече го отлагаме, толкова по-силен ще бъде ударът когато той най-накрая се случи.

Като виждам как хората действат по принцип, аз лично не съм оптимист за далечното ни бъдеще.

Най-вероятно ще го караме на автопилот докато не се блъснем в стената - и едва тогава ще го
мислим как да се оправяме ... а тогава вече ще е късно. Много хора ще трябва да изпогинат и е
много възможно да се върнем към някаква безмилостна форма на робовладелство ... докато
нещата не се поуталожат след удара в капиталистическат стена. След това е трудно да се
предвиди какво ще става.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Черевеното отместване се приема като знак, че вселената се разширява ... но има ли как
да проверим по независим начин, че това наистина е така.

Какво значи "независим начин"? Реликтовото лъчение не е ли такъв начин? Останалите от списъка не са ли независими начини? Това са все проверими следствия от модела на разширяваща се вселена. Като измислиш някакъв нов начин, пускаш го в употреба и ще направим проверката :)

Въпросът ти няма голям смисъл. Никой не може да ти каже има или няма начин, докато той не бъде открит.

Преди 1 час, gmladenov said:

Това е проблемът с теорията за Големия взрив. Тя наистина е много логична и на пръв поглед
обяснява много наблюдения. В същото време, обаче, как проверяваме ... по емпиричен път ...
нейната истинност.

Това не е проблем на тази теория. Проверяваме, като съпоставяме нова информация към вече съществащата и анализираме следствията от нея. Както се правят винаги проверките. Такава информация идва по емпиричен път, няма от къде другаде.

Мислиш ли че всичко вече сме видяли, и повече информация не можем да придобием? Няма такова нещо, не и на този етап :)

Преди 1 час, gmladenov said:

След като теорията е нефалсифицируема ... което вече е ненаучно ... ние сме принудени да и се
доверим на сляпа вяра. Това е факт. Естествено когато се опре да приемаме научни теории на
сляпа вяра, тогава говорим, че науката е религия.

Пак се опитваш да вадиш следствия от некоректно твърдение. Не се ли научи вече че не става така?

Фалсифицируемостта е възможността една хипотеза да бъде опровергана. Хипотезата за Големият взрив е фалсифицируема, защото няма ограничение да се появи информация която да я опровергае, нали?

Всяко от следствията на тази теория е способно да я опровергае, което се изисква по смисъла за фалсифицируемост. Това че не я опровергава е подкрепа за модела. Пътят никой не го е ограничил - анализираш нови следствия, проверяваш ги, и имаш шанс да опровергаеш теорията. Всяка нова информация е от полза за този процес. Ограничение в постъпващата информация няма.

Преди 1 час, gmladenov said:

Пак да кажа, логична теория не означава истинна теория.

Никой не говори за "истинна" теория. Това понятие няма смисъл в науката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 47 минути, gmladenov said:

Напълно съм съгласен, че сегашният капиталистически модел на постоянен растеж е невъзможен.
Моделът се базира на постоянно увеличаващо потребление, което няма как да се поддържа вечно.
Неизбежно ще се удари стената в един момент.

Тя стената вече е ударена. Хайде нека да не е стена, а само греда. Случи се през 2008. При "нормален капитализъм" една голяма част от търговските банки трябваше да фалират, а потребителското банкиране да премине почти изцяло от тях към технологичните компании.  Вместо това имахме "спасяване" и количествени облекчения които действат и до ден днешен. С други думи капитализмът свърши. Сега имаме нещо друго, може би пост-капитализъм, но това не е капитализмът който ни е познат от теорията и учебниците.

Това се осъзнава от елитите и накара една част от тях да стартират план Б - т.е. преформатиране на човешките институции за живот без растеж, като се задейства първия му етап - преминаване към "зелен растеж"

Преди 47 минути, gmladenov said:

Науката със сигурност има ограничения, но там удрянето на стената изглежда много по-далечно.
Освен това на науката ще и наложи здраво да поработи  когато наближим стената на растежа.

Именно това се очаква от науката, но не в далечното бъдеще, а сега.  Здрава работа през близките 10, 20 години.

Още един път да поясня. Тези два въпроса  ги поставих защото смятам, че  са актуални точно сега.  В случая въобще не става въпрос за някакво хипотетично бъдеще. 

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, scaner said:

Какво значи "независим начин"?

Значи в началото на миналия век учените откриват червното отместване на галактиките.
Съответно се прави хипотеза, че отместването се причинява от разширението на вселената.

Сега, нали сме наясно, че наблюдението не доказва хипотезата, която го обяснява?
Това би било кръгова логика (и глупост). Така че червеното отмествене по никакъв начин
не доказва разширението на вселената.

Абсолютно същото важи и за реликтовото лъчение. То се обяснява с хипотезата, че
вселената се разширява, но не я доказва.

В крайна сметка нито червното отместване на галактиките, нито реликтовото лъчение
доказват разширението на вселената. Те се обясняват с хипотетичното разширение, но
по никакъв начин не го доказват.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, gmladenov said:

Значи в началото на миналия век учените откриват червното отместване на галактиките.
Съответно се прави хипотеза, че отместването се причинява от разширението на вселената.

Сега, нали сме наясно, че наблюдението не доказва хипотезата, която го обяснява?
Това би било кръгова логика (и глупост). Така че червеното отмествене по никакъв начин
не доказва разширението на вселената.

Пак не си наясно как се прави наука...

Няма възможност да се доказва хипотеза. Хипотеза може да се опровергае, да се потвърди, и третия вариант: получените данни да нямат отношение към нея. Така че по въпроса,  наблюдението не опровергава хипотезата за разширение на вселената.

Схващаш ли къде е логиката в горното, и че няма никакви проблеми в това отношение? И че се опитваш да правиш предубедени интерпретации?

Можеш да се тръшкаш едва когато се появи друг възможен механизъм който да обяснява червеното отместване, и когато се появят данни че той по-адекватно обяснява наличните данни от модела с разширението на вселената. Или директно се появят данни, опровергаващи текущият модел. Дотогава се наслаждаваш на най-адекватният модел с който рзполагаме. :)

А ти разчиташ на някакви твои фантазии, дето нямат общо с реалността.

Преди 10 минути, gmladenov said:

Абсолютно същото важи и за реликтовото лъчение. То се обяснява с хипотезата, че
вселената се разширява, но не я доказва.

Потвърждава я.

Избий си от главата такива думички като вярно, невярно, истина, доказване, свързани с науката. Това не е математика. Тогава ще има шанс по-добре да разбереш с каква материя се сблъскваш.

Преди 12 минути, gmladenov said:

В крайна сметка нито червното отместване на галактиките, нито реликтовото лъчение
доказват разширението на вселената. Те се обясняват с хипотетичното разширение, но
по никакъв начин не го доказват.

Разширението не е "хипотетично". То е най-простият модел, който се съгласува с наличните данни. И проблемът ти е, че засега няма известен друг модел който да върши подобна работа, както и няма нови данни които да налагат преосмисляне на нещата.

Защо това те нерви? Защото ползваш думички без смисъл :) А когато се опитваш да осмисляш нещата с такива думички, когнитивният дисонанс е неизбежен.

Успокой се и мисли трезво.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, scaner said:

Пак не си наясно как се прави наука...

Няма възможност да се доказва хипотеза.

Ами ето. Точно това, което казвам: нацвъкала науката някакви разредени бози
... пардон, хипотези ... които няма нужда да се доказват, видите ли.

Филанкишията решил, че вселената се разширява и това вече е закон божи.
От тук натък само верваме, верваме и пак верваме ... без никога да се съмняваме.
Така работи науката 🙄

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Ами ето. Точно това, което казвам: нацвъкала науката някакви разредени бози
... пардон, хипотези ... които няма нужда да се доказват, видите ли.

Ами така работи науката от както се е измислила. Странно е, че ти едва сега осъзнаваш тая работа. Ми осъзнавай я, ама срещу кой протестираш?

Ако не те кефи, път свободен, стани инициатор на движение "наука-прим" и дерзай, "доказвай" ако можеш, независимо от смисъла на тоя термин. Но да се тръшкаш щото науката не те кефела, е безсмислено.

Преди 3 минути, gmladenov said:

Филанкишията решил, че вселената се разширява и това вече е закон божи.
От тук натък само верваме, верваме и пак верваме ... без никога да се съмняваме.

Ето, че и вервате, ама и си приписвате верването на науката? Тя пък какво общо има с вярването ви?

Не усещаш ли в каква смешна поза си се разкрачил? :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, gmladenov said:

Филанкишията решил, че вселената се разширява и това вече е закон божи.
От тук натък само верваме, верваме и пак верваме ... без никога да се съмняваме.
Така работи науката

Пак не схващам каква е драмата. Да забравим за момент физиката.  Хайде малко примери от лингвистиката. Индоевропейският праезик е хипотетично реконструиран език,  прагерманският -също, праславянски и т.н. - също. Факти за тях - нула. Всички до един са хипотези, без нито едно директно свидетелство.  Е,и?  Благодарение на работата по тях се развива сравнителното езикознание, то от своя страна развива още един куп техники.  Резултатът от цялата работа е машинният превод с чиято помощ може да четеш в интернет материали от всевъзможни езици.

Къде е драмата тук? Да зачертаваме ли цяла една наука  защото в нея има хипотези, които все още са доказани, а вероятно и никога няма да се докажат?  Ти искаш да забраним физиката, Пейчев  - лингвистиката. Каква е разликата, като доводите ви са едни и същи.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, gmladenov said:

Ами ето. Точно това, което казвам: нацвъкала науката някакви разредени бози
... пардон, хипотези ... които няма нужда да се доказват, видите ли.

Филанкишията решил, че вселената се разширява и това вече е закон божи.
От тук натък само верваме, верваме и пак верваме ... без никога да се съмняваме.
Така работи науката 🙄

Съмнявайте се г-н Младенов. Имате пълната свобода и всички права да се съмнявате колкото искате. А ако искате дори може да се потрудите и да докажете че вашите съмнения са верни, можете да докажете че има алтернативно обяснение... Можете " като абстракция " на моженето , но като физическо "можене " - аз съм сигурен че не го можете и до никъде няма да стигнете с вашите съмнения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, tantin said:

Съмнявайте се г-н Младенов.

Добре, Тантине. А моята препоръка към теб е все така чинно да козируваш на науката,
дори когато тя говори глупости. И в никакъв случай не се напрягай да мислиш, че току
виж те заболяло глава. 🤣

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...