Демитологизиране на митологизирани герои

[ramus]

добре ме питаш за възможности - интересно ми е - ти дали си зададе същия въпрос. И ако на един и същ въпрос са налице твърде еднакви "резултати" - дали наистина е точният въпрос... и дали не се касае за една самозаблуда.

Пет пари не давам някой да споделя моите заключения. можеш да зачетеш всяко мое писание - не само сред форума тук, а и където и да е. А и не само сред виртуала. Не ме интересува отношение на който и да е към нещо си друго - включително и спрямо мен или написаното от мен. Ако смяташ че просто ми е кеф да си играя на контри спрямо един или друг...  

 

[Doris]

Какъв въпрос? Бъди конкретен. Не знам колко хора ти  писаха, че за смислен диалог е нужна конкретност, ама са много....
 

[ramus]

1 hour ago, Doris said:

Ами какво да бъде, когато става дума за национални герои? Или ще е патриотично, или ще е непатриотично.

може да бъде и "друго" - но явно не във ваша и на няколко други, интерпретация.

И стига с тия банални въпроси - ти какво предлагаш ... или пък "какво остава". Маймунката иска клон да виси. Ама бил проблем клонът и че имало и клони на друго стадо - ми винаги ли е битка - за клони. От друга страна и двете стада се борят за клони да висят - защото ако няма клони и патерици, става проблем - ми тогава те кви маймунки да са ако "не висят'.

Този казус има две основни условни решения:

първия е по-лесния и всички налитат на него, защото е твърде инстинктивно. Същото решение е и в типичния си краткосрочен аспект - да заменят един клон с по-хубав друг клон. Но дори и това се иска "напън" и... разни други работи. Добре че клоните се уморяват и щат-нещат маймунките се налага да го сменят - според едни или други "горски ветрове".

Вторият начин е - маймунката да порасне и да "слезе от дърветата'. Защото долу отдавна няма хищници и врагове - други маймуни... Когато вече НЕ Е МАЙМУНКА няма да й се налага да търси и сменя клони... Това е и дългосрочния вариант. И заради своята специфика той е твърде неприемлив, въпреки че е съвсем ясен - като генерално решение. Битката на маймунката да остане маймунка е на маймунката, не на човека. Маймунката може и да се маскира на човек, но това не променя че е маймунка под прикритието. И не - това не е неотменност и сякаш е вечно. Няма смисъл от позоваването на "така е било, така и ще бъде' - защото е плоско и е само заради защитни маймунски напъни...

 

НЕ ВОДИ НЕЩАТА КЪМ САНКЦИИ.

Редактирано Септември 6, 2017 от КГ125

[Doris]

Тази маймунска "интерпретация" пък какво общо има с темата? Явно си решил да я затриеш с флууд и спам. Съжалявам, но не ми се четат  празни приказки.

Редактирано Септември 6, 2017 от Doris

[Frujin Assen]

Преди 11 минути, Doris said:

Тази маймунска "интерпретация" пък какво общо има с темата? Явно си решил да я затриеш с флууд и спам. Съжалявам, но не ми се четат  празни приказки.

Аз Рамуса изобщо не го чета...

[КГ125]

На първата снимка е ротмистър Александър Ценович, загинал на пети септември 1916 година при село Попина, Добруджа, по време на първите кавалерийски атакив върху румънците. Последните му думи не са високопарни: 

"Бягат ли? Гоните ли ги?"

На втората е генерал-майор Константин Жостов, началник - щаб на българската армия през ВСВ. Умира на 30-ти август 1916 г., не в бой, а в легло. В Главната квартира на армията, т.е. в щаба си в Кюстендил, едва ли не над картите. Защото с възпален апандисит продължава да ръководи операциите на войската. 

Последните му думи и те не са високопарни: 

"Падна ли Чеган?"

Материал за демитологизаторите? Или страхотната сила на реалността във високи моменти от историята? 

Като се тегли чертата обективно - несъмнено второто.

 

 

 

Редактирано Септември 6, 2017 от КГ125

[boilad]

Преди 3 часа, Doris said:

Чакай сега, хайде малко логика, вашето желание  да демитологизирате нещо не е доказателство, че обектът ви е митологизиран.

Именно, първо трябва да се покаже мита, и тъй като това условие го няма, така конституираната тема не е за демитологизиране, а е най-обикновена, и прозрачна при това, клеветническа кампания основана на лъжи, манипулации и внушения. Голяма част от тях черпани от източници със съмнителна достоверност. Цитираха се например подвизите на "заместника" на Левски Узунов, но никой не се запита кога, кой и при какви обстоятелства направи Узунов "замесник" на Левски. Ето това е мит сътворен от Стоян Заимов, защото никой, никога и при никакви обстоятелства не е делегирал на Узунов правата, които е имал Левски. Спомена се и Бенковски като се цитира Захари Стоянов, но само с оглед дискредитирането на героя, но никой не обърна внимание на личното пристрастие на автора и съвсем естественото съсредоточаване върху собствените му впечатления и преживявания, и ето ти поредния мит за узурпатора Бенковски, който си присвоил правата на главен апостол. Самозваните "демитологизатори" обаче са далече от тези проблеми, тъй като не се занимават с история. Демитологизатора Торн с апломб афишира две годишна престъпна дейност на Ботев ("През тези двете години, през които обирджийства, напълно е зарязал интелектулните занимания.") и доверие в критерия на Захари ("Доверявам се на критерия на Захари"), но кой знае защо и тук не следва автора (както впрочем и когато цитира думите му за Левски), който поставя престъпния период на героя си (това е при условие, че приемем думите му на юнашко доверие) между спирането на "Дума" и ареста във Фокшан. Но господин демитологизатора не се смущава от такива дреболии важно е демитологизация да има. Е, господа демитологизатори, кой лъже? Същия демитологизатор твърди, че площта на средновековна България била колкото площта на западноевропейско херцогство, но кой знае защо бяга от конкретните цифри, за да се уверим и ние в думите му, при това става въпрос за абсолютно измерима величина, а не за относителна, каквито са например политическото или културно влияние. Ще видим ли най-накрая някакви отговори или ще си останем на общите приказки за някакви имагинерни митове витаещи единствено из собствените ви глави и основани на непознаване на исторически процеси, явления и събития при това строго съотнесени към съвремието!

Редактирано Септември 6, 2017 от boilad

[andreiS40]

On 9/2/2017 at 14:10, Doris said:

Прав е Булгароид, вземи и прочети преди да повтаряш градски легенди. Ако Записките са ти твърде обемисти, може и това:

 

Повторното убийство на Бенковски

 

 

Не е нужно да изясняваме, че физическото убийство на Георги Бенковски от засада на река Костина по същността си е с политическо значение. Така, както три години преди това политическо е убийството на Левски от османската власт, тъй като Левски е организирал въстание за откъсване на българската територия от империята и за смяна на монархическото султанско управление с демократично републиканско. Така че при него несъмнено противоборството е политическо.

По същия начин стои в контекста на времето и противопоставянето между гюргевските революционери (с Бенковски като най-виден реализатор на замислите им) и османската власт.

Само че когато историците и въобще българите говорим за Бенковски и съратниците му, не сме свикнали да мислим в политически категории, а по-скоро ги поставяме в полето на емоцията и ентусиазма – национално противопоставяне, на борба за свобода, и си служим дори с религиозния термин „апостоли”, който те сами са определили за себе си. Затова някак непривично ни се струва да заменим тържествено-траурно изглеждащата дума „гибел” с понятието „политическо убийство”, което освен това има и недостатъка да звучи доста съвременно.

 

Георги Бенковски

И така – устроена му е засада, той пада прострелян, въстанието е потушено. Няма нищо неизяснено, особено и загадъчно, в което да се ровим почти век и половина по-късно. Дори предателят е известен.

Това е неговото физическо убийство от османската власт.

 

Само че две години по-късно, след освобождаването на България, започва процесът на неговото тотално дискредитиране, което е именно второто му (личностно и политическо) убийство, този път не от чужди, а от свои.

За Бенковски започва да се подмята, че бил авантюрист, случайно омешал се сред истинските последователни революционери. Говори се, че се е развявал из Мала Азия, Анадола и Египет, когато истинските борци са полагали упорит и рискован труд да просвещават и организират народа за борба. Те са залагали живота си, а той се е заплесвал по някоя си красива арменка и други жени. Той бил полуграмотен търговец на аба, непросветен политически, без изградена и защитавана от делата му идеология, непоследователен и емоционален. А при организацията на въстанието самоволно иззел ръководната роля на главен апостол от Панайот Волов, подигравал се на образованите си съратници, диктаторствал...

И това се говорело не от един човек, та да кажат съвременниците на онези събития, че е злонамерен и клеветник, а от мнозина, в повечето случаи хора, които са го познавали. И така (подхвърляни и намеквани) тези приказки за Бенковски полека-лека смалили до неузнаваемост делото му, неговия подвиг и неговия изключителен принос за освобождаването на България. Лишили са го от признаването му за първи наш държавен глава на първата освободена (макар и малка и за кратко) българска територия след пет века османска власт. Това негово проявление аз убедено огласявам и защитавам. Единственият също силен глас в защита на Георги Бенковски се явява много близкият до онова време анализатор Иван Хаджийски. Той си е направил труда да обикаля из България и да разговаря с много хора, чиито спомени за предводителя на въстанието са били още свежи и необременени от подхвърляните подигравчици и намеци. И добре че Иван Хаджийски е написал и дебело подчертал много преди мен тезата, че Бенковски е най-великата личност в нашата борба за освобождение, че без делото и саможертвата му „нямаше да видим освобождението на 1878-а година”. Защото ако аз сега бях сама в желанието си толкова много да упорствам и огласявам същото твърдение, щях да се изправя пред стена от скептицизъм. Хаджийски анализира и изтъква именно огромните заслуги на Бенковски, изброява важните му характеристики, които го определят като извън мярка и единствен водач на борбата сред съвременниците му. Припомня неговата организираносот, целеустременост, решителност, непоколебимост в делата му. Неговата похватност да организира и управлява хората – стотици хора! Неговата идейна последователност, която другите с лекота отричат. Неговото държавническо поведение, което съратниците му не съвсем разбират и недооценяват. Изтъква Бенковски-практика, сравнен с останалите мечтатели-теоретици (доста по-млади от него ентусиасти с много идейност в главите, но без грам практически опит). Ето този истински Бенковски се опитах да покажа в романа си „Медальонът”. Опитах се да проследя почти документално житейския му път, за да се види откъде се е взела у него тази последователна идейност, тези сериозни политически възгледи и цели, тази организационна и военна компетентност.

Ако си припомним думите на Захарий Стоянов: „Аз се чудех тогава (1876 г.), чудя се и сега повече (10 години по-късно) откъде този абаджия изучи тия тънки работи!”, ще видим, че е имало над какво да се замислят и съвременниците му, и историците по-късно. Но и Захарий си е останал само с чуденето, и изследователите не са разкопали по-надълбоко пластовете на времето.

На това чудене на Захарий Стоянов се опитах да отговоря. И се сблъсках с неразбиране и инертност – дори в Копривщица! Защото компроматчетата, както бихме се изразили днес, са си свършили работата. И този най-забележителен и най-резултатен борец за нашата свобода полека-лека е бил смален до неузнаваемост. Вместо името и портретът му да стоят начело сред нашите националреволюционери редом с Левски, той е изтикан някъде сред другите назад в редичката. Има го де, защото няма как съвсем пък да го премълчат.

Защо се е получило така?

Отговорът се съдържа в популярната фраза: „Историята я пишат  победителите”, която в този случай добива значението: „Историята я пишат оцелелите”. Защото нека си припомним, че оцеляват „великият” Стефан Стамболов, който e главен апостол на уж ръководния по значение Търновски революционен окръг, но въстание там не избухва. Оцелява Стоян Заимов, ръководителят на Врачански революционен окръг, който се скрива в миша дупка, когато получава известието от Панагюрище. Въстание не избухва и в Сливенски окръг. А последният (и по номер, и по отношението на останалите към него) Четвърти революционен окръг вдига такова въстание, което изправя на нокти Османската империя (и войската, и доброволческите башибозушки формирования), че те с невъобразима жестокост се нахвърля да смажe вдигналите се за свободата си българи. Това въстание и последвалото го кръвопролитие предизвикват немислим международен отзвук, предизвикват вълна от протести в цяла Европа и Русия, лавината неудържимо се срива и северната империя, която никак не е искала да воюва, се вижда неизбежно въвлечена във война с южната заради някакви си българи, които никой година преди това не е взимал насериозно. И този грандиозен сблъсък ражда нашето Освобождение. Затова прав е Хаджийски и пак ще припомня твърдението му, че в основата на тези събития стои делото на една неоснователно пренебрегвана личност – Георги Бенковски.

Та историята, както казах, я пишат оцелелите. И тези оцелели деятели, които тогава са били на по 22-25 години, млади напористи ентусиасти, тези образовани хора, някои като Заимов „окичили се” дори със заточение и бягство от Диарбекир, те са се чувствали и по време на подготовката на въстанието, и след това потиснати от личността на Бенковски. От това, че той (почти необразованият) ги е превъзхождал във всяко нещо, с което се е хващал. И с военна организация, и със стратегическа подготовка на въстанически, укрепени пунктове, продоволствия, въоръжаване. Той фактически е започнал изграждането на новата българска армия с нейната пехота, кавалерия и артилерия, с нейните отрядници – десетници и стотници, с определяне на чиновете в нея, на уставно поведение. Той в движение със самото избухване на въстанието е подхванал организирането на гражданското управление на освободената територия, която в очите му е била част от новата държава. Започнал е да устройва военно командване, правителство, държавно знаме (с ритуалите му кога се вдига и кога се сваля), поръчал е изработването на държавен печат, устроил е парад, организирал е обход чрез Хвърковатата чета със стремеж за обща организация на освободената територия и с убеждението, че и в другите три окръга се случва същото и че остава просто съвсем скоро да се съединят в едно цяло.

Та... тези млади и самонадеяни ентусиасти са се почувствали от една страна смазани от размаха му, а от друга страна след потушаване на въстанието и своето позорно бягство – гузни пред собствената си съвест. Било им е по-лесно да наричат неговата организираност – диктаторство, да се правят на обидени интелигенти, недооценени от неграмотния абаджия. Не са му простили обсебването на ръководния пост в Четвърти революционен окръг, удобно забравяйки свидетелството на Захарий Стоянов, че Волов сам фактически се е оттеглил и го е оставил да ръководи. За съжаление, Захарий сащо дава гласност на подхвърляните намеци и подигравчици, въпреки че от момента на срещата си с Бенковски така е залепнал за него, всмукан от невероятната му харизма и размах, че чак смъртта на предводителя ги разделя.

Плоча на лобното място на Георги Бенковски

Това удобно за оцелелите дискредитиране на Георги Бенковски от бившите му другари за съжаление оставя трайни следи в писаната история, в мисленето на историците и дори вече у хората. То умишлено не е било коригирано и по-късно в годините на социализма, защото е щяло да влезе в противоречие с прокламираната роля на народните маси и неглижираната роля на личността. Поради така сложилите се през десетилетията обстоятелства неколкократно чувах изрази като: „Защо ще пишеш за него? Той е малко по-особен революционер, малко така... авантюрист...”. Като че ли всички останали са били ангели небесни без недостатъци.

Други народи са превърнали своите „авантюристи” в почти нереални, но вече световно известни образи – като Зоро например, за когото дори не съм сигурна, че изобщо е имало такава личност. Направили са от полуграмотни харизматични предводители като Жана д’Арк истинска легенда и национален символ, с който французите се гордеят пред света.

Ние сме позволили да се случи с Бенковски едно повторно личностно убийство, което почти е унищожило огромното му значение да я има отново България – единствената древна държава в Европа, основана и просъществувала до днес с първоначалното си име. Вместо да го вдигнем над себе си и да го превърнем в нашата национална гордост, вместо по него да ни разпознава светът!

Ето това наричам аз повторно убийство. И не мога да се примиря с него.
 

Галина Златарева

http://www.medalionat.com/2012/05/blog-post.html

Това са емоционалните излияния на една откровено казано, влюбена в личността на Георги Бенковски жена!

Все едно чета Мерсия Макдермот, но по-зле стилистично извържано....

Четох, до там, докъдето видях, че Бенковски бил основоположник на българската армвия, с нейните родове войски пехода, кавалерия и артилерия...

Тази Златарева, ми напомвя малко стимла на Велислава Дърева!

 

Истината за Бенковски е много проста: има добри организаторски качества, но не и военни такива! Липсва му удейна последователно преди 1875г.

Дълго след Освобожедието, Бенковски остава откровено казано мразена личност в Панагюрище! Защо ли? Питам се аз!

Цялата му деятелност е подчератно аджамийска((

дори не е имал идея да установява контакт в Русия...Бенковски е ,,играч -ва банк"...

Пак казвам, в случай, че беше оцелял Бенковски, уд(беден съм щеше да стане местно диктаторче от ,,селски тип"..Може би не, толкова личностно циничен, колкото търгашчето Стамболовчето, но не по-малко жесток..

 

 

[vvarbanov]

Преди 4 часа, Doris said:

ОК, "едно са кварталните герои , друго националните". Не означава ли, това, че за националните герои трябва да съдим с друга мярка, а не с тази на кварталните клюкарки? Да не се впрягаме във жълтевините на недоказани  слухове, като тези за Ботев, да не зазъртаме за дупки по панталоните и бримки по елеците.

Именно! Нека най напред постигнем конвенция какво е позволено на нац. герой.Кръчмарските герои може да имат дупки на жълтите гащи и да ги забележи някой няма да му дири кусур.Но издигнатия на пиедестал нац. герой  се вижда отвсякъде от много хора, затова трябва да са здрави и да не са осрани.Изискванията към техния морал   са по големи отколкото към обикновенните хора. Може ли Ботев да е олигофрен или Левски ,педофил и пак да са наш'те големи герои?Или да пооткрадват и рекетират населението.И това да се се прави в името на високата цел която са си поставили ,освобождението на Б-я?

" Много от членовете на което и да е общество възприемат повечето от основните легенди и митове за "чиста монета", т.е. като несъмнена истина, с всичките последствия от това (схеми на поведение, примери за подражание, начини за обяснение на реалността, изграждане на съответни представи и т.н.). http://liternet.bg/publish13/k_kirilov/uteshi/3/02_01.htm

Сетне се чудим защо в правителството ни има министър-председатели бандюги,  президенти браконери и крадливи депутати .Ами то като им прощаваме жълтите гащури така ще е.В такива гащи такива дупета има.Народа си избира управляващи ,които имат качествата на националните герои. 

Преди 7 часа, Doris said:

Чакай сега, хайде малко логика, вашето желание  да демитологизирате нещо не е доказателство, че обектът ви е митологизиран.

Тук пишат че са митологизирани:

МИТЪТ ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ - СВЕТЕЦ ИЛИ НАЙ-УСПЕШНИЯТ БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИК

"Образът на Васил Левски в съзнанието на българите от вече ня­колко поколения няма нищо общо с действителността." http://hamburgbg.blogspot.bg/2010/11/blog-post_21.html

"Традицията за митологизиране на образа на Левски е дълга. Тя започва още в годините след Освобождението." https://bulgarianhistory.org/istini-neistini-za-vasil-levski/

"Образът на Левски през мъглата от факти, митове и легенди." http://bnr.bg/hristobotev/post/100521338

 

Преди 7 часа, Doris said:

 

 

[Incorrectus]

Преди 1 час, vvarbanov said:

Изискванията към техния морал   са по големи отколкото към обикновенните хора.

Върбанов, трябва да вървиш да демитологизираш митологизираните. Макар да съм сигурен, че няма да ти се получи, пък и няма да посмееш. Вече сто пъти се каза в темата, че няма защо да ревете за митове пред такива, които не вярват в митовете като исторически документ за конкретните личности. А народната памет, която създава митовете, много точно и обективно оценява делата на личностите и затова ги митологизира. Тя не дребнавее за техните гащи, защото народната памет като колективен феномен на житейска мъдрост е над дребнавите индивидуални егоистични и злобарски пристрастия за този или онзи. За нея хилядолетията са дни и тя гледа през вековете ценностите, в които някакви си гащи нямат роля. Такава е и науката - безпристрастен аналитичен разказ за миналите събития. А умни хора, чиито имена няма да спомена, за да не им се подиграва Рамус, са казали отдавна, че същността на историческия процес, сиреч движещата сила в историята на народите е желанието за свобода. Затова нашият народ е митологизирал като безсмъртни герои именно тези, които са го извели към свобода.

За морала на Левски от съвременници, които са го познавали (цитатите са по Н.Генчев, защото не ми се занимаваше да ги издирвам от книга в книга):

Ф. Тотю: "неуморно се труди за общото благоденствие"

П. Хитов: "родолюбив деятел на народното освобождение"

Л. Каравелов: "човек честен, родолюбив и деятелен"

Хр. Книговезеца: говори за неговия "свят подвиг"

Д. Попов: "най-добрият ни българин"

[Incorrectus]

Преди 2 часа, andreiS40 said:

Истината за Бенковски е много проста: има добри организаторски качества, но не и военни такива! 

Нещата наистина са много прости, когато човек не познава епохата и конкретната ситуация. Тогава километрите ги мерим с аршин. Ето едно характерно кратко описание, което дава представа за динамиката на онова опиянение, когато глас е било трудно да се чуе, да не говорим за стройна организираност.

Цитирай

Притъмня вече, а страстите не бяха утихнали още.

- Да нападнем Стрелча! - викаха едни.

- Да се отправим към Пазарджик! - отговаряха други, които разчитаха повече на своите сили.

- Смърт на тиранина! - декламираха трети, като че да бяха се върнали от победа.

Иди, че въвеждай ред и порядок в това развълнувано море, ако си нямаш работа!

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=5774&Level=3

[ramus]

Преди 8 часа, ramus said:

ти дали си зададе същия въпрос

Дорис, това не беше относно твоето написано. Докато писах на колегата "стинка" ти си пуснала коментар, а аз разчитах че ще бъде под него и не го "цитирах". В неговите думи имаше "формален въпрос'.

Смислените диалози... и броя на хората писали ми нещо си... няма нищо общо с мен. едни пишат едно, други - настояват за друго, трети - за тяхното си.

СМИСЛЕНИ... диалози -.   А на мен други "диалози' никак не са ми смислени. Особено когато са имитация на диалози или обикновен моабет. Всеки пише нещо си - най-лесно е да се прескача и подбира до "подобното" на личното. Това е стандартна тенденция в груповата динамика от колективен тип. (въх !!! ) .

Не крия че като няма какво друго - просто се заигравам. Но сериозни думички и ниво на компетентност не се срещат, които да са ми интересни. Хората тук са като навсякъде - просто се запълват или разтоварват с думички. А от "такива думички" - просто нищо не зависи. Нищичко - и преди тях, и след тях - пак си е едно и също - както по време на писането им. Мен ме интересува активното отношение на субекта като това се отпечатва през неговите думички. Особено ако са "директни", ако са честни. ако носят евристичен заряд, на нестандартно отражение, особено ако са осмислени ...

Говорителството на матрични идеологии е навсякъде. И колективното кръстосано говорене е на същата основа. Единствените разлики е с личните подбори на идеологични фрагменти - който докъдето, доколкото - си е заимствал и нагласил. И това се смята за 'индивидуалност"... В този смисъл - като се зачете един Патриот, примерно - напълно достатъчно е да стане ясно какво ще пишат и говорят другите като него...

Както и да е - просто думички. Някои не били чели, други - четели (ама подбирайки) - дори си пишат кое точно и как са го "прочели" - да не говорим че психичните състояния по време на четенето се отбелязват в самите реакции въз основа на личния прочит и така носят информацията за "отвътре-то" на интерпретатора си.

Да живее свободата - никой не е накаран насила да чете... или да реагира. Изучавам някои положения - особено в някои хора. следя механизми, следя написаното, особено се спирам на някои типологични изписвания - с много точни думи, с много точни описания и сравнявам спрямо кое, как, колко...  Въобще - върша си своята работа.

Редактирано Септември 6, 2017 от ramus

[bulgaroid]

On 4.09.2017 г. at 20:09, vvarbanov said:

Митовете се зъздават от народната мълва или от СМИ.Те изкривяват действителноста.Когато няма тревожност никой не им се връзва.Сега хората с ниско самочувствие търсят спасение в митовете.Те са полезни за страдащите от комплекс за малоценност и психолозите понякога ги използват  в психотерапията.Народните приказки също са митове.Ламята (турците, американците) няма да изяде златната ябълка, ще дойде юнака и ще я убие. Създадените от народа са огладени и ошлайфани, докато издяланите от СМИ са груби .Митовете остаряват и се нуждаят от опресняване и ремонт.Чрез критиката(демитологизирането) се поправят и реставрират ,така ще могат да продължат да се ползват за здравето на нуждаещите се още дълго.Някои обаче са толкова зле че не издържат обновяването и излизат от употреба.Такъв беше митът за Ленин.Всичко си имаше, той беше много добър човек, много велик, на всички помагаше, нищо не искаше , напротив раздаваше се(май и дуп@ давал), въобще беше идеален, но го бракуваха и сега е в склада.Може би някой ден ще го възстановят.То интересно наистина, защо русофилите не го почистят и лъснат малко, ами събира прах и тъне в забвение.Толкоз ли нищо не става от него?Ами че той има големи заслуги за социализма.

Едва ли  консерватизма е причината да ползваме митовете за възрожденците.Че то какви други имаме дето могат да помпат патриотизъм?Само със шопска салата и кисело мляко не става.Интересно защо митовете не могат да се търпят помежду си?Например  Христос и Аллах не могат да пият бира заедно.Ленин пък не може да ги трае и двамата покрай него в СССР.Май вярващите в митове кой знае защо искат на върха да има само един.За двама няма място.Значи новия мит демитологизира стария.Трябва да се предложи нов и тогава да се  махне стария.Иначе потребителите се сърдят.

 

То първо виж кое е мит и после решавай кое ще изхвърляш ! Че, малко гледам не ти е ясно кое е мит и кое не. А Ленин конкректно трудо ще го възкресиш, такъв масов убиец не се ражда всек ден.

[bulgaroid]

On 5.09.2017 г. at 1:34, vvarbanov said:

Героизацията е преувеличение, че сме имали по силни и велики предци.Това е хвалене.Пресилването на българските постижения и победи пък е надуване. Тия неща повдигат самочувствието.Така се създават изкривени представи за национално превъзходство.

Кое преувеличение ? Кое преувеличаваме тук на форума, гледам хората се опитват да бъдат обективни ? Та кое конкректно преувеличаваме дай примери иначе излиза че, пишеш глупости е така за ... здраве нещо да напишеш?

 

On 5.09.2017 г. at 1:34, vvarbanov said:

 Целта може да е била възпитаване на национална индентичност, но се произвеждат националисти.

И какво имаш против националистите ?Нещо лично на теб направиха ли ти, или ти пречат нещо ? А ти от кой си, интернационалистите или глобалистите?

 

On 5.09.2017 г. at 1:34, vvarbanov said:

.Тия с чувство за малоценност най много държат на митовете (че българите са "по най-най" )и се противят на демитологизирането.С ниското си самочувствие изпитват  потребност да се хвалят и надуват с предци за да се чувстват хора.Това им дава чувство за превъзходство и ги избива на патриотизъм и национализъм.Демитологизирането  ги връща в реалността и за това го посрещат на нож.

Та за това тия митове се използват за пропаганда.Те блокират критичното мислене.Така докато патриотите защитават  задниците на германките от мигрантите, тарикатите им крадат материалните ценности.

Та според теб от руснаците американците и китайците по големи комплексари няма? Щото митовете са при тях предимно.

[bulgaroid]

On 5.09.2017 г. at 17:51, vvarbanov said:

Ние май вече говорихме за това. Само едно желание и призоваване за бунт не е достатъчно.Героизъм е да направиш нещо успешно.Само със желание за освобождение не става.Значи искали са ,мъчили се ,загинали, но не постигнали освобождение.Вършили геройски дела но кел файда?

Неуспешния бунт носи големи беди и нещастия на бълг, народ.За този неуспех вина носят организаторите.Нищо не се постига само убийства и изнасилвания.

Никой пълководец не го величаят ако загуби битката от некадърност.Защо трябва нашите революционери да са голяма работа?Желанието за освобождение не е извинение, то не прави провала победа.

Пълни глупости. 

[bulgaroid]

On 5.09.2017 г. at 1:36, Frujin Assen said:

Предлагам да демитологизираме генерал Колев. Той е любимец на днешните пропагандатори защото е победил руснаците. А давайте.

Напротив, любим е защото бие наред и победите му са от почти изгубени битки. И е патриот.

 

[bulgaroid]

On 5.09.2017 г. at 12:15, Thorn said:

Бил е русофил.

Колко да е бил 

[bulgaroid]

On 5.09.2017 г. at 14:53, vvarbanov said:

Не целите народи, сама части от тях са обхванати от чувство за малоценност.Емоционално нестабилните изпадат в депресия и хронична тревожност.Тази емоционална устойчивост зависи от много неща, но най важни са гените.Тревожноста може да се предава генетично на поколенията. https://www.scientificamerican.com/article/is-our-tendency-to-experi/  То и за това при един и същи стрес индивидите реагират различно.Образованието, социалното положение, опита,пропгандата ....също оказват влияние на силата на стреса.Във всички народи има групи от хора които  имат ниско самочувствие.От индивидите с психологични разстройства произлизат вярващите в митове, патриотизъм, конспирации, религия,русофилия.То не че и другите не могат да изпаднат в тревожност и депресия, но те малко или много успяват да регулират емоциите си.Тоест са в състояние да се държат в хомеостаза.

Ти си расист, разбрах.

[bulgaroid]

On 5.09.2017 г. at 16:58, vvarbanov said:

Ето на и Ботев казва какви са патриотите, "луди".Точно останалия народ работи и храни тия патриоти дето "пият ,пеят буйни песни" и като свършат парите отиват да оберат някой.Та щом и Ботев казва, значи няма спор, патриотите са откачалки.Останалите се наричат нормални, те са народа.Тия ли са плазмодиите дето са ангажирани с работа, дето има какво да губят, техните деца да колят и техните жени да изнасилват 

Демек от патриоти нужда няма така ли?

[bulgaroid]

On 5.09.2017 г. at 17:51, vvarbanov said:

Ние май вече говорихме за това. Само едно желание и призоваване за бунт не е достатъчно.Героизъм е да направиш нещо успешно.Само със желание за освобождение не става.Значи искали са ,мъчили се ,загинали, но не постигнали освобождение.Вършили геройски дела но кел файда?

Неуспешния бунт носи големи беди и нещастия на бълг, народ.За този неуспех вина носят организаторите.Нищо не се постига само убийства и изнасилвания.

Никой пълководец не го величаят ако загуби битката от некадърност.Защо трябва нашите революционери да са голяма работа?Желанието за освобождение не е извинение, то не прави провала победа.

Айде пак да прочем историята.

[bulgaroid]

On 5.09.2017 г. at 19:42, Frujin Assen said:

Дорис, малка вметка. В периода 1944 -1989 България не беше просто изкупена, а беше най верния васал на СССР. Нашите държавници си го казваха в прав текст че, "Дружбата със СССР е нужна на България както слънцето и въздуха за всяко живо същество" и "Нашите часовници са сверени и вървят в един ритъм с тези в Москва". Никой обаче не демитологизираше Левски, нито му рушеше паметниците, при все че можеха да го направят спокойно, както се случи с редица други паметници.

Днес когато България е в ЕС вече демитологизрат Левски. Утре когато го демитологизират окончателно ще започнат да бутат и паметниците му. От нас българските патриоти зависи дали ще позволим това на малката шайка компрадорски елит и техните помагачи (като Торн и Върбанов примерно).

Като гледам ЕС няма общо Тор го влече в друга посока ,обратната.

[bulgaroid]

On 5.09.2017 г. at 20:49, Thorn said:

Не, сериозно! Това исторически форум ли е? За история? Като гледам - хич не съм сигурен. Държите се като ощипани. Кощунство, кощунство, кощунство!

Ако бях обяснявал как  28-те памфиловци вероятно не са съществували в този си състав, не са унищожавали танкове, камо ли толкова и един от изрично споменатите по име в статията - Добробабин, не само че е оцелял, ами е служел като полицай на немска служба или пък че "подвигът" на танкиста Колобанов не се потвърждава от документите на германските части действали там по това време или за криминалното минало на Сталин или за любовницата на Ленин, пак ли така щяхте да скочите?

Никога не е имало и един панфиловец, за тая лъжи Сталин след войната раздава присъди.

Редактирано Септември 6, 2017 от bulgaroid

[Frujin Assen]

Преди 5 минути, bulgaroid said:

Демек от патриоти нужда няма така ли?

Патриотите са вредни Булгароиде! При това всички патриоти, включително немски, френски, американски. Така се разсъждава днес от новите глобалисти.

[boilad]

Преди 3 часа, vvarbanov said:

"Образът на Васил Левски в съзнанието на българите от вече ня­колко поколения няма нищо общо с действителността." http://hamburgbg.blogspot.bg/2010/11/blog-post_21.html

Хахахахах! Ухахаха! А, бе, господа демитологизатори, със сътворяване на нови митове ли борите старите? Стигнах само до "убитото малолетно чираче" и бързо натиснах хиксчето на търсачката. Не ви увряха главите, че момчето е бая на възраст! Между другото същата глупост се разпространява и от горецитираната Галина Златарева. Съвест нямате ли? И за пореден път показвате колко сте далече от историята, след като не познавате основни документи по въпроса. Ще видим ли доказателства накрая, или ще продължаваме да се крием зад нечии чужди лъжи, ако не, предлагам темата да се премести в алтернативния раздел!? Тиражирайки ги без да опровергавате очевидните неистини, вие господа демитологизатори, се солидаризате с неверните твърдения в тях. Да представяте такива глупости, противоречащи на документите, за истина от последна инстанция говори за липса на историческа компетенция по въпроса и наглост и безочие напомпани до небивали висини от ефекта на Дънинг-Крюгер.

Редактирано Септември 6, 2017 от boilad

[bulgaroid]

On 5.09.2017 г. at 16:35, vvarbanov said:

 Не се уточнява от кого по силни и велики.Подразбира се в нашия край на галактиката.Според митът, Левски е най смел,Ботев е най голям и българина е най големия "бай Ганьо" Пък Априлското въстание е най кървавото.Нас най много са ни клали и изнасилвали.Всички са потресени защото такова чудо не са виждали.

 

Оспорваш смелостта на Левски ? Кога е показвал страх да припомниш ако може ? Ботев не съм чувал да е най-голям, не е бил особенно висок и едър та незнам как разбра че, е голям? Незнам къде ги намирате тези глипости!

 

On 5.09.2017 г. at 16:35, vvarbanov said:

 

Героите са митологизирани, те притежават качества които обикновените хора нямат.Те ако не са "по най-най", то кои други?За героите са митовете, за останалите киселото мляко и бай Ганьо.

 

 

Ами само готовността да умреш за идея мисля е достътатъчна, ти готов ли си да умреш за нещо ? За това става въпрос, ако не го разбираш, дискусията е безпредметна.

 

On 5.09.2017 г. at 16:35, vvarbanov said:

 

 

В патриотизма съде уважение няма.

Ако животните са патриоти, можем да кажем, че сега нашите родолюбци притежават най отличителните черти на животински патриотизъм. 

 

А кой са тия нормалните ? 

 

On 5.09.2017 г. at 16:35, vvarbanov said:

 

Вашето е черно бяло мислене.Или предците ни са велики или пройдохи.

А не може ли да се каже истината, че сме имали герои , но най вече обикновени хора.Защо трябва да лъжем невинните, безпомощни деца , че сме били голямата работа, та като пораснат и излязат навън да почнат да се хвалят, и хората да им се смеят?Гледах в някакъв руски форум как един нашенец обяснява каква голяма работа сме ние българите, и как го  занасят.Да умреш от срам.

Кое наше мислене, вие кой сте? Кой го е казал това или са собственни заключения?

Вие може да не сте голяма работа но има хора дето са. Хора дето са направили нещо ако не можеш да си го представиш значи имаш сериозен психологически проблем ,иди на лекар. Сериозно. 

А щом някой е обеснявал на най-големите пройзводители на митове за нашите успехи е нормално да не срещне рабиране.