Демитологизиране на митологизирани герои

[bulgaroid]

Преди 5 часа, nik1 said:

ЕС  е съюз /асоциация/, но се държи като "хлабава" конфедерация,  (това имам предвид)

 

 

 

Точно съюз си е,ама карай все ми е тая.

 

Преди 5 часа, nik1 said:

 

 

 

Просто е: multi-speed Съюза (на Макрон) ще ни изхвърли извън много бордове, искаме или не искаме.

Де-факто Съзът е в сътояние на multi-speed, и това не е по "вина" на Макрон.. Макрон само му очерта бъдещите юридически граници, което е отстъпление от идеите и принципите на съюза, и  от неговото де-юре състояние. Апропо, Макрон няма компетенциите и моралното правото да решава за всички, да решава еднолично, Това му поведение е следствие от кризата в ЕС, и я подчертава..

 

 

Само не ми е ясно защо ще ни изхвърля ? Или това си е лично твоя идея?  Макрон просто играе лошото ченге в момента, а Меркел е добрия. Просто изглежда хипер активен на фона на пълната нула Оланд.

И какво точно те безпокой в Макрон , обясни ако може?

Преди 5 часа, nik1 said:

 

Я ме светни по-подробно какво точно ще стане, как и кога? Какъв е планът?

 

 

Турция не е самостоятелен обект на стратегическо ниво . Та, я рейтингите на надежност ще им паднат, я кредитите ще им скочи процента,или банките ще си ги изискват в спешен порядък, (както стана с Аржентина) , я пазарите ще им се изпарят, или някой преврат. Важното е да се знае ,че икономиката на Турция се държи на парите на западните банки.

 

Преди 5 часа, nik1 said:

 

Кризата на ЕС се състои в това че се разрастна много със всякаква "паплач", дърпаща за себе си "чергата"; заработи на мулти-скорости (няма как да е друго), и вече не може адекватно да се справя с предизвикатествата и да решава въникналите проблеми ..
ЕС в момента е един голям "тюрлю-гювеч"..  Брекзитът е следствие от днешното състояния на съюза.

("тюрлю-гювеч" от наденица,.... макарони,... гулаш,... и боб-чорба и маслини)

По-малко чети българска преса, и всичко ще си дойде на мястото. Освен Великобритания, дето вече все едно я няма другия дразнител е Полша. Ама проблема на Полша не е Европа а Доналд Туск. Качински ясно показва ,че иска скалпа на Туск и ще го получи. Та тия имагинерни проблеми са по-скоро в главата на нашите журналя. Другото е изкуственни драми за прах в очите.

[bulgaroid]

1 hour ago, Thorn said:

Галина Златарева освен някаква емоцийка, какво друго е вложила в това писанийце? Някакви нови данни, опровергаващи причините за "дискредитиране"? Не, просто според нея той не бил такъв, за какъвто го смятали "хората, които са го познавали". Бла бла.

Ако беше прочел щеше да знаеш и за какъв са го смятали, ама ти не си и плещиш както ти дойде. Поне седни прочети описанието на Захари Стоянов , ама що да четеш,( чукча не читател, он писател)

[vvarbanov]

 

Митовете се пораждат и използват в трудни времена. Това са много силни мемове чиято цел е да окажат влияние на психичния живот.Те създават образцови модели(базирани на ценностната система) на човешките действия  .Използват се  за вдъхновяване и мобилизиране на значителен брой хора за определени действия,Те формират и направляват колективното съзнание на хората.

 В трудни времена за да устоят на стреса голяма част от хората търсят опорни точки в митовете.Митовете са толкова възприемчиви че са необходими големи усилия за тяхното демитологизиране.Точно в такъв момент на преход, на социални и културни промени, при тази висока тревожност нагнетявана от СМИ,  демитологизацията е невъзможна.Ами че те сега се търсят митове, не е времето за тяхното развенчаване.Потребителите  направо ще те линчуват, ако бракуваш митовете и ги изтеглиш от пазара оставяйки празни рафтове.

Прави ми впечатление че сред консуматорите са вярващите в конспирации, патриотите, русофилите, ….въобще хората засегнати от тревожноста, тия които не могат да се върнат в хомеостаза.

Мисълта ми е че митологизирането на Левски, Ботев и др. е създаден не да противодейства и принизи митът за освобождението на Б-я от Русия.Те двата мита не си пречат, -напротив. Русия търси причина да дойде и да ни освободи.Нашите митологизирани герои и дават възможност да обяви война на Турция.Няма конфликт на интереси. През соца освобождението се промотираше най здраво, по същото време се правеха паметници на Левски, Ботев, кръщаваха се улици, училища на тяхно име и митологизирането вървеше с пълна сила.Че те ако пречеха на братската дружба имаше да подсмърчат извън учебниците по история.Вярно е че има някакви негативни изказвания на Левски и Раковски срещу братушките, но те бяха заметени, никой не ги афишираше.Ами  от къде да вземем други нац. герои? То ако можеше да внесем от чужбина щеше да е лесно, но регламента забранява.От каквото имаме, от това трябва да си направим.

Демонизирането(митологизирането) на противника се прави по време на война.Тогава се вадят митовете за нашите герои, а за противника се казва че закусва с малки деца след като изнасили жените.Това нагнетява такава тревожност, че в пристъп на паника и умопомрачение всички се записват и отиват на фронта , като някои даже са готови да се бият без пищови.

Сега по време на мир демонизирането на Турция и правенето на фалшиви опити  да ни откраднат Левски и Ботев от учебниците,  произвежда повече патриоти отколкото са нужни в момента. Както хъшовете са  стояли в кръчмите,така и те  висят в нета готвейки се  да ни защитят от турците, гейовете и мигрантите.

[БатеВаньо]

Според мен така нареченото "демитологизиране" на изброените нац. Революционери, като дискусия е мъртво-родена, освен ако не е създадена, като безвкусна провокация или като завоалирано завръщане на русофилските увлечения по същинския мит за добрата стара Раша, безкористната покровителка на угнетените славянски народи. Второто условие ми се струва по-правдоподобно, но не бих изключил на 100% и първото.

Бих искал някой по-запознат с българската митология, да предостави, ако е възможно, линк към мита около Ботев, Левски, Бенковски. Признавам си, не съм попадал или просто не съм търсил такъв, но не е късно, със радост бих прочел нещо подобно. Все пак ако може да не са интервюта или репортажи с футболни ултраси, дебили и разни имбецили. Нали за да се демитологизира, трябва първо мит да има?

Нека първо от там да се започне- къде е митът? Къде започва и къде свършва?

 

[Du6ko]

Митовете често са нужни за да се скрият или тушират неудобни факти. Особенно неприятен за всеки русофоб е факта че Русия освобождава пряко или косвенно освобождава балканските народи а България я освобождава след неуспешно възстание когато съдбата на народа вече изглеждала предрешена. А Европа прави всичко възможно и невъзможно само и само да запази турското господство. 

От тука идва и мита че уж Русия искала да окупира и присъедини. Нещо невъзможно понеже вече съществуват Сьрбия, Гърция и даже малката Черна Гора , а Румъния - бившето Влашко и Молдова въобще е разположена между Русия и Балканите. При наличие на няколко балкански страни присьединяването на една от тях без да бъдат присъединени другитете е практически невьзможно и безсмисленно. Такава присьединена територия е силно уязвима. (Например сега ЕС смята да присьедини всички Балкански страни и територии, проблема е в липсата на ресурси) Отделно че Великите Сили не биха го допуснали. Но Стамболов постоянно плаши народа с такива сказки и много се правят че вярват.

Всеки реалист знае , че Русия и Европа в тогавашните времена действат по свои интереси защитавайки съответно православните или мюсулманските страни и народи. Албания любимото чедо на Запада на Балканите придобива независимост благодарение на Европа.

Разните наши вьзрожденски революционери действайки против Турция косвенно подпомагат Русия , Сърбия и Румъния независимо от това дали те обичат или мразят тия държави. За това когато става спечено бягат натам кьм Белград , Букурещ или Одеса.

Мит е че при комунизма се бил разпространявал мита за безкористната руска помощ. (Извинявам се за тафталогията) Официалната версия беше че Руското правителство си преследва интересите съвпадащи с нашите. Част от народа и много  личности в Русия безкористно без лични сметки действат за нашето освобождение. Между другото няколко журналисти и политици на Запад също ни защитават и те сьщо заслужават нашата благодарност.

[Frujin Assen]

Колелото на историята върви напред и всичко се променя. Днес ние сме чисти европейци и приятели със САЩ, а основния враг е Русия. Това е политическата ситуация независимо дали ни харесва или не. Какво обаче е наследено като митове за миналото? Умишлено не казвам факти, защото фактите не са важни, важни са широко разпростанените митове, а не фактите които се знаят от шепа тесни специалисти.

1 България е православна държава и има общо със Сърбия, Румъния, Гърция, дори Русия. Но по никакъв начин нямаща нищо общо с католицизма или православието на западна европа.

2 Когато човек отвори историята започва да чете за Византия най вече и малко сърби, кумани, татари и прочее... Западноевропейци се появяват само за да ги напердаши цар Калоян. Другото което се появява е битката при Варна.

3 Турско робство. Тук се мяркат турци, татари, черкези, отново сърби, гърци (отново в ролята на лошите) и към края и руснаци. Западна европа никаква я няма. Български емигрантски общности се споменават в Букурещ, Атина, Белград и дори Одеса. Липсват напълно градове като Виена, Париж, Берлин, Лондон.

4 Освободителната война. Пак ги няма европейците-воюва Русия.

5 Едва след освобождението България започва да поглежда към Европа, но пак е заета със своите си проблеми-национално обединение например.

 

Какво да се прави при тази ситуация от един съвременен пропагандист? Възможните пътища са два. Да се обявят досегашните митове за неверни да се създадат нови. Това със създаването е по трудно. Например започва широко пропагандиране на Римската империя. Все пак Римската империя е западна държава и по това време нашите земи са били интегрална част от западна европа. Или да кажем споменатата битка при Варна, когато западняци се бият с нашите врагове, демек за нас. Дори ако щете битката при Одрин. Пак има нещо общо със запада. Второто е това което прави Торн. Унищожаване на всичко което не е свързано с запада и САЩ. Русия е гадна, долна империя която е искала да ни пороби, нашите възрожденци от Букурещ и Белград са крадци, простаци и мръсници.

И понеже засегнахте въпроса с комунистите. Какво направиха комунистите когато дойдоха на власт? Създадоха нова митология. В нея влизаха Димитър Благоев, Васил Коларов, Антон Югов, Георги Димитров. Най важни събития бяха септемврийското въстание и гражданската война 1941-44 които бяха героизирани чудовищно. Освободителната война и царска Русия бяха оставени на спокойствие, но не бяха митологизирани. Все пак царска Русия не е СССР (руснаците настоявяват на това особено силно). Пък и не е добре да си получил свобода от един тираничен режим.

Ако ще се митологизира някой от съвременна гледна точка е по добре това да са лагерници и невъзвращенци от периода 1944-1989. Според мен има достатъчно българи антикомунисти които наистина са смятали, че комунизма е зло и западния модел е по добрия за България. Много от тях са дали здравето и живота си за тези си убеждения.

[Thorn]

Преди 34 минути, Frujin Assen said:

 

 Второто е това което прави Торн. Унищожаване на всичко което не е свързано с запада и САЩ. Русия е гадна, долна империя която е искала да ни пороби,

Кое от това, което съм написал, те наведе към този извод?

[Frujin Assen]

Преди 1 час, Thorn said:

Кое от това, което съм написал, те наведе към този извод?

Всичко!

[Skubi]

За демитологизирането....Какво ще кажете за този дядка George Klein който сега, преди да убие пукала сам се демитологизира....След танто години, награди, честито си призна, че не и парвал около Нормандия....Според историците не само той...

Що за руснаците, те не са чисто славяни ами някаква боза от всякакви азиатси и европейски раси. Почнали са с бирничесто и грабеж на околните славянски царства в името на татарите. Даже и гербът им е краден от византия......

Те само един интерес имат от столетия, излез на топло море. А на инглезата, германците това да не го позволят. На това починяват всичко. Виж само какво правят с близките си славянски и не славянски комшута. Като всички империи и те искат PAX RUSSIA около границите си. Най малко неотрални но ако може привържени сателитни държави кото да им са полигон за каквито и било сражения....След Крим на ред са Беларус и прибалтийските държави...

Вижте само унгарците, колко усилия прави Путинчо да ги отскубни от НАТО и ЕУ съюзите. Тази година е идвал вече два пъти, но понеже му гласуваха докторат в университета на Дебрецен ще дойде и трети път....

 

[КГ125]

Преди 37 минути, Skubi said:

За демитологизирането....Какво ще кажете за този дядка George Klein който сега, преди да убие пукала сам се демитологизира....След танто години, награди, честито си призна, че не и парвал около Нормандия....Според историците не само той...

 

Както казва един много умен Южняк: "Деконструкторите, като деконстуират всичко, накрая ще деконструират и себе си". ))) 

Това с демитологизирането е опасна мода в хуманитаристиката от края на 20 век и началото на 21-ви. Мода, по която много интелигенции залитат. При това изключително не исторична и не обективна мода. 

[caress…]

Предполагам, че болшинството от участниците са добре запознати с работите на Мирча Елиаде, но ако ще продължаваме да си говорим за митове и демитологизиране, може би е добре да се подходи с повече дълбочина и разбиране. Защото темата просто се раздели на про и контра, без никаква реална връзка с генезиса, символиката и предназначението на различните митове.

Spoiler

Психоанализ разработал технику, способную обнаружить «истоки» нашей личной истории и, что очень важно, выявить то главное, первое событие, которое положило конец блаженству детства и определило будущую направленность нашего существования. «Если использовать понятия архаического менталитета, можно утверждать, что в жизни человека был «Рай» (для психоанализа он распространяется на период до рождения или до отнятия от груди) и «утрата Рая», «катастрофа» (детские травмы), и каково бы ни было отношение взрослого к этим первоначальным событиям, они имеют определяющее значение для его существования» . Интересно, что из всех наук о жизни единственно лишь психоанализ доходит до идеи, что «начала» любого человеческого существа являют собой рай и блаженство, тогда как другие науки о жизни настаивают на несовершенстве и неустойчивости начала. Нас интересуют две идеи Фрейда. Первая — «истоки» и «начала», связанные с «раем» и «блаженством»; вторая — мысль о том, что с помощью воспоминания и «возврата назад» можно вновь пережить некоторые травмирующие события раннего детства. Блаженство «истоков» является, как мы видели выше, довольно распространенной темой в первобытных религиях, это явление засвидетельствовано так- же в Индии, Иране, Греции и в иудейско-христианской религии. Тот факт, что Фрейд помещает блаженство в начало человеческого существования не означает, что психоанализ имеет мифологическую структуру, что он заимствует архаические или мифические темы или принимает иудейско- христианский миф о Рае и о грехопадении. Единственное сближение, которое можно сделать между психоанализом, первобытным пониманием блаженства и совершенством начала, связано с тем фактом, что Фрейд обнаружил решающую роль «райского первого времени» раннего детства, блаженства перед «падением» (то есть отнятием от груди), иначе говоря, до того, как для каждого индивидуума время становится «прожитым временем». Что касается второй интересующей нас идеи Фрейда (а именно, идеи «возвращения назад»), с помощью которой есть надежда реактуализировать некоторые решающие события раннего детства, то она также оправдывает сближение и аналогии с архаическим поведением. Мы приводили ряд примеров, подчеркивающих веру в то, что можно реактуализировать (и, следовательно, вновь прожить) первоначальные события, рассказанные в мифах. Но, за несколькими исключениями (включая магические исцеления), эти примеры иллюстрируют коллективное возвращение назад. События, передаваемые мифами, с помощью ритуалов переживаются всем сообществом или какой-либо его значительной частью. Техника психоанализа делает возможным индивидуальное возвращение к первоначальному времени. Этот экзистенциальный возврат назад известен также и в архаических обществах и играет важную роль в некоторых восточных психофизиологических приемах. В настоящее время мы приступаем к исследованию этой проблемы. 

1 Именно поэтому бессознательное имеет структуру мифа. Можно идти еще дальше и утверждать не только, что бессознательное «мифологично», но также, что некоторые из его содержаний имеют космическую значимость, иначе говоря, отражают способы, процессы и предназначения жизни и живой материи. Можно даже сказать, что единственный действительный контакт современного человека с космическим, сакральным осуществляется через бессознательное, идет ли речь о его мечтаниях и воображаемой жизни или же о творческих сознаниях, возникающих из бессознательного (поэзия, игры, спектакли, и так далее).

2 М. Eliade, Mythes, rêves et mystères, p. 56. 

От тук.

 

[КГ125]

Така е. Но пък Мирча Елиаде не се занимава с националните герои.  Тая тематика е по-близкоисторическа, така да се каже, та чак опира до политиката. 

[caress…]

Преди 29 минути, КГ125 said:

Както казва един много умен Южняк: "Деконструкторите, като деконстуират всичко, накрая ще деконструират и себе си". ))) 

Това с демитологизирането е опасна мода в хуманитаристиката от края на 20 век и началото на 21-ви. Мода, по която много интелигенции залитат. При това изключително не исторична и не обективна мода. 

Човешката история ни подсказва, че правилният път е този на трансцедентното - на положителното, разумно разрушаване под формата на метаморфоза, преобразуване, надграждане, а не на отрицателното рушене заради самото рушене.

Дори телата ни са митологизирани, но на никой разумен човек не му идва на ум да отреже ръката или крака си поради тази причина.

[caress…]

Преди 15 минути, КГ125 said:

Така е. Но пък Мирча Елиаде не се занимава с националните герои.  Тая тематика е по-близкоисторическа, така да се каже, та чак опира до политиката. 

И корените на архетипа - герой са точно там - в мита, в сакралните разкази за трансцедентното. Политиката, религията, пропагандата опорочават мита, но въпреки това той продължава да има свое собствено място и стойност в развитието на всеки отделен човек. Очевидно не е спрял да се "възражда", което ни казва много за потребностите ни, основна тема в които е преодоляването на мрака на невежеството ни.

[КГ125]

Струва ми се, че днес сме прекалили в търсенето на "дефинирането на всичко чрез мит" навсякъде в мисълта ни. Мислите ни все пак имат обекти, важното е да им съответстват. Така поне казва здравият разум, който повелява и да не си режем нищо и никому. Не са толкова трансцедентни националните герои, колкото сложните ранно или по- късно религиозни митове, да речем. 

Редактирано Септември 3, 2017 от КГ125

[К.ГЕРБОВ]

Нищо не пречи видните възрожденци да бъдат почитани като такива – с техните кусури. И днес има поети, писатели, артисти, развратници, алкохолици и пр., но хората четат написаното от тях, ходят да ги гледат.

Доколкото разбрах, Торн оспорва значимостта на цитираните личности, като конкретно допринесли за освобождението на България. Раковски, Каравелов, Ботев са работили за него, но те нямат пряка заслуга за изгонването на турците. Тяхната сила е била в изявите им като автори на стихотворения, разкази, повести, фейлетони. Пишели са публицистика, издавали са вестници. И на това трябва да се набляга. В това отношение те заемат върховете на Българското възраждане. За тези тримата има какво да се говори, без да е необходимо да се идеализират и се пишат митове за тях.

Въпросът е, че т. н. българско-национално освободително движение не е постигнало кой знае какви успехи, но българите повече се палят по фигурите, участвали в него и пренебрегват дейците на църквата и просветата. Търсейки по-голям ефект, Торн като че ли се престара и се получи „покрай изсъхналото гори и здравото”.

Вижте тази снимка. На нея присъства паметник на Христо Георгиев, с чиито капитали е построен университета зад него. Малко по-нагоре е паметника на Васил Левски, който е издигнат там, където е била бесилката му. Само стеченията на обстоятелствата са причина революционера Левски да не убие чорбаджията Христо. Затова пък сполучливо е извършил едно друго убийство, за което според действащите тогава закони наказанието е било смърт. Оправдаваме го с довода, че такива са били обстоятелствата: навремето важало правилото „Целта оправдава средствата”, особено ако целта е патриотична.

Левски го честват два пъти в годината. Поредният действащ президент лее кухи слова за него. Някакви завети оставил, даже предсказал, че България трябвало да влезе в Европейския съюз. А Христо Георгиев кой го чества?

Какъв пример ни дава Левски днес? Пак да следваме девиза „Целта оправдава средствата”. Този девиз са практикували и другите революционери – Хитов, Тотю… Срещу кого да се борим днес?.

Не трябва ли да даваме за пример Евлоги и Христо Георгиеви. Колко чорбаджии има в България, дават ли си парите за благородни цели или ги наливат във футболни отбори защото там има печалба? И не е ли абсолютна пародия (да не кажа простотия) председател на Комитета Васил Левски да е чорбаджия.

Върху това трябва да се замислим. А научните спорове трябва да се водят с отчитане на историческите факти.

[Doris]

Евлоги и Христо Георгиеви са добър пример за подражание за малцината, сдобили си с голямо имане. Но те не са герои, не са променили с действията си историята. Те са меценати. Не може да се противопоставят героите  на меценатите, защото не са взаимно заменими. Свободата не може да се купи само с пари, нужни са герои, които да я извоюват.

Преди 2 часа, К.ГЕРБОВ said:

Раковски, Каравелов, Ботев са работили за него, но те нямат пряка заслуга за изгонването на турците. Тяхната сила е била в изявите им като автори на стихотворения, разкази, повести, фейлетони. Пишели са публицистика, издавали са вестници. И на това трябва да се набляга. В това отношение те заемат върховете на Българското възраждане. За тези тримата има какво да се говори, без да е необходимо да се идеализират и се пишат митове за тях.

Напротив, Раковски, Левски и Ботев имат най-голямата заслуга за освобождението. Те са ръководителите и идеолозите на българското революционно движение, последователно във времето. Раковски слага началото на идеята "Нашата свобода от нас зависи" и на нейното реализиране, а Левски и Ботев я доразвиват и продължават. Публицистиката, стиховете и книгите са само едно от средствата на тяхната борба и значимостта им не може да се ограничи с книжовна дейност. В това отношение ние българите не сме по-различни от другите народи, които също преживяват свой ренесанс и революционен подем за смяна на общественото устройство, осъществен от велики личности, останали като герои и лица на нациите.

Преди 5 часа, Skubi said:

За демитологизирането....Какво ще кажете за този дядка George Klein който сега, преди да убие пукала сам се демитологизира....След танто години, награди, честито си призна, че не и парвал около Нормандия....Според историците не само той...

Това е един много хубав пример за съвсем обективно дегероизиране. Всичко е ясно - човекът просто не е участвал в десанта в Нормандия. Но какво щеше да бъде, ако беше участвал, но някой изведнъж открива, че е бил и непоправим Казанова, това трябва ли да е повод за дегероизиране, както смята Торн. Или убиването на някой глупав слуга, който е решил на всяка цена да се пречка на работата, както смята Гербов? Другата линия на дегероизиране, която се приложи тук е в това съвсем да се отрече значимостта на извършеното.Все едно например да се заяви, че десантът в Нормандия е безсмислено разхищение на хора и ресурси, за това участвалите в него не са герои, че герой във Втората световна война е единствено Сталин. Това е втората посока за дегероизиране,  не само на Торн, но и на Душко и Гербов. Ако някой е пропуснат, моля да ме извини

[Пандора]

Преди 15 часа, КГ125 said:

Това с демитологизирането е опасна мода в хуманитаристиката от края на 20 век и началото на 21-ви. Мода, по която много интелигенции залитат. При това изключително не исторична и не обективна мода. 

Хуманитаристичните науки са твърде субективни, техните "истини" винаги преминават през субекта, а в емпиричните пък няма място за субективизъм. И двата принципа се сблъскват в историята. Модерният човек все по-малко е склонен просто да "вярва" или пък няма нужда от морален идол след като "правилността" се оценява единствено чрез капиталовложения. Митът е част от религия и идеология, а днес изглежда сме в период, в който старите идеологии са загубили почва под краката си, а новите се борят за надмощие.

 

Преди 13 часа, КГ125 said:

Мислите ни все пак имат обекти, важното е да им съответстват. Така поне казва здравият разум, който повелява и да не си режем нищо и никому. Не са толкова трансцедентни националните герои, колкото сложните ранно или по- късно религиозни митове, да речем. 

Продължавам да мисля, че причината е, че сме много близко до историческото събитие във времето. Сякаш все още не е ясно кой е крайния победител /идеологически/ , чий мит ще победи. След достатъчно време, подробностите, които се обсъждат сега няма да интересуват никого.

 

Преди 13 часа, К.ГЕРБОВ said:

Вижте тази снимка. На нея присъства паметник на Христо Георгиев, с чиито капитали е построен университета зад него. Малко по-нагоре е паметника на Васил Левски, който е издигнат там, където е била бесилката му. Само стеченията на обстоятелствата са причина революционера Левски да не убие чорбаджията Христо. Затова пък сполучливо е извършил едно друго убийство, за което според действащите тогава закони наказанието е било смърт. Оправдаваме го с довода, че такива са били обстоятелствата: навремето важало правилото „Целта оправдава средствата”, особено ако целта е патриотична.

Левски го честват два пъти в годината. Поредният действащ президент лее кухи слова за него. Някакви завети оставил, даже предсказал, че България трябвало да влезе в Европейския съюз. А Христо Георгиев кой го чества?

Какъв пример ни дава Левски днес? Пак да следваме девиза „Целта оправдава средствата”. Този девиз са практикували и другите революционери – Хитов, Тотю… Срещу кого да се борим днес?.

Не трябва ли да даваме за пример Евлоги и Христо Георгиеви. Колко чорбаджии има в България, дават ли си парите за благородни цели или ги наливат във футболни отбори защото там има печалба? И не е ли абсолютна пародия (да не кажа простотия) председател на Комитета Васил Левски да е чорбаджия.

Тези неща наистина заслужават обсъждане. Не трябва обаче да се забравя контекстът на епохата - целият 19 век преминава в революции, националната идея обхваща всички етноси живеещи в империи. Това се е считало за най-прогресивното. Днес ни убеждават, че нациите вече пречат. Подчертавам, защото това е новоподнесената идеология. Да не забравяме също, че излизаме от един период на комунизъм, който декларираше интернационализъм, а пък място за чорбаджии меценати нямаше много там. Тепърва отново ще градим нова визия за целите и средствата. Що се отнася до глобалната идеология, като при всяка нова винаги ще има реакция, а смятам и че революции се създават първо в съзнанието. Не случайно и тук говорихме за Паисий, а също не мисля, че се пренебрегват просветните дейци или борбата за независима църква. Ние излизаме от един интернационалистичен поглед и се нуждаем от нов исторически прочит - може би това е така. Но бесилото винаги има особена тежест - с това смятам никой не може да се пребори. Аз напоследък много се впечатлих от историята на Петър Берон например, но както е казал поетът свободата има нужда не само от молитва - има нужда от просвета, от борба / кървава и жестока/ а сега и от наука даже. Въобще  - борбата продължава.

Редактирано Септември 3, 2017 от Пандора

[Du6ko]

Преди 7 часа, Skubi said:

За демитологизирането....Какво ще кажете за този дядка George Klein който сега, преди да убие пукала сам се демитологизира....След танто години, награди, честито си призна, че не и парвал около Нормандия....Според историците не само той...

Що за руснаците, те не са чисто славяни ами някаква боза от всякакви азиатси и европейски раси. Почнали са с бирничесто и грабеж на околните славянски царства в името на татарите. Даже и гербът им е краден от византия......

Те само един интерес имат от столетия, излез на топло море. А на инглезата, германците това да не го позволят. На това починяват всичко. Виж само какво правят с близките си славянски и не славянски комшута. Като всички империи и те искат PAX RUSSIA около границите си. Най малко неотрални но ако може привържени сателитни държави кото да им са полигон за каквито и било сражения....След Крим на ред са Беларус и прибалтийските държави...

Вижте само унгарците, колко усилия прави Путинчо да ги отскубни от НАТО и ЕУ съюзите. Тази година е идвал вече два пъти, но понеже му гласуваха докторат в университета на Дебрецен ще дойде и трети път....

 

Така е някаква си Русия е регионалнам държава от Владивосток до Санкт Петербург , от Евр. Съюз до Япония , от Китай до Канада и САЩ , а не е расово чиста. За разллика от някои расово чисти народи образувани от родственни племена от Средна Азия + Траки + Славяни и още малко келти, турци, кумани, крьстоносци и прочее близкородственни народи. И герба ЛЪВЪТ е копиран от братска родственна Белгия. Белгия и България е почти едно и също. И най - важното последните години стават все по- расово чисти с помощта на африканска и близкоизточни близки нам раси.

Редактирано Септември 3, 2017 от Du6ko

[Du6ko]

Съгласен съм с К Гербов. Възрожденците си имат своите кусури и своето величие. Повечето от тях също са си гледали интереса. Но ние ги уважвваме и величаем че те освен своите иниереси и на семействата си са направили нещо и за България. Просвещение , църковни борби, революционни борьюби. Главно безкористно , понеже участието в тия борби практически не носи дивиденти. 

Даже тия вьзрожденци които не загиват до освобождението като Левски , Ботев, Бенковски , Волов , даже останалите живи като 0 Понов и прочее герои четници и опьлченци , семейството на баба Тонка , роднините на Левски и Ботев, кап Петко Войвода и прочее и те не получават практически нищо след освобождението на родината ни. Може би единственното изключение е Ст. Стамболов, който постига почти всичко. Но и на него му намира цаката , човека който той прави цар на България.

Въпреки недостатъците и слабостите си те са направили нещо за народа и заслужават поклонение.

[Atom]

Преди 8 часа, Skubi said:

Що за руснаците, те не са чисто славяни ами някаква боза от всякакви азиатси и европейски раси. Почнали са с бирничесто и грабеж на околните славянски царства в името на татарите. Даже и гербът им е краден от византия.....

 

1 hour ago, Du6ko said:

Така е някаква си Русия е жалка държавица от Владивосток до Санкт Петербург , от Евр. Сьюз до Япония , от Китай до Канада и САЩ , а не е расово чиста.

Нациите не са биологични или расови категории, а културни и политически. Т.е. няма нация която да не е в някаква степен "боза". Що се отнася до Русия, там проблема е съвсем друг. Русия не е национална държава и в нея се сблъскват минимум три идейни течения:

-  стремеж за преформатиране на държавата като национална държава на руснаците (русские)

-  оформяне на Русия като национална държава на руските граждани (россияне)

-  закрепване на Руссия като империя олицетворяваща евразийската идея.

Отделно в страната витаят глобалистките пост-национални идеи.

Всяка от тези идеологии има собствен прочит на историята и собствени митове. Т.е. за разлика от нас (а и останалата част на Европа) където се сблъскват два вида митове - тези на нацията и новите породени от пост-модерната епоха, (които са  наднационални) в Русия има борба между четири различни идеологии, всяка от които има свой собствен прочит на историята и свои митове. Първата национална идея (Русская) се приема от повечето руснаци, но категорично се отхвърля от елита. Втората, която е пак национална (Российская) е желана и цел на елита, но засега все още не среща подкрепа сред масите. Третата - евразийската (която в оригиналния си вид изобщо отрича нациите) след обтягането на отношенията с Украйна вече не е приоритет за елита. Масите от своя страна я разбират единствено като наднационален проект, а не като нещо което може да се приеме като заместител на нацията.  

Дебатите които се водят в Русия по тези проблеми са крайно интересни.

 

 

Редактирано Септември 3, 2017 от Atom

[caress…]

Преди 7 часа, КГ125 said:

Струва ми се, че днес сме прекалили в търсенето на "дефинирането на всичко чрез мит" навсякъде в мисълта ни. Мислите ни все пак имат обекти, важното е да им съответстват. Така поне казва здравият разум, който повелява и да не си режем нищо и никому. Не са толкова трансцедентни националните герои, колкото сложните ранно или по- късно религиозни митове, да речем. 

Несъзнаваното е също основна част от цялостното човешко съзнание. Трансцедентното не е толкова в сакралността на самия мит за героя, колкото в осъзнаването на потребността, която го преражда през вековете.

Нима някой от нас може да назове харизматичен политически лидер или национален герой без участието на архетипната фабула?

[ramus]

Преди 15 часа, caress… said:

Нима някой от нас може да назове харизматичен политически лидер или национален герой без участието на архетипната фабула?

Това е подвеждащ въпрос - целящ утвърждение - меко и тънко... но все пак е реторичен похват. Чудя се защо са толкова нужни тия похвати на определени хора сред пишещите.

Колкото до "въпроса"... налице е тенденция за ограничение на диапазона на разглеждане на даден въпрос и обвързването му с точно определени негови качества или произход. Например - по същия принцип може да се утвърди че понеже сме оцелели още от пещерния период, значи всичко, което е било валидно тогава - значи с него няма проблем да се живее и сега - то е показало че е вярно, че е сигурно, че е правилно и...

Утвържденията на архетипните и в общо - колективните (видови) несъзнавани процеси - е обикновена заигравка за поддържане на уклона към "утвърденото". Уклона е израз и проявление на отношението към издигане в култ на постановеното, вече преминатото, който по принцип в социума е популярен като "консерва-тизъм". В чисто психично отношение това е заигравка именно с архетипните страхове на всеки социален член, които са именно в неговия "фрагмент" от колективното несъзнаваното.

Влечението и фиксацията във "вчерашното" е само заради предлагане на усещането за сигурност. Във времена и мигове на "неизвестност" в даден конфликтен момент - дали в първосигналните дялове или по-висшите когнитивно - естественото намиране на решение във "изминалото" и особено "неговите отпечатъци" е съвсем обикновен първосигнален момент. Битката е впоследствие да се представи като рационален, като предлагащ естествено спасение и решение.

Същите казуси всъщност са валидни за всеки човешки субект и той самия в себе си "решава" своите посоки на психично движение, ползвайки същите първосигнални "кодове". Привлекателността на посоката на търсене на решението е - че когато вече нещо е станало, то предлага вече "познато" и по този начин изглежда че "решава" проблемът с "неизвестното, което предстои".

Всъщност при по-широк периметър на обхват на условия, няма как заложения инстинктивно похват винаги да е адекватен на "тия условия", за да се ползва за реализиране на адекватно решение... От друга страна - когато претендиращи като рационални, знаещи и мислещи субекти, се подвеждат по пързалката на инстинктивното за тях е много важно да утвърдят именно този подход като най-рационалния. И му намират основанията - бил естествен, бил заложен, резонира при повечето хора...

Хората с по-ниска адаптивна способност, с по-висок несъзнателен праг на безпокойство и тревожност, са естествената таргет група за този вид послания, решения и принципно отношение. Същите тия хора търсят да се опрат непрекъснато на идеализирани форми на миналото, на исторически събития. Обикновено всички решения за тях са някакъв тип 'завръщане' сред лоното на нещо, което е напуснато. Че всяко начинание на нещо ново, носи прекален риск, всеки нов непознат вариант няма как да е предсказуем... имат си готови фрази, които преминават през несъзнателните канали "социо-личност"...

Самата природа е заложила в мозъчните стари дялове този тип "решения' - подбора в оставените мнемонични отпечатъци на решения относно "сега"-то. за целта същото "СЕГА" се интерпретира чрез вече отработени модели и през тях се отсява кое, как, какво или колко. Това е най-инстинктивната форма на когниция, чрез която се формира възприятие и отражение. От своя страна - същите я формират на свой ред, чрез сложна система от обратни взаимни връзки (рефлексии).

Архетипността и "колективното несъзнателно" са по-широкия контекст на явленията "митология", "идеология" и митологемите, едни от които са  "герои". Героите са просто идеализирани образи, подбрани за целите на поддържането на поредната версия на колективната приказка, сред която се постановява периметъра на личната приказка и "сънуващия я субект".

Всичко това дори не е нещо кой знае колко особено или оригинално. Въпроса е - че се вижда колко е нужно и важно за толков много хора, да се постановят като "правилни", важни, смислени - чрез веруюто и убежденията си. Като заради това внимателно филтрират и подбират нужното за тях от множеството други евентуални възможности, посоки и периметри на разглеждане.

Всъщност - консерватизма е обикновен капан, който привлича с усещането за повече сигурност. Това е и основното му предназначение - да привлече повече несигурните социални личности. Това е и посоката му за ползване за насочване и манипулация - с идеята да се приеме от нуждаещите се... направо по дефоулт... Защото казуси на основата на "опасност'' и "кое е с повече риск"... се решават от консерваторите без никакви "размисли"...

Редактирано Септември 4, 2017 от ramus

[caress…]

Преди 45 минути, ramus said:

Същите тия хора търсят да се опрат непрекъснато на идеализирани форми на миналото, на исторически събития. Обикновено всички решения за тях са някакъв тип 'завръщане' сред лоното на нещо, което е напуснато. Че всяко начинание на нещо ново, носи прекален риск, всеки нов непознат вариант няма как да е предсказуем... имат си готови фрази, които преминават през несъзнателните канали "социо-личност"...

Ами, нека разгледаме как политиката експлоатира успешно мита.  

Победата на разума направи възвеличаването на героя неизбежно. А самите политици отдавна си навличат разнообразни героични одежди, защото това е най-бързият начин за демонстрация на нужния статус и образ, с което се променя както емоционалната атмосфера, така и интензитета на комуникацията с обществото.

Образът на героя е архетип на човек, който поема нелекото бреме на разумна загриженост за съдбите на изморените и объркани граждани. Заплахата или обещанието за промяна към по-добро оказва силно въздействие над крехката човешка психика. Внезапните промени винаги водят до нестабилност. И точно в тези обстоятелства започва експлоатацията на масовото съзнание, при които пропагандата успешно преражда архетипа на героя-избавител, спасител, възродител.Високата посещаемост на темата също е доказателство за битуващата тъга по героичното.

Формулите за равновесие и стабилност заемат основно място в мита за героя, независимо от съдържащото се в него статукво и статичност. Тези формули се използват успешно в политическото моделиране и пропаганда. Всяка героична фигура се появява на политическата сцена в период, в който равновесието е загубено. Успешната политическа кампания винаги е базирана на обещания да се възстанови и достигне просперитет и стабилност.

Всяко гласуване за определена партия или лидер, всъщност, са актуализация на мита за героя – обществото е в търсене на личност, която да персонифицира изгубените ценности от оригиналния мит. На героя се противопоставя фигурата на “лошия” кандидат, който пък персонифицира цялото зло на света. Този контраст е необходим и удобен за целите на кампанията. Ситуацията на политическа конкуренция постоянно противопоставя "истинската" позиция на героя с "лъжовната" на политическия конкурент. Успехът на всеки политически лидер се състои в убеждаването на масите да бъде приет като единствен истински лидер, с който масата идентифицира неизбежното решаване на проблемите й.

Персонализацията на масовите проблеми, възникнали с кризисното състояние на обществото, разбива всички участници в мита за героя на “свои” и “чужди” - разделяй и владей. "Свои" са всички, които помагат на героя, а "враговете" са онези, които пречат да бъдат "героично" решени проблемите посредством "героични" деяния. Дали "своите" и "чуждите" ще носят имената "либерали" и "консерватори" по никакъв начин не променя сюжетната линия. 

Механизмът на препядствията и тяхното преодоляване, характерен за героичния лидер, включва логиката на “преодоляване на кризата”. Но задействането й се осъществява изключително в културно-символичните измерения на масовото съзнание. Политическата пропаганда експлоатира мита с неговата символична драматизация на положението и символичното преодоляване на кризата.

Препядствията се създават в мита за героя така, че всяка ситуация, в която той попада, да може да бъде разкрит "героичния" характер на лидера. Не става дума за най-обикновено, повседневно преодоляване на някакви проблеми, а за тяхното ГЕРОИЧНО преодоляване. За това, ако поведението на лидера се моделира от формулите на мита за героя, то ситуациите, в които той попада, непременно се героизират. Решенията, които той взема, не са просто решения, а обвити в ореола на героичността решения. Той работи непросто с поредните сиви проблеми, а е зает с решаването на грандиозните въпроси по оцеляването, което ще доведе до възникването на също толкова “велико общество”.

Демитологизирането на вече съществуващи исторически герои обаче отваря място и възможност да се появят нови такива. В културната антропология изчезването на националните герои се явява необходим ход за митопораждането на минимални, чисто формални възможности за появяване на нови герои, които да деперсонализират всички успешни деяния, осъществени някога от други исторически фигури преди тях. С тези актове се създава възможност за всеки един от политическите претенденти да се идентифицират с мита и да го въплатят, тъй като героичния мит повече не е “собственост” на точно определени исторически фигури - сюжетът  вече е свободен да бъде експлоатиран, от който и да било.

Успехът на всяка политическа пропаганда е предопределен от състоянието на колективната осъзнатост. Точно тези особености на колективното несъзнавано се експлоатират  векове наред. И въпреки че тези механизми са ясни и отдавна описани от различни изследователи, схемата продължава да работи успешно, понеже човекът, като колективен архетип, все още не е опознал себе си. 

Дали според вас това, което казвам, са консервативни утвърждения, ограничаващи диапазона на разглеждане на даден въпрос или факти, отново с нищо не променя колективната картина.

[ramus]

Преди 2 часа, caress… said:

Успехът на всяка политическа пропаганда е предопределен от състоянието на колективната (НЕ)осъзнатост.

Точно тези особености на колективното несъзнавано се експлоатират  векове наред. И въпреки че тези механизми са ясни и отдавна описани от различни изследователи, схемата продължава да работи успешно, понеже човекът, като колективен архетип, все още не е опознал себе си. 

Съгласен съм с повечето аргументи и описания от механиката и динамиката на посочените явления и процеси в колективното НЕСЪЗНАВАНО.

СХЕМАТА ПРОДЪЛЖАВА да работи, защото колективното несъзнавано се формира и функционира на базата на личното психично несъзнавано сред субектите които участват в него. Схемата ще продъжава да работи докато общата маса хора резонира сходно, според сходния начин по който рефлектира чрез несъзнателното

Сега - въпроса е - къде е границата - за повечето подходящо резониращи личности съставляващи груповата маса на човечеството, това да се изведе широко нещо е равносилно да се валидира неговата правилност. Ако се подберат внимателно периметрите на задаване на условията - утвърдителността и потвърждението се виждат през думички като "винаги", "това е било открай време", "векове наред"... "човекът е такъв"... И други колеги използват тия повторения с подходящото за целта отношение - като към окончателна и крайна даденост "това е животът", "човекът Е социално животно" и винаги е бил, държавите са били винаги, те са... и ще са и вбъдеще...Човекът е животно той винаги... това му е естествено... Това са готови сугестрирани моделни словени фрази, които се проявяват защото така са записани. И са записани - защото по каналите на несъзнаваното "колективно-лично" текат подобни на тия. И не е като да е НЕразбираемо защо.

Разбира се има и неточности, но това не е толкова важно - например - колективния архетип - от цитираното изречение... е неточен, поне в този контекст, (макар и да е и многозначен ) защото е смислово противоречив.

Архетипите са модели на поведение и дори цели схеми и насоки, които са записани във видовите програми за оцеляване - когато и защото няма друго ниво на което да се "запишат". Условията в които са писани тия "програми" са точно определени, макар да са само модели и да се "изчистват" с вековете и натрупванията им. Колективният опит и неговото проектиране и пренасяне - е чисто първосигнален и инстинктивен казус. С него се почват всяко човешко битие... Но въпроса е - дали ще се израснат и да се продължи някъде оттатък - защото целите на природата може и да не са точно човешкото същество да остане ХОМО вовеки веков и до края на вечността...

И така - горния цитат съдържа нещо в своето трето изречение, в края си - докато "човекът още не е опознал себе си"... И е някакъв мост, някакво нов тип условие, чрез което е възможно да промени "досегашното" - оформено и представено като статукво, дори в доктринална форма.

А какво точно означава ЧОВЕКЪТ - ДА ОПОЗНАЕ СЕБЕ СИ... е тема на може би съвсем друг раздел, може би - на съвсем други интереси, посоки, виждане... от заявените в тази тема.

Редактирано Септември 4, 2017 от ramus