Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 16 минути, StikNet said:

Не винаги. Понякога човешката психика е по силна от нещата натрапвани отвън.

При такава ситуация обаче човек няма проблеми със стреса и съня, и не му трябва помощ и съвет..

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 минути, scaner said:

При такава ситуация обаче човек няма проблеми със стреса и съня, и не му трябва помощ и съвет..

Всичко е възможно. Най-дългия период без сън е около 11 дни. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 часа, StikNet said:

Не винаги. Понякога човешката психика е по силна от нещата натрапвани отвън.

Винаги. Цял ден работа с мотиката и една ракия вечер гарантират здрав сън. Не напразно по селата сред по възрастното население не се срещат тревожност, паник атаки или разни депресии

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 23 минути, самотния вълк said:

Винаги. Цял ден работа с мотиката и една ракия вечер гарантират здрав сън. Не напразно по селата сред по възрастното население не се срещат тревожност, паник атаки или разни депресии

Това не е вярно за всички хора и - ще го кажа направо - е примитивна психотерапия със съмнителен ефект! Ако на един високо културен и цивилизован човек,който преживява тежки психологически сътресения му "предпишете" физическа работа,с тази "рецепта" само ще увеличите неимоверно психическите му проблеми.

Да,селяните може и да не страдат от паник-атаки или депресии,но въпреки това те си имат СВОИ психически кризи. Например,някои от тях са дълбоко суеверни и/или вярват в Бог,и може много лесно някой злонамерен свещеник да ги потиска и измъчва психически. Също така селяните много повече държат и се плашат от общественото мнение. "Сакъм,да не си помислят нещо лошо за мен!" На село частният живот на човека на практика не съществува. Там ако някоя омъжена селянка я видят късно вечер да си дума с някой чужд мъж,веднага ще и излезе "име" и психическият натиск върху нея ще е огромен. И т.н.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

С малко чувство за хумор, тревожността остава на "заден" план:

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9360&Level=2

Сънят е здраве

 

Илюстрация © Борис ДимовскиПътешествието трая само осемнадесет секунди, тъй като астронавтът беше поставен в състояние на ултраанахипербиоза. Всъщност излитането, трансгалактичният полет, обследването на Скорпион XII и връщането назад по земно време беше траяло 800 години и 34 секунди.

Едисон Карабаджаков плавно плесна астроракетата някъде в Атлантическия океан. Ултраконтиненталните електротрансгресори за няколко секунди разглобиха цялата ракета и водителя й на леснопреносими атоми, а след това отново ги сглобиха в тържествената зала за посрещане на космонавти в Ню Йорк.

Отново сглобеният Едисон Карабаджаков излезе от омръзналата му за тези дълги осемнадесет секунди астроракета и се огледа. Наоколо нямаше никого.

— Поне един букет цветя можеха да поднесат! — промърмори той недоволно. Но цветя нямаше. Грамадната зала, която побираше едновременно четири космични кораба и седем милиона. любопитни, беше абсолютно празна. Космонавтът слезе от сто и петдесетия етаж и се озова на улицата. И тук цареше абсолютна тишина. Само от време на време откъм Харлем се дочуваше многогласно хъркане.

— Здрасти — обади се внезапно зад него един робот-ваксаджия. — Дай да ти лъсна ботушите, че съвсем ръждясах от безработица.

Автоматично Едисон пъхна обувката си в електродуп-ката на робота и едновременно започна да слуша електронна музика, да усеща вкуса на кебапчета и да възприема препоръки за следващите конни състезания.

— А бе! — прекъсна той хетерохипнотичната програма на ваксаджията. — Какво става тук? Никого не виждам. Всички ли са заспали?

— Спят! — въздъхна роботът и мазна по обувката антимагнетичен крем Джонсън & Ко. — Ох, спят, братче, и от толкова време вече спят, че от скука ми идва да се саморазвинтя.

Заинтригован, Едисон Карабаджаков реши да научи повече подробности. Той предложи на робота да пийнат по едно уиски със сода, получи съгласието му, взе го под мишница и го помъкна към близкия бар. Съдържателят кротко хъркаше зад отдавна угасналата печка. Едисон наля за себе си и ваксаджията по едно двойно питие, маркира на статистичния лист, че една бройка човек е изпил две бройки уиски, чукна се с машината и каза:

— Разправи сега какво става. Аз, както знаеш, от до ста време не съм бил тук...

— Разбрах — заговори машината. — Явно ти не знаеш, че се намираш в епохата на Големия сън.

И започна да разправя.

Преди около триста години видната птицегледачка Виктория Полуиванова бе открила начин да приспива кокошките така, че те да могат да бъдат използувани за ядене дори и един век след заспиването им. По този начин тя бе поставила основите на съноконсервирането. Науката, която през тогавашния тридесет и пети век бе започнала да се отърсва от бюрократичната си обвивка, веднага разбрала, че от тази работа ще излезе нещо, и предложила на В. Полуиванова да направи опит върху себе си срещу добро възнаграждение. Виктория се съгласила и... заспала.

Първи се възбунтувал срещу съноконсервирането знатният дояч Гьончо Седмохристов, за когото се знаело, че има интимни ултрателевизионни връзки с приспаната Виктория.

— Хайде де, приспахте я, хубаво. Ами нали, като се събуди след стотина години, тя ще бъде младо момиче, а пък аз ще бъда пенсионер втора категория.

Гьончо вдигал шум, крещял, протестирал, докато накрая властите се видели принудени да го приспят и него.

И след това започнала съноепидемията. Най-първо в Ню Йорк, Чикаго, Детройт и Вашингтон били организирани приспивателни кантори, които под лозунга „Сънят е здраве! Спете срещу пет долара месечно!“ започнали да набират кандидати за съноконсервиране. В тях нахълтали отначало длъжниците, крадците с условни присъди, болните от хронични заболявания. Те се подложили на приспиване, за да удължат живота си или докато мине давността на престъплението им, или докато открият ле карство за болестта им.

След това под лозунга „Хайде, бе, баш ние ли ще се минем!“ на приспиване се подложили техните наследници. Така де, има ли смисъл да чакаш наследство от консервиран вуйчо, който ще се съживи двеста години след като ти си умрял? А както е известно, половината население на земното кълбо се състои от наследници. По-късно се подложили на приспиване седем милиона безработни със семействата си. И като тръгнало веднаж — всичко живо изпозаспало.

— Е, има и неспящи, ония зад желязната завеса. Разни там руснаци, комунисти, негри... Не искат да спят. То си е тяхна работа...

Роботът ваксаджия въздъхна, глътна още едно уиски със сода и задряма на тезгяха. Едисон Карабаджаков остана пак сам. И пред него се появи грамадната дилема: какво да прави? И той ли да се самоприспи или пък да прескочи през желязната завеса и да си живее нормален живот. Трудна му е работата на горкия Едисон...

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, deaf said:

Ако на един високо културен и цивилизован човек,който преживява тежки психологически сътресения му "предпишете" физическа работа,с тази "рецепта" само ще увеличите неимоверно психическите му проблеми.

Горкият интелектуалец. Ще му се поналожи да свърши някаква физическа работа. Но, не напразно съществува трудовата терапия за лечение на депресии. Малко физически труд на чист въздух, съчетан със спокойствие върши чудеса. Поне със сигурност физическата умора ще надвие безсънието

Другото са празни приказки и клишета за селския живот, които нямат връзка с темата. 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Всички вече дадени съвети имат смисъл и ползи, някои имат и нежелани странични ефекти. Опитвал съм доста от тях.

Обикновено тревожността идва по-често при хората които са чувствителни и мисловно насочени, т. е. опитват се с мислене да си помогнат максимално при решаването на задачите си. Само че мисленето не е само предимство, то е и товар който трябва да се носи ден и нощ, за съжаление. А би могло да се използва и за да се саморазтовари, ако се насочи по нужната посока, която е външна спрямо конструкцията "себе си". Тоест да се самонаблюдава, да наблюдава и средата около себе си, интеракцията си с нея, тогава тревожността намалява значително защото изчезват повечето от основанията да се приемат прекалено сериозно "себе си" и поставените на себе си задачи и цели. Умът има тази способност ако не са силните желания които го привързват, това Буда е разбрал преди 2500 години, затова и в Далечния Изток имат развити традиции в тази посока. В нашето мислене, това се нарича "Да погледнеш на нещата философски", тоест в по-голяма перспектива от личната и текущата.

Трудността за това идва от желанията на ума към конкретните ценности, оттам цели и задачи всеки ден. Той трябва да ги вижда точно и конкретно, но после става трудно да се откъсне от това фокусиране. Това се разбира лесно когато четем книги или гледаме филми. Тогава умът е проектиран е описваната обстановка и герои, но не се смята за част от тях, няма пълните основания за това които дава проектирането във физическо тяло, както и социална и природна среда.Затова такива проектирания в художествената литература и филми го разтоварват, макар и несъзнателно но тогава се разбира че всичко е само мисловна игра. Това позволява да се получи разтоварване на ума и ако се приеме и "реалната" му проекция в "себе си" като такава игра, на която познава началото и развитието досега. Освен това умът наблюдава и познава много други примери на такива игри, чрез директно наблюдение или индиректно чрез информиране. Този "философски" или "будистки" поглед към "себе си" го освобождава от товара на прекаленото фокусиране, частично поне, пълно постигат малцина, но пътя е този. Би трябвало с възрастта това да става по-лесно защото информация и опит по преходността на живота са натрупани вече, но не е така защото умът междувременно се е утвърдил в удобни за себе си шаблони на мислене, които по силата на натрупаната си история го привързват към "себе си", най-вече към неговата важност, макар и обречена във времето.

Много дълго стана това обяснение, накратко казано: проблемът идва от противоречието между логиката на мисленето и желанията за постигане на конкретни цели. Те не могат да вървят успоредно, "централния процесор" не го позволява и прегрява. Затова процесите трябва да се приоритезират, но от логиката на мисленето, желанията нямат такава способност и трябва да свирят "втора цигулка",  да не доминират. Иначе процесора "запушва", радостта от живота изчезва, залита се към алкохол, лекарствена зависимост на съня и прочие последствия.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 57 минути, Диан Георгиев said:

Много дълго стана това обяснение, накратко казано: проблемът идва от противоречието между логиката на мисленето и желанията за постигане на конкретни цели. 

В първия си пост написах причината която създава този проблем в едно изречение, но после го изтрих , понеже не знам каква реакция ще има човек който го прочете. И реших че най добре всеки сам да стигне до този извод, ако е "писано" той да стигне до него.

Но и аз искам да дам определение на този проблем

Проблемът възниква тогава когато представата за реалноста която ние създаваме в "главите" си започва да се разминава с реалността която е извън "главите" ни. И ако човек не направи някаква корекция в собствената си "глава" то тази разликата постоянно се увеличава. Но пък за сметка на това има храни,  цигари, алкохол, лекарства , наркотици ... които карат мозъка ни да игнорира за определен момент от време тази разлика в реалностите .

 

 

Редактирано от Orbit
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Първо намаляване и ако е възможно пълно избягване на стрес (особено на такава обстановка в сем. , работа и т. н.)

Намаляване до минимум на всякакви енергийни и стимулиращи напитки ( вкл. кафета, абе всичко което може да съдържа кофеин, има го доста и в истинския чай впрочем )

Също минимални занимания със всякакви екрани - особено телефони и компютри и общуването чрез тях тоже.

Физическата активност да не е прекалена, нито пък да я няма никаква.

Алкохол може по малко, нещо като 2-3 бири на ден, или 2-3 чаши вино, може и малко концентрат / всичко това колкото е възможно да е по-истинско, евтините и доста фалшиви бири и вина ти докарват маса физиологични проблеми - лично изпитано многократно / ... и диетата също, нормално хранене в определени часове, в спокойна обстановка

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Проблемът с тревожността идва и от забравянето и от първичните страховете от смъртта които възникват с възрастта. Поради възрастта забравяш дали си заключил вратата, забравяш дали си изключил ютията, забравяш дали си затворил прозореца, и тъй като те е страх да не изгориш, да не те оберат или убият, и да не хванеш смъртоносна пневмония, се тревожиш. В случая подобна тревожност е полезна, тъй като правиш втора проверка и или заключваш, изключваш и затваряш или се успокояваш че вече си го направил. 

Безсънието от своя страна ако е следствие от шок при някакъв инцидент, то то ще е свързано с последствията от инцидента - рани, операции, психологически травми и други, които представляват проблеми сами по себе си. Като се отхвърлят и решат един по един тези проблеми и вече няма да има какво да занимава мозъка и човек ще заспива лесно. Разбира се ако между другото не е влязъл в някакъв порочен кръг с алкохол, лекарства или други проблеми. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, makebulgar said:

Проблемът с тревожността идва и от забравянето и от първичните страховете от смъртта които възникват с възрастта.

Така е. И човек трябва да го осмисли и да го преодолее...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 часа, самотния вълк said:

Винаги. Цял ден работа с мотиката и една ракия вечер гарантират здрав сън. Не напразно по селата сред по възрастното население не се срещат тревожност, паник атаки или разни депресии

Това не винаги е истина. В моето село което аз посещам изключително рядко се срещат случай на самоубийства от депресия, шизофрения, всякакви налудности и зоофилия.

Мога дори да спомена че повечето хора лекувани в лудница идват точно от селата. Но това вече е друга тема.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 30 минути, StikNet said:

Това не винаги е истина. В моето село което аз посещам изключително рядко се срещат случай на самоубийства от депресия, шизофрения, всякакви налудности и зоофилия.

Мога дори да спомена че повечето хора лекувани в лудница идват точно от селата. Но това вече е друга тема.

Не говорим за психични заболявания. Правилно отбелязваш, че е друга тема

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 часа, самотния вълк said:

Винаги. Цял ден работа с мотиката и една ракия вечер гарантират здрав сън. Не напразно по селата сред по възрастното население не се срещат тревожност, паник атаки или разни депресии

Моя опит по-скоро потвърждава това, работата сред природата кара хората да станат малко нещо философи, докато сред хората, в социална среда те клонят към песимисти. Това е общо казано и то не се дължи само наблюдението на природните сезони което и туристите правят, а на активното въвличане в създаването и грижата за съществата които се раждат, развиват и умират в хода на природните цикли. Разбира се зависи как се чувства човек работейки на градината, полето или фермата, но ако не го приема като наказание, а успоредно наблюдава процесите и съществата в природата, то много неща могат да бъдат разбрани, включително и за себе си като един участник в тези процеси. Самата социална среда на село не е благоприятна за това разбиране, единствено природата с която се влиза в непосредствен контакт, като участник в нея. Ако има такова разбиране се изгражда това което в България се нарича "природна интелигентност". В контраст живота в града ангажира със социалните процеси в България, които са редовен източник на безпокойства, дори и за богатите хора. Освен това градският живот дава едно илюзорно чувство за смисленост, която предвидимо внезапно свършва, в болниците или на гробищата, защото в сегашното материалистично общество само църквите са местата където хората поглеждат извън рамките на живота. Сред природата живота и смъртта се срещат всеки ден, затова не се възприемат така трагично. Оттам идва и философската нагласа към тях, доколкото е изградена разбира се, според мисленето и желанията.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Мисля че малко адреналин ще ми премахне част от прекомерната тревожност, но за съжаление няма къде другаде да се покатеря на опасно и високо място. 

 има хора които нениваждат това което се нарича екстремно селфи на високо и опасно място. Те мислят това  за нещо лудо. Наскоро заградиха изоставен строеж за да не се катерят едни приятели на него.

Тук са описани 8 ползи от приливът от адреналин.

https://www.manager.bg/наука-и-здраве/8-причини-защо-приливът-на-адреналин-е-добър-за-тялото-ви

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 20 часа, StikNet said:

Мисля че малко адреналин ще ми премахне част от прекомерната тревожност, но за съжаление няма къде другаде да се покатеря на опасно и високо място. 

 има хора които нениваждат това което се нарича екстремно селфи на високо и опасно място. Те мислят това  за нещо лудо. Наскоро заградиха изоставен строеж за да не се катерят едни приятели на него.

Тук са описани 8 ползи от приливът от адреналин.

https://www.manager.bg/наука-и-здраве/8-причини-защо-приливът-на-адреналин-е-добър-за-тялото-ви

И правилно направиха че го заградиха . По принцип строителни обекти трябва да са заградени, без значение дали са активтни или изоставени . (Макар че на мен ми е пределно ясно защо са го заградили. И това не е защото на някоу му пука за твоите приятели. А защото ако се случи нещо с твоите приятели на този обект, то отговорност ще поемат тези които не са заградили обекта. Някой просто си е вързал скъсаните гащи със сезал. )

Няма да е лошо за теб и за близките ти , ако намериш безопасен начин да си покачваш адреналина .

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

офф и ти ми мислиш по странен начин... В днешно време младите тийн-ове масове се снимат от високи кранове, мостове, високи сгради с цел да получат внимание и повече лайкове в социалните мрежи.

Това което забравих да кажа е че преди време ходих на един психолог и тя усети прекомерната ми тревожност. Когато я запитах как го е направила каза че просто всичко съм анализирал. И това може  би е вярно. Защото аз постоянно мисля и сякаш не мога да се концентрирам в разговорите на другите. Тоест прекомерната тревожност е следствие от едно доста дълбоко анализиране на заобикалящата реалност. За съжаление загърбих психолога мислейки че ще се оправя от само себе си. Но ето какво се случи - нито алкохол, нито лекарства, нито социални контакти помагат. Тя ми беше споменала само да отида на  психиатър и да ми даде някакви антидепресанти, които по маагически начин щели да изключат тази зона от мозъка която е превъзбудена и е отговорна за това доста дълбоко анализиране.

Попаднах на добри мнения за Дименхидринат. Макар че е не е предназначен за сън притежава страничен ефект предизвикващ замаяност и заспиване

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

https://lekuva.net/94264/dimenhidrinat-dimenhydrinat.html

 

Сега го взех. Фармацевта ми каза че не е точно предназначен за бързо заспиване, но има такъв страничен ефект. Надявам се да ми помогне и тогава ще пиша резултат.

dim1.jpg

Link to post
Share on other sites
  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

Благодаря много за информацията! Чел съм много подобни статии за тревожността - причини, същност, техники за преодоляване и действително не всичко е както е описано в книгите. Моят съвет е човек да посети психолог за професионално мнение. Всякакви други форми на самопомощ могат да влошат състоянието и да задълбочат симптомите. Успех!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

 Не се самолекувайте и не приемайте непредписани ви медикаменти. Отидете при личния си лекар, вероятно той ще ви предпише някакъв антидепресант (напр. селективен инхибитор на обратното захващане на серотонина). Не приемайте с антидепресанти алкохол в никакъв случай. Алкохолът не помага при тревожност, напротив, той е депресант. Каквото и да ви предпишат, пийте го точно по схемата и точно за срока, за който ви е дадено. Медикаментите, които регулират електрохимичните процеси  мозъка, не са безобидни и ако не се приемат точно както са предписани, могат да водят до лоши последствия. Внимавайте с бензодиазапините, най-добре е да не ви предписват такива, защото немалко от тях създават тежки зависимости, изискват постоянно  повишаване на дозата и т.н.,  и трябва да бъдат спирани по схема и под лекарско наблюдение.

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Алкохолът отпуска временно. Не е за препоръчване постоянно. Необходимо е редуване със спорт и работа.

И още нещо, по-малко медийно гледане. Не хранете политици, журналисти и доктори...

Редактирано от kramer
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...