Ганчоценовщини. Миш-маш, псевдонаука, заблуди, безумия

[Марин Йорданов]

Преди 44 минути, bulgaroid said:

Пак да питам каква е разликата? Или защото ти така мислиш?

Мисля така, защото няма безспорни доказателства!...

[bulgaroid]

Преди 55 минути, Марин Йорданов said:

Мисля така, защото няма безспорни доказателства!...

Това е ... не знам как да го нарека! Добре, какво наричаш безспорни доказателства? То няма и ,че сме славяни и даже ,че някога са съществували славяни а не са ги измислили?

[Кухулин]

Преди 7 часа, bulgaroid said:

намерените хунски погребения в Германия дето се оказаха наша рода, то само там някой им направи изследвания

А какво ще кажеш за намерените хунски погребения в Унгария?

Hungary Hun (Budapest, Vezér street skeleton/Zugló burial)
●Hungary Hun (TU46): 1670±22 14C years BP; 333-419 cal. AD (2-sigma)
Zugló burial was accidentally found on 1st December 1961 during construction work in the 14th district of Budapest at the intersection of Egressy Road and Vezér-street. The excavation was carried out by archaeologist Tibor Nagy. The grave contained the skeleton of a male individual, estimated 20-25 years old, whose skull indicated a mixed ancestry presenting both Europoid and Mongoloid morphoscopic traits. An upside-down placed horse skull was found next to his legs along with gold foil covered horse trappings and a bronze and an iron bell with bell-clappers intentionally removed. The burial had several more artefacts, probably garment ornaments, with gold recesses inlaid with garnets. Only an iron knife was found as a weapon. It is possible that the rest of the weapons were buried nearby in a separate grave, which was previously observed in other Hun burials. The nature of the burial indicated that the skeleton could belong to a noble man from the Hun elite (67, 68).

 

 

[Кухулин]

Преди 8 часа, bulgaroid said:

А на какво вярваме?

Вярваме на консистентните исторически модели, т. е. на логическия анализ. А ако трябва да градираме данните по обща достоверност, то изворите са на последно място. Генетика > археология = лингвистика > извори.

[T.Jonchev]

Темата е радикално разчистена.

Бел. мод.

[Last roman]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Тъкмо щях да се възторгна от прекрасните примери на Ганчоценовщини и миш- маша от псевдонаука. Язък!

то покрай спама на булгароид-а и тантин-а всяка тема неизбежно се превръща в махленско упражнение по псевдолингвистика. Нещо, което и автохтонците правят постоянно

 

Редактирано 10, 2022 от Last roman

[miroki]

Да, само, че са изтрити и линковете, които ми даде bolgaroid на гръцки.

А докато ги търсех, поне намерих друг пост на който не съм отговорил, но с това цитиране, при което не се запомня основният цитат, следват изпразнени от основното си съдъжание цитирания, в които нито питащият, нито отговарящият помнят какво са казали. Установих го отново по въпроси и и отговори в темата.

Сега вече не виждам смисъл да отговарям,  трябва да изцитирам половината мнения, за достигане на същността.

[miroki]

Ето последният цитат:

On 5.02.2022 г. at 0:28, miroki said:

Може да са от групата на Булгариос и да не са виждали хуни.

това какво е?

...

Трябва да върна това да се разбере:

Цитирай

Дали българите са от рода на хуните, дали са приобщено племе към тях (от всички възможни народи и племена), дали са някакво пленено разнородно население, или пък са група, по-големи бегачи, по-точни стрелци или каквото и да значи Българи, или нямат никаква връзка с хуните, за сега е рано да се каже.

Може да са от групата на Булгариос и да не са виждали хуни.

 

On 5.02.2022 г. at 0:50, bulgaroid said:

това какво е?

На Булгариос са записани скити, авари, но не и хуни. При това идат от към Тян Шан, а хуните от към северно от Азовско море. Глупаво е да им пришиваме недоказани хуни. 

On 5.02.2022 г. at 11:21, miroki said:

На Булгариос са записани скити, авари, но не и хуни. При това идат от към Тян Шан, а хуните от към северно от Азовско море. Глупаво е да им пришиваме недоказани хуни.

Къде е това? За какво говориш?

...

Ето го нагледен пример, питащият почва да не разбира за какво са отговорите. Дори и да съм отговарял по цитатите. Те вече не съдържат носената от тях информация.

...

Понеже не съм дал отговор, на това Няма да връщам отново цялата кореспонденция:

On 5.02.2022 г. at 11:21, miroki said:

Като се докаже, тогава ще коментирам. Българите може да са дори ядрото Боспорци влезли в хунският съюз. Може и много други. Недоказани работи са си предположения.

Какво да се докаже от кой ? Какво според теб е доказателство, как изглежда? Е тука очаквам отговор? Според изворите са едно и също или сродни, според кое трябва да се докаже тогава?

...

Та става въпрос, че много племена са в хунският съюз.

И много от тях никога не са били в централаната Азия или към северният океан, откъдето очаква да са дошли хуните Марцелин.

Българите не са доказани от кое племе в хунският състав са.

Ако са боспорци, то не са били на друго място освен северното черноморие, ако са алани, може и малко на изток да са били, ако са от гетите изобщо. Може и от костобоки, роксолани и всички други племена около Дунав, които вероятно са асимилирани от хуните. А ако са от групата на Булгариос  6 ти век, се явяват късно дошли да имат връзка с хуните.

Щом има извор в които пише в един текст, че идат на помощ и българи и хуни, значи някой ги е различавал.

А дългото съжителство с хуни (ако е факт), може да привнесе всякакъв цветен маркер.

За сега не е доказано, дали българите са хуни или са приобщено племе в хунският съюз. Което е много различно от към изначално местоположение.

...

Не очаквам отговор на това, просто показвам системата с цитати, до какво води.

[tantin]

Преди 53 минути, miroki said:

На Булгариос са записани скити, авари, но не и хуни. При това идат от към Тян Шан, а хуните от към северно от Азовско море. Глупаво е да им пришиваме недоказани хуни. 

Аз придвидливо си копирах важните мнения и линкове, щото знаех какво ще последва след триадите на Булгароид.

Сега за големия преход: историята е дълга и широка. 

Понеже ти ги търсиш по-сериозно - ще ти дам накратко от най-новото. Този руснак (бурят) А.Шабалов д.и.н. твърди че бурятския е най-близък до старомонголски . Има 6 или 7 публикации. Сега подготвял следващата. Човека е на 70 и цял живот се е занимавал да изучава хуните. Познава наизуст всичко дето ние го цитираме тука от поне 2-3 години. Шабалов отстоява че хуните са монголско племе .

И той също смята че управляващия род е от дулатите. 

Според него тоя големия преход на Булгариос е през прохода Джунгарски врати.

Ако те интересува подобно мнение - има ги публикациите на Шабалов , достъпни на руски.

Сега едно "мое" мнение, че аз тука все по-рядко изказвам мнения . (Повечето случаи цитирам, преразказвам, давам линкове от други).

Бул-гар -> може да се свърже със западното крило, западната ръка. Когато Хунската империя се разраства, върховния шанюй управлявал от Изтока, а на западната част, западното крило поставял свой заместник. Титлата на заместника е нещо като Джагбу, Ягбу и подобно.

Наименованието на "западното " крило или дясната ръка - от там мисля идва това "Булгариос".  

И когато говорят за Булгариос /Булгар/ в началото това има смисъла на западните хуни. 

После почват гражданска война за престола. Западните се самообявяват за Шанюй, а източния, дето поначало е силния приема васалитет към Китайците .

Всичко това е описано подробно от Бичурин.

Западните хуни / западното крило/ са тези за които после се ползва " Булгариос.  Управляващия род е Дуло.

Историята на Хунските империи е поредица от вътрешни борби за власт, кой да е начело.  Но голямата миграция на запад според Шабалов била предизвикана от суша и от нашествие на скакалци /саранча/. И затова хората с животните тръгнали на такъв голям преход.

 

Редактирано 10, 2022 от tantin

[Евристей]

On 6.02.2022 г. at 14:31, БатеВаньо said:

Да, но поправи ме ако греша но римска Дакия не включва Карпатите и изтока до над черно море. Римска дакия е въщност Трансилвания. 

Тази тема се задръсти ....едвам намерих цитата ти 

Така...Римска Дакия е едно по време на първата кампания на Траян, друго след втората и трето след приемника му Адриан

В самото начало на кампанията съюзните племена на Децебал атакуват Долна Мизия с цел да отвлекат римския удар срещу Децебал и Сармизегетуза 

Това са бастарни, роксолани (за гети не става и дума) които преминават замръзналия Дунав (Януари на 102 г.) в помощ на даките на Децебал.  Половината нещастници се издавят във внезапно разчупените ледове, а другата половина е посрещната и изклана от римски военни части - все пак нито военното разузнаване нито предателството е от вчера...

Тази експанзия обаче кара Траян да предприеме неутрализиране на земите източно от Карпатите 

И преди завладяване на същинска Дакия , земите между Карпатската дъга и делтата на Дунав влизат под протектората на Долна Мизия 

 

За териториите на изток от Карпатите Траян прилага предимно политиката на  Моркова - дори плаща на лидерите на племената за лоялност като първа стъпка към интегриране, но наследникът му Адриан счита, че тази политика е нерентабилна и се отказва от тези земи и запазва само ...Трите Дакии 

Дакиая Малуензис, Дакия Апулензис и Дакия Поролисензис 

 

 

[miroki]

Тантин.

Булгариос от М.Сирийски визирам, дошъл при Маврикий. Набедени за първите българи. Въпреки, че е късен.

[tantin]

Преди 7 минути, miroki said:

Тантин.

Булгариос от М.Сирийски визирам, дошъл при Маврикий. Набедени за първите българи. Въпреки, че е късен.

Ти за по-късните не може да кажеш кое е легендарно, кое е исторически достоверно. Винаги се смесват по-стари събития като Ной и наследниците и след 2-3 имена вече се отзоваваш в съвремието.  М. Сирийски също е събрал информация от тук и оттам, в зависимост какво са му предали информаторите или източниците.   Винаги е било така.   Най-достоверно ми се струва това преминаване през Джунгарската врата, но може да е имало много повече от 1 миграция. Най вероятно такива миграции е имало поне 2-3 че и много повече.   Между другото: 

лява ръка = зүүн гар  / Джун Гар/  - това си е директно от монголски.

След като ДжунГар е лява ръка  - от джун-гар до дун-гар или бул-гар  - виждаш колко е малка разликата.  Как точно се е образувало бул-гар за момента не можем да кажем, но връзка има..  Защо обаче това е лявата ръка а не дясната? ( Дясната се нарича Баруун гар ) 

Преданието е че хунските владетели гледали на Север, обратно на Китайците. Което ще да рече че те не се подчинявали на Китайския император, обръщали му гръб.  Ако му се подчинявали - трябвало да гледат към него.  И така лявата ръка, лявото крило на Хунската империя най-вероятно дават името и на областта Джунгария, която се пада в западната част на Монголската равнина. 

[T.Jonchev]

Разчистих терена, за да се пише по темата, но, след като всеки си пише нещо друго, очевидно тя е изчерпана и следва да бъде затворена. Ще изчакам обаче до утре.

Бел. мод.

[Марин Йорданов]

Дали е случайно, че двете основни книги на Г. Ценов излизат през 1910 г. и през 1937 г. – преди войните, когато е в подем българският национализъм?... Мисля, че има съществена връзка между автохтонизъм и краен национализъм...

[Марин Йорданов]

Г. Ценов не използва научен стил, а публицистичен стил... Постоянно спори със Златарски, с Мутафчиев, с Младенов, с Иречек и т. н.

 

 https://chitanka.info/book/5004.htmlx
 

Глава IV
Кувратовата държава

Както по-горе казахме, Йордан пише, че българи, склавени и анти, а Прокоп, пише, че хуни, склавени и анти били завзели Илирия от Йонийско море до Цариград. Тези свидетелства се сочат, когато се казва, че славяните са завзели Илирия заедно с Пелопонес по времето на император Юстиниан. Обаче, че тези славяни са били предводителствани от българи и че славяните в случая са били само съюзници на българите или хуните, които собствено заеха посочените земи, не се казва. Славяните и антите са живели на север, а българите на юг от Дунав. Българите повикали отвъдните си братя на помощ и завзели Илирия.

Това не се казва, а се изпуска името българи и се казва, че само славяни били заели споменатите илирийски области! Българите се били явили до Дунав едва в края на седми век и никога не били владеели тези илирийски области!

Българското завземане на Илирия фалшиво се нарича славянско завземане на Илирия и на Балканския полуостров. Оттук тезата, че македонците не са българи, а били славяни, които се нарекли българи, защото „хан“ Борис бил нахлул в Македония, и те, щом той нахлул, взели та се нарекли българи. Ами защо не се нарекоха турци, когато Мурадовци и пр. завладяха тяхното отечество? Защо не се нарекоха гърци, когато ги покори Василий II?

Наука ли е това?

Както посочих в началото, Младенов ми приписва измислицата, че съм си служил с етимологиите на Раковски. От това аз разбрах, че несериозни етимологии не трябва да се правят. Какво да кажем тогава за етимологията на Ст. Младенов, че от смесването на утигури и кутригури, един чисто физически или пък химически препарат, се е получило буламач, или българи, макар че изследването на подобни проблеми е работа на биолозите, а не на филолозите?

И най-лошата етимология на Раковски тъмнее пред тази на Младенов, защото Раковски се мъчеше да отгатне значението на дадени думи, докато Младенов създава нови думи, за да заблуди обществото, че българите са турци. Със същата цел се обяви и славянското кънез и кънiаз за хан.

Ние и тук ще кажем, че ако Младенов не обясни как е станало от „vulgares“ буламач или обратното; как е станало от „канес“ и „каннас“ хан, той ще компрометира мястото, което заема, защото според проф. Младенов, който се занимава с „раковщини“, или с несериозни етимологии, не може да бъде професор, а неговата етимология е типичен пример за това.

[Марин Йорданов]

Още хулиганчоценовщини, алогизми:

 

6. Аспарух
По-нататък Златарски пише, че след смъртта на Куврат, която според него била последвала в 642 г., петимата Кувратови синове като че ли чакали смъртта на баща си, за да напуснат бащината си земя и да идат да се подчинят под чужди народи. При това надбягване към робството само третият Кувратов син Аспарух бил сполучил да избяга от Азия през 678 г., да дойде в устието на Дунав, да покори славяните в Долна Мизия и да основе българската държава. „Третият по възраст син Исперих, Аспарух, напуснал приазовското си отечество(?!)… и с падналата му се орда — уногундури, потеглил на запад и пр.“ — пише Златарски на стр. 123 в своята История. Аспарух бил довел според него хуногундури, а ние говорим за българи. Да кажем, че това е вярно: не следва ли от него, че хуногундурите са дошли край Дунав при българи, които и според Златарски още в пети век господствали покрай Дунав. Защо тогава се казва, че българите едва в 678 г. били дошли отнякъде си? Ами къде остана „буламачът“ на Златарски и Младенов? Нали Куврат бил направил в Азия буламач от утигури и кутригури, от които излязъл химическият продукт българи? Защо Аспарух не доведе българи, а доведе уногундури?

Понеже тук става дума за хуногундури, нека кажем, че никъде не е казано, че хуногундурите някога са живели в Азия. Най-старите писатели, като Приск и Йордан, ги считат за стари дакийски и тракийски жители.

Но да оставим и това. Вече посочихме, че славяните и антите са живеели северно покрай Дунав чак до р. Днепър, а южно от тях до Черно море, казва Прокоп, живееха утигурите, а Йордан — българите. По времето на император Юстиниан, според Прокоп, хуните, славяните и антите, а според Йордан — българите, славяните и антите, завзели и Илирия чак до Йонийско море. Може ли в такъв случай да се казва, че хуни или пък българи едва в 679 г. са дошли от Азия при славяните на юг от Дунав, когато тъкмо обратното е факт? Това може да говори само оня, който или не е проучил тези факти, или пък не търси истината.

/.../

Между хуни и славяни, както виждаме, няма разлика. Те са били стари дакийци и са се считали за един народ, както пише и Писидес.

Тези хуни-славяни под водителството на Куврат освободиха по времето на Хераклий съплеменниците си на юг от Дунав и образуваха по този начин Велика България.

Куврат, или Кроват, имал петима синове, които той преди смъртта си съветвал да се държат заедно, защото иначе ще попаднат под чужди народи. Синовете му обаче не спазили този съвет, а щом умрял баща им, се разделили, като всеки застанал над управляваното от него племе.

Понеже хуните владеели Дакия от днешна Чехия до Днепър, тук стана подялбата на Кувратовите синове.

Най-старият брат Баян, или Батбаян, останал да управлява земята на прадедите си, т.е. Дакия. Вторият брат Котраг минал река Танаис. Четвъртият и петият брат минали на юг от Дунав и отишли единият в Аварска Панония, а другият в Равенския пентапол (Овче поле). Третият брат Аспарух преминал реките Днепър и Днестър, т.е. напуснал земята на антите и се настанил в ъгъла (онглос, или оглос, както това място се наричало по български) на север от Дунав. И от думата онгъл (ъгъл), която е славянска дума, се вижда, че Аспарух е предвождал славяни.

Защо направиха това Аспарух и другите му трима братя?

Защо хазарите, които живеели по Карпатите и които, както споменахме, бяха едно време под хунска власт, се възползвали от разпокъсването на хунската държава, за да нападнат южните си съседи, хуните, или българите. Завзели българската земя отвъд Дунав и принудили Батбаян, княза на първа България, да им плаща данък.[77]

А понеже арменският географ Мойсей от Хорене пише, че Аспарух бил избягал от хазарите от българските гори и прогонил абарите на запад[78], то оттук следва, че хазарите (козарите, украинците) са били принудили Аспарух да напусне областта между Днепър и Днестър, а не защото бил обладан от мисълта да стане роб на чужди народи. Хунът Аспарух напуснал една земя, която от четвърти век насам е била хунска. Понеже между хуни и анти не се правеше разлика, затова се казва, че той дошъл начело на хуни.

Всички тези събития са станали в Дакия, между Карпатите, където живеели хазарите, и Дунав. Че хуните са имали тук своя държава преди Аспарух, това се разбира и от списъка на български князе, в който се сочат българските князе покрай Дунав преди Аспарух. Там, между другите, се споменава и най-младият Атилов син Ирник, като български княз, който се посели в 460 г. в Малка Скития, или Добруджа. След него се споменават Гостун, Коурт, Безмер (който имал княжество от двете страни на Дунав), чиито имена са антски (славянски). Чак след тях до Дунав бил дошъл Исперих, или Есперих.

[Марин Йорданов]

Г. Ценов отрича покръстването на българите при княз Борис...

 

https://chitanka.info/book/5004.htmlx
 

Книга II
Покръстването на българите
Глава I
Християнството на тракоилирийците
1. Арий и Атанасий
В първата книга изложихме, че българите са стари тракоилирийци, и като такива, те са, разбира се, и стари християни, но понеже се казва, че доведените от „хан“ Аспарух българи били покръстени от „хан“ Борис, за да разберем истината, нека хвърлим предварително един съвсем кратък поглед върху християнството на тракоилирийците.

Първият християнски учител на тракоилирийците е апостол Павел. Преследван в родината си от евреите, той дошъл с ученика си Тимотей в Троя, на азиатския бряг на Дарданелите. Тук той имал през нощта видение. Един македонец стоял пред него и го поканил да дойде в Македония. Считайки това за Божие указание, Павел и Тимотей се отправили за Самотраки и оттам за Филипи (при Кавала), първият македонски град (Деяния 16:10 и 11). След това заминали за Солун и оттам за Атина. Първите европейски християни са впрочем македонците.

Вместо македонци отсега-нататък обикновено се казва скити.

/.../

В това време роденият в Долна Мизия Улфила изнамери особени писмена и преведе Св. Писание за скитите, които старите наричаха гети, а сегашните (IV век) наричат готи[87].

Понеже скитите, които в старо време се деляха на даки и гети, а в средните векове — на готи и хуни, днес се казват българи, от това излиза, че Улфила е изнамерил писмена, и е превел Св. Писание за българи. Това ние наричаме особено и затова, защото най-напред готският дял от скитите се нарече българи. Освен това Мизия, където Улфила беше владика, се казваше по Улфилово време България. В България следователно е действал Улфила. Силистренският владика Авксентий е бил Улфилов ученик: Улфила го е отгледал и възпитал от дете. Също и Арчарският владика Паладий е бил негов ученик, а другите тракийски и илирийски владици са били негови последователи.

/.../

След това Хамартол пише, че македонците имали на Дунав разпри с българи-хуни, унгри (уногури), турки (торлаци, както и днес се наричат жителите на запад от Искър), които възпрепятствали преселването им, обаче македонците ги отблъснали. Понеже тези хуни се появили пак на следващия ден, тогава изпъкнал младият македонец Лъв, който станал подстратег (подвойвода), отблъснал хуните, след което македонците се завърнали в отечеството си.

Щом се казва, че македонците взели да преминават Дунав, когато българинът Михаил излязъл от Солун, явно е, че това движение е станало по един общ план, съставен от цар Михаил. Българинът Михаил е владеел Солун, когато на Дунав е князувал Владимир, бащата на Симеон.

Това свидетелство е извънредно важно, защото от него научаваме, че оня цар Михаил, който изпрати солунчаните Константин и Методий да просвещават козарите и панонските славяни, е бил българин, български цар, и е резидирал в Солун, и още по времето на император Теофил. Към това свидетелство нека прибавим и онова, което се казва в Малкото житие на св. Климент Охридски. А то е, че князът на българите Борис бил подновил възраждането си чрез кръщене, а след него неговият син Михаил, който пръв бе наречен цар (император, василевс) на българите, през време на управлението си убеди българите да живеят според обичаите на християните.

От това пък свидетелство виждаме, че солунският български цар Михаил не е бил самият Борис, но с друго име, а Борисов син, макар че Константин Порфирогенет (Бонското изд. III.154) го нарича Михаил-Борис. Понеже този Михаил е живеел по времето на император Теофил, тогава пък и преди Теофил е живял и Борис. Върху този въпрос ние тук не можем да се спираме, ще споменем само, че когато на Дунав е князувал Крумовият потомък Владимир, тогава в Солун господстваше Михаил. А това показва, че обширната по онова време българска земя е имала разни господари. Как да се разбира това?

[Марин Йорданов]

Според Ценов глаголицата била създадена от Урфила...

 

https://chitanka.info/book/5004.htmlx
 

За да се засили започнатото дело, трябваше и да се намери нова азбука. Изнамерената от Улфила глаголица беше много трудна за изучаване. Почти всеки от нас е запознат с глаголицата, обаче, освен филолозите, малцина са онези, които биха могли да прочетат един глаголически текст. Тя е трудна за изучаване и трудна за писане, затова не е могла да хване дълбок корен. Освен това тя се обяви от гърци и римляни още при появяването си за еретическо писмо. За да премахне тези неудобства и да сближи българското писмо с гръцкото и латинското, Константин изнамери други писмена. По-точно той не изнамери много, а взе гръцките и латинските букви от онова време, като прибави към тях само белези за звуковете, които не се намират в гръцкия и латинския език.

С тази азбука той написа разни богослужебни книги, евангелието обаче той не е превел; то е преведено от Улфила.

Върху тази тема тук не можем да се простираме. Ще кажем само, че в далматинско Хърватско, което бе заето от готи, които днес са хървати, и сега се употребява глаголицата като свещено писмо: едно доказателство, че готите са писали с глаголица, която се нарича и готица.

Освен това трябва да кажем, че Улфила и неговите приближени действаха предимно в Мизия и Скития, а Югозападна България слабо бе докосната от неговата дейност. А в малкото Житие на св. Климент се казва, че Климент бил заучил писмото, което Кирил преработил с помощта на Бога за тукашния (македонския) български диалект.

От това се разбира, че преди Константин е имало и друго българско писмо, което се оказало негодно за македонския диалект, та Кирил го е преработил в друго. Твърде е вероятно, че Константин даде нова форма на Улфиловата азбука и затова, защото македонските и тракийските българи не са се намирали по онова време в единомислие с дунавските българи, които бяха приятели на гърците и с които македонците трябваше да воюват, за да се върнат в отечеството си и да започнат онази културна работа, която извършиха. Опозицията им против дунавските българи ги накара да дадат и нова форма на Улфиловата азбука, която се използваше в земите покрай Дунав.

Когато козарите (днешните украинци) и горнопанонците се научили за това, те се обърнали с молба до цар Михаил да им изпрати някой учен човек, който да направи и у тях същото. Цар Михаил им изпратил същия Константин Философ. Така се разпространи българското писмо и между другите скитски или славянски народи.

[Марин Йорданов]

 

11. Имената: Скити и Кроват
На стр. 250 Мутафчиев пише: Ценов изважда името скити от българския глагол скитам, за да я изкара славянска дума. Не Ценов, а Страбон (I, 1, 6), казва, че скит значи номад и пише: скит или номад, а номад значи на български скитник, дума, която произлиза от българския глагол скитам се, което е необоримо доказателство, че скитите са били български славяни. Затова старите писатели пишат: българите в старо време се казваха скити. Мутафчиев пише: „Ценов обръща името Куврат на Кроват“. Ценов не обръща, а сочи, че Теофан пише „Кроват“. Името Куврат се въведе в нашата история от Иречек и Шафарик, които не бяха проучвали Теофан, който пише само Кроват, и се основаваха на по-младия от Теофан патриарх Никифор, който пише Куврат.

Понеже от името на Кроват се вижда, че има сходство между българите и кроватите (хърватите) и че името Кроват е славянска дума, защото такова име носят и славянските кровати, Мутафчиев, за да оспори това, каза най-напред, че името Кроват не е съществувало, а че Ценов го е създал, и след това продължи: Ценов нарича хърватите кровати. Името кровати е измислено значи от Ценов. Не Ценов, а Константин Порфирогенет, най-старият писател на историята на хърватите, е наричал днешните хървати кровати, както и всички други стари писатели. Щом софизмите не помагат, ще се отричат фактите.

/.../

12. Дунавските хуни и българи
Новото, което още моята първа работа донесе за онези, които се занимават с българска история, беше, че аз посочих, че българите са хуни. Както сме изложили в нашата книга „Кроватова България и покръстването на българите“, Младенов и Златарски ме направиха на пух и прах, защото бях счел българите за хуни.

В следващата, 1908 г. Аз написах друга работа, в която сравних разказите на Малала (VI в.) и Теофан (+ 817 г.) за делата на българите и хуните в Мизия и Тракия в 531 г., от което ясно се видя, че Теофан буквално е преписал Малала, с тази разлика само, че там, където Малала пише хуни, Теофан пише българи. Това се видя и когато се сравни Прокопий (VI в.) с Йордан (VI в.). Там, където Прокопий пишеше хуни, Йордан пише българи. А понеже Теофан е източникът, от който черпим сведения за основаването на българската държава, следва, че неговите българи не са нищо друго, освен хуните на Малала и Прокопий.

Това обстоятелство накара Иречек да признае, че българите са хуни. Същото направиха и Нидерле, Златарски и Младенов. Понеже двата воюващи лагера признаха, че българите са хуни, не оставаше нищо друго, освен хунската история да се счита за българска история. Хуните се споменават още от Птоломей (II в.) в Дакия. Атиловата държава, която на запад опираше до германците, трябваше да се счита за българска държава, и то не само по логически, но и по фактически съображения, защото най-младият Атилов син Ирник се споменава в списъка на българските князе като български княз. Приск разказва, че когато бил на обяд при Атила, Ирник бил още дете. Атила много го обичал, той бил любимият му син, и затова го държал все около себе си. Гадатели били предсказали на Атила, че само Ирник ще продължи рода му. Понеже този продължител на Атиловия род е бил български княз, следва, че българската държава е основана от Атиловия род. Тъй като според списъка на българските князе Ирник произлизал от рода Дуло, от който произлиза и Есперих или Аспарик (Аспарух), както и други български князе, явно се вижда, че Атиловият род е основал българската държава. И тук ние нямаме работа само с логически извод, а с факти, защото Атиловите хуни след края на V в. започнаха да се наричат българи. Дотогава онези, които граничеха с Панония, се казваха хуни, след това започнаха да се казват българи.

/.../

13. Прокопиевият Кавказ и Прокопиевите хуни
Хуните били живели в Азия, защото Прокопий пише, че са живели покрай Кавказката планина. Там се била намирала и Кроватовата държава. Кроватовите хуни били изпъдени от турците от Туркестан (а не от турките или тауриките от Панония) и се били спрели край Кавказката планина. Оттук хуногундурът Аспарух, третият Кроватов син, бил избягал на едно от островчетата в устието на Дунав и оттам покорил в Долна Мизия славяни и основал българска държава. Тъй Златарски и неговите ученици разправят, че събитията, които са станали в Панония, били станали в Азия! Тауриските, или турките (стар норишки народ), които покориха или пък се съюзиха срещу Византия с хуните или българите в Долна Панония, Дакия и Мизия, чак до Черно море, били направили това в Туркестан, в Азия! Оттам бил избягал от абари и козари хуногундурът Аспарух с една ордица в Мизия, за да основе българска държава! А че абарите тогава са живели в Панония, че Мизия, където бил пристигнал този „туранец“ в 679 г., още от четвърти век се е казвала България, това Златарски, Ников и Мутафчиев премълчават. Всичко това добре, само че Прокопиевият Кавказ, по който са живели хуните в едно правреме, не се е намирал в Азия, а в Тракия и Илирия. Прокопий пише за това:

„От подножията на Кавказката планина едни са обърнати към север и запад и се простират през земята на илирийците и тракийците, други са обърнати към изток и юг и стигат до проходите, в които живеят хуните, и водят към земята на персите и ромеите (гърците), от които единият се казва Тцур (Чорлу)“. (Procop. Bg. IV, 3, 3).

Кавказката планина, покрай която са живели хуните, се е намирала в земята на илирийците и тракийците; била е значи тракоилирийска планина. Живеещите покрай тази планина хуни са впрочем според Прокопий тракийци, а не азиатци. С това пада единственият коз, че хуните били късно дошли азиатци.

Че Прокопий е наричал старите тракийци хуни, се вижда и от факта, че той казва, че кимериите, които живееха в Тракия до Босфора, се казвали по негово време хуни.

/.../

17. Недоволството на Ягич
а) Народността и езикът на св. Климент Охридски.

Най-сетне и Ягич сам грабна перото против мене. Аз бях обнародвал една книжка „Кой е Климент Охридски?“. Понеже дотогава се твърдеше, че Климент е словенин и че той е донесъл в Охрид или в България преведеното от Кирил и Методий на словенски евангелие, с което се доказваше, че славянската книжнина не е излязла от България, а е дадена на българите от гърци и словени, аз посочих Малкото житие на св. Климет, в което се казва, че Климент произхожда от европейските мизи, които мнозинството нарича българи. Бил е значи българин, а не словенин и заради това неговият език трябва да се нарича български, а не словенски език. За да засиля и обясня по-добре същата теза, аз посочих, че Македония, Тракия и Мизия са били населявани от българи преди Аспарух, пък и преди мнимото нахлуване на славяните. Но най-важното, което се посочи, бе, че това Климентово житие има връзка с Легендата за св. Димитър Солунски.

В тази легенда се казва, че абарите били завзели почти целия Илирик, а именно, както двете Панонии, тъй и двете Дакии: Дардания, Мизия, Превала, Родопа, както и други провинции заедно с Тракия до Голямата стена при Византия. Българите обаче, предводителствани от Кувер, се вдигат против абарите, прогонват ги, преминават Дунав и заемат споменатите провинции. Това е станало около 630 г.

В малко по-друга форма се повтаря това и в Малкото житие на св. Климент. Там се казва:

Българите са европейски мизи. Те преминали с големи сили Дунав и наследили съседните земи: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, както и голяма част от Македония и Тесалия. По времето на Кувер, или Куврат, българите са владеели значи и Тесалия до Йонийско море.

Смисълът на същото е повторен и в Солунската легенда, както вече посочихме.

Съпоставим ли тези легенди, ние виждаме, че българите, от които е произлязъл Климент, са били християни около 630 г., или че са стари християни, и че македонските мизи се казвали българи, преди сърбите да се появят в историята. Понеже Климент произлизаше от тези българи, той е българин и затова неговото писмо трябва да се счита за българско писмо.

18. Езикът на Св. Св. Кирил и Методий бил словенски, а не български
Ягич, който считаше македонците за славяни, а не за българи и в своето съчинение „Как е настанал църковнославянският език“ настойчиво повтаряше, че св. св. Кирил и Методий били превели Св. писание на словенски и пак словенски, остана изненадан от моите доказателства, че св. Климент, създателят на старобългарската литература, е българин, както и че македонците са били преди него българи. Понеже в Пространното житие на св. Климент на някои места е казано, че Кирил и Методий са превели Св. писание на български или словенски, Ягич каза да не се обръщало внимание на българите. Не е съвсем ясно кои е означил той като българи. Днешните българи сигурно не, защото преди мене едва ли някой българин му противоречеше в това отношение. Като българи той тук означаваше авторите на Малкото и на Пространното житие на св. Климент, Солунската легенда и др., в които се казва, че Св. писание е преведено на български. Че патриарх Фотий, Анастасий Библиотекар, папа Николай и др., също така означаваха македонците като българи, това Ягич или не знаеше, или, ако го знаеше, не му обръщаше внимание. Ягич се опираше на някои панонски легенди, в които се казва, че Св. писание е преведено на словенски. За него беше меродавно само онова, което се казваше в панонските легенди. Той не бе проучил произхода на тези легенди, пък не можеше и да направи това, защото за него се изискваха и исторически познания, които той, както се вижда, не е притежавал. Той даже не знаеше или пък не искаше да знае, че още Константин Порфирогенет — първият, който спомена сърбите и хърватите в историята, пишеше, че преди появяването на сърбите и хърватите в историята, България се е намирала под римска власт, от което се разбира, че тогава Македония се е казвала България. Ако панонската славистика бе споменала само този факт, щеше да се пощади много братска кръв и отношенията между южнославянските племена щяха да бъдат съвсем други.

/.../

Същите гети св. Йероним (IV в.) нарича хуни и пише, че хуните (покрай Дунав) учили псалтира.

Император Константин Велики съградил укрепените места (градища) в Мизия: Силистра, Преслав, Плиска и Констанца, за тези скити или гети, които по Улфилово време са се казвали и готи.

Прокопий и други негови съвременници деляха скитите на хуни и готи, а Теофан и Никифор — на хуни и българи; наричаха впрочем готите българи, от което излиза, че Улфила е бил превел Св. писание за българи и че Константин Велики за българи е бил построил горните градове[173].

Седалището на Улфила се е намирало в Никопол (Никюп) на р. Янтра под Търново. За поселниците на Долна Мизия Улфила е бил превел Св. писание. Той го е превел и за гетите или хуните отвъд Дунав, защото св. Йероним пише, че хуните по негово време учили псалтира.

/.../

20. Панонската легенда, или Методиевото житие
В нашата книга „Кроватова България и покръстването на българите“ сме посочили, че в панонското Кирилово житие са приписани на Ростислав Панонски действия, които са били извършени от българския цар Михаил в България, или че български работи са отбелязани като словенски работи. Същото е и с Панонската легенда, или Методиевото житие, на което се опира Ягич. В това житие се казва, че словенските князе Ростислав и Светополк изпратили хора до кесаря Михаил и му казали, че при словените идвали разни учители, които ги учили различно. Понеже словените били прости хора, те помолили кесаря Михаил да им изпрати човек, който да ги научи на истината. Михаил им изпратил философа Константин и брат му Методий, които според Ягич били превели Св. писание за словените в Панония. А че този кесар Михаил е бил българският цар Михаил, няма значение. Тук няма да разказваме тази история, ще кажем само, че и същата легенда приписва на панонците неща, които са извършени от българи.

/.../

След Освобождението българският народ се раздели на два дяла. Единият дял, който се наричаше славянофили, бе на мнение, че България трябва да се постави под протектората на Русия, защото тя сама не могла да се управлява.

Другата партия, която се наричаше патриоти, беше за една самостоятелна България. Ожесточените борби между тези две партии пълнят историята на България от освобождението до световната война. Русофилите, се засилиха от разните модерни течения, като комунисти, социалисти и други –исти, които от народност и отечество не се интересуваха. Отечестволюбието се счете за порок, за назадничавост. Тежко на този, комуто излезеше дума, че е патриот. Когато (1907 г.) аз издадох моята книга „Праотечеството на българите“, от която излизало, че българите са били нещо по-добро от онова, което се мислеше досега за тях, аз бях обявен за патриот и, следователно, за човек, който стои извън законите. Всички, които ме критикуваха, критикуваха ме не по съдържание, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот, който изнасял факти, че българите били и храбри, и културни, когато според мнението на моите противници било очевидно, че българите са създадени от природата за тор на чужди ниви. Ст. Младенов ме характеризира като шовинист и ме критикуваше, защото съм бил шовинист. Това му достойнство му отвори вратите на университета.

Моят шовинизъм, като доказвал, че Тракия и Македония са стари български земи, заплашвал, от една страна, Русия, която аспирираше за Южна Тракия, а, от друга страна — панонските славяни, които аспирираха за Солун. Това накара Ягич да напише през 1916 г., когато ставаше спорът за Тракия и Македония, в своя Archiv für slavische Philologie една хула против мене, каквато досега не се знае да е писана против някой изследовател. Вестник „Мир“ побърза да съобщи тази хула на българското общество.

Кое беше накарало Ягич да излезе извън себе си? Мнозина хора пишат нещо, което на други не харесва, но против тях не се постъпва тъй.

Панонските слависти считаха св. св. Кирил и Методий за гърци, които превели Св. писание за панонските славяни. Обаче се появиха и други слависти, например Лескин, който нарече превода на светите братя старобългарски, а не старославянски или пък църковнославянски, както казваха панонските слависти.

Ягич написа една обширна студия в изданията на Виенската академия на науките на тема „Как е настанал църковнославянският език“, в която настойчиво твърдеше, че преводът на св. Кирил трябва да се нарича славянски и само славянски. На българите да не се обръщало внимание. Под българи той разбираше св. Климент и другарите му, които (от шовинизъм) се наричали българи. Ягич беше против названието старобългарски, защото от него би се разбрало, че македонците са българи, а не славяни, а Ягич искаше да са славяни, а не българи. Какво значение имаше тази теория във времето около Балканската война, всеки разбира.

Аз не се съгласявах с тази теория по следните тогавашни мои съображения: Македонските славяни по времето на св. св. Кирил и Методий са се казвали българи, което се вижда и от решението на Цариградския синод в 869/870 г. Щом св. св. Кирил и Методий са превели Св. писание на езика на македонските славяни, който те са знаели, те са го били превели на български, а не на славянски, защото тези славяни по онова време се казваха българи.

Второ: Във всички известия, било гръцки или български, св. Климент, който собствено разпространи Кириловата писменост, е означен като българин. Охридската архиепископия, която той управляваше, се наричаше Българска архиепископия. От тези факти аз стигнах до извода, че езикът на светите братя бе и трябва да се нарича български, а не славянски.

Това мое становище беше раздразнило Ягич до самозабрава; той се нахвърли против мене с разни измислени епитети.

Становището на панонските слависти се поддържаше и от българските учени.

Глава III
Наука или политика
22. Политически съображения
Господата Ников и Мутафчиев са недоволни от Ценов не толкова, защото онова, което той изнася, е невярно, а защото той със своите писания способствал да дискредитира България пред чуждия свят и с това нанасял голяма беля на страната.
/.../
Малко преди Руско-турската война излязоха Църковна история от Голубински и Българска история от Иречек. Макар че още Дринов в 1872 г. Каза, че ако българите са живеели още през V век като голям народ по средния Дунав и Панония, не може да се вярва, че те в края на VII век са били дошли в Мизия, при все това Голубински и Иречек застанаха на тази позиция и казаха, че българската държава била основана едва през 679 г. от третия Кроватов син Аспарух между Дунав и Стара планина. Следователно българи били само жителите между Дунав и Балкана, както желаеше Русия.
/.../
24. Защо се разпокъса българското племе на Берлинския конгрес?
То се разпокъса, защото западните сили по никакъв начин не искаха да допуснат велика Русия да стигне до Дарданелите и Егейско море.

То се разпокъса и затова, защото западните сили го считаха за мост, по който русите възнамерявали да стигнат до Дарданелите и Егейско море, което западните сили по никакъв начин не искаха да допуснат. Бояха се от това не само Австро-Унгария поради многото славяни, които тя владееше, но и Англия и Италия, които не искаха да допуснат руския флот в Средиземно море. Както е известно, италианският министър-председател Криспи бе първият, който издигна гласа си в полза на България след разрива между Русия и България. Ако Англия и други подкрепиха българите по времето на съединението на Южна със Северна България, то стана само защото русите направиха грешката да си изтеглят офицерите от България. Без тази грешка Съединението нямаше да стане, защото западните сили нямаше да позволят едно съединение под руски протекторат, а Русия беше слаба да се наложи.

/.../

29. Методът на Ценов
Като не могат да оспорят фактите, господата Ников и Мутафчиев пишат, че Ценов имал „чудовищен метод на работа, който е отрицание на всяка наука“. За пръв път ние чуваме да не се оспорват резултатите, до които един изследовател е стигнал, а да се оспорва методът, по който той е стигнал до тези резултати. Добре. Да разгледаме това.

В нашата книга „Кроватова България и покръстването на българите“ ние посочихме, че В. Златарски, с чийто метод Ников и Мутафчиев си служат, упрекваше Ценов, защото се опирал на първоизвори, от които се вижда, че досегашните мнения, които той (Златарски) поддържаше, били фалшиви и фантастични. Аз мислех, че тук имаме работа с някакво недоразумение. После обаче се убедих, че нямаме работа с недоумение, защото Златарски, за да защити „фалшивите и фантастичните мнения“, или не споменаваше фактите, които говореха в полза на българите, или ги изопачаваше. Защитата впрочем на фалшивите мнения, че Тракия и Илирия не са български земи, не почива на грешка, а на умисъл.

Понеже и господата Ников и Мутафчиев държат на тези фалшиви мнения, те казват, че методът на Ценов е чудовищен.

В какво се състои този метод?

Не само народите, но и отделните дисциплини си имат своя история.

Какви са били понятията на историците преди сто години и какви са понятията на сегашните историци, има разлика. Най-напред не се знаеше, че има българи. Това се установи. Сега започна да се търси какъв народ са българите. Появиха се толкова мнения, колкото хора се занимаваха с този въпрос. Тези мнения аз изложих още през 1910 г. в моята книга „Произходът на българите“. Понеже мненията не съставляваха система, те не решаваха въпроса за народността на българите. От всички тези изказвачи на мнения най-голямо внимание заслужи Шафарик. Защо?

Защото той пръв даде една формула за образуването на българската държава. Като взима предвид изказаните преди него мнения, той казва, че било установено, че българите са уралски чуди. Византийските летописци Теофан (+ 817 г.) и Никифор (+ 828 г.) били писали, че българите са дошли от Волга и били сродни с хуните и кутургурите. След това Шафарик пише, че третият Кроватов син дошъл през 678 г. в Мизия, покорил славяни и основал българската държава. Защо тези чуди, когато са живели покрай Волга, са се наричали чуди, а не българи, Шафарик не каза.
/.../

в) Същите отношения между българи и славяни съществуваха и след смъртта на Кроват. Синовете му не послушали съвета му и се разделили. Като видели това, козарите, които живели по Карпатите, ги нападнали и принудили най-стария брат Бат-Баян, който господствал на север от Дунав, да им плаща данък. Аспарух избягал откъм Днепър и Днестър, т.е. от земята на антите, към Дунав. Българите били нападнати и от Константин Погонат, който заповядал на армията си да нахлуе от Азия в Тракия. Тя даже преминала Дунав, но била разбита. От кого, понеже на север от Дунав живееха славяни или хуни, а не българи? От славяни или хуни, защото Теофан и Никифор, които описват тези събития, казват веднъж, че българската държава е основана от хуни и българи, а друг път, че е основана от славяни и българи. В случая те наричат хуните славяни и пишат, че след разбиването на византийците победителите се били погрижили за защитата си по следния начин: северите били изпратени на изток да пазят границата, а от останалите седем славянски племена, с които българите се намирали в съюз, едни пазили границите против абарите в Панония, а други на юг (от гърците). Славяни бяха впрочем онези, които разбиха Погонат.

Откога съществува съюзът между българи и славяни?

Ние посочихме тук, че той съществува от началото на VI в. Този съюз е бил значи стар, а не е сключен едва след смъртта на Кроват.

През 679 г. Не е имало покоряване на славяни от българи, а е имало споразумение между българските племена за образуване на една обща държава. След като се постигна тази цел, всичките обединени племена се нарекоха българи. С името българи започнаха да се означават отсега-нататък не само жителите на юг от Дунав, но и онези в Дакия и Долна Панония.

/.../

[Марин Йорданов]

Грандоманията на Г. Ценов

Вместо заключение

"За да преподава своите лъжовни схващания, че Тракия и Македония не са български земи, схващания, които се оказаха катастрофални за съдбата на българския народ при определяне границите на неговата държава в Neuilly[177], Златарски е получил от държавата заплата около седем милиона лева.

Също такава сума е похарчил и Ценов, за да установи с необорими факти, че българите са населявали Тракия и Македония преди Аспарух и че те не са никакви пришълци, нито пък турано-монголци, а, напротив, че са автохтони — тракийци и най-чисти славяни, населяващи Балканския полуостров от памтивека (по-стари са от всички други жители на полуострова), и са играли историческа роля цели две хиляди години преди мнимото основаване на българската държава от Аспарух, която е била основана в действителност много по-рано, като се е простирала до самите стени на Цариград и е обхващала всички земи от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Адриатическо море (с изключение на северозападния край на полуострова) и до Йонийско море; че българите са първият народ в Европа, който е приел християнството направо от апостол Павел (българската църква значи е първата учредена в Европа християнска църква); че те са имали самостоятелна църковна организация още от времето на Константин Велики (IV в.), когато и е било преведено Св. писание на български език с оригинална българска азбука; че са изповядвали самостоятелно християнско верую, различно от гръцкото и римското, за което свое верую те са водили няколковековна борба с византийската държава и Цариградската патриаршия, докато най-после са успели да си извоюват по времето на Юстиниан Велики (535 г.) автокефална българска архиепископия в гр. Охрид с ранг, равен на римския папа, юрисдикцията на която архиепископия се е простирала от Панония до Пелопонес, като по този начин е обхващала почти цялата западна половина на Балканския полуостров."

[bulgaroid]

On 10.02.2022 г. at 21:12, T.Jonchev said:

Разчистих терена, за да се пише по темата, но, след като всеки си пише нещо друго, очевидно тя е изчерпана и следва да бъде затворена. Ще изчакам обаче до утре.

Бел. мод.

Нещо ства с форума,в активността не се показват теми в който се пише а стоят стари теми. Само при мен ли е така?

[bulgaroid]

On 10.02.2022 г. at 22:49, Марин Йорданов said:

Г. Ценов не използва научен стил, а публицистичен стил... Постоянно спори със Златарски, с Мутафчиев, с Младенов, с Иречек и т. н.

Какво значи научен и публицистичен стил? И какво като спори?

On 10.02.2022 г. at 22:49, Марин Йорданов said:

Наука ли е това?

Кое?

On 10.02.2022 г. at 23:01, Марин Йорданов said:

Между хуни и славяни, както виждаме, няма разлика. Те са били стари дакийци и са се считали за един народ, както пише и Писидес.

В последно време тази теза е доста популярна  при рускоезичните историци. Като се застъпва близоста на бългаарите от степите и Антите. Ипотещи се приема като анклав на славяно българската култура,,нещо като смесване на степната и антската култура.