Отиди на
Форум "Наука"

Произход на титлата KANACYBIГI


Recommended Posts

  • Потребител

Сега става още по-интересно КАК, КОГА и ОТ КОГО са заемали славяните, защото праформите са доста странни... :unsure:

Праформите нямат нищо общо тук. Думите вероятно навлизат в славянския език от горнонемски през VI в. Прагерманският се разпада около Новата ера. Това славистите биха могли най-добре да ти го обяснят, но не знам дали им се занимава вече :laugh:

Мен лично ме дразни само "германското посредничество" на латинските думи. Някак странно ми звучи цар и църква да са приети с германско посредничество, но знае ли човек.

Доколкото имам поглед върху нещата, причините в повечето случаи са фонетични. Няма как да станат преходите през народен латински. Виж Фасмер за повече подробности.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 552
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

ПАН значи владея в иранските езици и цяла серия ирански титли завършват именно на ПАН или БАН, напр. мазарбан. Зоапан твърде много намирисва на иранска титла.

Това са абсолютни измислици. Глаголната основа пa- означава "пазя". Славянското пан е съкратена форма на *gъpanъ, което е заето от някой староирански език, вероятно старосарматски или староалански (заради липса на озвучаване на п-то между гласни). в източноиранските езици (примерно пущунски) губан означава "кравар" (gu "крава", pana- "който пази"). Сравнете и чобан "който пази овце (фшу)". Среща се пан- и в паз-вант.

пан е може би най-емблематичният пример за възникване на титла "господин" от толкова просто понятие като "кравар". Иранският глагол "владея" е хша-, от който произлизат шах, шахиншах, шахрияр и понятия като шахр в новоперсийски език. естествено употребява се и глаголът дар- "държа" в значение "владея" (както в шахрияр (опростена форма на хшатра-дара "който държи властта") или сердар). естествено в иранските езици има и други думи като пат, което е от индоевропейски произход“ в гръцки имаме дес-пот.

проблемьт е, че точно такива съставни части в прабългарските титли чисто и просто няма!

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Праформите нямат нищо общо тук. Думите вероятно навлизат в славянския език от горнонемски през VI в. Прагерманският се разпада около Новата ера. Това славистите биха могли най-добре да ти го обяснят, но не знам дали им се занимава вече :laugh:

Кухулин - нали затова постнах примерните развития на думите във времето! Формите на Прото Германски с техните окончания на "ingaz" добре обяснява окончанието "ендз"/"йендз", но ако "скокнем" към Старо Високо Германски нещата стават по-трудно обясними! Нали ако заемаш една дума - например "компютър" - не я преправяш до неузнаваемост ( компотатор например! :biggrin: )...

Перкуунас , "бан" значи просто пазител, нищо че влиза в състава на "пазител на крави"... :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Формите на Прото Германски с техните окончания на "ingaz" добре обяснява окончанието "ендз"/"йендз", но ако "скокнем" към Старо Високо Германски нещата стават по-трудно обясними! Нали ако заемаш една дума - например "компютър" - не я преправяш до неузнаваемост ( компотатор например! :biggrin: )...

Ами не знам какво да ти кажа. Има си определени фонетични закони, в които не фигурира съображението "минимална промяна". Ако има някаква обща зависимост, тя е към улесняване на изговора. За съжаление не съм аз човекът, който може да говори на тази тема, защото и аз разбирам кажи-речи колкото теб :book: Трябва ти лингвист - педагог :biggrin:

Що се отнася до датирането, заемката не може да е много ранна (например от протогермански). Първата гласна /a/ в panning се измества до /e/ в penning и чак тогава навлиза в славянския език като пеняз. Тази историческа промяна /a/ > /e/ пред /i/ се случва в края на V и началото на VI в. Още по-късно се измества първата съгласна /p/ > /pf/, може би поне в средата на VI в., а точно такава форма дава Фасмер в речника си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не по-малко обидно е подменянето на факти! Ето как са изглеждали въпросните три герамнски "заемки":

Online Etymology Dictionary, © 2010 Douglas Harper

Сега става още по-интересно КАК, КОГА и ОТ КОГО са заемали славяните, защото праформите са доста странни... :unsure:

Още нещо - едни странни трансформации на гласни и съгласни (о/у => ъ), (к=>т)... :post-20645-1121105496:

Да бъдем коректни, а? Бозата в езиковата археология на тема "праславянски" е огромна...

Поляците и чехите взаимствали от германските народи и наложили своите заемки на по-рано създадените и по-мощни източнославянски държави - да бе, да...

Друг ще да е пътя, не мислите ли?

Не виждам какъв е проблемът.

O.H.G. (старо-високо-немски) kuning и pfening са източниците на славянските кънязь и пенязь.

За витязь: etymonline.com споменава Old Frisian wizing и не споменава форма в O.H.G. (вероятно такава няма засвидетелствана). Вероятно незасвидетелствана O.H.G. форма, близка до фризийската, или пък самата фризийска форма, или пък подобна дума от друг германски диалект (например, франкски), е източникът на славянската дума витязь. Предполага се преход Z(Ц)->T (Преди втората палатализация в славянски нямало Ц и го възприели като Т).

Трансформацията {немско_U} към славянско Ъ е естествена. Преход К->T никой не предполага. Преходът Г->З вероятно е изцяло на славянска почва: звукът З в думите кънязь, пенязь и витязь има същият произход, както Ц в думата старец.

Не може да става дума, че само поляци и чехи са заемали думи от немски и те са ги наложили на източните славяни. Тук имаме пред вид време, когато славянското езиково единство съществувало на много по-ограничена територия, когато славяногласието не било стигнало още до Киев и Новгород.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тамарин, много си точен. Смятам само, че ако изтеглим заемките във вече историческо време, ще трябва да допуснем, че те са се придвижили и сред източнославянските племена. В което не виждам никакъв проблем.

П. П.

В ст. англ. поема Widsith (VII в.) е засвидетелстван хапакс: Wicingas, мн. ч. от Wicing, име на легендарен комитат/племе, сродно със ст. исл. vikingr. Ст. англ. в този период още е много близък до OLG ст. сакс. Преходът би могъл да бъде от протоангл./ют. [к] през ст. сакс. [ч] чрез депалатализиране към западнослав. [т]. Възможно е заемката да се разположи дори в периода V-VII в. и това да ни даде отправна точка за датиране и на другите две заемки в групата витяз-пеняз-княз.

Навремето в даскало се шегувахме, че готското parkungaz е преминало в ст. англ. parking, ст. исл. parkingr, ст. сакс. parcing и слав. по първа палатализация прачѧsъ, място за оставяне на каруца/волска кола, коневръз, пристан :tooth:

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не виждам какъв е проблемът.

O.H.G. (старо-високо-немски) kuning и pfening са източниците на славянските кънязь и пенязь.

За витязь: etymonline.com споменава Old Frisian wizing и не споменава форма в O.H.G. (вероятно такава няма засвидетелствана). Вероятно незасвидетелствана O.H.G. форма, близка до фризийската, или пък самата фризийска форма, или пък подобна дума от друг германски диалект (например, франкски), е източникът на славянската дума витязь. Предполага се преход Z(Ц)->T (Преди втората палатализация в славянски нямало Ц и го възприели като Т).

Трансформацията {немско_U} към славянско Ъ е естествена. Преход К->T никой не предполага. Преходът Г->З вероятно е изцяло на славянска почва: звукът З в думите кънязь, пенязь и витязь има същият произход, както Ц в думата старец.

Не може да става дума, че само поляци и чехи са заемали думи от немски и те са ги наложили на източните славяни. Тук имаме пред вид време, когато славянското езиково единство съществувало на много по-ограничена територия, когато славяногласието не било стигнало още до Киев и Новгород.

Тамарин, моето уважение, но не ми отговорихте КАК по-слаборазвитите западни славяни са повлияли на южните и източните? (макар, че като се замисля как се роди "мЕрише" преди години май точно по-слабокултурните се налагат... :laugh: )Това първо!

Второ - преход "к->т" се появи поради некоректно подадената за начална форма "vikingr", което и аз оспорих! Тоест прехода е "з->т" ! Е?

Трето - славяните си имали чудесно "у", за какво им е това "ъ" в "кънйендзь"?

Четвърто - доколкото знам най-стария запис на титлата е на кирилица и е български, макар и открит в Моравия. Дали по онова време и южните славяни са се подчинявали на същите фонетични правила при заемането? :post-20645-1121105496: В Х-ти век отделните славянски езици вече са се обособили, нали? А Българският е доста различен диалект...Тоест не е ли посоката на налагане на титлата "княз" обратна на "популярната"?

"Старец" не е ли южнославянска дума?

Може би заемането е на по-ранен етап ( преди 5-ти век)?

Питам съвсем добронамерено, понеже вие сте специалиста, а аз не...

И още нещо - за мен " вероятно незасвидетелстваната С.В.Г. форма" не е аргумент, извинете ме!

Редактирано от isav
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Исав, а кой казва, че източните славяни са на по-високо институционално развитие от западните? И дали в случая всъщност не бъркаш източнославянската подгрупа с южнославянската? Славяните са си славяни - в един регион са под франкско влияние, в друг - под византийско, в трети - под скандинавско, българско, аварско... Факт, че на Балканите първите самостоятелни славяни титулуват владетелите си с български, аварски и/или маджарски титли: жупан. Факт, че в районите под франкска и скандинавска зависимост пък се появяват титли от германски произход: крал, княз. В някои източнославянски региони дори е засвидетелствана славянска употреба на "каган", вероятно под хазарско влияние. Явно произход на "княз" от българското "kana" не е възможен, доколкото и самото "kana" произлиза от "каган".

Колкото до налагането в общата писмена форма тъкмо на германизма "княз": все пак е хубаво да си припомним, че първата записана форма на славянския език е първоначално предназначена за моравците, които са непосредствени съседи на остфранките. Тя успешно е пренесена в България, което е общоизвестен исторически факт.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Isav,

Фасмер е безспорен авторитет и в повечето случаи трябва да му се довериш. Просто по-добър от неговия речник няма. Друг е въпроса, че и ти донякъде си прав - на влиянието на южните славяни върху западните не е обърнато достатъчно внимание. Ето два примера:

за църква:....."Исторически более оправданная д.-в.-н. этимология сопряжена с бо́льшими фонетическими трудностями, чем объяснение из гот"

за олтар:......"Неприемлемо произведение из ср.-греч. ἀλτάρι(ον) уже из-за одного факта распространения этого слова в зап.-слав."

От горните примери се вижда, че дори за църковните термини за които може да се допусне, че са навлезли по-късно се търси приоритетно произход в евентуалната славянска прародина, а на влиянието юг-север върху западните славяни не се обръща достатъчно внимание. Лично аз мисля, че това не е толкова пропуск на самия Фасмер, а по-скоро на редакторите на руското издание, но не съм подробно запознат, по-добре специалистите да се произнесат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Исав, а кой казва, че източните славяни са на по-високо институционално развитие от западните? И дали в случая всъщност не бъркаш източнославянската подгрупа с южнославянската? Славяните са си славяни - в един регион са под франкско влияние, в друг - под византийско, в трети - под скандинавско, българско, аварско... Факт, че на Балканите първите самостоятелни славяни титулуват владетелите си с български, аварски и/или маджарски титли: жупан. Факт, че в районите под франкска и скандинавска зависимост пък се появяват титли от германски произход: крал, княз. В някои източнославянски региони дори е засвидетелствана славянска употреба на "каган", вероятно под хазарско влияние. Явно произход на "княз" от българското "kana" не е възможен, доколкото и самото "kana" произлиза от "каган".

Колкото до налагането в общата писмена форма тъкмо на германизма "княз": все пак е хубаво да си припомним, че първата записана форма на славянския език е първоначално предназначена за моравците, които са непосредствени съседи на остфранките. Тя успешно е пренесена в България, което е общоизвестен исторически факт.

Ха така :biggrin: ...леко встрани от основната тема , но излиза че КНЯЗ , поне в първите години е била непозната дума както за прабългари , така и за славяни (нашите имам предвид) в ПБЦ :tooth:

Редактирано от ДеДо Либен
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ха така :biggrin: ...леко встрани от основната тема , но излиза че КНЯЗ , поне в първите години е била непозната дума както за прабългари , така и за славяни (нашите имам предвид) в ПБЦ :tooth:

Колкото повече чета, толкова повече се убеждавам, че лингвистичният батак е тотален. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

доколкото и самото "kana" произлиза от "каган".

Дотук ли го докарахте след толкова писане по темата? blink.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Исав, а кой казва, че източните славяни са на по-високо институционално развитие от западните? И дали в случая всъщност не бъркаш източнославянската подгрупа с южнославянската? Славяните са си славяни - в един регион са под франкско влияние, в друг - под византийско, в трети - под скандинавско, българско, аварско... Факт, че на Балканите първите самостоятелни славяни титулуват владетелите си с български, аварски и/или маджарски титли: жупан. Факт, че в районите под франкска и скандинавска зависимост пък се появяват титли от германски произход: крал, княз. В някои източнославянски региони дори е засвидетелствана славянска употреба на "каган", вероятно под хазарско влияние. Явно произход на "княз" от българското "kana" не е възможен, доколкото и самото "kana" произлиза от "каган".

Колкото до налагането в общата писмена форма тъкмо на германизма "княз": все пак е хубаво да си припомним, че първата записана форма на славянския език е първоначално предназначена за моравците, които са непосредствени съседи на остфранките. Тя успешно е пренесена в България, което е общоизвестен исторически факт.

Не, че може много да се вярва на Уикипедия, но дайте да видим какво пише там.

Според немската уикипедия, Gespan (превод на жупан) и Gespanschaft навлизат в немския след усвояването на славянски територии. Т.е. дори германците са заварили жупани. Според унгарската - титлата също се счита за славянска заемка. Т.е. българи и маджари отпадат и остават едни авари. При всички положения това е единствената засвидетелствана титла, носена от славяни до създаването на първите им държави.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И защо българи да отпадат?? Какъв е славянския корен на тая дума и като как така немци, българи, унгарци и пр. ще я реципират така смело от славяните, а пък руснаците - не? Може да е от аварите, може да е нещо по-старо...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И защо българи да отпадат?? Какъв е славянския корен на тая дума и като как така немци, българи, унгарци и пр. ще я реципират така смело от славяните, а пък руснаците - не? Може да е от аварите, може да е нещо по-старо...

Единствено поради факта, че употребата на думата се простира доста на север. Всъщност жупа (джупа) май все още се среща в България:

Диалектната дума ДЖУПА в Златоградско

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Странен спор се е заформил около тези славяни. Тъй като аз дадох тая датировка VI в., може би е редно да обоснова и някакъв исторически контекст.

Първо, дори в средата на VI в. ареалът на славяните не се различава чак толкова драстично от ареала на праславяните, като изключим бившите хунски територии.

Второ, точно тогава славянското общество достига до нови етапи на социално развитие, изискващи и съответната нова терминология. Титлата "княз" едва ли е била наложена отвън, а далеч по-вероятно е отговорила на вътрешните нужди. Знае се колко лесно прехвърчат титлите от език в език.

Трето, земеделието на славяните има особен характер, благодарение на който те са доста мобилни. Имайки предвид прекия контакт между славянските групи (ако щете и на ниво археологически култури), никакво учудване не предизвиква взаимното влияние.

Значи 1) имаме исторически контекст и 2) имаме лингвистична обосновка. Какво повече бихме могли да искаме :biggrin:

Колкото до титлата "жупан", сама по себе си доста интересна, на предната страница съм изложил някакви аргументи защо според мен не може толкова лесно да се приеме за чужда заемка в славянския език. Би следвало степният и характер да се обоснове поне с още толкова аргументи, а не да почива на голи твърдения. Менгес писал < cupan, кой беше писал < tsou-pan... но аз като че ли се доверявам на Фасмер в този случай.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Значи 1) имаме исторически контекст и 2) имаме лингвистична обосновка. Какво повече бихме могли да искаме :biggrin:

Нищо, само да беше отбелязано някъде в дославянски източници, че "славяните наричат архонтите си(дуксове, вождове или там каквото и да е)князе". Аз лично приемам, че славяните са използвали "княз" само за владетел (монарх) и понеже са нямали собствени, то княз за тях е бил местния херцог, хан, хаган и т.н. Поради тази причина титлата се появява едва след появата на книжнина на славянски език. Т.е. до появата на първите славянските държави князе е имало, но те надали сами са се наричали така (просто не са били славяни). Що се отнася до разните славянски вождове, предводители на славинии, на пред-държавни образувания и т.н. то единствената засвидетелствана титла за тях е жупан. Това е - имаме старости, жупани, но засвидетелстван "княз" няма. Или с две думи: преди появата на първите славянски монархии славянските "князе" са били точно толкова князе, колкото библейските царе - царе.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Исав, а кой казва, че източните славяни са на по-високо институционално развитие от западните? И дали в случая всъщност не бъркаш източнославянската подгрупа с южнославянската? Славяните са си славяни - в един регион са под франкско влияние, в друг - под византийско, в трети - под скандинавско, българско, аварско... Факт, че на Балканите първите самостоятелни славяни титулуват владетелите си с български, аварски и/или маджарски титли: жупан. Факт, че в районите под франкска и скандинавска зависимост пък се появяват титли от германски произход: крал, княз. В някои източнославянски региони дори е засвидетелствана славянска употреба на "каган", вероятно под хазарско влияние. Явно произход на "княз" от българското "kana" не е възможен, доколкото и самото "kana" произлиза от "каган".

Колкото до налагането в общата писмена форма тъкмо на германизма "княз": все пак е хубаво да си припомним, че първата записана форма на славянския език е първоначално предназначена за моравците, които са непосредствени съседи на остфранките. Тя успешно е пренесена в България, което е общоизвестен исторически факт.

glishev, трогателно е вашето постоянство - за две страници хем се съгласихте, че "княз" най-вероятно е по-ранна заемка отпреди O.H.G език, хем пак се люшнахте към франкско/скандинавсото влияние.

Не виждам какво ви притеснява в твърдението ми, че разпокъсаните, нерядко подчинени на чужда власт западни славянски племена не могат да влияят на източните такива, които макар и управлявани от росите след 9-ти век формират самостоятелна и сравнително мощна държава със силна, сравнено със западната, писмена школа( повлияна естествено от нас - "южните" славяни)! Конюктура, разбира се, но не в полза на западните словени...

За кого е създадена писмеността на която е засвидетелствана за сефте думата "княз" В БЪЛГАРСКА среда, смятам няма никакво значение за хронологичната поява на думата?

И една забележка - некоректно е да задаваме априорно произхода на език, който ни е абсолютно непознат и за който все по-разгорещено се водят спорове в тая насока - "прабългарският"! От какво произхожда нашето "кана" бихме могли да разберем едва след решаване на горната теорема , нещо немислимо явно без откриването на някой наш "розетски камък"...

Атом - пустите авари не стига, че 200-250 години тероризират западната цивилизация , ми са били и такива мързели и пияници, че не са ни оставили поне един триумфален надпис на развален латински с тия "аварски" титли, та да си отдъхнем всички и да насочим споровете си към миграциите на дивите мисирки...

Странно защо най-якия фен на Окамовото бръснене ( Рейвън) го няма да ви "остриже" - няма по-ранни записи и на тия титли от българските - защо със замах и тях ги подаряваме на аварите?

Повтарям - за мен прабългарският е "terra incognita"(не вярвам в тюркския му произход) и докато не се появят достатъчно на брой и достатъчно надеждни писмени извори на него няма да се откажа да питам "а защо да не е?"!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нищо, само да беше отбелязано някъде в дославянски източници, че "славяните наричат архонтите си(дуксове, вождове или там каквото и да е)князе".

Би било идеално да е засвидетелствана титлата, но изглежда не е. Все пак, понеже не сме във форум "Литература", а се мъчим да разсъждаваме на лингвистична тематика, липсата на писано слово по въпроса не е болка за умиране. Нито от протосемитски е останало много за четене, нито от ПИЕ, но има изписани тонове литература за взаимодействието между двата незасвидетелствани езика :hmmm:

И още нещо - за мен " вероятно незасвидетелстваната С.В.Г. форма" не е аргумент, извинете ме!

Повтарям - за мен прабългарският е "terra incognita"

Не е ли притеснителна тази системност?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Дедо Либене, може и точно така да е - аз си мисля, че "княз" навлиза в България точно с Климент, Наум и Ангеларий, както и изобщо цялата традиция, която удобно наричаме "старобългарска".

Дендро, ти просто нямаш понятие от лингвистичния "батак" и затова може и да ти се струва, че мненията на разни любители имат стойността на нормалните филолози - откъдето и объркването ти между езиковедите и езиковъдите, ако ме разбираш. Прощавай, ама се дразня все повече, когато някой абсолютен лаик за пореден път изтърси, че било имало "лингвистичен батак". Просто куцо и сакато мисли, че разбира от езикознание и че това не е наука, а хоби, достъпно за всеки любител. Преди да повториш тая неразумна фраза, сети се, че някои хора са си прекарали години над филологиите и че става дума за суверенна дисциплина със свой предмет и метод, които като всяка наука изискват търпение, специализираност и задълбоченост.

Спандю, лично аз дотам го докарах. Инак пак най-много до Рене Грусе, Цуки и "борба за короната на Степната империя" да се докараме :laugh:

Атом, на Уикито наистина не бива да се позоваваме - поне не на българското Уики. Аварите и българите са най-вероятните за мен източници за предаване на жупанската титла на славяните.

Исав, у мен трогателни неща няма, та дай да си спестим трогванията. На нищо не се съгласявам, ако не го видя издадено от съответните филолози или историци. Пропуснал си точно какво пиша. Изобщо няма какво да се говори по произхода на "княз". Това е германизъм за всеки що-годе начетен човек.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Глишев,

остави ги ти лаиците. Изобщо не иде реч за тях. Те си личат по постовете и начина на излагане на становището. :biggrin:

Батак в науката винаги има, особено в някои хуманитарни науки. Лингвистиката, както все повече се убеждавам, не прави изключение. Батак е на лице, когато няма сигурна база, подкрепена с доказателства и това налага наличие поне на няколко теории и/или хипотези - такива, каквито ти ги описваш от лица-професионалисти, познавачи, сериозни, начетени и прочие. А когато теорите са и противоречиви - е, те това е научен батак. Това, че ти твърдо вярваш в една от тези теории - няма лошо, така и трябва да бъде. Утре с развитието си можеш и да си промениш мнението - и това е нормално.

Наличието на батак не отрича професионализма, и в моята област го има, има противоположни и взаимоизключващи се мнения на автори, които нито са случайни, нито са лаици. Батакът в случая е на лице, защото липсват безспорни данни и установеност в даден исторически период. Извинявай, ама ако някой можеше да докаже какъв е езикът на прабългарите, а не само да предполага (дори и научно какъв е), батакът в тази тема щеше поне наполовина по-малко. Редица от предположенията за външни влияния и развитие на този език щяха да са сигурни, а не предполагаеми. ти какво очакваш да бъде, когато се изяснява влиянието на една известна или до някъде известна величина върху друга, която в същност е напълно неизвестна, въпреки че е евентуално предполагаема? Каква безспорна и неоспорима яснота очакваш?

Така че, един съвет - когато става дума за наука, не се дразни и не забравяй, че науката не е магия, не е едно постоянно, консервативно и статично познание, а е винаги динамичен процес. По ред причини и с оглед на редица фактори. И докато нещата не придобият доказан и то безспорно вид, ами батак си е. Само че, в положителния смисъл на думата, а не в отрицателния, както ти си го възприел. Е, вечни истини няма, дори и в науката. Дори и в точните науки нещата непрекъснато се променят и изменят с оглед на нови данни и идеи, та какво остава за лингвистиката и останалите хуманитарни науки (дори и тази към която принадлежа).

Толкова от мен по въпроса с батака в науката. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да де, но в случая батак в самата научна среда няма. Има само един куп лаици, които шумят с измислици на фона на единствената рационална теория.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дедо Либене, може и точно така да е - аз си мисля, че "княз" навлиза в България точно с Климент, Наум и Ангеларий, както и изобщо цялата традиция, която удобно наричаме "старобългарска".

Дендро, ти просто нямаш понятие от лингвистичния "батак" и затова може и да ти се струва, че мненията на разни любители имат стойността на нормалните филолози - откъдето и объркването ти между езиковедите и езиковъдите, ако ме разбираш. Прощавай, ама се дразня все повече, когато някой абсолютен лаик за пореден път изтърси, че било имало "лингвистичен батак". Просто куцо и сакато мисли, че разбира от езикознание и че това не е наука, а хоби, достъпно за всеки любител. Преди да повториш тая неразумна фраза, сети се, че някои хора са си прекарали години над филологиите и че става дума за суверенна дисциплина със свой предмет и метод, които като всяка наука изискват търпение, специализираност и задълбоченост.

Глишев, принципно си прав, но винаги имай едно на ум, че може да грешиш.

Както на всички е известно, много често професори, доктори, асистенти, и други филолози и учени, са пряко зависими от своята научна среда, и за да растат титлите им трябва до някъде да са съобразяват с хората над тях. Поради това често техните работи и заключения са консервативни(на български - ограничени) и следват някоя научна линия.

Лаиците обаче нямат това ограничение и въображението им може да достига светлинни скорости. :) Разбира се те имат ограничения по отношение на познатата им литература, но това са по-лесно преодолими ограничения сравнено с консерватизма.

При това когато една работа не е свършена достатъчно добре от професионалистите, ще дойдат счетоводители, инженери, лекари, комбайнери или други самоуки лаици, и ще свършат работата. Досега в тази връзка видяхме, че тюркските анализи на ред видни учони-тюрколози бяха подминати от бързия влак на иранската теория. По натам очакваме консервативната теория за славянското море, избликнало от полските лесове, да бъде задмината от експресня влак на една нова скито-сърматска теория.

...

Интересно ми е Глишев, ти каква филология си завършил и кои са езиците които ползваш и четеш свободно? А също така си ли част от научните или учебни среди?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Makebulgar, и ти принципно си прав, ама това, дето го казваш, е изключението, а не правилото :) Все пак човек трябва да има адски сериозна подготовка, за да се занимава наистина сериозно с езикознание. Далеч не всеки любител е Шлиман.

Иранската теория, за съжаление, е бърз влак в грешна посока, но това е друг въпрос.

Лична информация пускам на лични приятели ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Лична информация пускам на лични приятели ;)

Лични данни не щеме, а само да покажеш, че си ги учил тия неща дето ги пишеш. Щото иначе приемаме че и ти си лаик и си преписал всичко от някоя книга. :)

Раковски горе долу го приемам за добър филолог тъй като е знаел да говори и пише на Турски, Руски, Немски, Френски, Сръбски, Ромънски, Латински и Гръцки, и е чел много за Санскрита!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...