манастир Крепости или манастири: центрове на локална власт във Второто българско царство

[glishev]

Кои са центровете на локална власт във Второто българско царство? Пък и не само в земите, зависими в един или друг момент от царя в Търново, а изобщо в Мизия, Тракия и Македония. Нека уточня преди да продължа - имам предвид присъствието на властта в ежедневието на колибите, махалите, селата и градчетата, отдалечени от големи центрове като Константинопол, Солун, Търново, София или Охрид.

Задавам си този въпрос, защото се съмнявам в съществуването на балканска култура на замъка - поне такава, каквато в този период (ХІІ-ХV в.) съществува в Западна и Централна Европа. Не отричам, естествено, че и на Балканите има отделни крепости-резиденции, както и локални градски центрове с известни административни функции: няма дори нужда да се дават много примери като средешкия кефалия от грамотите на Йоан Шишман, големите владетели на Видин, Ловеч и Карвуна или като крепостите Цепина и Просек.

Но дали по нашите земи има такава гъстота и такова значение на замъците и на градските резиденции като в други европейски региони? Засега имам своите резерви по темата. Струва ми се, че по-скоро чести са случаите, в които големите аристократи на Второто българско царство резидират във вторично укрепени за целта действащи манастири. Севастократори и деспоти говорят за "царски и деспотски" манастири - което е типично за Балканите. След османското нашествие определено има случаи на влиятелни християни, живеещи в манастири (тази практика продължава дори в началото на ХХ в.). Дали това не е остатък от по-стара практика?

Разбира се, съвсем отделен е фактът, че в много случаи големите манастири на свой ред са едри земевладелци под закрилата на един или друг светски господар.

Любопитно ми е да се почепка тази тема. Естествено, може да се заблуждавам и гъстотата на замъците да е по-малка просто поради средно по-големия размер на едрото земевладение, поради остатък от по-стара централизираност на балканските монархии в сравнение със западните или пък поради османските разрушения.

[Aspandiat]

Хм, тази тема за съжаление май няма да може да се развие кой знае колко, защото изисква ровене из библиотеките из манастирските грамоти на българските, сръбските и византийските владетели.

Но при всяко положение би трябвало да се замислим за следните неща:

1. Дали населението на българските земи е било толкова многобройно, че да е изисквало гъста мрежа от крепости и/или манастири, които да го държат в подчинение.

2. От първата точка възниква и въпросът релефът на нашите земи позволява ли голям прираст на населението, както и изисква ли да се строят голям брой крепости и/или манастири за контролиране на подвластното население. Защото например из планинските райони, особено тези, в които се гледат големи стада и населението се налага сезонно да мигрира, усилено строителство на крепости ще е безпредметно.

3. Има ли сведения манастирите в нашите земи да са разполагали със свои военни отряди от наемници или са разчитали само да играе при нужда калъчката на местния болярин?

[glishev]

Манастирските грамоти могат да се огледат и не само през библиотеки. Примерно грамотите на български владетели за манастири са малобройни - и почти изцяло публикувани от Йордан Иванов и Венцеслав Начев. А сигурно и у Снегаров може да се намери нещо.

[resavsky]

Глишев май правиш грешка."Царски манастир" означава че е под директното управление на царя а не че царя живее там.А иначе в България си има достатъчно кули които вероятно са изпълнявали функциите на замъците в Западна Европа.Разбира се и там не всеки замък е бил с размерите на Версай.Даже напротив.

[glishev]

Не правя този тип грешка, не ми го приписвай Изобщо е странно, че манастир може да бъде окачествен като "царски" и да е под управлението на монарха. Тоест това отново е център на власт.

Кулата или малката крепост не са същото като замъка, замъкът е комплекс с много функции, включително мирновременни и властови. Точно това се опитвам да разбера - дали у нас тези функции не са били в по-голяма степен поети от манастирите.

ОТ: Версай не е замък, да не го намесваме. Ако искаш да кажеш, че и на запад повечето замъци не са с размерите на Шато Гаяр - прав си.

Редактирано Септември 3, 2013 от glishev

[makebulgar]

Конаците от турско време вероятно са били построени на местата на по-стари сгради с подобни функции.

[T.Jonchev]

"Царските"/"севастократорските"/"деспотските" манастири са обители, на които съответната персона е постоянен ктитор, а често и създател. По същия начин, по който днес има стипендианти на еди коя си фондация. Не мисля, че са били някакви центрове на власт, но с привилегии са се ползвали.

Някъде из гръцките грамоти съм чел за болярин, който се явяваше васал на един от светогорските манастири. Така че явно те са притежавали средства за принуда, вкл. въоръжена сила. При наличието на финансов и административен имунитет (забраните за всякакви чиновници дори крака си да поставят в манастирското владение) не може да е нямало - още по-малко през XIII - XIV век, когато са върлували и всякакви плячкаджии.

От "замъци" очевидно Балканите не преливат. Колкото и да си говорим за разрушения, все да е останало нещо - ако не у нас, то в западната част на полуострова. Във Франция 3-4 пъти масово са сривани замъци в хода на централистичните процеси, но все пак там запазените се броят с десетки, ако и стотици, а на Балканите почти няма. Така че се налага да приемем, че строежи от "замъчен тип" не е имало или ако е имало, става дума за спорадични случаи. Това не е за чудене, защото за разлика от класическия средновековен период в Западна Европа, балканската аристокрация живее в градовете и градската цитадела явно напълно устройва болярина. Това е и една от причините на Балканите децентрализацията никога да не достигне този размер, който е характерен за Запада.

Редактирано Септември 6, 2013 от T.Jonchev

[glishev]

Тоест у нас "сеньорът" по-скоро е градски тип? Това е било така и в Италия докъм XII в., но не е попречило на крайния партикуларизъм там. Всъщност тук и там из северна Франция са се запазили резиденции на феодали в градски цитадели и през XIII в.

[ISTORIK]

През последните няколко десетилетия в българската историческа и археологическа литература намира разпространение терминът “замък”. Той не се среща нито в писмените извори от епохата на българското средновековие, нито пък - в лексикалния състав на българския език до края на XIX в. Самата дума има славянски произход, като един от първите, които я въвеждат в България, е чешкият историк Константин Иречек по отношение на крепостта Баба Вида.

Като основни белези на феодалните замъци в българската литература се определят “пръстеновидна система на дворцово строителство със собствено укрепление”, като се изтъква, че през XII - XIV век в България се възприема по-архаична резиденциална форма – укрепени замъци, докато в Западна Европа започват да се строят градски дворци. При все това обаче, изглежда такива процеси са започнали да протичат и в българската градска среда през XII - XIV в. Така, в значимите градски центрове тук също са били издигани укрепени замъци в Търново, Червен, Ловеч, Мелник.

Изказано е мнението, че “замъците са пряко свързани с ежедневието и потребностите на изтъкнатите представители на феодалната класа”. Дистанцирайки се от тези донякъде теоретични постановки, следва да се заключи, че често с термина “замък” в българските научни съчинения се нарича “един от главните елементи на средновековния град от XII-XIV в.”, а именно - ”укреплението в най-високата част на хълма”, на който той обикновенно е бил изграждан. При това се счита, че “основното предназначение на тези вътрешни крепости е за последна защита на живота и ценностите на бранителите им при нападение, като според разположението им те могат да бъдат разделени на “дворцови” замъци, принадлежащи на управляващата династия, и “провинциални”, принадлежащи на по-ниско стоящата част от аристокрацията.

Полезна литература по темата:

- Ваклинова, М., Дворците в средновековна България. В: България 1300. Институции и държавна традиция, т. II. София, 1982

- Ваклинова, М., Преславският дворец (Главните дворцови постройки през столичния период). В: Историко-археологически изследвания. В памет на проф. д-р Станчо Ваклинов. Велико Търново, 1994

- Вълов, В., Баба Вида - замък на владетелите на средновековния Бдин. В: Средновековният замък в българските земи (XII-XIV) век. Сопот, 1987

- Вълов, В., Сравнителни данни за замъците през Първата българска държава (VIII - XI в.) В: Историко-археологически изследвания. В памет на проф. д-р Станчо Ваклинов. Велико Търново, 1994

- Джамбов, Ив., Замъкът в Средновековна България. Традиции и влияния. - Археология, 1992, 3

- Овчаров, Н., Град и замък на Балканите (XII-XIV в.) - въпроси на типологията и терминологията. - Векове, 1995

- Попов, Ст., Замъкът в Европа и в България през Средните векове, Колхида, 2011

- Балабанов П, Бояджиев С. и Тулешков Н., Крепостно строителство по българските земи, С., 2000

- Гюзелев В., Столици, резиденции и дворцова култура в средновековна България (от номадския стан към царския двор). - В: ИНИМ, 10, 1994

- Средновековният замък в българските земи (XII-XIV) век. Сопот, 1987

- Средновековният български град, С., 1980

- Димитров П., Към въпроса за феодалния замък в българските земи през XII-XIV в., - В: Средновековният замък в българските земи (XII-XIV) век. Сопот, 1987

- Попов С., Замъкът в днешните български земи в XII - XIV век. Проблеми на терминологията. - Паметници, реставрация, музеи, 2010, 1-2

- Прашков Л. Хрельовата кула, С., 1973

- Харбова М., Отбранителни съоръжения в българското средновековие, С., 1981

И така - нататък.

Редактирано Септември 5, 2013 от ISTORIK

[resavsky]

Виж сега Глишев има и практически проблеми.В българските земи периодически нахлуват я печенези,я татари,я турци.Основна цел - плячкаТакива отдалечени "замъци" практически няма как да бъдат отбранявани.Докато във Франция /класическата страна на замъците/ през 12 - 14 век външни инвазии няма.

[КГ125]

  On 2.09.2013 г. at 20:49, Aspandiat said:

Хм, тази тема за съжаление май няма да може да се развие кой знае колко, защото изисква ровене из библиотеките из манастирските грамоти на българските, сръбските и византийските владетели.

Но при всяко положение би трябвало да се замислим за следните неща:

1. Дали населението на българските земи е било толкова многобройно, че да е изисквало гъста мрежа от крепости и/или манастири, които да го държат в подчинение.

?

Точно - по сведенията за манастири може да са направи някакъв приблизителен модел на населението от колността. Манастир който да е далеч от хората има, но все пак той е и стопанска единица, а и ги привлича да го посещават. Така, че смело можем да заключим че в повечето случаи 3-4 села в околоност като нищо може да има.

Свъхинтересно е сведението за болярин - васал на манастир? Следователно, манастирите са придобили частично феодална субектност?

[glishev]

Естествено, че манастирите и сами са феодали.

[Galahad]

Царските и патр. манастири са манастири на които ктитори са царя и патриарха, иначе са си манастири като другите. Понякога някой цар или патриарх е бил тикван в манастир, но по-скоро като в затвор, отколкото като в резиденция. Примерно Константин Бодин е бил затворен известно време в Студийския манастир в Цариград, патр. Йоан Век в созополския "Св. Йоан Продром". Последният лат. император Балдуин вече наистина се е бил настанил в манастира Пантократор като в резиденция, защото като продал покрива на императорския дворец трябвало да се настани другаде. Тази манастир е последната резиденция на лат. императори. В Сърбия вече патриархът си е резидирал в манастир в Печ. Но у нас управляващите цар и патриарх са си имали свои дворци.

А замъци не може да се каже, чее нямало. Нешри говори за 300, но явно става дума само за територията на Търн. царство преди завоеванието, защото броя на крепостите, вкл. такива, които са имали ролята на резиденция на феодали е значително по-голяма.

Жилищно-отбранителните кули (пирговете или донжоните) от типа на тези във Враца, в Рилския манастир, Пирковата кула в Кюстендил и др. също са си резиденции на феодали. Тези, които обаче са в крепостите повечето не са запазени. Но примерно тази в Перперикон си е от по-колямо крепостно съоръжение.

[glishev]

Бих нарекъл "замък" такава крепост, което е и резиденция или поне достатъчно сложен комплекс. Иначе укрепени кули с чисто отбранителни функции и обикновени крепости из България, разбира се, си има доста.

А какво знаем за градски резиденции?

[T.Jonchev]

  On 5.09.2013 г. at 14:07, glishev said:

А какво знаем за градски резиденции?

Съвсем малко. А когато е известно малко, знаеш какво се прави у нас: пускаме фантазията да доизбродира картината и често в резултат се получава "голямо чудо над малко блюдо".

[ISTORIK]

Ако резиденцията (донжонът) разполага с камина и комин, значи е създадена за целогодишно обитаване.

Ако липсва отоплителната инсталация, значи там се живее само в топлите сезони, но не - и когато времето застуди.

[T.Jonchev]

  On 5.09.2013 г. at 17:44, ISTORIK said:

Ако резиденцията (донжонът) разполага с камина и комин, значи е създадена за целогодишно обитаване.

Ако липсва отоплителната инсталация, значи там се живее само в топлите сезони, но не - и когато времето застуди.

Де да бяха оцелели комини и камини...

[Galahad]

Мисля, че бях пускал на времето тема за крепостите, макар и да не я довърших.

Големите градове като структура обикновено имат Външен град, Вътрешен град (цитадела) и замък, който вече си има донжон.

При Търново примерно са укрепените квартали, ролята на цитадели си изпълнява от Царевец и Трапезица, а на замъци от патриаршията и двореца.

Тук ще отворя една скоба за сграда № 1 на Трапезица (т.е. първата проучена сграда), за която някои днешни археолози лъгаха, че те тепърва са я открили и че била замъка на Асеневци. Това наистина е военно-административна сграда, нещо като казарма-кметство. Същия адвинистративно-военен комплекс го има и при главния вход на Царевец. Такава сграда има и северно от главния вход на Несебърската крепост (по-натам ще направя за нея отделен фотоалбум). Турският конак вече се е намирал южно, при малката порта.

За Варна имаме в турската епоха Външна крепост (именно за нея се говори в руско-турските войни), Вътрешна крепост (цитадела) се е явявала средновековната крепост, а замъкът е бил Барут-хане.

Калиакра е имала два външни пояса - единия защитавал подградието, вторият вече самия град, третия е бил на цитаделата и се предполага, че в оградената военна зона е бил замъкът.

Във Видин пак си имаме в турската епоха Външна крепост (нея атакуват сърбите през 1885г.), вътрешна крепост (цитадела) и замъка "Баба Вида".

При Плиска си имаме външен град с ров, Вътрешен град и укрепен дворец. Подобна е структурата и на Преслав.

Това разбира се са градовете. Замък е да речем Аневското кале, което се счита, че е резиденцията на Смилецовия род.

[glishev]

За градските резиденции, предполагам, полезна би била информацията за укрепената къща и за двореца в Мистра, както и всичко, което знаем, например, за резиденцията в София.

[ivany]

Крепоста Цепина - имаме външна крепостна стена и цитадела / укрепен замък /. Имало е манастир с 2 църкви частично запазени до освобождението и друг къшторляк наоколо.

Крепост Урвич край София - манастира е бил на отсрещния баир, но в самата крепост има църква и цитадела Крепост Гораново кале - манастира е бил на отсрещния бряг

Това са големите укрепления на управници от средно ниво. При Сеславци над манастира Св.Никола има останки от замък на местен болярин / очевидно /. Площа е около декър, има запазени стени над метър. Над Герман е горе/долу същия по площ. Лошото е, че иманярите са ги направили на ровища.

[Doris]

жилищните кули през средновековието

  Цитирай

Жилищните кули са домове на феодали и започват да се строят по българските земи през Средновековието, още преди Османското нашествие....Приликата между манастирските кули преди робството и жилищните кули от късното Средновековие е очевидна, а следователно е вярно, че жилищните кули са продължение на местна строителна практика, а не привнесени в резултат на османското нашествие........Жилищните кули са продължение на стара средновековна българска строителна традиция, а през Възраждането са свързани типологически с българската възрожденска къща.

[Aspandiat]

Като прегледах мненията от началото до това на Дорис, и с оглед на забележката на Йончев, че на Балканите няма замъци както в Западна Европа, се замислям, че при един евентуален опит за реконструиране на модела на локалната власт във Второто българско царство би трябвало да се вземе под внимание и дори да се ползва като модел за съпоставка не западноевропейският, дори не византийският, а моделът в Кавказ и Задкавзието. Аргументите ми да се ползва този регион за съпоставка са следните:

1. И България, и армено-грузинските земи културно влизат в гръко-християнската сфера.

ОБАЧЕ

2. За разлика от Византия обаче и българското, и арменското, и грузинското (изобщо при- и задкавказките) общества възникват и се развиват като родови и родово-аристократични, а не като имперско-бюрократични.

В самото начало на линка на Дорис, четем следното:

  Цитирай

Жилищните кули са домове на феодали и започват да се строят по българските земи през Средновековието, още преди Османското нашествие.

Във връзка с това ще посоча, че още Ксенофонт около 400 г. пр.Хр. споменава почти аналогично явление в т.нар. от него Западна Армения:

  Цитирай

“Селото, в което [гърците] стигнали, било голямо. Тук се намирал и дворецът на местния сатрап и на повечето от къщите се издигали крепостни кули. Храна имало достатъчно.... Тази област се наричала Западна Армения.

По отношение на кавказките кули през Средновековието и през по-ново време мисля, че Пандора може да каже най-много от форумците.

Ето една кавказка кула: http://nohchalla.com/bashni-menu/boevye-bashni.html

[T.Jonchev]

Този материал действително навежда на интересни размисли.

[resavsky]

Винаги съм си мислил че да речем Килифаревският манастир е построен през 40 те години на 14 век за да има къде царското семейтво да се укрива по време на чумните епидемии.Сравнително близко е до столицата /царят би трябвало да е някъде наблизо до столицата да не губи контрол върху държавните дела/ а същевременно са намира в слабонаселен планински район.Известно е че през 14 век като превантивна мярка срещу чумата се препоръчвало оттеглянето в слабонаселени раойни.Това обяснява изключителната благоразполежоност на царското семейство към този новопостроен манастир.

[glishev]

Чумната епидемия през четиринайсети век е една. Пък и криенето в манастири всъщност не помага много Стига върху някой кон да има заразена бълха и хайдеее... Спекулативна работа.

Но инак, да, има манастири, които имат нещо като функциите на Ескориал - центрове на власт, резиденции, един вид благочестив заместител на замъци. Килифаревският би могъл да бъде такъв, защо не. За това е темата.

------

Спандю, това, дето го казваш за Кавказ, ме подсеща един въпрос: там има ли я традицията Х манастир да бъде често посещаван, обдаряван и на практика обитаван от Х владетел (бил той цар или някакъв княз, да речем)?

В друга своя тема бях предположил, че е възможно българската монархия да е изключително въцърковена (както ще стане с московската между петнайсети и осемнайсети век). И евентуално оттам може би идва и относително често срещаното и през османския период практическо настаняване на влиятелен господар в манастир.

Редактирано Април 8, 2014 от glishev