Отиди на
Форум "Наука"

Наука и религия


Recommended Posts

  • Потребител

Информацията ти е отново грешна! Втори след княза, не еднокрактно, лично и конкретно е заявявал отношението си към Бог! Това може да го потвърди лично.

Колкото до констатациите, мисля че предимство трябва да имат личните ти недостатъци и чак след това да поглеждаш в страни! 😇

Така правят добрите християни...😉

А ако думата "безбожник" ти е неясна, то вероятно е защото не разбираш добре български...🙂

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,4k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

В някои от последните постове мисля че се изясняват нещата - хората са ограничени, силно ограничени по своята същност. И като така съвкупността от всичко съставляващо наука, или религия, или пък някакво друго вярване/представа за заобикалящия ни свят, са ограничени и описват/обясняват нещата с някакво приближение, с някаква степен на достоверност и нищо повече.

И религията и науката се опитват да ги правят тези обяснения - но това в общи линии са едни човешки интерпретации и представи, силно лимитирани изначално. Много хора нямат способността дори частично да разберат обясненията и представите на други хора за всичкото това, ето защо са принудени да повярват на тези обясняващите, както и на своите сетива, които както казахме, са силно ограничени като възможности - тоест им дават някаква невярна представа за всичко.

Една по-малка част от хората са невярващи и съмняващи се във много от интерпретациите и обясненията, и макар да ги използват във своята практическа дейност не са уверени във тяхната абсолютна непогрешимост и неизменна универсалност, но за ежедневието се примиряваме и работим с тези приблизителни променливи.

Аз самия знам и разбирам че съм ограничен, както във своите възприятия и мислене, така и във възможностите да разбера напълно и вярно мисленето, възприятието и интерпретацията на всичко, представени ми от който и да бил друг човек.

Примерите дадени из цялата тема не бива да се приемат буквално и абсолютно и да се затъва в спорове - това са някакви частни случаи, помагащи ни да осмисляме отделните гледни точки тук.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, kirasirrav said:

В някои от последните постове мисля че се изясняват нещата - хората са ограничени, силно ограничени по своята същност. И като така съвкупността от всичко съставляващо наука, или религия, или пък някакво друго вярване/представа за заобикалящия ни свят, са ограничени и описват/обясняват нещата с някакво приближение, с някаква степен на достоверност и нищо повече.

Това че хората са ограничени, и че работят винаги в някакво приближение, спор няма. Но въпросът с границите на науката в светлината на тези приближения е - има ли граница тези приближения да бъдат все повече и повече уточнявани и доближавани до "истината", т.е. до реалността? Защото ако няма такова ограничение, то няма и ограничения върху науката в този аспект.

Преди 8 минути, kirasirrav said:

И религията и науката се опитват да ги правят тези обяснения - но това в общи линии са едни човешки интерпретации и представи, силно лимитирани изначално. Много хора нямат способността дори частично да разберат обясненията и представите на други хора за всичкото това, ето защо са принудени да повярват на тези обясняващите, както и на своите сетива, които както казахме, са силно ограничени като възможности - тоест им дават някаква невярна представа за всичко.

Тъй като науката е колективно дело, а сетивата отдавна са заменени с по-съвършена техника, как точно действието на сетивата ограничава познанието? Обобщената информация не изключва ли индивидуалните вариации в сетивата?

Иначе си прав, много хора не могат да вникнат в детайлите, защото са отдалечени от тази дейност и нямат толкова време. Но това не е точно проблем или ограничение на науката, нали? По-скоро е свързано с някакви проблеми на образованието.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, skiahtro said:

Та аз имам само бегла представа и са ми ясни само основните понятия. В случая с Втори След Княза, е видно че му липсват основни понятия. Видно е че освен безбожник, е загубил и връзка традициите си.

Не ми е удобно да се пише за мен, пък аз отстрани да чета. Не ми се ще да провеждам и разговори, които не ми са интересни. Огорчих се, че си губим време и място с това, че ти, skiahtro, не можеш да определиш какво е църква, а не приемаш, че е организация на хора. Опитай да проумееш какво пишат тук. По отношение "липсата на основни понятия" ти ме изпреварваш- липсват ти повече. За отношението ми към божествата, наистина съм писал, че съм толерантен атеист, който смята, че адаптираният в живота човек си обяснява нещата и се справя, без нужда от божествена помощ. Когато човек се срещне с неразбираемо нещо, атеистите решаваме, че ще бъде уточнено и се съобразяваме с частичното си познание,  а вярващите, които също се съобразяват с частичното настояще познание, вмъкват и божествени начала при обяснението. И вярващите не ходят по вода, не раздават всичко на бедните, не получават ежечасно вест от бога, т.е. държат се като всички, само дето от време на време приказват за бога. Винаги съм поддържал хора, които са опитали всички психотерапии и подкрепа и са се насочили към бога. Понякога вярата в любящо и доброжелателно божество помага на човек да се закрепи, докато си влезе в релсите и после, пак като обикновените. Какво да се прави, науката за психиката не е достатъчно развита.

По отношение светите писания съм добре запознат с Библията и намирам митовете там за интересни, макар вече старомодни и не толкова ярки като елинските. 

По отношение загубата на връзка с традициите, първо- това не е толкова трагично- в тази тема не веднъж стана дума, че да гледаш скептично на каноните е здрав научен подход. Второ, моят бит ти е непознат за каквито и да било заключения. Трето- традициите по Българско не са точно по канона. Не само на българските мюсюлмани, които не прекъсват връзката с кебапчетата със свинско и виното, но и на християните, които държат на езическите традиции и се доверяват повече на врачки, отколкото на изповедта и опрощението.

Връщам се на темата. Смятам религията като разпространена форма на човешко обяснение на света. Други форми са науката, магията, изкуството, митологията, идеологията и пр. вж. тук Този паралелен свят- религията се пресича с моя в безкрайността. :) 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, scaner said:

Това че хората са ограничени, и че работят винаги в някакво приближение, спор няма. Но въпросът с границите на науката в светлината на тези приближения е - има ли граница тези приближения да бъдат все повече и повече уточнявани и доближавани до "истината", т.е. до реалността? Защото ако няма такова ограничение, то няма и ограничения върху науката в този аспект.

Ти мислиш ли, че ако има граница, би било възможно науката да напредва или съществува?

Преди 12 минути, scaner said:

Обобщената информация не изключва ли индивидуалните вариации в сетивата?

Това ме подсети един виц, дето в едно село имало само един българин и му викали Гошо Циганина...

Нищо напреки, само детайли...😉

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами със надежди, една част от учените (всъщност не само те, а и други приведени в примерите дотук ), се опитват честно да достигнат с помоща на несъвършенните си във всяко отношение способности и знания, както и инструменти и пособия до ,,истината", или просто до някакъв търсен резултат. Въпроса е че въпреки всичко те само се доближават до него, правят някакво достижение, но това е само за момента само в някакви граници - на точност, или на нещо друго което ги ограничава в конкретния случай.

По отношение на второто - то е почти същото, индивидуалните способности, умения и знания на някои от участниците в нещата, правят резултатите по-достоверни, по-бързо и по-вярно получавани и интерпретирани, но всъщност само ги подобрява и повишава точността или друга характеристика. Така че всъщност безлимитно можем да наречем търсенето, но навярно и то има някакви предели, просто още не са достигнати.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По границите на познанието аз съм на страната на тези, които смятат, че сме ограничени. Пример- числото Пи. Можем да продължаваме да го уточняваме, но не можем да го познаем изцяло. Да не говорим за личните способности и колективния ум.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, skiahtro said:

Ти мислиш ли, че ако има граница, би било възможно науката да напредва или съществува?

Да, мисля. Това е нормално положение докато не ги наближи. Така както и икономиката все още показва възможност за растеж, въпреки наближаване на материалните ограничения за такъв.

Лично на мен ми се струва, че в един аспект вече се наближават такива граници. Например възниква въпросът как в един изкуствен интелект, потенциално равен или превъзхождащ естественият, да се "имплантира" емпатията. Защото по-силният интелект винаги може да излъже, и това да стане нерешим проблем...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, Втори след княза said:

Не ми е удобно да се пише за мен, пък аз отстрани да чета. Не ми се ще да провеждам и разговори, които не ми са интересни. Огорчих се, че си губим време и място с това, че ти, skiahtro, не можеш да определиш какво е църква, а не приемаш, че е организация на хора. Опитай да проумееш какво пишат тук. По отношение "липсата на основни понятия" ти ме изпреварваш- липсват ти повече. За отношението ми към божествата, наистина съм писал, че съм толерантен атеист, който смята, че адаптираният в живота човек си обяснява нещата и се справя, без нужда от божествена помощ. Когато човек се срещне с неразбираемо нещо, атеистите решаваме, че ще бъде уточнено и се съобразяваме с частичното си познание,  а вярващите, които също се съобразяват с частичното настояще познание, вмъкват и божествени начала при обяснението. И вярващите не ходят по вода, не раздават всичко на бедните, не получават ежечасно вест от бога, т.е. държат се като всички, само дето от време на време приказват за бога. Винаги съм поддържал хора, които са опитали всички психотерапии и подкрепа и са се насочили към бога. Понякога вярата в любящо и доброжелателно божество помага на човек да се закрепи, докато си влезе в релсите и после, пак като обикновените. Какво да се прави, науката за психиката не е достатъчно развита.

По отношение светите писания съм добре запознат с Библията и намирам митовете там за интересни, макар вече старомодни и не толкова ярки като елинските. 

По отношение загубата на връзка с традициите, първо- това не е толкова трагично- в тази тема не веднъж стана дума, че да гледаш скептично на каноните е здрав научен подход. Второ, моят бит ти е непознат за каквито и да било заключения. Трето- традициите по Българско не са точно по канона. Не само на българските мюсюлмани, които не прекъсват връзката с кебапчетата със свинско и виното, но и на християните, които държат на езическите традиции и се доверяват повече на врачки, отколкото на изповедта и опрощението.

Връщам се на темата. Смятам религията като разпространена форма на човешко обяснение на света. Други форми са науката, магията, изкуството, митологията, идеологията и пр. вж. тук Този паралелен свят- религията се пресича с моя в безкрайността. :) 

Ми браво, това е похвално! Съжалявам искрено, ако думата безбожник те е обидила и веднага ще се поправя: извинявай, ти си толерантен безбожник!

За църквата, ще си поговорим друг път, когато прочетеш нещо повече от линка който си пуснал, защото иначе ще ти е трудно да разбереш, че църквата е нещо много повече от "организация на хора".

Колкото до третото, в голяма грешка си за "канона"! България все още е православна държава и да се надяваме, че ще си остане такава! Да гледаш скептично на канона, в някои случаи може и да е похвално, но не означава да си измисляш канони или че можеш да ги променяш по твое желание, а същността на нещата и понятията, да остава непроменени. Това е невъзможно и няма как да стане..

Поздрави и дерзай!😉

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, scaner said:

Да, мисля. Това е нормално положение докато не ги наближи. Така както и икономиката все още показва възможност за растеж, въпреки наближаване на материалните ограничения за такъв.

Лично на мен ми се струва, че в един аспект вече се наближават такива граници. Например възниква въпросът как в един изкуствен интелект, потенциално равен или превъзхождащ естественият, да се "имплантира" емпатията. Защото по-силният интелект винаги може да излъже, и това да стане нерешим проблем...

Да! "Границата" съществува, но е нереална, защото е динамична и все повече се приближава, до истината! Истинската граница ще бъде едва когато не може да се пресече. Конкретно говоря за тази "истинска граница"!

Мислиш ли, че ако има истинска, реална граница, би било възможно науката да напредва или съществува?

Икономиката е с ограничен ресурс. Тя борави и манипулира само ограничен ресурс, не знам дали е най-добрия пример в случая.

За емпатията, има пак различия във възприятията, пак опираме до добро и зло. Ако има истински интелект, то той би трябвало да лишен от чувства, за да може да преценява. Нас това хората ни плаши, щото все ни се иска да минем метър и м/у капките...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, scaner said:

Това че хората са ограничени, и че работят винаги в някакво приближение, спор няма. Но въпросът с границите на науката в светлината на тези приближения е - има ли граница тези приближения да бъдат все повече и повече уточнявани и доближавани до "истината", т.е. до реалността? Защото ако няма такова ограничение, то няма и ограничения върху науката в този аспект.

По тези  въпроси могат да дадат отговори хора, които разбират какво е това наука и познават работата на науката. За жалост, както стана ясно от темата,  що е то наука  и какво точно прави за повечето хора въобще не е ясно. Един възприема науката като Абсолют, друг като кошница с натрупано знание, трети като религия, четвърти като магия и т.н.  Според мен това е нормално, тъй като науката напредна доста, понятията стават все по-непонятни и в резултат се получава това объркване.

Аз също не правя изключение и имам бегла представа за тези неща, но ще се опитам да обясня моето виждане относно границите. За конкретните нужди предлагам да дефинираме науката като "процес за производство на знание". При това положение имаме следната картина:

1. Науката като процес. Като изключим човешкия фактор, процесът, т.е. науката няма граници. В смисъл, че науката няма да спре сама по себе си. Колкото повече неща се откриват, толкова  повече нови въпроси ще възникват, толкова повече работа ще има за науката. Т.е. границата на науката като процес е +безкрайност. 

2. Резултатът от науката. Там нещата са неопределени. Знаем, каквото знаем към момента. За  бъдещето могат да се правят прогнози и до там.  Едно обаче е сигурно - от дефиницията на наука като "процес" и от това, че по т.1 науката няма граници, следва, че абсолютното знание никога няма да е достъпно. Винаги ще има още нещо за изследване.  

3. Възможности пред науката да решава проблеми и да дава отговори на нашите въпроси.  Там сме ограничени до знанието към текущия момент в който задаваме въпроса или искаме да ни се реши проблема. Доколкото при т.2 нещата са неопределени,  не можем да кажем за бъдещето дали ще се отговори на даден конкретен въпрос или не, дали ще се реши даден конкретен проблем или не.  От т.2 обаче следва, че науката никога няма да може да отговори на всичките въпроси и никога няма да може да ни реши всичките ни проблеми. 

Сега за вярата в науката. Ако човек вярва в науката по смисъла на т.1 това е вяра в процеса на науката. Т.е. вяра, че науката ще може все повече и повече да се доближава до "истината".  Вяра в науката по смисъла на т.2 е вяра в резултата. Т.е. вярва се, че знанието до което сме достигнали до момента е абсолютната истина. Вяра в науката по смисъла на т.3 е вяра, че науката ще може да разреши всички наши проблеми и ще отговори на всички наши въпроси. 

Това са три коренно различни вярвания.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, skiahtro said:

За емпатията, има пак различия във възприятията, пак опираме до добро и зло. Ако има истински интелект, то той би трябвало да лишен от чувства, за да може да преценява. Нас това хората ни плаши, щото все ни се иска да минем метър и м/у капките...

Да де, именно това е проблемът - неманипулираният изкуствен интелект му е през тръбопровода за човешките емоционални проблеми и нужди. Ако няма механизъм за емпатия, той не може да се ограничи по отношение ценността на човешкият живот и сигурност, а науката дори като колективен "орган" не може да му зададе всичко като императивни забрани. А при мощен изкуствен интелект нещата вече не опират само до страх...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Atom said:

Това са три коренно различни вярвания.

И те са различни от вярата в божества.

Преди 9 минути, Atom said:

По тези  въпроси могат да дадат отговори хора, които разбират какво е това наука и познават работата на науката. За жалост, както стана ясно от темата,  що е то наука  и какво точно прави за повечето хора въобще не е ясно. Един възприема науката като Абсолют, друг като кошница с натрупано знание, трети като религия, четвърти като магия и т.н.  Според мен това е нормално, тъй като науката напредна доста, понятията стават все по-непонятни и в резултат се получава това объркване.

Това е така, но е странно, че това което се учи в училище не е достатъчно за да се добие предства за това какво е наука и как се прави. А е възможно. Вместо да се очаква учениците да зубрят и разказват уроците, може да им се покаже какви са били въпросите и иситнските проблеми и как са били решени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, Gravity said:

И те са различни от вярата в божества.

Така е. Все пак вярата по т.3 се доближава много до вярата в Бог. От науката се очаква и в науката се вярва, че ще разреши всички проблеми и ще отговори на всички въпроси.  Приписват и се абсолютни възможности  каквито няма. 

Преди 17 минути, Gravity said:

Това е така, но е странно, че това което се учи в училище не е достатъчно за да се добие предства за това какво е наука и как се прави. А е възможно. Вместо да се очаква учениците да зубрят и разказват уроците, може да им се покаже какви са били въпросите и иситнските проблеми и как са били решени.

Де да беше само в училище. Дори и в университетите половината студенти завършват без да имат и най-малка представа какво е това наука и как се прави.  Системата ни е такава, че в училище са набляга само на някакви уж "факти". В университетите е същата работа и само отделни преподаватели обръщат внимание на студентите по тези въпроси.  Нямам много наблюдение от факултетите които се занимават с наука в тесния смисъл на думата (физика, химия, биология), но в останалите е трагедия. Съдя по деца на мои познати. Умни, талантливи, но никой не ги е светнал за същността на науката и нейната работа. Тези които имат желание и интерес откриват това нещо сами ВЪПРЕКИ училището и университета, а не благодарение на тях. Сигурно има и изключения, но общата картина е такава. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Преди 1 час, Atom said:

По тези  въпроси могат да дадат отговори хора, които разбират какво е това наука и познават работата на науката. За жалост, както стана ясно от темата,  що е то наука  и какво точно прави за повечето хора въобще не е ясно. Един възприема науката като Абсолют, друг като кошница с натрупано знание, трети като религия, четвърти като магия и т.н.  Според мен това е нормално, тъй като науката напредна доста, понятията стават все по-непонятни и в резултат се получава това объркване.

Аз също не правя изключение и имам бегла представа за тези неща, но ще се опитам да обясня моето виждане относно границите. За конкретните нужди предлагам да дефинираме науката като "процес за производство на знание". При това положение имаме следната картина:

1. Науката като процес. Като изключим човешкия фактор, процесът, т.е. науката няма граници. В смисъл, че науката няма да спре сама по себе си. Колкото повече неща се откриват, толкова  повече нови въпроси ще възникват, толкова повече работа ще има за науката. Т.е. границата на науката като процес е +безкрайност. 

2. Резултатът от науката. Там нещата са неопределени. Знаем, каквото знаем към момента. За  бъдещето могат да се правят прогнози и до там.  Едно обаче е сигурно - от дефиницията на наука като "процес" и от това, че по т.1 науката няма граници, следва, че абсолютното знание никога няма да е достъпно. Винаги ще има още нещо за изследване.  

3. Възможности пред науката да решава проблеми и да дава отговори на нашите въпроси.  Там сме ограничени до знанието към текущия момент в който задаваме въпроса или искаме да ни се реши проблема. Доколкото при т.2 нещата са неопределени,  не можем да кажем за бъдещето дали ще се отговори на даден конкретен въпрос или не, дали ще се реши даден конкретен проблем или не.  От т.2 обаче следва, че науката никога няма да може да отговори на всичките въпроси и никога няма да може да ни реши всичките ни проблеми. 

Сега за вярата в науката. Ако човек вярва в науката по смисъла на т.1 това е вяра в процеса на науката. Т.е. вяра, че науката ще може все повече и повече да се доближава до "истината".  Вяра в науката по смисъла на т.2 е вяра в резултата. Т.е. вярва се, че знанието до което сме достигнали до момента е абсолютната истина. Вяра в науката по смисъла на т.3 е вяра, че науката ще може да разреши всички наши проблеми и ще отговори на всички наши въпроси. 

Това са три коренно различни вярвания.

 

Хубаво, само не разбрах, защо е тази дискриминация, за "коренно различни вярвания"? Кое от вярванията изключва другото или е противоположност? Тук намирисва на някакъв фанатизъм...

Преди 41 минути, Atom said:

Приписват и се абсолютни възможности  каквито няма. 

 

"Няма", само ако изключваш възможности, които са реални!

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 58 минути, scaner said:

Да де, именно това е проблемът - неманипулираният изкуствен интелект му е през тръбопровода за човешките емоционални проблеми и нужди. Ако няма механизъм за емпатия, той не може да се ограничи по отношение ценността на човешкият живот и сигурност, а науката дори като колективен "орган" не може да му зададе всичко като императивни забрани. А при мощен изкуствен интелект нещата вече не опират само до страх...

Разбирам че е трудно. Но дори мащабирането до глобални човешки емоционални проблеми и нужди, всъщност е аспект на твоите и моите емоционални нужди... Кои са по-важни според теб, твоите или моите емоционални нужди? Кой ще определим да отсъди? Мене или тебе?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, skiahtro said:

Хубаво, само не разбрах, защо е тази дискриминация, за "коренно различни вярвания"? Кое от вярванията изключва другото или е противоположност? Тук намирисва на някакъв фанатизъм...

Можеш ли да вярваш едновременно, че процесът е неограничен (т.1) и в същото време, че науката може да достигне абсолютното знание (т.3)?  Това са две взаимно изключващи се "вери".  Ако процесът може до достигне до абсолютното знание, той е ограничен от него. Достига го и спира - няма вече процес.  Ако няма ограничения (границата му е безкрайност) и процесът никога не завършва, той никога няма да достигне и до абсолютното знание.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, Atom said:

Можеш ли да вярваш едновременно, че процесът е неограничен (т.1) и в същото време, че науката може да достигне абсолютното знание (т.3)?  Това са две взаимно изключващи се "вери".  Ако процесът може до достигне до абсолютното знание, той е ограничен от него. Достига го и спира - няма вече процес.  Ако няма ограничения (границата му е безкрайност) и процесът никога не завършва, той никога няма да достигне и до абсолютното знание.

Няма нищо изключващо се!

Да разбира се, мога да вярвам, но само до колкото знанието е неограничено. Т.е включвам скептицизъм, за да не изключвам възможности! 😉Ако науката достигне абсолютното знание, тя ще престане да съществува и няма да има наука! Процеса няма да спре, ще се появи нещо което ще трябва да пази знанието, а от учени няма да има нужда, само от свещеници....😜

За това ставаше дума по горе, да изключваш възможности се приближава до фанатизъм!

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Sekynda_69 said:

Обаче картината е друга, вакуума празнотата между галактиките се увеличава защото галактиките се раздалечават една от друга, а център на раздалечаване няма, просто защото вселената съдържа всичкото ни познато пространство.

Самоцитирах се за да направя корекция на поста си.  Център на раздалечаване на галактиките няма, защото галактиките се раздалечават една от друга, и всеки междугалактически център може да се приеме като център на раздалечаване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, skiahtro said:

Да разбира се, мога да вярвам, но само до колкото знанието е неограничено.

Знанието е неограничено само за Бог. Ако науката достигне абсолютното знание, то субектите които я задвижват (хора, ИИ, нещо друго) сами ще се превърнат в Бог или ще се слеят с Бог. В случая обаче това е схема която излиза извън зададените първоначално параметри.   За целите на разговора дефинирах науката като "процес за производство на знание". Естествено по подразбиране организиран и задвижван от хора.   

От това което предлагаш, науката като такава би трябвало да има твърда граница - достигане на абсолютното знание.   При собствената ми дефиниция  това предложение за мен е неоправдано и неприемливо. Дай дефиниция на науката и начални условия при които вярването едновременно в 1 и 3 са оправдани.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не мога вече да лайквам вече за днес, но мисля че Атом описа доста добре възможните вероятности и настоящите реалии (в обширния пост с подточките ).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Atom said:

По тези  въпроси могат да дадат отговори хора, които разбират какво е това наука и познават работата на науката. За жалост, както стана ясно от темата,  що е то наука  и какво точно прави за повечето хора въобще не е ясно. Един възприема науката като Абсолют, друг като кошница с натрупано знание, трети като религия, четвърти като магия и т.н.  Според мен това е нормално, тъй като науката напредна доста, понятията стават все по-непонятни и в резултат се получава това объркване.

   Науката напредва доста, но по моему не е това проблема и причината за това объркване, все пак основните, базовите принципи не мисля, че са претърпели кой знае какви промени от доста време насам, а нали в темата става въпрос за науката като цяло, а не за детайлното познаване на отделни нейни дялове.

Преди 1 час, Atom said:

Де да беше само в училище. Дори и в университетите половината студенти завършват без да имат и най-малка представа какво е това наука и как се прави.  Системата ни е такава, че в училище са набляга само на някакви уж "факти". В университетите е същата работа и само отделни преподаватели обръщат внимание на студентите по тези въпроси.  Нямам много наблюдение от факултетите които се занимават с наука в тесния смисъл на думата (физика, химия, биология), но в останалите е трагедия. Съдя по деца на мои познати. Умни, талантливи, но никой не ги е светнал за същността на науката и нейната работа. Тези които имат желание и интерес откриват това нещо сами ВЪПРЕКИ училището и университета, а не благодарение на тях. Сигурно има и изключения, но общата картина е такава. 

  За съжаление не са половината студенти, а почти всички..Наблюденията ми са от първа ръка, в момента съм 4-ти курс в уж реномиран университет. Наскоро се зачудих и пуснах тази тема (в която току що забелязах, че съм допуснал грешка, имал съм предвид солиден, а не валиден аргумент)  https://www.forumnauka.bg/topic/23419-nauka-za-poznanieto/. ,защото това за мен си е парадокс, отиваш да учиш науки, а не учиш какво е наука. Един или двама от преподавателите са споменавали спорадично тук там що е научна теория, научен метод и т.н. Няма дисциплина, която да изучава поне отгоре-отгоре съвсем базово нещата, няма я и подготовката от основните и средни училища, а Гравити по нагоре е прав, възможно е и един от начините е с изучаване на история на науката, какви са били въпросите и проблемите и как са решени.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, Atom said:

Знанието е неограничено само за Бог. Ако науката достигне абсолютното знание, то субектите които я задвижват (хора, ИИ, нещо друго) сами ще се превърнат в Бог или ще се слеят с Бог. В случая обаче това е схема която излиза извън зададените първоначално параметри.   За целите на разговора дефинирах науката като "процес за производство на знание". Естествено по подразбиране организиран и задвижван от хора.   

От това което предлагаш, науката като такава би трябвало да има твърда граница - достигане на абсолютното знание.   При собствената ми дефиниция  това предложение за мен е неоправдано и неприемливо. Дай дефиниция на науката и начални условия при които вярването едновременно в 1 и 3 са оправдани.

Добре. Нека се върнем малко по-назад! ..и да караме едно по едно..

Бог и науката са само представи при човека, по чисто физиологични причини... Съгласен ли си?

Не говорим още колко са реални или нереални, само дали са човешки представи... ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, skiahtro said:

Бог и науката са само представи при човека, по чисто физиологични причини... Съгласен ли си?

Виж, не ми се дъвчат, вече дъвкани неща. Това нещо го минахме. Приеми ако искаш, че не съм съгласен, приеми че съм тъп, че съм ограничен и каквото там още искаш.   Просто е - за целите на разговора аз дадох дефиниция и някакви начални условия. Дай и ти нещо подобно от където да тръгнем и да разсъждаваме. Иначе нищо няма да излезе. Нито ти си в моята глава, нито аз в твоята. 

Това все пак е форум за наука. Аз написах някакви неща и си казах мнението.  Може да съм крив, може да съм прав - това не е толкова важно. Важното е, че почти всички разбраха какво точно искам да кажа.  Или ако ставаше въпрос за наука - каква ми е хипотезата.  Дай собствената си хипотеза, изложи я на разбираем език. Може пък тя да струва повече. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

🙂

Виж, ти се уплаши на още първия въпрос и пак почна да увърташ, но трябва да започнем от нещо общо, за да можем да се разбираме. Както виждаш се опитвам, да сведа всичко до прости истини, на които можеш да отговориш само с Да или Не и да ги ползваме за база! Колко по-разбираемо искаш? Мисълта ми беше да разберат и тези които не знаят добре български.

Не съм предложил нищо ненаучно, а ако смяташ нещо, за ненаучно, трябва да се обосновеш защо!

Нищо против нямам, да посочиш ти от къде да тръгнем, ако казаното от мен те плаши...🙂

 

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...