Демитологизиране на митологизирани герои

[К.ГЕРБОВ]

Цитирай

… априлското въстание ясно доказва на самите българи, а и на целия свят, че не става въпрос за бляновете на отделни индивиди, а българите като цяло са узрели и искат политическа и национална свобода.

Априлското въстание не е общобългарско въстание. От него не могат да се правят изводи във вида „българите като цяло”. То е организирано и проведено от членовете на партията, наречена „Гюргевски комитет”. Които насила, чрез палеж на имотите на населението, са го накарали да поеме към гората и така са предали „масовост” на въстанието. Всъщност то избухва само в определени райони.

Българската православна църква не е подкрепяла въстанието. Напротив. Призовавала е християните да не участват в него. След учредяване на Българската екзархия тя е водила политика на „мирно съвместно съществуване” с турците и е призовавала миряните „да бъдат пазители на законите в държавата, в която живеят”. Църквата е била против революционните действия, а църковните дейци са окачествявали революционерите като „нехранимайковци”. Дякон Паисий е изразявал официалната позиция на екзархията.

Каква е била тя, се вижда и от долното писмо. Заглавието му е в типичния за българската историческа практика похват за отвличане на вниманието, но по-надолу в текста се вижда за какво точно иде реч. Това е само началото на документа.

Струва си пишещите ентусиазирано за Априлското въстание по-сериозно да се замислят върху казаното от духовния пастир на миряните от Преславската митрополия: „християните ми са доста благоразумни, щото до сега [три седмици след избухване на въстанието] да не покажат най-малкия знак на въстанически стремления”. А кои са „нехранимайковците” е ясно – това са тези, за които спорим герои ли са или не са.

Това писмо е включено в сборника на ГУ на архивите „130 години от Априлското въстание”. Там има и други интересни сведения. Например, спомените на В. Велчев от Белово.

А докладът на италианския консул показва и момента „българи срещу българи”. 

[Frujin Assen]

Доколкото църквата е държавен орган на Османската империя тя не е могла да заеме друга позиция.

[Thorn]

1 hour ago, К.ГЕРБОВ said:

Априлското въстание не е общобългарско въстание. От него не могат да се правят изводи във вида „българите като цяло”. То е организирано и проведено от членовете на партията, наречена „Гюргевски комитет”. Които насила, чрез палеж на имотите на населението, са го накарали да поеме към гората и така са предали „масовост” на въстанието. Всъщност то избухва само в определени райони.

Българската православна църква не е подкрепяла въстанието. Напротив. Призовавала е християните да не участват в него. След учредяване на Българската екзархия тя е водила политика на „мирно съвместно съществуване” с турците и е призовавала миряните „да бъдат пазители на законите в държавата, в която живеят”. Църквата е била против революционните действия, а църковните дейци са окачествявали революционерите като „нехранимайковци”. Дякон Паисий е изразявал официалната позиция на екзархията.

Каква е била тя, се вижда и от долното писмо. Заглавието му е в типичния за българската историческа практика похват за отвличане на вниманието, но по-надолу в текста се вижда за какво точно иде реч. Това е само началото на документа.

Струва си пишещите ентусиазирано за Априлското въстание по-сериозно да се замислят върху казаното от духовния пастир на миряните от Преславската митрополия: „християните ми са доста благоразумни, щото до сега [три седмици след избухване на въстанието] да не покажат най-малкия знак на въстанически стремления”. А кои са „нехранимайковците” е ясно – това са тези, за които спорим герои ли са или не са.

Това писмо е включено в сборника на ГУ на архивите „130 години от Априлското въстание”. Там има и други интересни сведения. Например, спомените на В. Велчев от Белово.

А докладът на италианския консул показва и момента „българи срещу българи”. 

Впечатлен съм. Ще ги пусна във Феникс.

[vvarbanov]

Това е много интересно!Какво е било отношението на обикновените хора към въстание(преди и след него).Дали са го одобрявали?Сега е лесно, патриотично да заявим, че бунта е постигнал целите си.Народа е изклан, жените изнасилени,Европа трогната, а Русия от състрадание към нашето нещастие напада поробителя ни.Турция сама пада в капана, колкото по големи зверства извършва, толкова повече помага за постигане на целта на въстанието.Наистина ли народа харесва кланетата разбирайки ползата от тях за нашето освобождение?Дали после посреща с радост и нетърпение репресиите?

п.п.Трябва и ние най после да определим отношението си към жестокостите на турците след Априлското въстание.Харесваме ли ги защото помагат за успеха на бунта и нашето освобождение или сме недоволни от тях, въпреки че такава е била целта.

 

Редактирано Септември 8, 2017 от vvarbanov

[bulgaroid]

Преди 9 часа, Capitainofmarine said:

 

Узбекистан – Тимур

 

 

Е те това е парадокс. Узбеките се бият на живот и смърт с последните Тимуриди, основателя Мохамед Шейбани, и най-добър военначалник на Узбекистан, който цял живот воюва с тимуридите,  и даже е загинал в бой с тях, не е национален герой, а основателя на най-големите им кръвници, Тимур, е!!!!  Оцелява от тимуридите единственно Бабур, и после основава Империята на Великите Моголи. Да се чудиш и маеш !!!

[Skubi]

Преди 13 минути, vvarbanov said:

Това е много интересно!Какво е било отношението на обикновените хора към въстание(преди и след него).Дали са го одобрявали?Сега е лесно, патриотично да заявим, че бунта е постигнал целите си.Народа е изклан, жените изнасилени,Европа трогната, а Русия от състрадание към нашето нещастие напада поробителя ни.Турция сама пада в капана, колкото по големи зверства извършва, толкова повече помага за постигане на целта на въстанието.Наистина ли народа харесва кланетата разбирайки ползата от тях за нашето освобождение?Дали после посреща с радост и нетърпение репресиите?

п.п.Трябва и ние най после да определим отношението си към жестокостите на турците след Априлското въстание.Харесваме ли ги защото помагат за успеха на бунта и нашето освобождение или сме недоволни от тях, въпреки че такава е била целта.

 

Интересно ха. Бях чел някъде, че е имало чисто български села които на страната на турците са  се биели и турски които пък били на страната на въстанието....Па за зверствата, имам съмнението, че бива знамчително преувеличено. Ако действително беше изклан народът и жените изнасилени то тогава нямаше кой да посрещне братушките в руско турската война....Що за европа и нейното трогване, наверно толкова колкото Ти или аз сме трогнати до сутринното кафе и кифличка кат гледаме новините по света...Русия пък си търси повод, за да има свободен излез през босфора и тези събития са чудесен повод за една война....

А за жестокостите отделно, бих се интересувал от националитета на тези мерзавци....Имам съмнение, че предимно са били плячкажии от босния и албания, а не от чисто турски произход....Те и самите турци ги презирали макар и използвали за своите цели...

[bulgaroid]

Преди 28 минути, vvarbanov said:

Това е много интересно!Какво е било отношението на обикновените хора към въстание(преди и след него).Дали са го одобрявали?Сега е лесно, патриотично да заявим, че бунта е постигнал целите си.Народа е изклан, жените изнасилени,Европа трогната, а Русия от състрадание към нашето нещастие напада поробителя ни.Турция сама пада в капана, колкото по големи зверства извършва, толкова повече помага за постигане на целта на въстанието.Наистина ли народа харесва кланетата разбирайки ползата от тях за нашето освобождение?Дали после посреща с радост и нетърпение репресиите?

п.п.Трябва и ние най после да определим отношението си към жестокостите на турците след Априлското въстание.Харесваме ли ги защото помагат за успеха на бунта и нашето освобождение или сме недоволни от тях, въпреки че такава е била целта.

 

Гледам на съвест и човеколюбие си го ударил, евтино е.

[Doris]

I

Преди 2 часа, К.ГЕРБОВ said:

Априлското въстание не е общобългарско въстание. От него не могат да се правят изводи във вида „българите като цяло”. То е организирано и проведено от членовете на партията, наречена „Гюргевски комитет”. Които насила, чрез палеж на имотите на населението, са го накарали да поеме към гората и така са предали „масовост” на въстанието. Всъщност то избухва само в определени райони.

Българската православна църква не е подкрепяла въстанието. Напротив. Призовавала е християните да не участват в него. След учредяване на Българската екзархия тя е водила политика на „мирно съвместно съществуване” с турците и е призовавала миряните „да бъдат пазители на законите в държавата, в която живеят”. Църквата е била против революционните действия, а църковните дейци са окачествявали революционерите като „нехранимайковци”. Дякон Паисий е изразявал официалната позиция на екзархията.

Каква е била тя, се вижда и от долното писмо. Заглавието му е в типичния за българската историческа практика похват за отвличане на вниманието, но по-надолу в текста се вижда за какво точно иде реч. Това е само началото на документа.

Струва си пишещите ентусиазирано за Априлското въстание по-сериозно да се замислят върху казаното от духовния пастир на миряните от Преславската митрополия: „християните ми са доста благоразумни, щото до сега [три седмици след избухване на въстанието] да не покажат най-малкия знак на въстанически стремления”. А кои са „нехранимайковците” е ясно – това са тези, за които спорим герои ли са или не са.

Това писмо е включено в сборника на ГУ на архивите „130 години от Априлското въстание”. Там има и други интересни сведения. Например, спомените на В. Велчев от Белово.

 

А докладът на италианския консул показва и момента „българи срещу българи”. ...

 

Хайде де, не било общобългарско, я погледни на картата, не само е общобългарско, но е и българо-македонско:

Не мога да разбера как  при условие, че Записките са качени поне на 2 места онлайн и всеки може да направи справка се пръкват нови и нови опашати лъжи като тази:

Преди 2 часа, К.ГЕРБОВ said:

Които насила, чрез палеж на имотите на населението, са го накарали да поеме към гората и така са предали „масовост” на въстанието

От самите въстаници по решение на Бенковски и Захари Стоянов има  запалени  2 български села - Смолско и Каменица и това се случва след като жителите на тези села вече са въстанали. Въстаниците подпалили и 3 изоставени турски села - Дереорман, Паланка и Славовица. Как е повлияло това на масовоста - ами никак.

Също е лъжа, че нищо и никаквият дякон Паисий (останал в историята само заради спречкването си с Д.Общи) "е изразявал официалната позиция на екзархията". Екзархията си е имала екзарх - Антим I и той е бил заточен заради своята позиция.

Вярно че митрополит Симеон и дякон Паисий са "църковни дейци", но поп Харитон, отец Кирил и поп Груйо Бански също са, та може да се замислим и върху тяхната позиция:

Кои са били прави "благоразумните" кротуващи или "нехранимайковците" въстаници? Зависи от гледната точка, а и от крайния резултат.  "Благоразумните" гледали личната си изгода, а "нехранимайковците" гледали доста по-надалеч към свободна национална държава. За това с извоюването на свободата въстаниците станали герои, а кротуващите потънали в праха на историята.

 

Редактирано Септември 8, 2017 от Doris

[vvarbanov]

Преди 46 минути, bulgaroid said:

Гледам на съвест и човеколюбие си го ударил, евтино е.

Не ме обсъждай, а пиши по темата!

Съвест и човеколюбие са  добродетели,Е, за някои може да са евтини и безсмислени.

Редактирано Септември 8, 2017 от vvarbanov

[Incorrectus]

Гербов, за църквата Фружин и Дорис ти отговориха. Обикновено слугинажно писмо, в което не е пропуснато да се сведе главица на Негово Императорско Величество султана.

По втория цитат пропускаш едно друго мнение на В. Велчев от 1954г., когато вече не е бил невръстно дете, а зрял човек и определено е имал друго отношение към събитията. В цитата той разказва различни неща (за Геров, Вазов...), уж несвързани с нашата тема и с твоя цитат, но всеки непредубеден читател ще види съвсем друго мнение за въстанието. Защо ли Велчев през 1954г. вече нищо не споменава за злодея Бенковски, а пише с възхищение за "нашено освождение", за "това велико човеколюбиво дело (сиреч освобождението - бел. моя)". Защо Велчев споменава Вазов и Епопеята и "нетаченето на най-заслужили негови синове". На второ място в Епопеята е Бенковски.

Цитирай

Разгласените ужаси над българския народ по цял свят възбудиха милост към нас и последва едно съчувствие към мъченическия християнски малък народ, което доведе великите цивилизовани държави до Цариградската конференция и до манифеста на руския цар Александър ІІ в Кишеньов за обявяване война на Турция и до нашето освобождение.
В това велико человеколюбиво дело, единствено по рода си, е принел не малка заслуга скромният българин от Копривщица, Найден Геров, който със събирането на данните по жестокостите и ужасите, извършени над българите след въстанието в 1876 г. и разгласяването им по света, особено в Русия, събуди състраданието на великия руски народ и на неговия великодушен цар и ги хвърли в освободителната война в 1878 г.
Завършил образованието си в Русия и назначен като вицеконсул в Пловдив, Найден Геров се отдаде на грижа да помогне на народа си в борбите му за духовно и политическо освобождение, чрез използуване на положението си на представител на великата славянска държава. Архивът му и за двете епохи – борбата за освобождение от гръцко духовно робство и борбата за освобождение от турско робство, свидетелствуват за тая му дейност.
Скромен, като всички дейци  преди освобождението, повечето останали без известност, Найден Геров и след освобождението  остана неизвестен за новите български поколения, втурнали се в използуване новото положение в България за личен живот и забравили за близкото минало и за дейците от онова време.
Иван Вазов почувствува мъка от това забраняване на великото в историята ни минало и още в първите години след освобождението изказа тая своя мъка в стиховете си “Епопея на забравените”. Той започва с Паисий, първият възрожденец на българщината, забравен още тогава и по-късно даже отричан…
Нещастно племе! Покрай добродетелите, които има като народ, в него има и отрицателни черти. Една от тях е неоценението и нетаченето на най-заслужили негови синове.
24. ІІ. 1954 г.
В. Т. Велчев

http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=636:vv&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

И още нещо. Гербов, твърдиш, че Априлското въстание не е общобългарско. Дай пример за някое общобългарско събитие, в което да е участвал целият народ. Църковното движение или Съединението? И те си имат съпротивници, дори на държавно ниво - второто. Да не говорим за първото и мнението на Ботев, например, за Фенер като разбойнически вертеп. И че "църковният въпрос е за нас анахронизъм" (цит. по памет).

[Doris]

1 hour ago, vvarbanov said:

Това е много интересно!Какво е било отношението на обикновените хора към въстание(преди и след него).Дали са го одобрявали?Сега е лесно, патриотично да заявим, че бунта е постигнал целите си.Народа е изклан, жените изнасилени,Европа трогната, а Русия от състрадание към нашето нещастие напада поробителя ни.Турция сама пада в капана, колкото по големи зверства извършва, толкова повече помага за постигане на целта на въстанието.Наистина ли народа харесва кланетата разбирайки ползата от тях за нашето освобождение?Дали после посреща с радост и нетърпение репресиите?

п.п.Трябва и ние най после да определим отношението си към жестокостите на турците след Априлското въстание.Харесваме ли ги защото помагат за успеха на бунта и нашето освобождение или сме недоволни от тях, въпреки че такава е била целта.

 

Целта на Априлското въстание не е била да предизвика репресии, целта е била освобождение. Мисля, че вече го дисутирахме в тази тема.

[Thorn]

Това е крайната цел. А репресиите - непосредствената. Сам Хлътев го казва. Дюстабанов също. Ти на техните думи ли възразяваш?

[Incorrectus]

Както целта на хирурга е да заколи пациента, а не да го спаси макар чрез болки, мъки и ампутации, ако се наложи. Така ли?

Като четеш Захари, чети всичко поне. А той казва в биографията на Ботев и обяснява защо го казва: "нека веднаж завинаги престанем да мерим хората като Христо Ботйов с аршина на обикновените смъртни". Това се отнася и за другите герои - "хората като...".

[vvarbanov]

Преди 7 часа, Incorrectus said:

Както целта на хирурга е да заколи пациента, а не да го спаси макар чрез болки, мъки и ампутации, ако се наложи. Така ли?

Не е така, ето как е! Планът е бил да се изколи не цялото, а само част от населението за да се умили Европа,  та Русия да се смили над нас и да ни освободи. Ако трябва да използвам примера ти " Целта на хирурга не е да да заколи пациента , а да му отреже двата крака и да го пусне да ходи свободен(от турското робство)".

[Thorn]

Преди 8 часа, Incorrectus said:

Както целта на хирурга е да заколи пациента, а не да го спаси макар чрез болки, мъки и ампутации, ако се наложи. Така ли?

Като четеш Захари, чети всичко поне. А той казва в биографията на Ботев и обяснява защо го казва: "нека веднаж завинаги престанем да мерим хората като Христо Ботйов с аршина на обикновените смъртни". Това се отнася и за другите герои - "хората като...".

Като дойде един такъв херой като Ботев или Стамболов, заобиколени от пияните си дружки, извади ти ножа и ти го опре в гърлото и каже -Дай парите.......ама за народното дело", очевидно ти ако беше ще си кажеш: ама да, разбира се, той не може да се мери с аршина на обикновените смъртни. И с БЕЗМЕРНА РАДОСТ И РАЗБИРАНЕ ще си изскочиш от джобовете.

[Thorn]

Преди 11 часа, Frujin Assen said:

Доколкото църквата е държавен орган на Османската империя тя не е могла да заеме друга позиция.

В случая е вярно. Примераът на патриарх Григорий е бил сравнително пресен.

[caress…]

Преди 32 минути, vvarbanov said:

Не е така, ето как е! Планът е бил да се изколи не цялото, а само част от населението за да се умили Европа,  та Русия да се смили над нас и да ни освободи. Ако трябва да използвам примера ти " Целта на хирурга не е да да заколи пациента , а да му отреже двата крака и да го пусне да ходи свободен(от турското робство)".

Каблешков: „Не в куршума на кремъклийката се надявах, а на гърмежа й, който трябваше да стигне до ушите на Европа, на братска Русия“. 

Как мислите, че се постига политическа независимост от Османската империя в контекста на международната политическа обстановка на разискваната епоха? Как се печели политическо благоволение от Великите сили? Защо различни, в пъти по-добре организирани и въоръжени въстания от Априлското не са получили търсения политически ефект (полското от 1831 и 1863, унгарското от 1848 )? 

Стратегията на българите е политически успешна. Великите сили виждат смисъл от намеса, който да оправдае загубите им в дългосрочен план, надявайки се да разширят по този начин териториалното си влияние. Унгарското и полските въстания обаче не постигат целите си точно поради същите причини.

[Пандора]

Преди 19 часа, Thorn said:

За мен най-важното в тази тема беше да покажа, че не е имало някакъв "златен век", когато хората са били безупречно смели, безупречно идейни и изобщо безупречно безупречни, че да правим култ от тях и да въздишаме като руския поет "богатыри не мы..". Искам да покажа, че и те са били хора, не светци и идоли. Несъвършени като нашето поколение. Искам да ги сваля от пиедестала и да покажа и че обикновените хора, на които им се е случвало и да не са монашески отдадени на Идеята също могат да влияят на Хода на Историята. И нашите съвременници и влияят. 

Исках да покажа че нашето поколение не е по-лошо от тяхното или че в краен случай тяхното не е по-добро от нашето.

От изложението на темата излиза друго или ние тъпоумните нищо не сме разбрали. Кой твърди, че има "златен век" от герои ? Захари - когото всички четем? Че няма предатели? Че то герои без предателите въобще не могат да се дефинират. За мен има единствено култ към Левски, донякъде към Ботев, останалите дати, които празнуваме като национални празници - 6 септември, 22 септември имат отношение към извоювана свобода със собствени сили.

 

Георги Бенковски е жесток изверг. Да така е. Защото няма време да чака интелигенцията да се натутка. Защото това въстание е безкрайно закъсняло. Защото руснаците идват. Това въстание е отправено към Западна Европа, не за да прати руски войски, а защото вече ги е пратила. Защото само с едно масово въстние българският народ може да се определи пред света като народ, а не като безродна рая, която е готова да я тикат в която си държава поискат. Защото по договорите, руските войски ще воюват с Турция, но Европа определя какви държави и какви народи имат право на съществувание. Това сме го разсъждавали в други теми. И отново целта е да се обяви това въстание за излишно. Не то не е излишно. То подготвя българите за всичко което ги чака след така нареченото "освобождение" - лицемерието  на Великите сили и една безкрайна борба като доказателство, че това наистина е народ, а не рая.

Просто такава е епохата - епоха на революции и въстания. Трябва да държиш пушка и да убиваш. Сега епохата е друга. Всеки човек и особено народите могат да влияят на хода на историята по някакъв начин. Важното е да искат това. Не е задължително да убиеш другия. Но трябва да жертваш нещо - собствения си спокоен, уреден с удобства живот. Без тази жертва нищо не става. Колкото повече хора, толкова по-добре. Това е урокът. И съзнанието ти да е надхвърлило уреждането на личното ти битие. Няма значение дали каузата е всемирен глобализъм с или без  запазване на множество различни култури или пък запазването на нациите, стига да успеят да живеят нормално заедно. Важното е да знаеш какво означава да си човек.

Редактирано Септември 9, 2017 от Пандора

[stinka (Rom)]

On 8.09.2017 г. at 10:05, vvarbanov said:

Тук някои неща не са ми ясни и "чистия разум" ще може да помогне. Ако спасиш някой от удавяне или пожар извършваш геройска постъпка (защото спасяваш човешки живот)и ставаш герой.Лекаря обаче който ти спасява живота няма статута на герой.Ако блъснеш с колата няколко човека и единият почине, а на другият  дадеш първа помощ и му спасиш живота пак не искат да те признават за герой.Или влизаш да крадеш и виждаш, че стопанина лежи задушен от дим или е получил инфаркт, ако го спасиш герой ли си?Терориста също спасява живота на много  хора като се обади , че е поставил бомба и опразнят сградата.

Ако обереш банката(или някой гражданин) и  да дадеш всички пари за благотворителни цели придобиваш статут на престъпник.Даже ако по примера на Левски убиеш охраната пак не ставаш герой като него.

Самата постъпка не те прави герой, нацията определя кой извършва големи, славни ,велики постъпки и него награждава с това звание . За щастие няма нужда вече да спорим защото народа си е казал думата и е направил класация по величие на нашите герои.

Първи разбира се е Левски.На второто място изненадващо(за мен) е Петър Дънов.А Ботев,Вазов и Паисий влизат в челната десятка. С номер 12 играе Стоичков, непосредствено след него са Ванга и Тодор Живков.Свети Иван Рилски е двадесети,отзад плътно го следва Азис.Бенковски е успял да се уреди 25-ти,  Волен Сидеров е преди него 24-ти. И т.н.

Всеки може да си има мнение, но по важно е , какъв е гласът на народа.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Великите_българи

Върбанов, ти търсиш универсална истина и правда. Която да пасва на всичко и на всички. Няма такава. Същото мисля се отнася за Торн. От там идва това негативно отношение спрямо революционерите и Априлското въстание.

Няма как нещата да бъдат направени така, че на всички да удисат. Да има освобождение, да няма жертви сред цивилното население, да няма жертви сред турците даже, всички да са ръководени от абсолютно чисти подбуди? Ти търсиш светци. 

Тези хора правят политика. Политиката е мръсна работа. Не само заради личното изкушение за обллагодетелстване, щото контролират и преразпределят огромни ресурси. Политиката е мръсна работа, защото вземаш решения, от които зависи съдбата на хиляди и на милиони. В такъв случай няма решение, което да удисва на всички, напротив трябва да се вземат решения, които вредят на част от тези хора или на всички, но в дългосрочен план носят позитиви. Действията на тези хора водят до желяният краен резултат.

Преди години тук спорих с Гербов, защо народа масово бил страхлив и не се вдигнали всички - страхливци намекваше той. От друга страна сега Вие (с Торн) защото е трябвало масово да се вдигат на сигурна смърт или разорение поне. Такива са обстоятелствата няма революция или война без жертви. Да не би при Френската революция да е нямало невинни жертви? Кой е дал право на революционерите да вдигат тази революция и невинните жертви? Но и до ден днешен си е френска национална митология, герои са, националният празник и химна са от там, принципите им там равенство, свобода...

Взети са действия за радикално рашение. С много жертви в името на по-голяма цел... постигната е. Доколко е било неразумна младежка "лудост" и ентусиазъм и до колкоко студено пресметнат план? И двете. 

В следващия период с Илинденско-Преображенското въстание имаме протвоположната ситуация. Където ръководството е против въстанието, но по-голяма част от народа е за... В началото на 20 век, българите в Македония казват всички се освободиха на Балканите само българите християни в Македония не. И искат въстание, питат ВМОРО за какво е тази организация, какво прави? А ръководителите знаят, че въстание свършва с клане, няма подходящи международни условия и не искат... ама народа иска, дори старите искат?

Няма универсална правда, всичко е според ситуацията. Тези хора са част от група и понякога груповия интерес е поставен над личния.   

Това търсене на универсална истина и правда е утопия, то кара хората да изпадат в крайности от тотално отричане до свръх идеализиране. Затова всичко е според зависи. И в условията на онази ситуация, със жертвите, тези действия дават желания резултат. Затова го оценявам като правилно и нашата национална идеология го оценява като геройско.

Редактирано Септември 9, 2017 от stinka (Rom)

[К.ГЕРБОВ]

Карта на Априлското въстание от История на България, т. 6.

          

Зоните, в които е имало въстание са обозначени с червен цвят. Това са само няколко селища. Останалите щриховани области са зони, в които е извършвана „революционна агитация”. Определени са явно по сведение на „агитаторите”, които след Освобождението са нараснали неимоверно много на брой. Също като участниците в комитетите на Васил Левски.

[bulgaroid]

Преди 11 часа, Doris said:

Целта на Априлското въстание не е била да предизвика репресии, целта е била освобождение. Мисля, че вече го дисутирахме в тази тема.

Напротив, целта е била освобождение ама се се знаело,че няма да стане лесно, та скритата цел е била репресийте, и сплотяване на народа. За да може в по-късен етап да се работи.Преди въстанието няма база, и съзнание за освобождение. Само глобален катаклизъм може да извади на повърхността идеята за всенародна подкрепа на освобождението. И това се случва ,само за няколко месеца народа попива тая мисъл и узрява за държавност. Та без въстанието нямаше да има оня дух и отдаденост на каузата на България. Извода е,въстанието прекрасно си свършва работата, и всички жертви са оправдани.

[ramus]

Преди 48 минути, stinka (Rom) said:

Няма универсална правда, всичко е според ситуацията.

това е съвсем естествено. И е хубаво и други "пастори" на универсалната истина да го прочетат и да го помислят - макар че е толкова очевидно и естествено.

Въпросът е, когато става въпрос за НАУКА... А в науката се изучават обективните закономерности... Според учебникарската приказка за науката, се постулира че има ЕДНА ОБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ, тя е независима от който и да е субект. И се предлага като обект с етикет ОБЕКТИВНА ИСТИНА. Как да се съчетае идеята на народа за "една истина" към която да се вкопчат всички социални членове. И това е нейната социална народна функция - да обединява, да сплотява... И после се оказва че "истината" за истините не е съвсем "истинска"...

От тук следва, че като всеки си прави негова си истина, тия "фрагментарни истини' имат проблеми помежду си и влизат в конфликти. Те пък довеждат до конфликти между тия за които "фрагментарната истина" е тяхната истина и е вплетена в тяхното лично-колективно битие. Това е и принципен момент, при който всяка конструирана "истина" е фрагментарна, защото е ограничена в даден изкуствено формулиран фрейм. В него се постановява всеки, който му е нужно и го търси, за да се ситуира и подреди - включително в психичен аспект...

Това е и ползата от фрагментарната конструирана договорена реалност (истина)... Но е и нейната слабост - защото бързия начин по който се усвоява е клопка в условия на все по-големи маси хора, комуникиращи вече без ограниченията при които инерцията от фрагментарността, е била с някакъв смисъл. Вече този смисъл е изчезнал.

Политическите граници имаха смисъл - за определено време. Националностите - имаха смисъл - но както всичко - до определено време. Всичкото това тежи с инерцията и се превръща в бреме. Защото от двете страни на някаква си "граница", която я има само на чертежи и карти, живеят съвсем обикновени и подобни един на друг хора...

Колкото е налице фрагментарност в "договорената истина", и колкото тия договорени членове са в някаква форма на криза, толкова повече се улавят за опорите които им представя "договореното помежду им".

В съвременните социални процеси, глобализацията също е представена като идеология - както е и всичко останало, защото за народа това е "неговия начин" да бъде почва и да откликва на измененията. Но ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА не е само идеология, нито доктрина - тя е естествено движение на обобщаване на човешките същества и всяка форма на инерция от предишни разделения - по каквито и да са признаци, е проблем и съответните човешки същества реагират защитно в "своя си подбран фрагмент"...

Процесите на информационното общество и качествената промяна която то внася в колективните отношения и процеси, вече не могат да бъдат спрени. Проблем може би е скоростта с която това се случва и именно това кара огромни маси хора, обременени от досегашните социални статуква, да реагират защитно.

Всички виждат че за комуникацията вече няма граници, нито националности, нито народности, нито културности - всеки може да комуникира, без оглед на условностите. Следва падането на границите за финансовите и банковите процеси... Сега пътуването по глобуса вече не е никакъв проблем и става все повече достъпно - финансово и времево... Всичко това ще продължава, защото човечеството е изправено пред своя космически период. А досегашното наследство, разделящо го на фрагменти и особено - вкопчването в тях, е проблем за процеса на ОБОБЩАВАНЕ.

Човечеството може да направи нови крачки в развитието си най=добре и най=мощни - само ако се обедини, защото в момента се разхищават огромни средства, потенциал и усилия за поддържане на разделението. А това задържа развитието...

Боравенето и подпирането със старите начини - национализъм, религиозност, патриотизъм... и всички форми на досегашни идеологии, ползващи фрагментарността, вече е атавизъм, от гледна точка на това, което се задава. Адаптацията не е само до очакването "нещо някой да го промени", а става въпрос и за лична отговорност... и дори активно участие.. в тия процеси...

 

Редактирано Септември 9, 2017 от ramus

[bulgaroid]

Преди 2 часа, vvarbanov said:

Не е така, ето как е! Планът е бил да се изколи не цялото, а само част от населението за да се умили Европа,  та Русия да се смили над нас и да ни освободи. Ако трябва да използвам примера ти " Целта на хирурга не е да да заколи пациента , а да му отреже двата крака и да го пусне да ходи свободен(от турското робство)".

Пак не си разбрал, ама това е нормално. Русия е извънреден фактор. Както и Европа.

[bulgaroid]

Преди 2 часа, Thorn said:

Като дойде един такъв херой като Ботев или Стамболов, заобиколени от пияните си дружки, извади ти ножа и ти го опре в гърлото и каже -Дай парите.......ама за народното дело", очевидно ти ако беше ще си кажеш: ама да, разбира се, той не може да се мери с аршина на обикновените смъртни. И с БЕЗМЕРНА РАДОСТ И РАЗБИРАНЕ ще си изскочиш от джобовете.

И кога е било това ? Кога Ботев и Стамболов ,пияни са грабили хора, ако нямаш доказателства,значи си лъжец и манипулатор, да си го кажем в прав текст. Умишленно лъжеш и изкривяваш истината. 

[Thorn]

Ако си неграмотен, накарай някой да ти прочете за Ботев няколко страници назад. А до Стамболов още не съм стигнал.