Демитологизиране на митологизирани герои

[caress…]

  On 15.09.2017 г. at 19:49, ramus said:

"колегата Рамус, разполага с достатъчно широк набор от "обяснителен и понятиен материал", достатъчно дълго разработван, за да не се налага да "обяснявам всичко със страха".

Expand  

Прочетохме всички колко задълбочено сложихте знак за равенство между страх, вина и срам.

[Пандора]

  On 15.09.2017 г. at 16:28, boilad said:

Ей, за тва Ботев е велик, щото е непреходен и винаги актуален!

Expand  

Аз си харесах това: " и ако не обърнат внимание на естествените права и граници на интересующите се племена, т.е. ако оставят Сърбия да осъществи своите патриотически мечтания за Душановото царство, Гърция да усвои Албания и Македония, а Румъния да търси Траянови потомци даже и в габровските колиби, то се разбира, че Возточният вопрос ще да се реши неправилно"

[Thorn]

Пак Бенковски: Иска да избива невиновни цигани от 15 години нагоре, не прави нищо за защита на еледжишкия лагер, а им конфискува коне за свитата си.

На 30 априлий сутринта Бенковски, като си тръгна, поиска от въстаническия комитет 10 коня от най-хубавите, за да ги даде на въстаниците от свитата му, и избра от най-хубавите юнаци 10 души, та ги взе с него. В това време заповяда да се вържат церовските цигани от 15 години нагоре, всичките от мъжки пол, за да ги застреля. Но понеже председателя на военния съвет Гене Г. Телийски още не беше се завърнал от нощната си обиколка и ревизия по укрепленията на въстаниците, по върховете, затова някои от членовете на съвета не рачиха да удовлетворят без него нито едно от исканията на Бенковски, а чакаха да се завърне Телийски. Догдето ставаха тия прения, Бенковски, разярен, заповяда на своите другари и те, въоружени с пушки, се наредиха: срещу всякой вързан циганин по един от въстаниците. В същото време събра и коне. Всякой си даде коня без противоречие, обаче един от стотниците, Никола Кодука, не си даде коня. Бенковски се ядоса и заповяда да го убият, а той бега и се скри. В същото време пристигна Телийски от Балкана; като видя вързани циганите, обърна се към Бенковски и ядосано му каза: «Защо сте вързали циганите?», Бенковски му отговори: «Вързах ги да ги застрелям, защото, ако живеят, ще чакат сгодно време, та когато ни нападне неприятелят, ще избягат в неприятелската орда и ще ни открият всичките планове.» Телийски възрази: «Не трябва да стреляме мирните и предадени цигани, нашата цел не е да стреляме и колим мирните жители на Турция, ние сме въстанали против турското правителство и тяхното тираническо управление.» Обърна се към въстаниците, които стояха с пушките си срещу вързаните цигани. Каза им: «Долу оръжието! Отвържете циганите и ако смее Бенковски, нека ги сам застреля.» Още каза войводата Телийски на Бенковски: «Вие завчера, когато решихме да нападнем турската войска при прохода Капуджика, която почти добре обсадихме, защото войската е защитник на турското царство и носеше оръжие в ръка, тогава не дадохте заповед да убием аскера, да им вземем пушките, за да въоружим с добро оръжие нашите въстаници, но отделихте въстаниците и аскерът си отмина неповреден — а пък сега искате да избиете мирните цигани, от които нямаме никаква вреда. Също решихме да нападнем и изгорим гр. Ихтиман, а вие пак отложихте за неопределено време, по този начин даваме възможност да се усилват турците и укрепляват покрай Еледжик.»

Бенковски, ядосан от тия възражения, качи се на коня си, замина заедно със свитата си за поибренския въстанически пункт, като каза: «Седете тук, ето аз си отивам, правете каквото щете и аз вече няма да ви спойда.»

http://www.istorianasveta.eu/index.php/ ... =&start=20

[boilad]

  On 16.09.2017 г. at 12:31, Пандора said:

 

Expand  

Цитата ми допадна, защото изцяло съответства на характера и тенденцията развивана от митотворците (това, че се изживяват като митоборци не променя същността им).

[Пандора]

  On 15.09.2017 г. at 15:09, bulgaroid said:

И, къде точно пише за търсенето на помощ ? Точно Ботев никога не е чакал на никой! 

Expand  

"отидоха на помощ на своите въстанали братия българи, които отдавна се борят със своите петвековни тирани за своята човешка свобода и народни права. Тие вярват, че европейските образовани народи и правителства ще да им подадат братска ръка."

[bulgaroid]

  On 16.09.2017 г. at 12:50, Пандора said:

"отидоха на помощ на своите въстанали братия българи, които отдавна се борят със своите петвековни тирани за своята човешка свобода и народни права. Тие вярват, че европейските образовани народи и правителства ще да им подадат братска ръка."

Expand  

Това ли било, ахааа,няма да коментирам. Смешно е. 

[Thorn]

pehotinec wrote: ↑

Sat Sep 16, 2017 8:41 pm

" - Де им е въстанието?… — пое господин Гробов. — Вятър! Сториха само да се изколят сто хиляди невинни българи… Въстание!… Помия!… Питаха ли някого, като правиха въстание?…
И господин Гробов се начумери."................................

А тука има нещо интересно. Питаха ли някого? 

Ами някои са питани, а някои не. Ето един пример едни които не са ги питали, а са ги накарали насила със заплахи, че ще изгорят селото им:

Когато пристигнах в село Ерелий, нямаше жива човешка душа, само кучета виеха и котки мечеха и на къщите вратите отворени. Ужасна картина беше. Като изминах около 1/2 час от Ерелий към Панагюрище, почнах да пристигам [настигам] натоварени кола с покъщнина, деца плачеха в колята, жени вайкаха и мъжете проклинаха съдбата си — картина още по-ужасна от първата.

На въпроса ми: «Къде отивате?» — отговаряха: «Поп Груйо ни вдигна, като ни каза, че ако не се вдигнем, ще ни изгори селото.»

А ето как се прави насилствено комитет:
поп Груйо му каза да повика няколко души от техните първенци, които и се събраха, около 20 души; с тях беше и Ламбре Искров Кесяков (храненик) от г. Пловдив.

След разменение на няколко думи с тях поп Груйо им съобщи целта на нашето дохождание в селото им, при това още даде на мен, та им прочетох едно пълномощно от Централний комитет. Поменатий Ламбре почна да възразява, че не съществувал никакъв комитет, а всичко било лъжа. Тогава се почна една борба с думи между него и нас. В това време видяхме, че повиканите първенци взеха друго направление срещу нази — захванаха да ни се заканват, че ще ни предадат на турските власти, че сме бунтували населението против държавата. Поп Груйо още водеше препирня, но аз му пошепнах, че сме предадени. Той веднага каза на Ат. Калаян: никой няма нито да влезе, нито да излезе от стаята. Калаян извади сабята си и се изправи на вратата на стаята и не пропущаше никого, нито навътре, нито навънка. Тогава поп Груйо им каза: «Или ще се покорите на посланието ни, или ще умрете всички тука.» Селяните, като видяха лошия край, покориха се и захванаха да питат какво искаме. Поп Груйо им каза: «Ще дадете тук клетва пред честния кръст, че няма да обадите на никой турчин, че сме дохождали в селото ви и че ще работите и [ще] се приготвювате за всеобщото въстание.» На което селяните заедно с Ламбре се съгласиха, като целуваха честний кръст и сабята, която държеше поп Груйо.

http://www.istorianasveta.eu/index.php/ ... =&start=16

[bulgaroid]

Торе вече за смях стана, не ти ли писна тая простотия? 

Редактирано Септември 17, 2017 от bulgaroid

[К.ГЕРБОВ]

Торн, цитатите ти от спомените на Тома Георгиев са много важни, но те трябва да се обяснят по-подробно. Главният акцент на тях трябва да бъде, че те на практика изобличават Бенковски като главният виновник за провала на въстанието, вследствие на прибързаното му обявяване. Става дума за това, че то е трябвало да избухне, след като Сърбия обяви война на Турция. В този аспект трябва да се чете и бележката за Стоян Заимов, неадекватно разбрана тук от някои.

Въстанието по принуда започва преждевременно на 20 април, но то е обявено за 1 май, а Сърбия обявява война на Турция едва в средата на юни. Не знаем какво точно е пишел Стоян Заимов в писмото си, но по всичко изглежда той е имал информация, че Сърбия вече се готви за тази война.

„Гюргевският комитет” е бил самостоятелна групичка, която е действала, без да се съобразява с останалата част от дейците за освобождението на България. В Румъния са си представяли въстанието по съвсем друг начин. Ето какво е казал Филип Тотю за обстановката там в началото на април 1876 г. (в книгата има грешка).

Тома Георгиев е бил секретар на Бенковски и го е придружавал с Хвърковатата чета. От неговите спомени се вижда какво Захари Стоянов е пропуснал волно или не в своите записки. За събранието в Оборище в „Записките” Захари е отбелязал:

„Тук Бенковски пое най-напред думата и с едно дълго предисловие очърта действията на апостолите от стъпванието им в България и до днес, отношенията на народа към тях, разните трудности и страдания, настоящето положение на работите и бъдещите следствия.

— Когато ние минахме по замръзналия Дунав — продължи той — и стъпихме в своето царство, то без да ни познава народът дали ние бяхме истински негови доброжелатели, или турски шпиони, той ни прие с отворени обятия, повери си съдбата в нашите ръце.

Ние не знаехме какво иска да каже Бенковски с това, затуй потвърждавахме думите му.

— Въобразете си сега — продължи той, — когато нас, бедни и компрометирани емигранти, посрещнаха така гостолюбиво, то какви почести ще да окаже тоя същия народ на ония авантюристи и философи, българи, руси, сърби и други славяни, които, като чуят за успеха на нашето дело, с баталиони ще да нахлуят в България и ще да вземат всичко от ръцете ни, което ще опропастят.

Заради това, преди да се отвори заседанието, трябва да вземем от депутатите едно пълномощно, в което да се говори, че само апостолите имат право да дигат въстание, когато намерят за добре, от тях да зависи да избират войводи, с една реч — тия да разполагат със съдбата на населението... Ако ние не направим това, тия, които са се събрали тук по наша заповед, при най-малката несполука ще да ни натирят и ще да си поверят съдбата другиму. Наистина, че русите, сърбите и пр. са наши братя-славяни, но твърде е възможно да дадат друг характер на чисто народното дело; а особено, като знаеме, че нашият българин е наклонен да отдава по-голямо предпочитание на чужденеца и лъскавата форма. Аз, от своя страна, обичам всичките славяни, славянин съм в сърце и душа, но никой път няма да се съглася и предателство ще да бъде от наша страна, ако допуснем да се развее пряпорецът на някоя от горепоменатите народности над историческото Търново или по върховете на стария Балкан. Ние сме славяни, но по-напред трябва да бъдем българи, да изкърпим своята съдрана черга, па тогава да мислим за великата идея! ...

Много говори още Бенковски, с всевъзможни факти и доводи доказа той, че пълномощното за апостолите е необходимо.

От останалите трима апостоли само Георги Икономов се съгласи с Бенковски, което и трябваше да се чака; а ние двама с Волов се възпротивихме, че с подобни работи ще да развълнуваме представителите и населението.”

Ето и какво Тома Георгиев е запомнил като най важно от речта на Бенковски и го е коментирал:

„Организатора, двигателя и героя на въстанието, Бенковски, увлечен в мечти за сполука, стоеше засмян посред събранието и горделиво погледваше балканите, в обятията на които беше привикал последователите на своята висока мисия. Събранието се откри и подир няколко прочувствени речи, посрещнати с голям ентусиазъм, Бенковски пристъпи към същността на работата, за която беше свикано събранието. След като представи положението на работите в твърде задоволителен вид, Бенковски предложи да се състави един привременен план, който да предизвика въстанието веднага щом турското правителство се опита да хване някой от дейците на въстанието, така щото да не могат да се узнаят слабостите на приготовленията, които задаваха голям страх на правителството, ако и сами по себе си да бяха нищожни. След това Бенковски укори сръбската политика спрямо бившите български въстания. Той говори в смисъл, че колкото и пъти да ни са обещавали сърбите взаимно съдействие в миналите въстания, никога не са изпълнили обещанието си, следователно и сега не трябва да очакваме нищо от тях, а да работим сами, защото случаят е благоприятен, и ако спечелим нещо, да имаме право после сами да се гордеем. Ако Бенковски повдигна въпроса за фалшивата сръбска политика спрямо българските движения, той направи това с единствена може би цел да отстрани мисълта у представителите, че не трябва да се бърза с прогласявание на въстанието, преди да отвори Сърбия война. Това мнение на Бенковски не се понрави на мнозина, понеже се мислеше сериозно за ужасите, които можеха да последват такова едно усамотено и без никакво прибежище въстание, затова панагюрските представители Искрьо Ц. Мачев и Георги Нейчев, както и татарпазарджишкия представител Иван Соколов и други някои, твърди в убежденията си, не рачиха да подпишат протокола, съставен за преждевременното избухване на въстанието, толкоз повече че Бенковски искаше да си присвои право да може да обяви сам въстанието, когато намери за нужно.* Поради тия недоразумения в събранието възникна силна препирня, но Бенковски употреби заплашване и накара горепоменатите представители да подпишат протокола против волята си. Събранието се продължи цели три дни и три нощи, т. е. от 10 до 13 априлий."

И Бенковски е бил като Левски: който ни освободи, той ще ни покори. Съвсем съзнателно е насрочил въстанието да бъде обявено преди Сръбско-турската война. Може и да си е мислел, че въстаниците ще издържат, докато Сърбия започне война с Турция. При тази ситуация е възможно ръководителите на въстнието да бъдат обявени за големи герои. Но сметката на героя Бенковски е излязла крива.

Истината е, че чрез манипулации и диктаторски похвати Георги Бенковски е осуетил възможността на Балканите да се създаде мощно бунтовно движение -едновременно по цялата територия от Черно до Адриатическо море.

[bulgaroid]

Чета и се чудя ! Явно записките само аз съм ги чел, друго обяснение нямам, Захари всичко ясно си е написал, кое ,как и защо. Някой няма ли поне да ги прелисти, е така за здраве, и берекет, тая година. Пък после пак пишете.

[Thorn]

  On 17.09.2017 г. at 7:24, К.ГЕРБОВ said:

Торн, цитатите ти от спомените на Тома Георгиев са много важни, но те трябва да се обяснят по-подробно. Главният акцент на тях трябва да бъде, че те на практика изобличават Бенковски като главният виновник за провала на въстанието, вследствие на прибързаното му обявяване. Става дума за това, че то е трябвало да избухне, след като Сърбия обяви война на Турция. В този аспект трябва да се чете и бележката за Стоян Заимов, неадекватно разбрана тук от някои.

Въстанието по принуда започва преждевременно на 20 април, но то е обявено за 1 май, а Сърбия обявява война на Турция едва в средата на юни. Не знаем какво точно е пишел Стоян Заимов в писмото си, но по всичко изглежда той е имал информация, че Сърбия вече се готви за тази война.

====

Истината е, че чрез манипулации и диктаторски похвати Георги Бенковски е осуетил възможността на Балканите да се създаде мощно бунтовно движение -едновременно по цялата територия от Черно до Адриатическо море.

Expand  

Гербов и аз стигнах до този извод . Бенковски с всичко прочетено за него ми става от неприятен до по-неприятен тип.

 

П. П. Поглеждай как върви темата и във Феникс, там има някои разлики.

[Thorn]

Стамболов ми се върти в главата, че също е бил в течение на преговорите със Сърбия и е искал въстанието да избухне по-късно, но самозванеца Хлътев съзнанетелно го е игнорирал.

[resavsky]

  On 17.09.2017 г. at 10:31, Thorn said:

Стамболов ми се върти в главата, че също е бил в течение на преговорите със Сърбия и е искал въстанието да избухне по-късно, но самозванеца Хлътев съзнанетелно го е игнорирал.

Expand  

Смъртта на Бенковски при Рибарица му спестява един много неприятен конфликт със Стамболов във Влашко.

[КГ125]

И все пак в контекста на темата - вдигнаха въстание, както можаха с това предизвикаха освобождението и създаването на държава. 

[КГ125]

  On 17.09.2017 г. at 0:50, Thorn said:

pehotinec wrote: ↑

Sat Sep 16, 2017 8:41 pm

" - Де им е въстанието?… — пое господин Гробов. — Вятър! Сториха само да се изколят сто хиляди невинни българи… Въстание!… Помия!… Питаха ли някого, като правиха въстание?…
И господин Гробов се начумери."................................

А тука има нещо интересно. Питаха ли някого? 

Ами някои са питани, а някои не. Ето един пример едни които не са ги питали, а са ги накарали насила със заплахи, че ще изгорят селото им:

Когато пристигнах в село Ерелий, нямаше жива човешка душа, само кучета виеха и котки мечеха и на къщите вратите отворени. Ужасна картина беше. Като изминах около 1/2 час от Ерелий към Панагюрище, почнах да пристигам [настигам] натоварени кола с покъщнина, деца плачеха в колята, жени вайкаха и мъжете проклинаха съдбата си — картина още по-ужасна от първата.

На въпроса ми: «Къде отивате?» — отговаряха: «Поп Груйо ни вдигна, като ни каза, че ако не се вдигнем, ще ни изгори селото.»

А ето как се прави насилствено комитет:
поп Груйо му каза да повика няколко души от техните първенци, които и се събраха, около 20 души; с тях беше и Ламбре Искров Кесяков (храненик) от г. Пловдив.

След разменение на няколко думи с тях поп Груйо им съобщи целта на нашето дохождание в селото им, при това още даде на мен, та им прочетох едно пълномощно от Централний комитет. Поменатий Ламбре почна да възразява, че не съществувал никакъв комитет, а всичко било лъжа. Тогава се почна една борба с думи между него и нас. В това време видяхме, че повиканите първенци взеха друго направление срещу нази — захванаха да ни се заканват, че ще ни предадат на турските власти, че сме бунтували населението против държавата. Поп Груйо още водеше препирня, но аз му пошепнах, че сме предадени. Той веднага каза на Ат. Калаян: никой няма нито да влезе, нито да излезе от стаята. Калаян извади сабята си и се изправи на вратата на стаята и не пропущаше никого, нито навътре, нито навънка. Тогава поп Груйо им каза: «Или ще се покорите на посланието ни, или ще умрете всички тука.» Селяните, като видяха лошия край, покориха се и захванаха да питат какво искаме. Поп Груйо им каза: «Ще дадете тук клетва пред честния кръст, че няма да обадите на никой турчин, че сме дохождали в селото ви и че ще работите и [ще] се приготвювате за всеобщото въстание.» На което селяните заедно с Ламбре се съгласиха, като целуваха честний кръст и сабята, която държеше поп Груйо.

http://www.istorianasveta.eu/index.php/ ... =&start=16

Expand  

Полу-насилствено, все пак. Коя революция минава без това? Че то понякога и в мирно време се налага натиск над частния интерес... или ускоряване на еволюционистичните виждания и пр.

[КГ125]

  On 17.09.2017 г. at 0:50, Thorn said:

pehotinec wrote: ↑

Sat Sep 16, 2017 8:41 pm

" - Де им е въстанието?… — пое господин Гробов. — Вятър! Сториха само да се изколят сто хиляди невинни българи… Въстание!… Помия!… Питаха ли някого, като правиха въстание?…
И господин Гробов се начумери."................................

А тука има нещо интересно. Питаха ли някого? 

Ами някои са питани, а някои не. Ето един пример едни които не са ги питали, а са ги накарали насила със заплахи, че ще изгорят селото им:

Когато пристигнах в село Ерелий, нямаше жива човешка душа, само кучета виеха и котки мечеха и на къщите вратите отворени. Ужасна картина беше. Като изминах около 1/2 час от Ерелий към Панагюрище, почнах да пристигам [настигам] натоварени кола с покъщнина, деца плачеха в колята, жени вайкаха и мъжете проклинаха съдбата си — картина още по-ужасна от първата.

На въпроса ми: «Къде отивате?» — отговаряха: «Поп Груйо ни вдигна, като ни каза, че ако не се вдигнем, ще ни изгори селото.»

А ето как се прави насилствено комитет:
поп Груйо му каза да повика няколко души от техните първенци, които и се събраха, около 20 души; с тях беше и Ламбре Искров Кесяков (храненик) от г. Пловдив.

След разменение на няколко думи с тях поп Груйо им съобщи целта на нашето дохождание в селото им, при това още даде на мен, та им прочетох едно пълномощно от Централний комитет. Поменатий Ламбре почна да възразява, че не съществувал никакъв комитет, а всичко било лъжа. Тогава се почна една борба с думи между него и нас. В това време видяхме, че повиканите първенци взеха друго направление срещу нази — захванаха да ни се заканват, че ще ни предадат на турските власти, че сме бунтували населението против държавата. Поп Груйо още водеше препирня, но аз му пошепнах, че сме предадени. Той веднага каза на Ат. Калаян: никой няма нито да влезе, нито да излезе от стаята. Калаян извади сабята си и се изправи на вратата на стаята и не пропущаше никого, нито навътре, нито навънка. Тогава поп Груйо им каза: «Или ще се покорите на посланието ни, или ще умрете всички тука.» Селяните, като видяха лошия край, покориха се и захванаха да питат какво искаме. Поп Груйо им каза: «Ще дадете тук клетва пред честния кръст, че няма да обадите на никой турчин, че сме дохождали в селото ви и че ще работите и [ще] се приготвювате за всеобщото въстание.» На което селяните заедно с Ламбре се съгласиха, като целуваха честний кръст и сабята, която държеше поп Груйо.

http://www.istorianasveta.eu/index.php/ ... =&start=16

Expand  

Полу-насилствено, все пак. Коя революция минава без това? Че то понякога и в мирно време се налага натиск над частния интерес... или ускоряване на еволюционистичните виждания и пр.

[КГ125]

Нали не забравяте, че всички тия действия и въобще всичките действия на тия хора са подчинени само и единствено на създаването на българската държава! 

[boilad]

  On 17.09.2017 г. at 11:16, КГ125 said:

Нали не забравяте, че всички тия действия и въобще всичките действия на тия хора са подчинени само и единствено на създаването на българската държава! 

Expand  

Е, то за някои националната държава отдавна не е ценност и не толкова националната, но и светската държава (видяжме какво стана, когато т. нар. "арабска пролет" събори светските режими). Важно е да има мулти-култи, та да може ония брадатите и забулените свободно да си проповядват човеконенавистните идеологии и да режат глави. "Джамиите са нашите казарми, куполите са нашите шлемове, минаретата са нашите щикове, правоверните са нашите войници." Реджеп Тайип Ердоган

[Doris]

  On 17.09.2017 г. at 7:24, К.ГЕРБОВ said:

Торн, цитатите ти от спомените на Тома Георгиев са много важни, но те трябва да се обяснят по-подробно. Главният акцент на тях трябва да бъде, че те на практика изобличават Бенковски като главният виновник за провала на въстанието, вследствие на прибързаното му обявяване. Става дума за това, че то е трябвало да избухне, след като Сърбия обяви война на Турция. В този аспект трябва да се чете и бележката за Стоян Заимов, неадекватно разбрана тук от някои.

Въстанието по принуда започва преждевременно на 20 април, но то е обявено за 1 май, а Сърбия обявява война на Турция едва в средата на юни. Не знаем какво точно е пишел Стоян Заимов в писмото си, но по всичко изглежда той е имал информация, че Сърбия вече се готви за тази война.

„Гюргевският комитет” е бил самостоятелна групичка, която е действала, без да се съобразява с останалата част от дейците за освобождението на България. В Румъния са си представяли въстанието по съвсем друг начин. Ето какво е казал Филип Тотю за обстановката там в началото на април 1876 г. (в книгата има грешка).

Тома Георгиев е бил секретар на Бенковски и го е придружавал с Хвърковатата чета. От неговите спомени се вижда какво Захари Стоянов е пропуснал волно или не в своите записки. За събранието в Оборище в „Записките” Захари е отбелязал:

„Тук Бенковски пое най-напред думата и с едно дълго предисловие очърта действията на апостолите от стъпванието им в България и до днес, отношенията на народа към тях, разните трудности и страдания, настоящето положение на работите и бъдещите следствия.

— Когато ние минахме по замръзналия Дунав — продължи той — и стъпихме в своето царство, то без да ни познава народът дали ние бяхме истински негови доброжелатели, или турски шпиони, той ни прие с отворени обятия, повери си съдбата в нашите ръце.

Ние не знаехме какво иска да каже Бенковски с това, затуй потвърждавахме думите му.

— Въобразете си сега — продължи той, — когато нас, бедни и компрометирани емигранти, посрещнаха така гостолюбиво, то какви почести ще да окаже тоя същия народ на ония авантюристи и философи, българи, руси, сърби и други славяни, които, като чуят за успеха на нашето дело, с баталиони ще да нахлуят в България и ще да вземат всичко от ръцете ни, което ще опропастят.

Заради това, преди да се отвори заседанието, трябва да вземем от депутатите едно пълномощно, в което да се говори, че само апостолите имат право да дигат въстание, когато намерят за добре, от тях да зависи да избират войводи, с една реч — тия да разполагат със съдбата на населението... Ако ние не направим това, тия, които са се събрали тук по наша заповед, при най-малката несполука ще да ни натирят и ще да си поверят съдбата другиму. Наистина, че русите, сърбите и пр. са наши братя-славяни, но твърде е възможно да дадат друг характер на чисто народното дело; а особено, като знаеме, че нашият българин е наклонен да отдава по-голямо предпочитание на чужденеца и лъскавата форма. Аз, от своя страна, обичам всичките славяни, славянин съм в сърце и душа, но никой път няма да се съглася и предателство ще да бъде от наша страна, ако допуснем да се развее пряпорецът на някоя от горепоменатите народности над историческото Търново или по върховете на стария Балкан. Ние сме славяни, но по-напред трябва да бъдем българи, да изкърпим своята съдрана черга, па тогава да мислим за великата идея! ...

Много говори още Бенковски, с всевъзможни факти и доводи доказа той, че пълномощното за апостолите е необходимо.

От останалите трима апостоли само Георги Икономов се съгласи с Бенковски, което и трябваше да се чака; а ние двама с Волов се възпротивихме, че с подобни работи ще да развълнуваме представителите и населението.”

Ето и какво Тома Георгиев е запомнил като най важно от речта на Бенковски и го е коментирал:

„Организатора, двигателя и героя на въстанието, Бенковски, увлечен в мечти за сполука, стоеше засмян посред събранието и горделиво погледваше балканите, в обятията на които беше привикал последователите на своята висока мисия. Събранието се откри и подир няколко прочувствени речи, посрещнати с голям ентусиазъм, Бенковски пристъпи към същността на работата, за която беше свикано събранието. След като представи положението на работите в твърде задоволителен вид, Бенковски предложи да се състави един привременен план, който да предизвика въстанието веднага щом турското правителство се опита да хване някой от дейците на въстанието, така щото да не могат да се узнаят слабостите на приготовленията, които задаваха голям страх на правителството, ако и сами по себе си да бяха нищожни. След това Бенковски укори сръбската политика спрямо бившите български въстания. Той говори в смисъл, че колкото и пъти да ни са обещавали сърбите взаимно съдействие в миналите въстания, никога не са изпълнили обещанието си, следователно и сега не трябва да очакваме нищо от тях, а да работим сами, защото случаят е благоприятен, и ако спечелим нещо, да имаме право после сами да се гордеем. Ако Бенковски повдигна въпроса за фалшивата сръбска политика спрямо българските движения, той направи това с единствена може би цел да отстрани мисълта у представителите, че не трябва да се бърза с прогласявание на въстанието, преди да отвори Сърбия война. Това мнение на Бенковски не се понрави на мнозина, понеже се мислеше сериозно за ужасите, които можеха да последват такова едно усамотено и без никакво прибежище въстание, затова панагюрските представители Искрьо Ц. Мачев и Георги Нейчев, както и татарпазарджишкия представител Иван Соколов и други някои, твърди в убежденията си, не рачиха да подпишат протокола, съставен за преждевременното избухване на въстанието, толкоз повече че Бенковски искаше да си присвои право да може да обяви сам въстанието, когато намери за нужно.* Поради тия недоразумения в събранието възникна силна препирня, но Бенковски употреби заплашване и накара горепоменатите представители да подпишат протокола против волята си. Събранието се продължи цели три дни и три нощи, т. е. от 10 до 13 априлий."

И Бенковски е бил като Левски: който ни освободи, той ще ни покори. Съвсем съзнателно е насрочил въстанието да бъде обявено преди Сръбско-турската война. Може и да си е мислел, че въстаниците ще издържат, докато Сърбия започне война с Турция. При тази ситуация е възможно ръководителите на въстнието да бъдат обявени за големи герои. Но сметката на героя Бенковски е излязла крива.

Истината е, че чрез манипулации и диктаторски похвати Георги Бенковски е осуетил възможността на Балканите да се създаде мощно бунтовно движение -едновременно по цялата територия от Черно до Адриатическо море.

Expand  

Има една много хубава тема в Бойна слава за Сръбско-турската война, в която участниците стигат до извода - имали сме голям късмет  че тази война е неуспешна за Сърбия. Иначе можеше и целокупно да станем  източна провинция на "Велика Сърбия"....За това мисля, че не е лошо да се погледне на идеята на Бенковски за самостоятелност при въстаническите действия от друг ъгъл, на далновидния и  способен организатор,  а не на митологизирания образ на "самовлюбения диктатор".

Аз колкото повече научавам за Бенковски, толкова повече откривам, че е незаслужено етикиран като авантюрист, самозванец и горделивец. Всъщност е свършил огромна работа за България и е  проявил изключителни усилия, талант и храброст.

Редактирано Септември 17, 2017 от Doris

[nik1]

  On 15.09.2017 г. at 6:31, ramus said:

така, че... няма как да има "общества основани само на едното или на другото" - СРАМУВАНЕТО и ВИНОВНОСТТА вървят винаги заедно, защото са взаимозависими. Всъщност те са две проявления на един механизъм. Освен това - и двете са част от социалните инстинкти - защото и за срамуване и виновност са нужни "други", пред които да се реализира тази реактивност.

Expand  

ОТ

Не са взаимно зависими, защото общият произход не означава взаимна връзка и зависимост.

Отдавна е известно и илюстрирано в културната атропология (социалната антропология или социлогичната психология, няма значение как ще наречем това познаие или наука) има общества, или култури базирани на "срама" (такива са т.н,.родови или, колективистични по Хостеде култрури), и такива базирани на вина (такива са безродовите, или индивидуалистичните по Хофстеде  култури)

 

Тук има някаква илюстрация в табличен и анекдотичен стил  на двата типа култури , иначе някои от обясненията за причините за възникването на тези култруни особености са плява и неразбиране на причинно-следствените връзки (религиите нямат отношение към нищо, те самите са продукти на някакви култури, а не създават култура; конфуцинаството също - самото то е продукт определена култура, а не създава културните особености)

http://www.doceo.co.uk/background/shame_guilt.htm

[Пандора]

  On 17.09.2017 г. at 15:58, Doris said:

Има една много хубава тема в Бойна слава за Сръбско-турската война, в която участниците стигат до извода - имали сме голям късмет  че тази война е неуспешна за Сърбия. Иначе можеше и целокупно да станем  източна провинция на "Велика Сърбия"....За това мисля, че не е лошо да се погледне на идеята на Бенковски за самостоятелност при въстаническите действия от друг ъгъл, на далновидния и  способен организатор,  а не на митологизирания образ на "самовлюбения диктатор".

Expand  

От горе цитираните статии на Ботев аз стигнах до извода, че опасенията са, че зад съседните балкански държави стоят европейски сили, а зад българите никой / от Русия са разочаровани/ и дори, че имено българските земи ще пъдат подложени на подялба. Така в известен смисъл никоя война не работи за нас, само собствена борба и въстание.

[Du6ko]

  On 17.09.2017 г. at 16:21, Пандора said:

От горе цитираните статии на Ботев аз стигнах до извода, че опасенията са, че зад съседните балкански държави стоят европейски сили, а зад българите никой / от Русия са разочаровани/ и дори, че имено българските земи ще пъдат подложени на подялба. Така в известен смисъл никоя война не работи за нас, само собствена борба и въстание.

Expand  

Всичко се познава в сранение. 1 000 € много ли са или са малко ? Зависи къде . Тия пари заплата в Лондон, Токио, Москва, Ню Йорк са смешни джобни стотинки. В София , Варшава, Букурещ са добра заплата. В Странджа, Видин , Силистра сигурно са заплата мечта. Всичко зависи от гледната точка.  

Реално Русия освобождава пряко или косвенно всички балкански държави. Изключение прави Албания - освободена от Сърбия , Черна гора и Гърция но иззета от Европа от тия православни държави. Разбира се Европа симпатизира силно на мюсулманите и работи против православните и още повече срещу славяните. (Към Гърците понякога е благосклонна) 

Някои може да каже , че Австрия също освобождава разни страни - Унгария, Трансилвания, Хърватия от турците. Но това не е така, Австрия просто ги завладява. Разбира се може да се каже че австрийското владичество е по - добро от турското присъствие.

Малоазиатските Гърци и Арменци се надяват на цивилизоване , прогресивна , хуманна , могъща Европа и съдбата на тия народи е трагична. Те така и не дочакват освобождение нито от руският ботуш, нито от хуманната , прогресина Европа . Не знам дали тия гърци и арменци са били разочарвани или очаровани от Европа и няма как да узнаем мнението им понеже не същаествуват.  

Редактирано Септември 17, 2017 от Du6ko

[boilad]

  On 17.09.2017 г. at 15:58, Doris said:

Има една много хубава тема в Бойна слава за Сръбско-турската война, в която участниците стигат до извода - имали сме голям късмет  че тази война е неуспешна за Сърбия. Иначе можеше и целокупно да станем  източна провинция на "Велика Сърбия"....

Expand  

Аз вече споменах страшните политически последствия, но не е само това. Ако въстанието бе избухнало след началото на сръбско-турската война, при потушаването му, или дори при частичен успех основната теза щеше да е, че то е инспирирано от Сърбия, а българите като цяло са верноподаническа рая, което щеше да обезсмисли всички жертви и усилия. А аргументи в подкрепа на това твърдение вероятно щяха да се намерят предостатъчно, предвид съществуващите българо-сръбски връзки, при това не само от противниците на евентуална българска независимост, но и от някои български среди (пак по политически съображения, а не, че не искат свободна България). И накрая сръбските тежнения по земите чак до Искър не са били някаква тайна я, та защо да им се помага?

Редактирано Септември 17, 2017 от boilad

[Incorrectus]

  On 17.09.2017 г. at 14:21, boilad said:

"Джамиите са нашите казарми, куполите са нашите шлемове, минаретата са нашите щикове, правоверните са нашите войници." Реджеп Тайип Ердоган

Expand  

Също като невинните цигани на Торн.

  On 17.09.2017 г. at 15:58, Doris said:

Аз колкото повече научавам за Бенковски, толкова повече откривам, че е незаслужено етикиран като авантюрист, самозванец и горделивец. Всъщност е свършил огромна работа за България и е  проявил изключителни усилия, талант и храброст.

Expand  

И аз така. Великите личности в историята винаги са много сложни и мразени от буквалистично мислещите глави. Не мога да си представя, че някой интелигентен французин ще се откаже от Френската революция, само защото Робеспиер е бил Неподкупният и в същото време Ангел на терора. "Е, как така" е нелеп въпрос на буквалистите.

Основният проблем на Бенковски е, че вироглавите всезнаещи селяни не са слушали какво им говори и не са се подчинявали.

Торн нека се рови из текстовете, пък ние ще берем плодовете.

[Thorn]

  On 17.09.2017 г. at 17:53, Incorrectus said:

 Основният проблем на Бенковски е, че вироглавите всезнаещи селяни не са слушали какво им говори и не са се подчинявали.

 

Expand