Колко богати са американците?

[Б. Киров]

  On 3.02.2021 г. at 14:05, Dobri_I said:

Ще издържат европейските социалните кочини, как няма да издържат. Особено банкрутиралите Италия, Испания, Франция и т.н. могат да си позволят и 10 зелени сделки стига да има баламурници да им купуват дълговете и да държат отрицателна лихва. 

Expand  

Хайде сега, Франция далече не е банкрутирала, французите са само повече пристрастени към социализма и държавната икономика и затова са основен лидер на южняшките страни, които, както е известно, обичат да харчат повече, отколкото произвеждат.

Германия и Франция са ядрото на ЕС и всяка от тях си има подгласници, но германците стриктно следват Австрийската школа да харчат толкова, колкото произвеждат и еврото работи най-добре за тях. Германия е една подценена, според мен, икономическа суперсила - тя е третата след САЩ и Китай, защото цяла Централна Европа работи за нея и е пазар за нейните стоки, а разширяването й в икономически план върви бавно, но неотменно на изток и юг, но това е друга тема. САЩ сега ще трябва да ухажват Германия, да й правят отстъпки и да я привлекат отново на тяхна страна, въпросът е на каква цена.

Фед ще отпечата над 10 трилиона /половината от БВП на САЩ/ пари от въздуха в името на коронакризата, и това е само началото, защото за Зелената сделка /аз съм скептик, че ще я осъществят/ ще им трябват три пъти по толкова.

Европейската Централна Банка /която е Фед на Еврозоната/ е далече по-пестелива, защото я стискат здрави германски ръчички - тя ще емитира не повече от 3-4 трилиона долара, и то с голяма германска съпротива. При това германските индустриалци ще направят истински гешефт от тези пари, ще направят още пари, защото вече са водещи в инсталациите за зелена енергия, и защото им идва отръки да са промишленици.

В страни като Испания, Италия и дори Франция наистина могат да дойдат на власт крайно десни популисти, и то заради щедрите харчове на левите глобалисти. В Германия, според мен, не - там християндемократите, социалдемократите и зелените винаги ще правят защитна стена срещу крайно десни и крайно леви. Просто германският бизнес и германските профсъюзи са много мощни и добре синхронизирани.

  On 3.02.2021 г. at 13:43, dora said:

С очите си наблюдавам как в последните 20 години "социалната" държава в Нидерландия се изпарява с всеки следваш миг с непрекъснатото орязване на социалните разходи. Близо сме до точката, в която немалко социални системи просто ще се сринат, докато социалното неравенство непрекъснато расте. Контролът върху въгледодния отпечатък пък означава, че не може да се строи. Затова пазарът на недвижими имоти, контролиран изцяло от високото търсене, доведе до колосален скок в цените на имотите. В собствения ми квартал къщи, които преди седем години струваха 250 000 евро, в момента струват над милион.

Дори по време на коронакризата цените на имотите понякога нарастват с 10% на месец....

С тези темпове ще дойде време, когато хората от (по-долната част) на средната класа (на които не се полага социално подпомагане или социални жилища), няма да има къде да живеят.

Expand  

10 процента на месец е невероятно много, дъщеря ми живее в Австралия, Мелбърн, и скоро ми каза, че там това е процента за година, при това се смята за много висок.

Нидерландия има много либерално корпоративно законодателство и е нещо като рай за чужди фирми и капитали, доколкото съм чел, голяма част от американските корпорации, а и от цял свят, се регистрират за бизнес там /Нидерландия май е най-големия чужд инвеститор и в България, въпросът е колко от тези фирми са наистина нидерландски/, може би затова усеща по-силно финансови турбуленции в такива времена.

[dora]

  On 3.02.2021 г. at 17:25, Б. Киров said:

10 процента на месец е невероятно много

Expand  

Заради търсенето. Сега прочетох, че през четвъртото четиримесечие на 2020 66% от имотите са се продали дори на по-висока от пазарната си цена... Виждайки това, хората, които искат да продадат жилището си, за да си купят друго  такова или по-малко - напр. защото вече не живеят с децата си, вероятно също надуват цените. Наемите в градовете стават все по-потресаващи. Още преди десетина години един познат беше проверил, че да си купи не кой знае колко специална къща в квартал на Амстердам ще му излезе по-скъпо от това да си купи неподдържан замък в няколко други европейски държави (не си спомням подробности, защото тогава не бях се замислила по въпроса), но съм склонна да му повярвам.

Предлагането е много малко, търсенето е много високо. По много причини, но и вкл. заради либералните корпоративни закони, заради които фирмите отварят офиси в Нидерландия, а командированите им или новонаети служители трябва някъде да живеят (обаче да не отплесвам темата)...

Редактирано 3, 2021 от dora

[Atom]

Стана ми интересно какво е неравенството по отношение на богатството в Европа. Оказва се, че в Нидерландия има най-голямо неравенство. Медианата е 31057 долара за възрастни, а средно един възрастен има богатство в размер на 279077 долара. Т.е. медианата е само 11,13% от средната стойност. На второ място е Швеция, където медианата е 15,68% от средната стойност, следвана от Германия - 16,30% и Дания - 20,70%. - https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_wealth_per_adult

Не става въпрос само за относителни величини и пропорции. Нидерландската медиана в размер на 31057 долара е не само най-ниска от всички останали страни в "стара Европа", но и от някои източно-европейски страни. В Словакия например медианата е 40432 долара, а в Словения 50380. На какво се дължи това екстремно неравенство в Нидерландия (а и в Швеция?, Германия?) по отношение на богатството?   

Редактирано 3, 2021 от Atom

[dora]

  On 3.02.2021 г. at 22:23, Atom said:

Стана ми интересно какво е неравенството по отношение на богатството в Европа. Оказва се, че в Нидерландия има най-голямо неравенство. Медианата е 31057 долара за възрастни, а средно един възрастен има богатство в размер на 279077 долара. Т.е. медианата е само 11,13% от средната стойност. На второ място е Швеция, където медианата е 15,68% от средната стойност, следвана от Германия - 16,30% и Дания - 20,70%. - https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_wealth_per_adult

Не става въпрос само за относителни величини и пропорции. Нидерландската медиана в размер на 31057 долара е не само най-ниска от всички останали страни в "стара Европа", но и от някои източно-европейски страни. В Словакия например медианата е 40432 долара, а в Словения 50380. На какво се дължи това екстремно неравенство в Нидерландия (а и в Швеция?, Германия?) по отношение на богатството?   

Expand  

На либералния модел.

[boyko]

  On 3.02.2021 г. at 13:43, dora said:

Контролът върху въгледодния отпечатък пък означава, че не може да се строи. Затова пазарът на недвижими имоти, контролиран изцяло от високото търсене, доведе до колосален скок в цените на имотите. В собствения ми квартал къщи, които преди седем години струваха 250 000 евро, в момента струват над милион.

Дори по време на коронакризата цените на имотите понякога нарастват с 10% на месец....

Expand  

Брекзит също наля масло в огъня като доста европейски фирми се изнесоха от острова, а някои британски отвориха клонове на континента. Холандия е привлекателна за тях заради либералното законодателство.

  On 3.02.2021 г. at 13:43, dora said:

С очите си наблюдавам как в последните 20 години "социалната" държава в Нидерландия се изпарява с всеки следваш миг с непрекъснатото орязване на социалните разходи. Близо сме до точката, в която немалко социални системи просто ще се сринат, докато социалното неравенство непрекъснато расте.

Expand  

Това е пряка последица от задушаването на средната класа. Все по-голяма част от нея обеднява и изпада в по-ниските нива. Което от една страна натоварва социалните системи, от друга - лишава държавата от приходи, което води до орязване на социалните разходи. Подозирам, че т.нар. Зелена сделка и Четвърта индустриална революция съвсем ще затрият средната класа. Къде нарочно, къде като уж "неочакван" от днешните икономически гурута ефект. Като колатералните щети при военните.

Редактирано 4, 2021 от boyko

[dora]

  On 4.02.2021 г. at 7:06, boyko said:

Брекзит също наля масло в огъня като доста европейски фирми се изнесоха от острова, а някои британски отвориха клонове на континента. Холандия е привлекателна за тях заради либералното законодателство.

Това е пряка последица от задушаването на средната класа. Все по-голяма част от нея обеднява и изпада в по-ниските нива. Което от една страна натоварва социалните системи, от друга - лишава държавата от приходи, което води до орязване на социалните разходи. Подозирам, че т.нар. Зелена сделка и Четвърта индустриална революция съвсем ще затрият средната класа. Къде нарочно, къде като "неочакван" от днешните икономически гурута ефект. Като колатералните щети при военните.

Expand  

Да. Още преди десетина години не можех да повярвам, че колеги с университетско образования, докторска степен в хуманитарна специалност, сядайки на обяд при мен изваждат от най-евтините готови салати от супермаркета, и живеят в малък апартамент, понякога делен с други хора, защото искат да живеят в центъра, а не по кварталите. Сега и по кварталите вероятно ще трябва да делят, ако не са семейни, тоест ако доходът в домакинството е само от един човек.

Високите заплати са само в някои сектори.

В разгара на ипотечната криза, когато множество малки фирми фалираха, а други освобождаваха работещи, в банковия сектор продължаваха да се раздават бонуси, а средства от подложените на икономии общини да се използват за гинантски инфраструктурни проекти. Вместо, примерно, за децата с увреждания. Ефектът: деца в риск, вкл. от тежка психиатрична криза, чакат по шест месеца на списък, за да им бъде обърнато внимание от властите за закрила на децата. До което време може и да са се самоубили.

Междувременно хиляди семейства бяха подложени на профилиращи алгоритми, вкл. по етнос, с което несправедливо обвинени като данъчни измамници и преследвани с цялата сила на държавата в продължение на десетилетие, натрупвайки огромни дългове - защото държавата строго следи да не би някой да получава социални облекчения неправомерно...

Редактирано 4, 2021 от dora

[Atom]

  On 4.02.2021 г. at 7:04, dora said:

На либералния модел.

Expand  

Либералният модел доминира на много места по света, но тук има и нещо друго - нещо специфично. В класацията която цитирах участват 171 държани. С медиана в размер на 11,13% от средната стойност, Нидерландия е абсолютен лидер - No1. Т.е. става въпрос за най-високото неравенство по отношение на богатството изобщо, а не само в Европа или сред развития свят.  След нея има само още  7 държави където медианата е под 20% от средната стойност. Това са  2.Русия, 3.Украйна, 4.САЩ, 5.Швеция, 6.Тайланд, 7.Германия и 8.Индонезия.

За сравнение в UK и Австрия медианата е малко над 34% от средната стойност, във Франция 36,92%, в Ирландия 38,5%, в Швейцария  40,36%, а в Белгия 47,57%.

[dora]

  On 4.02.2021 г. at 8:17, Atom said:

Либералният модел доминира на много места по света, но тук има и нещо друго - нещо специфично. В класацията която цитирах участват 171 държани. С медиана в размер на 11,13% от средната стойност, Нидерландия е абсолютен лидер - No1. Т.е. става въпрос за най-високото неравенство по отношение на богатството изобщо, а не само в Европа или сред развития свят.  След нея има само още  7 държави където медианата е под 20% от средната стойност. Това са  2.Русия, 3.Украйна, 4.САЩ, 5.Швеция, 6.Тайланд, 7.Германия и 8.Индонезия.

За сравнение в UK и Австрия медианата е малко над 34% от средната стойност, във Франция 36,92%, в Ирландия 38,5%, в Швейцария  40,36%, а в Белгия 47,57%.

Expand  

Вероятно причините са много, напр. икономика, ориентирана към услугите, с превес на някои от тях. Повече от десетилетие хората гласуват за десни партии. Плюс културата - индивидуализъм, лична отговорност, изключителен прагматизъм. Добро е това, което носи приходи, има висока принадена стойност. Което не носи приходи, е безполезно (ниското заплащане на хуманитарните специалности, непропорционално високото заплащане е малък брой сектори. Важността на банковия сектор - за международната търговия, сравнително малкия брой банки в сравнение с други държави, които обаче са изключително мощни, вижте ING).  Ако обществото настояваше на социалните си придобивки, гласувайки ляво - централно, можеше и да си ги получи.

(Идеята за гарантиран базов доход също се посреща с известно недоверие, заради протестантката етика - че всеки цент трябва да бъде заслужен с труд.)

Друг е въпросът доколко левите партии са наистина социално ориентирани, и доколко не става дума за опазване на интересите на елита, който и да е на власт.

P.S. данък общ доход е прогресивен. Но при високо социално неравенство от него страда основно средната класа. Хората с по-ниско образование ги пази необлагаемият минимум, плюс данъчните облекчения за други разходи. Така елитът си спестява масовите протести от най-бедните, разчитайки, че средната класа, по силата на възпитанието си, е по-толерантна, и дори да постепенно да изпада икономически, няма да протестира, докато нещата не станат нетърпими.

Редактирано 4, 2021 от dora

[Atom]

  On 4.02.2021 г. at 9:19, dora said:

Повече от десетилетие хората гласуват за десни партии. Плюс културата - индивидуализъм, лична отговорност, изключителен прагматизъм. Добро е това, което носи приходи, има висока принадена стойност. Което не носи приходи, е безполезно (ниското заплащане на хуманитарните специалности, непропорционално високото заплащане е малък брой сектори.

Expand  

Всъщност по отношение на неравенството в доходите Нидерландия стои сравнително прилично. Според Евростат GINI индексът на страната за 2019 е 26,8 и е доста под средната стойност за ЕС. От по-старите членове на съюза  най-голямо неравенство по отношение на доходите има в Испания -  GINI - 33,3, Италия - 33 и Люксембург -32,8. 

По отношение на богатството обаче и трите страни показват много по-малко неравенство в сравнение с Нидерландия.  В Испания медианата е 45,95% от средната стойност, в Италия - 39,25%, а в Люксембург - 39,05%. Белгия от своя страна има още по-нисък GINI индекс от Нидерландия - 25,1, но много по-различно съотношение медиана/средна стойност на личното богатство - 47,57%. С други между двете величини - неравенство в доходите и неравенство в богатството корелацията не е видима и очевидна. 

Друго което ми мина през главата е големият процент на парт-тайм заетите в Нидерландия. Хипотезата е, че благодарение на сравнително ниското неравенство по отношение на доходите (поне според статистиката) и подкрепата на сигурна и социална държава, голяма част от хората за доволни от доходите и живота си и не се стремят да трупат богатство. Живеят под наем, чувстват се щастливи и сигурни и предпочитат да разполагат с повече свободно време, отколкото да имат натрупани материални блага, имоти и финансови активи.  Това обаче също не може да бъде обяснение за всички. Германия и Австрия имат почти еднакви нива на парт-тайм заетите - съответно 26,8% и 27,3%. В Германия  медианата е 16,3% от средната стойност на богатството, а в Австрия - 34,22%. 

С други думи корелацията между делът на парт-тайм заетите и неравенството в богатството също не е очевидна и видима. 

 

Редактирано 4, 2021 от Atom

[Б. Киров]

  On 4.02.2021 г. at 8:17, Atom said:

Либералният модел доминира на много места по света, но тук има и нещо друго - нещо специфично. В класацията която цитирах участват 171 държани. С медиана в размер на 11,13% от средната стойност, Нидерландия е абсолютен лидер - No1. Т.е. става въпрос за най-високото неравенство по отношение на богатството изобщо, а не само в Европа или сред развития свят.  След нея има само още  7 държави където медианата е под 20% от средната стойност. Това са  2.Русия, 3.Украйна, 4.САЩ, 5.Швеция, 6.Тайланд, 7.Германия и 8.Индонезия.

За сравнение в UK и Австрия медианата е малко над 34% от средната стойност, във Франция 36,92%, в Ирландия 38,5%, в Швейцария  40,36%, а в Белгия 47,57%.

Expand  

Всичко зависи от това в какви активи са разпределени отделните елементи на богатството, както и от това какво е съотношението между активи и пасиви.

Ето например разпределението на активите в САЩ в различните групи по богатство през 1989:

През 2020 картината вече е съвсем друга:

Най-общо казано, за 30 години горните 10 процента са изяли активите на средната класа и са ги прибавили към техните, долните 50 процента си остават на място, те са най-консервативни в бедността си; има разлика и в структурата на активите, богатите богатеят с борсови акции, средната класа и бедните се вкопчват в недвижима собственост /риал естейт, това е голям меден капан, доходите никога не догонват ипотеките, но мишлетата въртят колелото неуморно/

Обаче освен активи, има и пасиви, задължения:

Това са били дълговете на различните групи през 1989

Това са сега. Както се вижда, богатите 10 процента имат все по-малко дългове и все повече активи, а това точно е богатството; другите 90 процента увеличават 4 пъти дълговете си, и то главно ипотеките и потребителски кредити. Това е защото цената на живота расте в сравнение с цената на парите, тоест имаме инфлация, която доходите не догонват.

https://www.federalreserve.gov/releases/z1/dataviz/dfa/compare/chart/#quarter:124;series:Liabilities;demographic:networth;population:all;units:levels

Цената на жилищата винаги изпреварва цената на заплащането на наемния труд, а там разходите на 90 процента са най-големи. В бившите соц.страни собствениците на жилища са около 90 процента и затова все още неравенството в богатството не е толкова остро, в Германия примерно са около 50 процента, в Нидерландия 69 процента.

 

 

[dora]

  On 4.02.2021 г. at 10:28, Atom said:

Друго което ми мина през главата е големият процент на парт-тайм заетите в Нидерландия. Хипотезата е, че благодарение на сравнително ниското неравенство по отношение на доходите (поне според статистиката) и подкрепата на сигурна и социална държава, голяма част от хората за доволни от доходите и живота си и не се стремят да трупат богатство. Живеят под наем, чувстват се щастливи и сигурни и предпочитат да разполагат с повече свободно време, отколкото да имат натрупани материални блага, имоти и финансови активи.  Това обаче също не може да бъде обяснение за всички. Германия и Австрия имат почти еднакви нива на парт-тайм заетите - съответно 26,8% и 27,3%. В Германия  медианата е 16,3% от средната стойност на богатството, а в Австрия - 34,22%. 

Expand  

Това пак е свързано с данъчната политика, от която приоритетно страда средната класа. Вече нямам малко дете, но сумата на месец, която трябваше да плащаме, за да може детето ни да ходи на ясла/детска градина, бе 2000 евро на месец. Пълната сума се заплаща на яслата, и после част от нея се възстановява от данъчните, под формата на надбавка за детско заведение. Степента, в която сумата се възстановява, зависи от дохода. На хората с най-ниско образование връщат до 90%. В нашия случай от тези 2000 евро ни връщаха 150 на месец.

При това положение, майката, ако е от средната класа, престава да работи, защото детската ясла за едно дете е колкото нетната й заплата. При две деца - колкото нетната заплата и на двамата родители, ако ще им се връща такъв малък процент. Затова родителите не изпращат децата си в детско заведение за 40 часа на седмица, а примерно за 16, и през останалото време си ги гледат, като и двамата родители минават на частично работно време.

Основната част от частично заетите и неработещите са жени.

Това с цените на детските заведения пък стана, защото държавата спря да ги субсидира, ерго цената за това се прехвъри на родителите. Същото се случва в повечето сфери, напр. вместо децата с увреждания да получават специализирана грижа, това става за кратък период от време, след което тежестта по отглеждането им се прехвърля на родителя - обучават го как да се прави на терапевт, нещо, което той със сигурност не може, без да е прекарал едно 10 години във висше образование по специалността, плюс практика... И със сигурност не може, ако работи на пълно работно време. Ерго той се вижда в чудо да звъни на всевъзможни институции, всяка от които еднакво недофинансирани и със списъци изчакващи, дълги от месеци до години, или просто приема съдбата си.

В момента се обсъжда идеята детските заведения да станат безплатни (това вкл. заради скандала с профилираните етнически и преследвани като данъчни престъпници невинни родители), но вероятността правителството - което и да е то, да се бръкне в джоба си за подобен социален разход (при условие, че в последните 20 години дори се затваряха болници, защото не било ефективно - и сега всички страдаме от това), е минимална, поне според моята интуиция.

(отплеснахме се, извинявам се, ако искате, да прекратим отклонението)

Редактирано 4, 2021 от dora

[deaf]

  On 4.02.2021 г. at 10:36, Б. Киров said:

Това е защото цената на живота расте в сравнение с цената на парите, тоест имаме инфлация, която доходите не догонват.

Expand  

Инфлация означава вдигане на цените на стоките. Нищо друго.

Горе-долу 70% от хората на Запад притежават собствен имот,което е напълно достатъчно. В България обаче може и 90% да са собственици на имоти,но те са в провинцията където няма работа и условия за живот. Каква е ползата и смисъла да притежаваш къща в Северо-западна България,когато там няма работа и културен живот?! Миграцията от провинцията към София,Пловдив,Варна и Бургас е страшна...

[Atom]

  On 4.02.2021 г. at 10:36, Б. Киров said:

Цената на жилищата винаги изпреварва цената на заплащането на наемния труд, а там разходите на 90 процента са най-големи. В бившите соц.страни собствениците на жилища са около 90 процента и затова все още неравенството в богатството не е толкова остро, в Германия примерно са около 50 процента, в Нидерландия 69 процента.

Expand  

Това също ми мина през ума, но и тук връзката не е очевидна. Във Франция и UK например делът на собствениците на жилища е по-нисък отколкото в Нидерландия, но медианата на богатството е съответно 36,92% и 34,80% от средната стойност, докато в Нидерландия е само 11,13%

Другият пример е Австрия. Ако Германия е страната с най-нисък дял на собствените жилища (около 50%), то Австрия е втората след нея (около 55%). Медианата на богатството в Германия е 16,3% от средното богатство, докато в Австрия е 34,22%

[Б. Киров]

  On 4.02.2021 г. at 10:55, Atom said:

Това също ми мина през ума, но и тук връзката не е очевидна. Във Франция и UK например делът на собствениците на жилища е по-нисък отколкото в Нидерландия, но медианата на богатството е съответно 36,92% и 34,80% от средната стойност, докато в Нидерландия е само 11,13%

Другият пример е Австрия. Ако Германия е страната с най-нисък дял на собствените жилища (около 50%), то Австрия е втората след нея (около 55%). Медианата на богатството в Германия е 16,3% от средното богатство, докато в Австрия е 34,22%

Expand  

Да, ниската медиана на богатство в Нидерландия наистина изглежда енигма, вероятно има някакво ключово обяснение, но не успяваме да го видим. Може би трябва да се изследват всички компоненти - цена на живот, ниво на спестяванията, индекс на поскъпване на жилищата, индекс на ново строителство... и вероятно още куп други.

[Atom]

  On 4.02.2021 г. at 10:59, Б. Киров said:

Да, ниската медиана на богатство в Нидерландия наистина изглежда енигма, вероятно има някакво ключово обяснение, но не успяваме да го видим. Може би трябва да се изследват всички компоненти - цена на живот, ниво на спестяванията, индекс на поскъпване на жилищата, индекс на ново строителство... и вероятно още куп други.

Expand  

Не е само Нидерландия. Ето страните подредени по дял на собствените жилища. Включени са Нидерландия и всички  които имат по-нисък дял на собствени жилища спрямо тази страна:

https://www.statista.com/statistics/246355/home-ownership-rate-in-europe/

 

Ето страните подредени по същия начин (От Нидерландия, към страната с най-нисък дял собствени жилища - Швейцария), но с включени данни за медианата като дял от средното лично богатство. 

Връзка между двете величини няма. Специално в тази група Нидерландия е с най-високия дял на собствените жилища 68,9%, но в същото време с най-ниско съотношение медиана/средна стойност на личното богатство - 11,13%.

На другия полюс е  Швейцария с най-ниския дял на собствените жилища - 41,6%, но това е страната с най-високо съотношение медиана/средна стойност на личното богатство в тази графика - 40.36%.  При останалите страни има най-различни нива на съотношението медиана/средна стойност, които видимо нямат връзка с дела на собствените жилища в общия жилищен фонд.

Редактирано 4, 2021 от Atom

[Б. Киров]

  On 4.02.2021 г. at 12:02, Atom said:

Не е само Нидерландия. Ето страните подредени по дял на собствените жилища. Включени са Нидерландия и всички  които имат по-нисък дял на собствени жилища спрямо тази страна:

Ето страните подредени по същия начин (От Нидерландия, към страната с най-нисък дял собствени жилища - Швейцария), но с включени данни за медианата като дял от средното лично богатство. 

Връзка между двете величини няма. Специално в тази група Нидерландия е с най-високия дял на собствените жилища 68,9%, но в същото време с най-ниско съотношение медиана/средна стойност на личното богатство - 11,13%.

На другия полюс е  Швейцария с най-ниския дял на собствените жилища - 41,6%, но това е страната с най-високо съотношение медиана/средна стойност на личното богатство в тази графика - 40.36%.  При останалите страни има най-различни нива на съотношението медиана/средна стойност, които видимо нямат връзка с дела на собствените жилища в общия жилищен фонд.

Expand  

Интересното е, че Нидерландия влиза по този показател в една група с държави като САЩ, Германия и Швеция. САЩ имат съвсем друг социален модел от Швеция, Германия и Нидерландия. Собственикът на богатство 30 000 в Нидерландия или 35 000 в Германия има например здравна осигуровка, която му покрива голяма сума от сериозно заболяване, докато този с богатство 65 000 в САЩ може да го загуби с едно влизане в болница и да изплаща дългове за цял живот.

Вероятно, както и в САЩ, обаче голямото богатство е изтеглено в горните 50 процента, но за разлика от САЩ, където то е концентрирано в горните 10 и най-вече в горния 1, в Нидерландия е разпределено много по равномерно в горните 50, защото коефициентът на Джини им е нисък, едва 24, докато българския, например, вече е над 40 като този в САЩ, но медианната/средна разлика е около 45 процента.

[dora]

  On 4.02.2021 г. at 12:26, Б. Киров said:

Интересното е, че Нидерландия влиза по този показател в една група с държави като САЩ, Германия и Швеция. САЩ имат съвсем друг социален модел от Швеция, Германия и Нидерландия. Собственикът на богатство 30 000 в Нидерландия или 35 000 в Германия има например здравна осигуровка, която му покрива голяма сума от сериозно заболяване, докато този с богатство 65 000 в САЩ може да го загуби с едно влизане в болница и да изплаща дългове за цял живот.

Вероятно, както и в САЩ, обаче голямото богатство е изтеглено в горните 50 процента, но за разлика от САЩ, където то е концентрирано в горните 10 и най-вече в горния 1, в Нидерландия е разпределено много по равномерно в горните 50, защото коефициентът на Джини им е нисък, едва 24, докато българския, например, вече е над 40 като този в САЩ, но медианната/средна разлика е около 45 процента.

Expand  

Нидерландия е гъстонаселена (най-гъстонаселената в Европа), но понеже е развита, е и интересна и за чуждестранните студенти, и за мултинационалните компании, и за мигранти (макар заради езика миграцията далеч да не е такава, каквато примерно е в Германия или Великобритания, пък заради климата и разстоянието от Средиземно море - като във Франция или Испания). Проблемът е, че просто няма място. Допускам, че процентът собственици на жилища може да се дължи и на това, че вероятно немалка част от хората, с оглед на прогнозите, че цените на недвижимите имоти само ще растат, гледат на покупката на такъв като на важна инвестиция.

Редактирано 4, 2021 от dora

[Atom]

Хм, много интересна е и Норвегия. Страната има нисък GINI - 25.4 - http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/submitViewTableAction.do и много висок дял да собствени жилища - 80,3%. По този показател (дял на собствените жилища) страната е абсолютен шампион сред развитите европейски страни. В същото време  медианата на богатството е едва 26,42% от средната стойност.

Въобще тези северни страни излязоха много интересни.  Социални държави с най-ниските неравенства в доходите и с огромни неравенства в богатството. 

[Б. Киров]

  On 4.02.2021 г. at 12:42, dora said:

Нидерландия е гъстонаселена (най-гъстонаселената в Европа), но понеже е развита, е и интересна и за чуждестранните студенти, и за мултинационалните компании, и за мигранти (макар заради езика миграцията далеч да не е такава, каквато примерно е в Германия или Великобритания, пък заради климата и разстоянието от Средиземно море - като във Франция или Испания). Проблемът е, че просто няма място. Допускам, че процентът собственици на жилища може да се дължи и на това, че вероятно немалка част от хората, с оглед на прогнозите, че цените на недвижимите имоти само ще растат, гледат на покупката на такъв като на важна инвестиция.

Expand  

Може би и етническият състав играе роля в разпределението на богатството, тук виждам етнически холандци 76 процента:

Ethnic groups

(2019)[2]

76.4% Dutch

10.0% Other Europeans

2.37% Turks

2.33% Moroccans

2.08% Indonesians

2.05% Surinamese

0.57% Syrian

1.4% Other

От друга страна, недвижимата собственост е само една част от "богатство", другите са акции, вещи с дълготрайна стойност, парични влогове, пенсионни спестявания, ценни метали и т.н.

И още един много важен елемент - богатството е винаги резултат от разликата между активи и дългове. И точно тук статистиката за богатство е много тънък лед - например, ако аз съм собственик на жилище за 100 000, статистиката ме отчита като такъв, но това жилище е де факто собственост на банката, докато аз го изплащам с ипотека от примерно 20 години. Така че за 20 години аз ще бъда отчитан като собственик на жилището, но ако не си платя две дължими вноски по ипотеката на петата година, банката ще си го вземе, и аз вече не мога да бъда отчитан като никакъв друг собственик, освен като собственик на дълг към съответната банка. Моментната статистическа снимка обаче на 4-та година ме отчита като собственик на това жилище.

[Atom]

Дами и господа, от разгледаното до тук става ясно, че Европа въобще не е цъфнала в сравнение със САЩ по показателя разпределение на "богатството". Най-проспериращите държави (северните) изглежда, че чувствително са съкратили средната си класа и са на път да я затрият.  В тази връзка напълно се солидаризирам с мнението на Бойко:

  On 4.02.2021 г. at 7:06, boyko said:

Това е пряка последица от задушаването на средната класа. Все по-голяма част от нея обеднява и изпада в по-ниските нива. Което от една страна натоварва социалните системи, от друга - лишава държавата от приходи, което води до орязване на социалните разходи. Подозирам, че т.нар. Зелена сделка и Четвърта индустриална революция съвсем ще затрият средната класа. Къде нарочно, къде като уж "неочакван" от днешните икономически гурута ефект.

Expand  

Сега разбирам колко е далновидна политиката в България да НЕ се стимулира създаването и укрепването на средна класа, а напротив - в всички сили да се пречи на този процес. Защо да създаваш нещо, като след едно, две десетилетия ще трябва за го затриваш? Също толкова се оказва далновидно и заграбването на бизнеси и трупането на богатства в малък кръг от хора. Тя така и така тази концентрация ще се случи, защо да не стане сега и в ръцете на "наши хора", които са по-близо до властта. С други думи - умни управници имаме. 

[dora]

  On 4.02.2021 г. at 13:18, Atom said:

С други думи - умни управници имаме. 

Expand  

 Сакън!

Проблемът, според мен, е че модел, базиран на очакване за ръст, е недалновиден в дългосрочен план (Сегиз-тогиз ще зануляваме положението, като богатите ще са последните, които ще пострадат от това - средната класа всеки път ще обира пешкира и така, докато трайно не се разбунтува, настоявайки за категорична промяна на модела).

И че балансът между дясна и лява политика е важен, но твърде малко правителства успяват да го постигнат, защото се сформират от елита.

На всички ни е ясно, че неомарксически модел - преразпределение на богатството  - няма да се случи (не само защото е антисистемен, а защото от гледна точка на сегашната организация на обществата, е вреден). Въпросът е какви са другите възможности.

Ясно е, че маниакалното преследване на ефективност (потиквано от идеята за постоянен ръст) е убийствено за някои системи (социална, здравна), защото води до драстично влошаване на качеството (какво значи ефективна болница, срещу възможно най-малко пари да се излекуват най-много болни? Какво значи ефективна социална услуга за възрастни хора, с възможно най-малко персонал да се обслужват по домовете им най-много дементни възрастни, за да не се налага да ги настаняват във финансирани от държавата старчески домове?)

Докато не се окаже, че понеже една-единствена сестра обикаля цял квартал възрастни БЕЗ предпазни средства (защото и те ефективно се използват за болниците), ги изпозарази с коронавирус всичките... Или понеже старческите домове нямат достатъчно специализиран щатен персонал, им се налага да разчитат на услугите на външни специалисти, които, обикаляйки от дом на дом - пак без предпазни средства от съображения за ефективност) да им заразят възрастните....

Не сме си научили уроците, не мисля и че с подобен либерален хипероптимизъм ще си ги научим.

Бейби буъмърите, радващи се на дълголетие, защото в други времена в обществата им на социалните придобивки, като подобрен достъп до здравеопазване, не се е гледало предмно откъм тяхната "ефективност", сега ще ги уморим и готово. Да му мислят следващите поколения.

Когато достъпът на все по-голям процент хора до колективни блага, считани за постижение на развитите държави, точно в тях прогресивно намалява, това няма как да не доведе до поява на крайнодесни/ или крайнолеви популистки движения, застрашаващи демокрацията. И да не радикализира обществата.

Редактирано 4, 2021 от dora

[Dobri_I]

  On 4.02.2021 г. at 13:59, dora said:

 Ясно е, че маниакалното преследване на ефективност (потиквано от идеята за постоянен ръст) е убийствено за някои системи (социална, здравна)

Expand  

Напълно нормално е да умрат тези системи. Все пак те не са нещо неизменно, а по-скоро са скорошна егзотика - наченките им се появяват в края на 19 век и се засилват след ВСВ. Тези системи са следствие на замогването на обществата в резултат на втората и особено на третата технологична еволюция. В настоящето ефекта на тези революции отдавна е приключил и обществата бавно се връщат към състоянието си преди тях - над 90 процента бедни. Ако няма нова технологична революция, то всички социални придобивки ще останат в миналото - икономиката няма да може да си позволи подобно  разхищение. Затъването на държавите в дългове е точно в следствие на желанието да се поддържат раздутите след ВСВ социални системи в очакване на нова технологична революция.

Редактирано 4, 2021 от Dobri_I

[dora]

  On 4.02.2021 г. at 15:36, Dobri_I said:

Напълно нормално е да умрат тези системи. Все пак те не са нещо неизменно, а по-скоро са скорошна егзотика - наченките им се появяват в края на 19 век и се засилват след ВСВ. Тези системи са следствие на замогването на обществата в резултат на втората и особено на третата технологична еволюция. В настоящето ефекта на тези революции отдавна е приключил и обществата бавно се връщат към състоянието си преди тях - над 90 процента бедни. Ако няма нова технологична революция, то всички социални придобивки ще останат в миналото - икономиката няма да може да си позволи подобно  разхищение. Затъването на държавите в дългове е точно в следствие на желанието да се поддържат раздутите след ВСВ социални системи в очакване на нова технологична революция.

Expand  

Интернет не е ли четвъртата технологична революция? Не успява ли тя да компенсира или поне да забави процеса на обедняване? Защо не?

Какво да се направи? Все големи въпроси. Дайте някаква хипотеза.

[Б. Киров]

  On 4.02.2021 г. at 16:01, dora said:

Интернет не е ли четвъртата технологична революция? Не успява ли тя да компенсира или поне да забави процеса на обедняване? Защо не?

Какво да се направи? Все големи въпроси. Дайте някаква хипотеза.

Expand  

Не е, тя е третата, според някои, според други третата е на двигателите с вътрешно горене и на всичко, което се прави и движи от и с нефт.

https://en.wikipedia.org/wiki/Fourth_Industrial_Revolution

Четвъртата е на самоуправляващите се умни машини и неща в мрежа /интернет на нещата/, в която има няколко ключови компонента: изкуствен интелект, супермощни компютри, много бърз интернет и комуникации /поне 5Г и нагоре/ и изцяло роботизирано производство и дистрибуция като резултат на всичко това, Индустрия 4. Първи затова започват да говорят германците, ах тези германци!, през 2011 и даже го официализират в документ. На цялата тази футуристична визия почива и Големия Ресет, зануляването и фантасмагориите на Клаус Шваб, принц Чарлс, Бил Гейтс и компания.

Според мен, всички тези интелекти от Форума в Давос, всеки един поотделно от тях, има свои мотиви и визии за Прекрасния Нов свят, а реалността е съвсем различна и далече от рационално управляване, както винаги е било.

Нещо подобно възниква през 20-те години на миналия век с Футуризма на Маринети, от което се пръква визията за фашизма на Мусолини. Последният даже я увековечава в Манифест и редица програми, а Адолф се вдъхновява от него в началото. Новата сделка на Рузвелт я лява програма за същото, войната занулява различните визии с разделянето на Победители и Победени.

Ето го как звучи днес Бенито Мусолини с неговата визия от 1929, преди Големия Поход към Рим:

„сливане на едрия капитал и държавата” "Ние сме в състояние, което контролира всички сили, действащи в лоното на държавата. Ние контролираме политически сили, морални сила и икономически сили, следователно ние сме изцяло корпоративна фашистка държава .. Представяме ново начало в света, представяме чисто, категорична, окончателна антитеза на целия свят"

 

[Dobri_I]

ДВГ и поточните линии са третата технологична революция.

Аз лично много съм скептичен, че с "изкуствен интелект, супер мощни компютри, много бърз интернет и комуникации /поне 5Г и нагоре/ и изцяло роботизирано производство и дистрибуция" западните икономики ще се постигнат подобен икономически бум както при по-ранните революции. Дано да се лъжа.

Редактирано 4, 2021 от Dobri_I