Отиди на
Форум "Наука"

Веганско/вегетариански диети vs. Месоядно/Балансирани


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 час, skiahtro said:

 но не мога да си обясня, как рафинирано брашно, излиза по-евтино от нерафинирано - пълнозърнесто... 

Както и да съм го мислил, все не ми излиза сметката..

Производствената цена на пълнозърнестото брашно е по-ниска, но тъй като продажната цена на пълнозърнестите продукти е по-висока, тъй като са по-малко на пазара и ги купуват хора даващи повече пари за здравословни храни, то производителите на брашно могат да продават пълнозърнестото брашно на по-висока цена с по-голяма печалба. Ако имаш близък мелничар, с който да се договориш да ти дава брашното на производствена цена ще ти излиза евтин хляба и ще печелиш повече от него. 

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 195
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Това което съм видял до сега от веганската диета(не съм я пробвал лично) е че пада едно ядене на хранителни добавки и смятане на нутриенти до припадък, за да може диетата да се поддържа без нежелани е

Достъпността на тези храни в естествени условия е много ниска (или напълно липсва), съответно еволюцията ни е оптимизирала за такава среда. Проблемите идват, когато човекът модифицира естествените усл

Разликата е в следното. Едното е еволюционно появило се - приема на месо и всякакви животински продукти в комбинация с плодове, зеленчуци, листни растения, грудки, кореноплоди и прочее за да може да с

  • Потребител
Преди 6 часа, makebulgar said:

Не е точно така. Можеш да надебелееш и ако ядеш най-крехкото месо. Съответно холестерола в кръвтта ти ще се повиши ако ядеш това крехко месо. Холестерола наред с белтъчините е градивен елемент на клетките на животните, като дори е по-голямо количество от белтъчините. 

Да можеш. В месото освен протеини, има мазнини, както и въглехидрати. Но нито едно от трите не е "лошо" и за балансираното хранене са необходини и трите.

Аз не съм диетолог, а с физиология съм се занимавал, преди повече от 20 години.

Нещата не са прости, за да речем това е добро, а другото зло. Няма такова нещо, "холистерол=зло=дебел"! Има различни видове меса, както и освен общата човешка физиология, която важи за всички, има о строго индивидуална такава.

Това е предмет на диетологията. Според нея, най-просто казано, има хора, които се хранят мазнини и такива които се хранят с въглехидрати. Например, тези които физиологията им е да се хранят с мазнини, при прием на въглехидрати дебелеят и обратно... Това е работа на диетолога, да установи и ти направи индивидуална балансирана диета.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Темата обаче принципно е наречена погрешно, тъй като една балансирана от към хранителни вещества диета може да бъде и само растителна. Тоест противопоставянето растителна срещу балансирана изключва възможността растителната диета да е балансирана. 

Трябва да се уточни че става на въпрос за балансирана като храни, тъй като може да е балансирана и като хранителни вещества. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 минути, makebulgar said:

Темата обаче принципно е наречена погрешно, тъй като една балансирана от към хранителни вещества диета може да бъде и само растителна. Тоест противопоставянето растителна срещу балансирана изключва възможността растителната диета да е балансирана. 

Трябва да се уточни че става на въпрос за балансирана като храни, тъй като може да е балансирана и като хранителни вещества. 

Разликата е в следното. Едното е еволюционно появило се - приема на месо и всякакви животински продукти в комбинация с плодове, зеленчуци, листни растения, грудки, кореноплоди и прочее за да може да се води здравословен и нормален живот. Другото е модерна явление, което ще изчезне ако света се върне на нивото само от преди 2-3 столетия и стане невъзможно да се комбинират растителни храни от целия свят+добавки заради някои дефицити при голяма част от веганите. 
Затова спри да твърдиш, че веганството е нещо естествено за хората, а не прищявка на свръхзадоволените или по принуда за свръх бедните. Ако продължиш спокойно можеш да станеш лице на собствената си тема наравно със спараток и останалите.

Редактирано от Димитър Йорданов
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 26 минути, Димитър Йорданов said:

Разликата е в следното. Едното е еволюционно появило се - приема на месо и всякакви животински продукти в комбинация с плодове, зеленчуци, листни растения, грудки, кореноплоди и прочее за да може да се води здравословен и нормален живот. 

Проблемът с този тип разсъждения е, че еволюцията действа малко по-различно. Ако нещо е резултат на еволюционно развитие, то изобщо не означава, че е здравословно или пък нормално. Означава, че по-ефективно предава гените в следващото поколение. А пък нашата представа за здраве и норми няма практически никакво отношение към този процес, особено в контекста на средата, когато са настъпили тези еволюционни изменения.

Това най-добре се вижда при възрастните хора. За еволюцията те са ценност от трети и четвърти порядък, доколкото изобщо са ценност (само хипотези на този етап). Или вече са предали гените си, или вероятността да ги предадат оттук нататък е мижава. И все пак нашите представи за здравословен живот са свързани преди всичко с тях - когато остареем, да живеем още дълго и качествено. Тоест по същество стремежите ни към здраве са антиеволюционни.

Освен това еволюцията не е мерило за "правилност", понеже действа много бавно, а човешката среда като комплекст се изменя плашещо бързо. Тоест по принцип има смисъл да вървим против еволюцията и да внасяме корекции, продиктувани от разум и в разрез с естествените биологични процеси. Ако не го правим, с времето ще сме все по-лошо и по-лошо приспособени към тази среда.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 40 минути, Димитър Йорданов said:

Разликата е в следното. Едното е еволюционно появило се - приема на месо и всякакви животински продукти в комбинация с плодове, зеленчуци, листни растения, грудки, кореноплоди и прочее за да може да се води здравословен и нормален живот. Другото е модерна явление, което ще изчезне ако света се върне на нивото само от преди 2-3 столетия и стане невъзможно да се комбинират растителни храни от целия свят+добавки заради някои дефицити при голяма част от веганите. 
Затова спри да твърдиш, че веганството е нещо естествено за хората, а не прищявка на свръхзадоволените или по принуда за свръх бедните. Ако продължиш спокойно можеш да станеш лице на собствената си тема наравно със спараток и останалите.

А защо смяташ, че еволюционното развитие не зависи пряко от избора ни. Преди време хората са избрали да ядат мърша, и го приемаме за еволюционно развитие. После са избрали нов път и са извършили неолитната революция наблягайки на хляба и въглехидратите, и някои смятат и това за част от еволюционното ни развитие. А сега когато имаме още по-голям избор твърдим че повече еволюционно развитие не може да има и трябва да се пирдържаме към избора на първите които са започнали да ядат мърша. Тези първите доколкото знаем са минали на мърша поради лошите условия и за да оцелеят. Какъв е проблема днес когато условията са по-добри и оцеляването ни не е застрашено да се върнем към храната на родителите им. 

Дефинирането на един съвременен хранителен режим като "естествен" е доста условно, тъй като съвременната храна като цяло не е естествена. Нито хляба е естествен природен продукт, нито преминалото през огън месо е пълноценна храна която може да ни задоволи всички хранителни нужди. 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Големи са заблудите по отношение на това, че сме всеядни като останалите всеядни животни.

Всеядните като прасетата са всеядни не защото са си избрали да са такива, а защото им се налага да оцеляват. Съответно за тях не е проблем ако в гората ядат само пресни ягоди, изпопадали ябълки, ядки от орехи или месото от трупа на някое загинало животно. Те обаче са всеядни не всекидневно тоест не всеки ден на масата им има всичко. Ядат това което намерят. Прасето яде и червеи, жаби и плужаци, но основната му храна е растителна. За живота си не разчита на месото. Същото е и с шимпанзетата. Не разчитат на месото за да живеят. И прасетата и шимпанзетата не доставят енергията или белтъците за живота си от месото. Нито доставят някакви други незаменими хранителни вещества от месото. Правят го единствено когато им падне случай да намерят такава храна. 

Хората обаче са решили, че да си всеяден означава да ядеш всичко възможно, в каквито си пожелаеш количества, и при това да ядеш не само естествена храна, тоест растителните храни и суровото месо, но и всякаква новообразувана химически чрез топлинна обработка храна. Печеното месо, хляба тортите, пастите, и всички останали преработени храни са далеч от названието естествена или природна храна, и точно това е и причината да имаме нужда да подправяме и овкусяваме тази храна. И тъй като тази храна е загубила много от хранителната си стойност съответно се появяват и болестите. 

Онези всеядните животни ако ги вкараме в нашия филм с нашата представа за това какво е да си всеяден, тоест да им дадем печено месо, хляб, подсладени напитки и ферментирала риба, в крайна сметка ще се разболеят от човешките болести. 

Редактирано от makebulgar
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, makebulgar said:

Темата обаче принципно е наречена погрешно, тъй като една балансирана от към хранителни вещества диета може да бъде и само растителна. Тоест противопоставянето растителна срещу балансирана изключва възможността растителната диета да е балансирана. 

Това което съм видял до сега от веганската диета(не съм я пробвал лично) е че пада едно ядене на хранителни добавки и смятане на нутриенти до припадък, за да може диетата да се поддържа без нежелани ефекти за здравето. От растителни храни е невъзможно да се добие витамин D, B12, и още няколко хранителни вещества, които не мога да си сетя в момента. Фактор са и фибрите, които присъстват във всяко растение, и намаляват усвояването на вещества като желязо, цинк, и т.н. Фибрите, също така, предизвикват и проблеми в храносмилателната система, когато биват приемани в големи количества(нещо което не може да се избегне при веганската диета).

Веганската/вегетарианската диета не може да бъде балансирана(както и изцяло месоядната), защото това са крайности, и не са съобразени с начина по който сме устроени. Предците ни са еволюирали консумирайки месо и растения. Не сме като горилите, които имат огромни стомаси, побиращи голямо количество растения. Не сме и като овцете, които имат сложно устроени няколко-камерни стомаси, за да могат да извличат хранителни вещества от тревата. Хората имаме малки стомаси в сравнение с растителноядните и не можем да се храним пълноценно с трева и листа. Преди аграрната революция, плодовете и зеленчуците още са били диви(не знам дали си виждал как изглежда див банан, но е далеч от това което ядем днес, и като вид, и като хранителна стойност) и при това сезонен лукс. Животни е имало през цялото време на годината, а едно по-голямо животно е било доста хранително. Способността на човек да бяга на дълги разстояния най-вероятно е развита при първобитното ловуване, при което плячката е била гонена докато бъде свалена или се умори. Може в по-ранен етап от еволюцията нашите предци са били растителноядни, но това е било преди етапа хомо сапиенс, който е обвързан с лова(за това на пещерните рисунки виждаш бизони, мамути, и хора с лъкове и копия, а не домати и краставици). Има и теория че откриването на огъня е довело до готвенето на месо, което според някои е най-големият фактор в нашето когнитивно развитие(сега виждам че в последния ти коментар си написал нещо сходно за аграрната революция, но според мен тя е много по-скорошна в сравнение с яденето на месо, че да има такъв бърз ефект над развитието ни).

Според мен, балансирана диета може да бъде само тази, която включва най-важните и полезни хранителни вещества, които градят и пазят телата ни. Тя несъмнено би включвала месо, зеленчуци, и плодове.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 минути, makebulgar said:

да им дадем печено месо, хляб, подсладени напитки и ферментирала риба, в крайна сметка ще се разболеят от човешките болести. 

Мисля, че обработването на храната е спомогнало за удължаването на човешкия живот. Дъртата баба- прачовек е можела още някоя година да поддържа огъня, защото обеззъбена е хапвала варено месо и зеленчуци, смляно, а не сега ожънато зърно. Прочее, печената леш се очиства от някои вредоносни микроорганизми. А  газираните напитки не одобрявам и аз.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 42 минути, makebulgar said:

Преди време хората са избрали да ядат мърша,

Само да уточним,че не са яли мърша,а сравнително прясно месо. Мършата е развалено месо и е невъзможно да се яде от човека. Месото консумирано от хората е било обработвано по един или друг начин.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 17 минути, Втори след княза said:

Дъртата баба- прачовек е можела още някоя година да поддържа огъня, защото обеззъбена е хапвала варено месо и зеленчуци, смляно, а не сега ожънато зърно.

Или други са и дъвчели храната ;)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

По повод вегетарианските диети имам доста познати, които по един или друг повод се опитват да ги спазват поне за определен период от време. И почти всички твърдят, че се чувстват... направо казано затъпели. Не могат да си вършат работата така, както преди диетата, като някои от тях приписват това затъпяване не толкова на физически, колкото на психически причини- с смисъл че не могат да се съсредоточават, защото все пържоли и кюфтета са им в главите:bk: Явно не е достатъчно само доброто желание, за да се превключи от месоядство към вегетарианство. Има и независещи от желанието затруднения... 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, Шпага said:

По повод вегетарианските диети имам доста познати, които по един или друг повод се опитват да ги спазват поне за определен период от време. И почти всички твърдят, че се чувстват... направо казано затъпели. Не могат да си вършат работата така, както преди диетата, като някои от тях приписват това затъпяване не толкова на физически, колкото на психически причини- с смисъл че не могат да се съсредоточават, защото все пържоли и кюфтета са им в главите:bk: Явно не е достатъчно само доброто желание, за да се превключи от месоядство към вегетарианство. Има и независещи от желанието затруднения... 

Ако говорим за диети нещата вероятно ще са подобни без значение дали диетата е вегетарянска или включваща месо. Диетите в българския смисъл на думата означават ограничен прием на храна като енергия. Тоест примерно консумация само на 1000 или само 500 килокалории на ден. При подобно ограничение без значение дали храната е вегетарянска, веганска или с месо човек ще се чувства по описания начин малко затъпял, изморен, без енергия... просто защото ще е гладен постоянно и няма да има много глюкоза която да му храни мозъка и клетките. За да е правилно подобно сравнение на вегетарянска диета и на друга диета само на месо трябва да се видят количествата. Примерно една строга диета от около 600 килокалории на ден ако е вегетарянска би означавало да изядеш 4 банана и 5 ябълки или общо към 900 грама за целия ден или ако е местна диета да изядеш скромната 1 свинска пържола от около 200 грама за целия ден без нищо друго. И в двата случая ще страдаш и ще мислиш само за храна. 

От друга страна един пълноценен вегански или вегетарянски хранителен режим съдържащ нужното количество от примерно 2500, 3000 или 3500 килокалории на ден ще засища човек напълно, и съответно той няма да има блянове по пържоли и кюфтета. Просто като ти е пълен стомаха не мислиш за храна. И като си осигуряваш нужните хранителни вещества и енергия не само ще мислиш и работиш по-ефективно, но и може и да е в пъти по-ефективно, тъй като за разграждането на растителната храна се губи по-малко енергия. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Месото е храна, зеленчуците - гарнитура, а плодовете са десерт :)

А сериозно, ако се слушат венагнските изцепки, човекът е най-прецакан от еволюцията. Всички други видове ядат храна, съобразена с техните нужди, само хората, едва ли не, насила се тъпчат с месо, което, уж не било естествената им храна. Два милиона години, няколко видове човеци, стотина хиляди поколения са всеядни и месото е освен източник на храна и изведнъж... месото е вредно, яли сме го, за да оцеляваме. Оцеляват малка група индвиди, за ограничен период от време. Два милиона години си е еволюционно приспособяване на вида. И понеже често вегани твърдят, че сме основно растилено и плодоядни... какви точно плодове са с произход сухите равнини на Източна Африка? 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, самотния вълк said:

Два милиона години, няколко видове човеци, стотина хиляди поколения са всеядни и месото е освен източник на храна

До 80% растителна храна според Дробишевски. Изключения са северните месоядни популации и някои човекоподобни вегани. Ловът е тежко занимание, а пренасянето на плячката е още по-тежко.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, makebulgar said:

тъй като за разграждането на растителната храна се губи по-малко енергия. 

Пълни глупости, разбира се. Дай изследвания. Айде, нали искаш научен подход? И громиш псевдо-науката!

Преди 6 часа, makebulgar said:

И като си осигуряваш нужните хранителни вещества и енергия не само ще мислиш и работиш по-ефективно, но и може и да е в пъти по-ефективно

Да, но само ако под "мислиш и работиш" разбираш една яка сиеста например. Несъмнено "в пъти по-ефективно" се спи ако си сит. Ама ако те изкарам на пангара да бачкаш след първо, второ и десерт, поляти с някоя и друга студена биричка - сигурен съм, че съвсем други нАучни теории ще почнеш да ми развиваш.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Засягаше се в темата - еволюцията на човека и приспособяване към различни диети : Твърде вероятно е някои от нашите предци да са били с различни генни варианти, определящи изработване на разни ензими, учавстващи в храносмилането. Също така по отношение на изработването на витамини и тъй-наречените ,,незаменими" аминокиселини.

Така че тепърва ще се установява кое е първо, яйцето или кокошката. Т-т - мутация/и ли е причина за промяна на диетите, или новите храни са предизвиквали мутации и насочване на ест. отбор в някаква посока. Трябва да се проследят в течение на хилядолетията измененията в ензимните с-ми и организма като цяло, на хората. Засега се хвърлят в пространството някакви сензации и се водят спорове.

Иначе е ясно че различните човешки популации сега, са различно приспособени към съответните диети, както и към съответните физико-географски и климатични особености на районите които обитават, примерно.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Има и още нещо, гадничко, дето рядко се споменава: Мозъкът изяжда тялото! (20% от енергията е за мозъка)Така успоредно с нарастване на "задачите" на мозъка, се увеличава нуждата от по-сериозно хранене - с животински продукти - даващи сравнително бавно енергията си, при-след храносмилане. А, самото нарастване на мозъка е генетична промяна, със скок, а не продукт на хоризонтален пренос за смесване на генетичен материал - необходимо е , но не е достатъчно. Хориз. пренос води до усъвършенстване на налични възможности, за приспособяване към определена среда, но ако средата не се промени (радиационно, катаклизъм, космични лъчи и др.) със скок в измененията на ЕМПоле - липсват мутации към възможност за усвояване на нови връзки. И неприспособилото се загива или не дава поколение... Че мозъкът диктува, лесно се вижда: цял ден нищо да не прави човек (не може да спре работата на мозъка си), вечерта е и гладен, и му се спи! (ей тия трите неща са генетично заложена работа на мозъка). Това е човек - храна само с чесън - не става. Друго си е мешната скара и слънчеви лъчи в чаша, като завършек на деня... И като творческо и културно удовлетворение от изминалия ден, да се погъделичка егото-самочувствие..., на маса с приятна компания.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 31 минути, Малоум 2 said:

Така успоредно с нарастване на "задачите" на мозъка, се увеличава нуждата от по-сериозно хранене - с животински продукти - даващи сравнително бавно енергията си

Значи според теб слоновете, чийто мозък е четири пъти по-голям от човешкия, се скъсват да ядат месо, за да си хранят мозъка!? Перфектна логика. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 24 минути, makebulgar said:

Значи според теб слоновете, чийто мозък е четири пъти по-голям от човешкия, се скъсват да ядат месо, за да си хранят мозъка!? Перфектна логика. 

Не. Не значи. Задачите на слонския мозък - не са мислене "за оцеляване", а справяне с грамадата, бавно и постепенно да е едно цяло. Вътре-връзките са съвсем различни от човешкия мозък. (перифразираш,твое мислене - не съм казал това дето го казваш, даже не го мисля. Важни са задачите, които са за оцеляване, колко бързо се решават - та да има цял човек)

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Фактът е, че слона има голям мозък без да е нужно да похапва месце. Тоест твърдението, че яденето на месо е факторът направил хората по-умни и с по-големи мозъци е грешно. Грешно е и твърдението, че лова е направил мозъците ни по-големи. Има много хищни животни които имат малък мозък. 

Основна причина за уголемяването на мозъка е социалния живот и общуването на висше ниво. Животните с най-големи мозъци - слонове, хора, делфини, живеят в сложни социални съобщества, в които общуват активно. Хората използват сложен език и книги, слоновете използват инфразвуци, а делфините ултразвук. 

Редактирано от makebulgar
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 56 минути, makebulgar said:

Основна причина за уголемяването на мозъка е социалния живот и общуването на висше ниво.

И все пак, ако сравним "социалния живот и общуването" на едно стадо тревопасни с тези на една глутница вълци или на един лъвски прайд, разликата в интелигентността веднага се откроява - при това категорично в полза на хищниците. Без значение, че бизоните или биволите например имат значително по-големи мозъци. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 54 минути, Шпага said:

И все пак, ако сравним "социалния живот и общуването" на едно стадо тревопасни с тези на една глутница вълци или на един лъвски прайд, разликата в интелигентността веднага се откроява - при това категорично в полза на хищниците. Без значение, че бизоните или биволите например имат значително по-големи мозъци. 

Стадо слонове са доста по-интелигентни от глутница вълци. 

Принципно е доста нелепо или направо глупаво да се сравнява интелигентността животни от различни видове на база някакъв ограничен критерий. Ако сме поставили критерий за интелигентност възможността да дебнеш и ловуваш разбира се че при подобно сравнение по-интелигентни ще ни се струват хищниците. Но ако критерия е друг, тоест ако критерия е ръста на популацията или способността за намиране на храна, то ще излезе, че тревопасните се справят по-добре. Ако поставим критерия по-високо, тоест примерно да решат някое тригонометрично или диференциално уравнение, или да наредят кубчето на Рубик, то и тревопасните и хищниците ще си ги определим като тъпи твари, като в случая и много от месоядните човеци ще ги определим като тъпи твари щото и сред тях ще има такива които не умеят да се справят с такива задачи. 

Тоест подобни сравнения са като онази карикатура на която на маймуната, пингвина, слона и рибата им е поставена задачата да се качат на дървото. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 16.04.2021 г. at 14:12, skiahtro said:

Въглехидратите от хляба с трици, лимец, дингел, овесени ядки и т.н., се резорбират по-трудно и постепенно, като предизвикват чувство за засищане, за дълго време.

 

Пълнозърнест или лимецов хляб с хубаво краве сирене и билков чай от липа е много вкусна и здравословна вечеря. Докато белият хляб не съдържа фибри, в него липсва също магнезий и витамин B6. Затова предразполага към напълняване и поява на атеросклероза. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

https://megavselena.bg/bili-li-sa-parvite-hora-super-hishtnici/

Били ли са първите хора супер хищници?

q5DyGqtJfCuB9vpaNJAUqX-970-80.jpg

Първите хора са били мега-месоядни животни, които са хващали плячката си с ловни умения, предполага противоречиво ново проучване.

В нова изследователска статия учените твърдят, че хората и техните близки роднини са били експертни ловци от самото начало, започвайки преди поне 2 милиона години. Не само това, но и най-ранните човешки видове са били супер хищници, като са поваляли животни два пъти по-големи от всяко живо сухоземно същество познато днес, казват Мики Бен-Дор и Ран Баркай, изследователи от университета в Тел Авив в Израел, и Рафаел Сиртоли, от университета в Миньо, Португалия.

„Досега опитите за възстановяване на диетата на хората от каменната ера се основаваха предимно на сравнения с обществата на по-съвременните ловци-събирачи „, казва Бен-Дор в изявление. „Това сравнение е неточно обаче, тъй като преди 2 милиона години обществата-събирачи са могли да ловуват и да консумират слонове и други големи животни – докато по-съвременните ловци-събирачи нямат достъп до такива животни. Цялата екосистема се е променила и условията не могат да се сравняват. „

Изкопаемите доказателства останали от най-ранните човешки предци са оскъдни. Но въз основа на археологически доказателства, Бен-Дор заявява пред Live Science, че Homo sapiens и техните близки роднини са яли „всичко годно за консумация“. Но каква част от диетата им съдържа растения и каква част животни е трудно да се каже с точност. Много животни, считани за всеядни, всъщност имат диети в които месото не е преобладаващо. Например шимпанзетата са технически всеядни, но месото съставлява само около 6% от диетата им, според канадския институт Джейн Гудол. Кучетата и вълците ядат предимно месо, но понякога хапват и продукти от зърнени култури, което води до дебат дали те трябва да бъдат класифицирани като всеядни или като месоядни.

Древният човешки вид Homo habilis яде месо преди поне 2,6 милиона години, каза Бен-Дор. Друг ранен човешки вид, Homo erectus, изглежда е бил особено ентусиазиран месоядец преди 1,8 милиона години; зъбите и червата му се свиват в сравнение с по-ранните предци – като се приспособяват за смилане на месо вместо растения. Те започват да използват каменни инструменти, способни да разрязват месо.

Бен-Дор и Баркай твърдят в своя доклад, публикуван в Американския вестник по физическа антропология, че месото не е просто бонус за тези човешки видове и първите Homo sapiens. Вместо това авторите вярват, че големите животни тежащи над 1000 килограма – като слонове, хипопотами и носорози – съставляват повечето месо в диетата на хората. Тези огромни тревопасни животни са се срещали много по-често и са били много по-големи през епохата на плейстоцена, започнал преди около 2,5 милиона години.

„Слоновете преди 500 000 години са можели да тежат до 12 тона, в сравнение с 4 до 6 тона днес“, каза Бен-Дор. Според изследователите именно тези животни са предоставяли тлъстото месо, подходящо за хранене на мозъците на пра-човеците, жадни за енергия. Авторите твърдят, че ловът на голяма плячка може да е бил това, което е движило развитието на човешкия мозък.

Тази идея обаче е противоречива и изследователите не са единодушни за това, колко полезен би бил огромен приток на месо за събирачите-ловци в дните преди охлаждането в ледниковия период, нито относно това колко опитни са били древните хора, за да отнемат плячката от други месоядни, като лъвовете.

„Има някои археолози, които твърдят:„ Да, те са ловували слонове от време на време, но това е бил лов веднъж в живота; това е нещото, за което бабите и дядовците биха разказвали истории на децата си “, каза Джон Хоукс, палеоантрополог от Университета на Уисконсин-Медисън, който не е участвал в изследването. „Има и други, които казват„ Не, месото от слон може да е било основно и е било редовна част от препитанието на първите хора “.

Яденето на големи, тлъсти животни би било от полза за най-ранните хора, Бен-Дор и колегите му пишат в статията си, защото намирането на толкова много калории в едно ловно пътуване – вместо многократни опити за дебнене на по-малка плячка – би освободило време за други занимания, като изработване на инструменти и отглеждане на деца. Изследователите твърдят, че хората показват приспособления за тази богата на мазнини храна и този тежък живот, вариращ от особено кисели стомашни сокове (срещащи се и при други животни с тежка диета) до малки челюсти (защото месоядните трябва да дъвчат по-малко от тревопасните, които трябва да разгражда големи количества влакнеста растителност за същите калории).

Археологически погледнато, трудно е да се категоризират хората и техните роднини като едно ниво на хищник преди около 50 000 години, каза Бен-Дор. Това е така, защото единственият надежден биохимичен начин да се разграничи дали дадено животно е най-добрият хищник или се вписва по-ниско в хранителната верига е методът, наречен стабилен анализ на азотен изотоп, който изисква тестване на колаген за молекули, въведени в тялото чрез диетата. Потребителите съдържат няколко процентни пункта повече от изотопния азот-15 от това, което се намира или в растенията, или в животните, които ядат, което дава възможност да се определи тяхното ниво в хранителната мрежа, известно още като тяхното трофично ниво.

Колагенът, съединителната тъкан, намираща се в изобилие в костите, обаче не се запазва добре за 50 000 години. Пробите от онази епоха са от Европа, където по-ниските температури позволяват по-добро съхранение и показват, че хората са яли големи бозайници. Въпреки това, 50 000 години в Европа е много по-скоро от преди 300 000 години в Африка, когато и където се е появил първият H. sapiens, каза Хоукс.
В допълнение към трудностите при определянето на диетата на древните хора е трудно да се определят точни дати за археологически материали от решаващите периоди в средния плейстоцен, когато човешките диети са се развивали, добави Хоукс.

Това е времева рамка, в която способността ни да се определя възрастта на нещата разчита на методи, които имат около 100 000-годишен период на несигурност … Това е много голям период на възможна грешка „, казва Хоукс пред Live Science. И има много по-малко находища, които са по-стари от 100 000 години в сравнение с тези, по-млади от 100 000 години, за да се правят изводи“, казва той.

Въпреки ограничените доказателства от ранната еволюция на човечеството, изследователите казват, че има още работа, за да се покаже дали тези човешки предци наистина са били специализирани месоядни животни. Това може да включва повече работа върху изобилието от животни с различни размери през целия плейстоцен, проучвания на генетични промени с течение на времето, които биха променили способността на хората да смилат различни храни и сравнения на тенденциите в размера на плячката с течение на времето.

„Чувствам, че сме само надраскали повърхността, изследвайки потенциала на палеобиологията да разкрие нашата минала и настояща адаптация към консумацията на месо и животински мазнини“, каза Бен-Дор.

...

...

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...