Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 8 минути, vvarbanov said:

Нищо не мога да направя ако се чувстваш тъп.

Това е така наречения "комплекс за малоценност". Той е резултат от стреса и депресията. Тия неща пречат на критичното мислене, (чиято липса постоянно демонстрираш).

Благодаря за ненужната диагноза. Ни най-малко не се чувстам тъп.

Просто се чудя на липста на акъл на този брутално арогантен и самозабравил се примат,
който незнайно защо си е втълпил, че само той знае и никой друг. :smeh:

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 158
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 7 часа, Марин Йорданов said:

Именно това имам предвид! Може би е трябвало да уточня, да конкретизирам в заглавието. – "Патологичното мислене "или-или"...

Продължавам да настоявам, че класирането в две категории или- или не е патологично. Няма такава болест. То е полезно и е напредък в развитието на човека.

Не само това, децата се учат да мислят в дихотомии. Има помагала в които да казват понятието на другия полюс по стимул- противоположното. Като кажеш "малко", да отговори с "голямо". 

Другото е, че "или- или" е само звено от дългата верига "или- или- или- и т.н" Това също се учи. Виолетовото не е опозиция на червеното, то е част от поредицата на цветовете на дъгата. Обаче това е очевидното.

Лично аз нямам критерий по който да вместя хомосексуалистите между мъжете и жените, макар да имам идея за хермафродитите. Явно това трябва да се учи, както идеите за кълбовидната земя. Може пък просто да е една номинална скала, едно изреждане на обектите. Знам ли?!

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Втори след княза said:

Продължавам да настоявам, че класирането в две категории или- или не е патологично. Няма такава болест. То е полезно и е напредък в развитието на човека.

Не е патологично дотолкова, доколкото е поезно при вземане на бързи решения. Недостатъците му се проявяват когато човек на спокойствие се замисли по-дълбоко, и изникнат допълнителните алтернативи.

Подобен казус има и в теорията на вероятностите. Там при бръснещ поглед за всяка игра, например за тотото, има само две възможности - печелиш и не печелиш, на база на което оценяваш вероятността за печалба от тотото на 50%. Но като се позамислиш, тази вероятност е десетина милиона пъти по-малкка...

Преди 12 минути, Втори след княза said:

Лично аз нямам критерий по който да вместя хомосексуалистите между мъжете и жените, макар да имам идея за хермафродитите. Явно това трябва да се учи, както идеите за кълбовидната земя. Може пък просто да е една номинална скала, едно изреждане на обектите. Знам ли?!

Това е същото, ако разглеждаш харакеристиките на хората само катп линейно разпределени, тогава мъжете и жените ще са в двата края, другите няма къде да се денат освен някъде между тях. Но ако разглеждаш двумерна схема, тогава може да се получи звездовидна или по-сложна схема, която да побере всички.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Проблема тук е че никой не разбира, за какво означава или кога се ползва думата "или". 

А тя се ползва тогава, когато трябва, да се разграничат две крайности, които в последствие е нужно да се обединят под някакъв общ знаменател.

"Или" никога не означава "и", освен ако това не се уточни допълнително!!!

Няма "средно положение", има две крайности, които се обединяват в последствие, от някаква обща характеристика!

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 11.01.2022 г. at 20:24, Марин Йорданов said:

 "Или си националист, или си национален нихилист!"
   "Или си патриот, или си интернационалист!"

   "Ако не мислиш като мен /нас/ – значи си против мен /нас/!"...
   /Б/еднозначният ум пита:
   "Ти българин ли си, или си славянин?"
Той не може да приеме, че повечето българи сме едновременно и славяни...
   Друг въпрос: "Местни ли сме, или неместни?"...

Политическият екстремизъм е далеч от хладния разум. Често се използват софистични похвати или преднамерени изкривявания.

Дълъг е списъкът на тези възможни неверни схеми чук тук

Списък с логически грешки

Ad hominem Ad hominem аргумент е всеки, който се опитва да контрира нечии твърдения като атакува човека, вместо да адресира самия аргумент. Трябва да се отбележи, че личните забележки по същество не представляват логическа заблуда. Заблуда е, когато с характеристики на личността се оправдава истинността на някой аргумент. Например „Х е глупак“ не е заблуда, но „Х не е прав, защото е глупак“ е заблуда. Терминът „плюене в кладенеца“ също се отнася за форма на ad hominem заблуда. Това е опит да се дискредитира аргумента на опонента като се предположи, че последния притежава отвратителна черта, или че се числи към вярванията на хора които са погрешни или непопулярни. Често срещана форма на това дори си има собствено име: reductio ad Hitlerum. Това е плюене в кладенеца като се прокарва аналогия между позицията на другия човек и тази на Хитлер или нацистите.
Аргумент от незнание поддържа се, че една пропозиция е истина (или лъжа), само заради това, че не е доказано обратното. За да може да се направи позитивно едно специфично твърдение, обаче, трябва да бъдат предоставени положителни доказателства за него. Липсата на друго обяснение означава единствено, че не знаем – не означава че можем да си изобретим обяснение.
Позоваване на авторитет основната структура на аргумента на авторитета е следната: Професор X вярва A, X има авторитет, следователно A е истина. Често този аргумент се вменява и с подчертаване на годините опит, научната степен и наградите на човека, правещ твърдението. Понякога обратното се използва, като се казва че някой не притежава авторитет, научна степен или опит, следователно неговите твърдения са неверни. Има много подтипове на аргумента на авторитета. Често срещан пример е аргументът ad populi – твърдението трябва да е истина защото е популярно, в общи линии приемайки авторитета на масите. Друг пример е аргумента от древността – твърдението трябва да е истина, защото съществува от много дълго време.
Позоваване на последствия аргумент, в който предпоставката се представя за вярна или невярна въз основа на това дали последствията от нея са желани или нежелани.
Позоваване на бройката твърдението се смята за вярно, защото се поддържа от много хора или от високовалифицирания елит на обществото.
Грешна генерализация аргумент, в който размерът на извадката е твърде малък, за да може да се прави извод.
Бране на череши посочват се единични случаи и данни, които подкрепят дадена позиция, като се пропускат значително количество случаи и данни, които противоречат на позицията.
Аргумент на личната недоверчивост твърдение, което, поради това, че някой лично намира предпоставката за малко вероятна или за невероятна, то по неговата логика тази предпоставка не може да бъде вярна. Или обратно – че предпочитаната, но недоказана предпоставка е вярната. Не мога да обясня или да разбера това, значи то не може да бъде истина.
Post hoc ergo propter hoc при тази заблуда се приема причинно-следствена връзка на две променливи, само защото едната предшества другата. X се случи преди Y; следователно X причини Y.
Паралелни следствия на една причина две събития се разглеждат като причина и следствие, а в действителност са две следствия на някаква друга причина.
Грешна посока аргументът се базира на обърната причинно-следствена връзка. Твърди се, че следствието причинява причината.
Погрешен континуум идеята, че понеже няма ясна разграничаваща линия между две екстремности, разликата между двете екстремности е нереална или безсмислена, например: има неясна линия между култове и религия, следователно те са едно и също.
Фалшива дилема ограничаване на набор от възможности до само две. Тази заблуда също може да се използва, за да се опрости континуум от вариация до само две черно/бели възможности.
Непоследователност прилагането на критерии или правила към едно убеждение, твърдение, аргумент или позиция, но не и към други. Например, някои казват, че имаме нужда от по-силен контрол върху предписването на лекарства за да подсигурим тяхната безопасност и ефективност, но в същото време спорят че медицинските билки трябва да бъдат продавани без контрол.
Non-Sequitur на латински означава „не следва“. Това се отнася за аргумент, в който заключението не следва от предпоставките. С други думи, поставянето на несъществуваща логическа връзка.
Reductio ad absurdum този аргумент следва формата, че ако предпоставките са приети за истина, аргументът трябва да води до абсурдно заключение (и следователно една от предпоставките трябва да е погрешна). С това често се злоупотребява, като се „разтягат локуми“ по такъв начин, че аргументът насила да се доведе до абсурдно заключение.
Хлъзгав наклон  
Ad-hoc разсъждаване това представлява своеволното вкарване на нови елементи в аргумента с целта да се нагласи така, че да изглежда валиден. Понякога тази заблуда се извисява до нелепи екстремности, като повече и повече ад хок елементи се добавят, за да се обяснят грешките или логическите абсурди в дадено твърдение или система от убеждения.
Чучело споренето срещу позиция, която е предварително създадена, за да бъде лесна за оборване, вместо споренето срещу позицията, която всъщност се държи от опонентите.
Тавтология тавтологията е аргумент който включва кръгов размисъл, което означава че заключението на аргумента е собствената му предпоставка. Структурата на тези аргументи е A=B, следователно A=B, въпреки че предпоставката и заключението могат да бъдат формулирани различно, така че на пръв поглед да не е очевидно за какво става дума.
Вдигане на летвата метод за отричане като своеволно се мести критерият за „доказателство“ на определено твърдение. Представените доказателства се отхвърлят като се изискват други, или друг тип, доказателства.
Tu quoque това е опит да се оправдае погрешно действие, защото някой друг също го прави.
Просене на въпроса тази заблуда се случва, при съставянето на аргумент, в който се приемат предпоставки, за които не се знае дали са вярни.
Подвеждащ въпрос две иначе несвързани твърдения се обединяват и третират като едно. Очаква те да бъдат приети или отхвърлени, като в действителност едното е приемливо, а другото – не.
Двусмислица в термина използване на една и съща дума с две различни значения в дадено твърдение (едното значение не е на място).
Композиционна заблуда предубеждението, че когато нещо е вярно за една съставна част, то трябва да е вярно за обекта, в който участва.
Заблуда от наследяване предубеждението, че когато нещо е вярно за един обект, то трябва да е вярно за всичките му съставни части.
Следствието потвърждава предпоставката твърди се, че предпоставката е вярна поради истинността на следствието. Ако A (е вярно), то B (е вярно). B (е вярно), следователно (и) А (е вярно).
Отрицанието на предпоставката отрича следствието твърди се, че следствието е невярно поради невярността на предпоставката. Ако A (е вярно) то B (е вярно). A Не е вярно, следователно (и) B не е вярно.

Ама тези работи са познати.

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, skiahtro said:

Проблема тук е че никой не разбира, за какво означава или кога се ползва думата "или". 

А тя се ползва тогава, когато трябва, да се разграничат две крайности, които в последствие е нужно да се обединят под някакъв общ знаменател.

"Или" никога не означава "и", освен ако това не се уточни допълнително!!!

Няма "средно положение", има две крайности, които се обединяват в последствие, от някаква обща характеристика!

Що бе?

Другото използване на "или" е при изброяване на алтернативи, тогава не визира крайности или взаимни изключения, например:

"Вода в съд се налива или с чаша, или с черпак, или от купа, но не с цедка"

Това е еквивалентно на "и":

"Вода в съд се налива и с чаша, и с черпак, и от купа, но не с цедка"

защото обединява общи характеристики.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, scaner said:

Що бе?

Другото използване на "или" е при изброяване на алтернативи, тогава не визира крайности или взаимни изключения, например:

"Вода в съд се налива или с чаша, или с черпак, или от купа, но не с цедка"

Това е еквивалентно на "и":

"Вода в съд се налива и с чаша, и с черпак, и от купа, но не с цедка"

 

Кое е еквивалентно?

Водата с чашата или водата с черпака? Или може би всъщност черпака е купа, ама с дръжка?🙂

Забележи, кога се ползва "и" и кога "или"!

Искаш да ги разграничиш преди да ги обединиш или си ги обединил още преди това?

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 53 минути, Втори след княза said:

Продължавам да настоявам, че класирането в две категории или- или не е патологично. Няма такава болест. То е полезно и е напредък в развитието на човека.

Не само това, децата се учат да мислят в дихотомии. Има помагала в които да казват понятието на другия полюс по стимул- противоположното. Като кажеш "малко", да отговори с "голямо". 

Другото е, че "или- или" е само звено от дългата верига "или- или- или- и т.н" Това също се учи. Виолетовото не е опозиция на червеното, то е част от поредицата на цветовете на дъгата. Обаче това е очевидното.

Лично аз нямам критерий по който да вместя хомосексуалистите между мъжете и жените, макар да имам идея за хермафродитите. Явно това трябва да се учи, както идеите за кълбовидната земя. Може пък просто да е една номинална скала, едно изреждане на обектите. Знам ли?!

Toва, за което говори авторът на темата, не е структурализъм* (Фердинанд де Сосюр), или организацията на езика и изграждането на смисъла посредством бинарни опозиции - нещо като базисна референтна схема, нито е еднократна логическа грешка (за което дадохте линк с примери).

Това е когнитивно изкривяване. Te НЕ са случайни грешки (човекът нещо сбъркал в преценката, защото приложил грешна логика), а патология, защото представлява възприемане (imput phase), анализ (elaboration phase) и заключения/действия (output phase) (в отговор) на цялата постъпваща от околния свят информация на основата на патологични, негативни  или силно изопачени схеми. Един от симптомите на депресия, тревожно разстройство, параноя, шизофрения и един ред други заболявания. Oт това не може да се излезе, като просто посочите на човека логическата грешка, която е допуснал (и той да каже "ей, верно бе, леле къф съм тъп").  Защото няма когнитивна пластичност, когнитивно ригиден е. Независимо какво му казвате, и особено ако му казвате нещо, което не му харесва, той просто ще ви включи в порочната схема, през чиято призма гледа на всяка постъпваща информация.

Ето:

https://en.wikipedia.org/wiki/Cognitive_distortion#:~:text=A cognitive distortion is an,individuals to perceive reality inaccurately.

"A cognitive distortion is an exaggerated or irrational thought pattern involved in the onset or perpetuation of psychopathological states, such as depression and anxiety.[1]"

Kогнитивна ригидност, прочее, има и при обсесивно компулсивното разстройство (https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20580836/). Колкото по-тежка е тя, и колкото по-патологични са конгитивните изкривявания, толкова по-голяма е вероятността от самоубийство. Когнитивната ригидност е и основен фактор терапиите за депресия да не работят.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5450979/

Когнитивната ригидност, съчетана с импулсивност е сериозен фактор за самоубийство при пациентите с маниакална депресия/биполярно разстройство.

----

Структурализъм: https://en.wikipedia.org/wiki/Structuralism

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, dora said:

Това е когнитивно изкривяване. Te не са случайни грешки (човекът нещо сбъркал в преценката, защото приложил грешна логика), а патология ..

Няма спор, че когнитивното изкривяване е паталогия.

Темата, обаче, поставя въпроса по-общо и по-философски. Ето цитат от първоначалния постинг:

  • Догматично-религиозният ум търси еднозначни обяснения и решения, често се произнася
    едностранчиво, невярно, антинаучно, нелогично ...

Значи тук не говорим непременно за паталогия, а за склонността у хората към догматизиъм и
екстремизъм ... дори да не са поставени под стрес или някакъв друг натиск.

Паталогичните случаи са ясни. Въпросът е защо имаме склонност към черно-бяло мислене ... без
да се намираме в екстремна ситуация.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Няма спор, че когнитивното изкривяване е паталогия.

Темата, обаче, поставя въпроса по-общо и по-философски. Ето цитат от първоначалния постинг:

  • Догматично-религиозният ум търси еднозначни обяснения и решения, често се произнася
    едностранчиво, невярно, антинаучно, нелогично ...

Значи тук не говорим непременно за паталогия, а за склонността у хората към догматизиъм и
екстремизъм ... дори да не са поставени под стрес или някакъв друг натиск.

Паталогичните случаи са ясни. Въпросът е защо имаме склонност към черно-бяло мислене ... без
да се намираме в екстремна ситуация.

Това е резултат на тревожност.

Екстремизмът също.

Вече има изследвания, които посочват връзката примерно между религиозния фундаментализъм, радикализацията, и тревожността/депресията, когнитивните изкривявания, свързани с тях и т.н.

Догматично мислещият човек не мисли догматично, защото изповядва определена религия, а защото гледа на всичко  - вкл. на религията - през призмата на своята собствена патология.

Тези, да речем, които се опитват да вербуват младежи, за да ги правят терористи, обикновено не се насочват към обиковените момчета - и момичета. Те търсят там, където вече съществува някаква слабост. Тревожност, депресивност. Търсят слабото. И после го brainwash-ват.

Защо? Защото използват  onset-a (началните симптоми) на когнитивно изкривяване (свързани с тревожността и депресията), за да ги доразвият в параноя и иррационална омраза, както и в какви ли не иррационални идеи. Колко е после да го хвърлиш това нещастно, объркано дете да направи нещо ужасно - peanuts.

Малко хора се замислят, че тези младежи са от проблемни, бедни семейства, семейства с някакви лични трагедии - понякога, примерно болен от рак родител, невъзможност на родителите им да се грижат за тях и да им осигурят и някакво елементарно за едно дете чувство за сигурност и спокойствие - оттам високата тревожност. И готово, само му трябва един грешен гуру на това дете...

После всички познати, роднини, изпадат в ужас: какво му стана на това добро, мило, симпатично, свито и деликатно момче, така добре се учеше, ми той добър, вежлив, поздравява всички. Това го гледаме всеки път, когато при роднините и съседите после дотичат журналисти. И шокът им на тези хора е действителен - не са очаквали. Ами, това му стана. Ако детето няма resilience, то е поддатливо на тревожност. Ако е интровертно, свито, има несъразмерни за възрастта си грижи, то няма да потърси помощ.

Затова и проповедниците на крайни идеи са толкова опасни.

Вкл. тези, които внушават на хората крайното мислене, посочено от автора на темата: ако не си върл патриот, значи си предател.

Ами, то е същото: ако изповядваш безполезния, умерен ислям на родителите ти (който вижда нюансите между нещата и не залита в крайности), значи си изчадие, враг на Бог, само фундаменталният ислям ще те спаси (за да докажеш, че не си нищожество, я иди убий ей тази неверническа сган там и ще отидеш в рая).

И само "патриотизмът", ще те спаси, хъхъ (това пак препратка към първия постинг). Пазете се от крайни гурута като от огън... и пазете най-вече децата си...

Изобщо не е безобидно това.

Дори когато те не търсят връзка с конкретното тревожно дете лично. Дори когато просто му говорят идиотиите си през телевизията. През фейсбук. Влиза, всичко влиза у това дете и удря там, където е слабото.

Пазате децата си.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, dora said:

Вече има изследвания, които посочват връзката примерно между религиозния фундаментализъм, радикализацията, и тревожността/депресията, когнитивните изкривявания, свързани с тях и т.н.

Хубаво. Но като се има предвид колко масови са тези явления, ще излезе, че всички хора са паталогични случаи.
Само ако някаква характеристика е обща за всички хора (или поне за болшинството), тя в същност е нормална ... а не паталогична.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, dora said:

Това е резултат на тревожност.

Екстремизмът също.

Вече има изследвания, които посочват връзката примерно между религиозния фундаментализъм, радикализацията, и тревожността/депресията, когнитивните изкривявания, свързани с тях и т.н.

Догматично мислещият човек не мисли догматично, защото изповядва определена религия, а защото гледа на всичко  - вкл. на религията - през призмата на своята собствена патология.

Тези, да речем, които се опитват да вербуват младежи, за да ги правят терористи, обикновено не се насочват към обиковените момчета - и момичета. Те търсят там, където вече съществува някаква слабост. Тревожност, депресивност. Търсят слабото. И после го brainwash-ват.

Защо? Защото използват  onset-a (началните симптоми) на когнитивно изкривяване (свързани с тревожността и депресията), за да ги доразвият в параноя и иррационална омраза, както и в какви ли не иррационални идеи. Колко е после да го хвърлиш това нещастно, объркано дете да направи нещо ужасно - peanuts.

Малко хора не се замислят, че тези младежи са от проблемни, бедни семейства, семейства с някакви лични трагедии - понякога, примерно болен от рак родител, невъзможност на родителите им да се грижат за тях и да им осигурят и някакво елементарно за едно дете чувство за сигурност и спокойствие - оттам високата тревожност. И готово, само му трябва един грешен гуру на това дете...

Затова и проповедниците на крайни идеи са толкова опасни.

Дора, а има ли някакви изследвания тези хора с тази симптоми дали са много по-склонни да станат религиозни или вярващи ( правя разлика между двете ) ?
Дали те се привличат от вярата в нещо по-велико или от различни религиозни практики за да облекчат някои от симптомите, които имат (и доколко има ефект ) или просто са по-лесни жертви на различните врачки, баячки, гурута и религиозни водачи ? И като цяло вярата/религиозните дейности могат ли да им бъдат от полза или само задълбочават проблема и нанасят още повече вреда?
О.Т. За връзката вяра-намалено логическо мислене и намалена критичност при получаване на информация вече съм чел. Най-вече, ако тази информация противоречи на вярата, то тя буквално се отхвърля като невярна, грешна или като лъжа и дори не се прочита или изслушва, камо ли да се направи опит да бъде осмислена и анализирана.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Димитър Йорданов said:

Дора, а има ли някакви изследвания тези хора с тази симптоми дали са много по-склонни да станат религиозни или вярващи ( правя разлика между двете ) ?
Дали те се привличат от вярата в нещо по-велико или от различни религиозни практики за да облекчат някои от симптомите, които имат (и доколко има ефект ) или просто са по-лесни жертви на различните врачки, баячки, гурута и религиозни водачи ? И като цяло вярата/религиозните дейности могат ли да им бъдат от полза или само задълбочават проблема и нанасят още повече вреда?
О.Т. За връзката вяра-намалено логическо мислене и намалена критичност при получаване на информация вече съм чел. Най-вече, ако тази информация противоречи на вярата, то тя буквално се отхвърля като невярна, грешна или като лъжа и дори не се прочита или изслушва, камо ли да се направи опит да бъде осмислена и анализирана.

Да. Има и изследвания, което показва, че хората със склонност към пристрастяване (търсене на решение за тревожостта в алкохол, опияти, и т.н.) са склонни към религиозен фанатизъм. Просто сменят едното неработещо решение (алкохол, наркотици) с друго, без да премахнат причината за своята тревожност.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, gmladenov said:

Хубаво. Но като се има предвид колко масови са тези явления, ще излезе, че всички хора са паталогични случаи.
Само ако някаква характеристика е обща за всички хора (или поне за болшинството), тя в същност е нормална ... а не паталогична.

Не са масови. Хората всички сме поддатливи на всичко в някаква степен, но това не значи, че всички сме фанатици. Само че на проявите на крайно мислене следва да се гледа сериозно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, dora said:

Да. Има и изследвания, което показва, че хората със склонност към пристрастяване (търсене на решение за тревожостта в алкохол, опияти, и т.н.) са склонни към религиозен фанатизъм.

Благодаря ти. А за другите ми въпроси към теб?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Димитър Йорданов said:

Благодаря ти. А за другите ми въпроси към теб?

Ъ, извинявам се, нещо не съм прочела нагоре? Ще погледна утре, че трябва да приключа с нещо служебно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, Димитър Йорданов said:

Благодаря ти. А за другите ми въпроси към теб?

Ако е за това вярата (имам предвид религиозността) помага ли - да.

Дава сила да се понася ежедневието, нормалните за хода на човешкия живот  - неизбежни - трагедии (като ги прехвърля в друга парадигма, починалият, за когото скръбта може да е смазваща, го няма, но някой ден душите ни ще се срещнат завинаги - това също е cognitive restructuring - да престанеш да мислиш за загубата си в една парадигма и да започнеш да я осмисляш в друга, където тя далеч не е толкова безнадежно болезнена), да се поддржа морален интегритет, като се взимат правилните от гледна точка на съответната (религиозна) етика решения (така се поддържа собственото самочувствие, че си добър човек), тревожността изчезва, защото локусът на отговорността за ненадейните обрати става свръхестествената сила, упованието в която е достатъчно, за да може човекът да бъде спокоен, че каквото и да стане, всичко е в добри ръце. Или ако стане нещо лошо, то това е било закономерно от гледна точка на промисълта. За какво да се тревожи тогава човекът, когато всичко е ясно и сигурно? :) Трябва му само смирението да приеме, че нищо - или твърде малко - зависи от него. Защо наричат Бог Баща? Защото това позволява същата връзка като родител и дете  - родителят е отговорният за всичко в света, детето следва само смирено да го слуша и да живее според повелите му. Ето ви.

Но тук говорехме за крайностите.

И сега изчезвам :)

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, dora said:

Защо наричат Бог Баща? Защото това позволява същата връзка като родител и дете  - родителят е отговорният за всичко в света, детето следва само смирено да го слуша и да живее според повелите му. Ето ви.

Смятам, че е прекалено опростенческо вярата да се интерпретира единствено като
когнитивно преструктуриране.

Такава интерпретация инсинуира, чe вярващите са тревожни и като цяло неадекватни,
докато "нормалните" хора нямат нужда от вяра. Тоест, вярата е лек срещу заболявяне,
от който нормалните хора нямат нужда.

Както казах, това е прекалено опростенческо - а оттам и тенденциозно.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте, не съм писал отдавна . Основно чета за природата.

Разделянето Или -или е напълно нормално , биологично и природно.  То е   като основа на всичко. Който го е подценил  - винаги губи. Имам много опит по нашето море като почивка или работа.

Или си млад или стар, или грозен или хубав, или богат или беден. Или те обичат или не. Никой не може да излъже на морският бряг и затова много го отбягват за да се скрият в това сиво, което не е черно бяло. Ако не се учиш да хванеш основата -  ще загубиш време, пари, чувства, нерви и самочувствие.

Орангутана учи малкото 8 г. ако е мъжко и 9 ако е женско. И го учи на конкретни неща. Малко хора могат да го достигнат .

Разходете се малко в София. И ми покажете поне едно нещо в човешките отношения което да не е абсолютно конкретно и пресметнато.

Илюзиите се замениха с  реални сметки, общите приказките и оплакванията замениха мечтите...писна ми от любов, в истината аз не вярвам, и за подвизи не съм готов..

Редактирано от esox22
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 11.01.2022 г. at 20:24, Марин Йорданов said:

   Мисленето "или-или" е разединяващо и /б/еднозначно. Мисленето "и-и" е обединяващо, многозначно...
   За съжаление, малцина могат да разсъждават широко, просторно, без егоцентризъм, без религиозен фанатизъм, със стремеж към обективност и истинност...

 

Така е. Но от друга страна:

Колкото по-интелигентен е човекът, толкова по-"широко и просторно" разсъждава и върху двете възможности, открива във всяка от тях множество плюсове и минуси, така че трудно взема решения, колебае се и в доста случаи започва да се лута в собствените си преценки.

За разлика от по-ниско интелигентия индивид, който обикновено е и с по-високо самочувствие, което също му помага да прави избор и съответно да взема решения без особени колебания. Дали решенията са правилни, или погрешни, е отделен въпрос...

Но е факт, че поради гореспоменатите причини повечето лидери - особено в политиката! - не са от "интелектуалния елит". За съжаление🙄

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Шпага said:

Но е факт, че поради гореспоменатите причини повечето лидери - особено в политиката! - не са от "интелектуалния елит". За съжаление🙄

А може причината да е, че съставът на "интелектуалния елит" слабо зависи от интелекта.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, gmladenov said:

Смятам, че е прекалено опростенческо вярата да се интерпретира единствено като
когнитивно преструктуриране.

Такава интерпретация инсинуира, чe вярващите са тревожни и като цяло неадекватни,
докато "нормалните" хора нямат нужда от вяра. Тоест, вярата е лек срещу заболявяне,
от който нормалните хора нямат нужда.

Както казах, това е прекалено опростенческо - а оттам и тенденциозно.

Разбира се, че не е само когнитивно преструктуриране. Лични убеждения е, но въпросът касаеше това доколко вярата помага. Помага определено. Вярващият човек има упование. Нещо, което много уважавам. Уважавам много и силата на духа - това да не се разколебаваш в това смирено да следваш упованието си. Смирението е най-трудното нещо на света :)

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

повечето лидери - особено в политиката! - не са от "интелектуалния елит". За съжаление

Лидерът,политикът няма нужда от интелектуалността,защото инстинктът му уверено го води напред и му помага да вземе правилното решение. Ако лидерът почне да "мисли",с него е свършено и най-вероятно ще вземе погрешно решение...

Един парадокс. В разузнаването колкото повече информация получавате,толкова повече нараства възможността да сгрешите когато вземете решение основано на тази многобройна информация. Добре е казано от големият стратег Николо Макиавели:

"Владетелят винаги трябва да се съветва с други,но тогава,когато той желае това,а не когато това желаят другите:той трябва да спира всеки,който се опитва непопитан да му дава съвети."

Тоест,Макиавели съветва лидерът да ограничава информацията стигаща до него. За да не сгреши когато взима решение...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 53 минути, deaf said:

Макиавели съветва лидерът да ограничава информацията стигаща до него. За да не сгреши когато взима решение...

Шеговито бих казал "Или Макиавели, или никой".

Животът е толкова пъстър. Заради това шефовете накрая на оперативките питат "Някой има ли да каже нещо?" Трябва да има място за подчинения, който иска да се изтъкне, за подчинения, който е забелязал проблем, за подчинения, който е забелязал шанс за работата и т. н. Макиавели казва, владетелят да се предпазва от користните или злонамерените.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...