Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Препръчано мнение

  • Потребител
Публикувано
  On 27.11.2018 г. at 19:01, makebulgar said:

Еми Аспандиате, на българското Читем в онзи език отговаря Чатама, а на българското Тутом - Дутиям. Все индоевропейски числителни редни.
Този език е достигнал до Памир, но не е някой от тамошните езици. Привнесен е.

Expand  

Мили боже, пак се завъртя старият грамофон...

  • Мнения 114
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикувано
  On 29.11.2018 г. at 15:04, Aspandiat said:

аимов и следващият го Илчев са "решили" нещата по един съвсем елементарен метод, граничещ с научна халтура - всяко име, дето и "по-така", е обяснено като съкратени от славянско или гръцко.

Expand  

Ами това е максимумът, който се е допускал от идеолозите на БКПто по онова време. Да не говорим, че още във въведението (стр. 8, Заимов е написал "желателно е да се избягват имена от религиозен произход, главно гръцки и еврейски" тъй като били "чужда жилка в свежия поток на изразителните имена от славянски произход". Е, не е споменал имена от латински или романски произход, каквито също има немалко. Но те също са "чужди".

Реално имената от гръцки произход и техните производни са толкова много и толкова широко разпространени в българския език. Но днес може отново да ги очистим (понеже са заклеймени като "чужда жилка") с помощта на някакви изфантазирани "прабългарски" имена и още по-нереално съществуваща осетино-ирано-памиро-тохарска именна традиция.

  • Потребител
Публикувано

А иначе, за мен отговора е твърдо "Да". Вече съм писал 100 пъти своето мнение, ще го напиша за 101 път. До Крум-Омуртаг славяните и българите са два различни народа, но чисто логически може да се допусне двуезичие на поне част от българите. Практически е невъзможно един език да изчезне за 30-60 години. 

  • Потребител
Публикувано
  On 1.12.2018 г. at 17:07, Perkūnas said:

Мили боже, пак се завъртя старият грамофон... 

Expand  

Мога да ти дам речника от който са въпосните термини.

  • Потребител
Публикувано
  On 1.12.2018 г. at 20:06, makebulgar said:

Мога да ти дам речника от който са въпосните термини.

Expand  

Ами дайте го най-накрая , че тука вече изтръпнахме и претръпнахме от очакване.

Както и на оная загадка с картите - кое време мина , а отговор никакъв.

  • Потребител
Публикувано (edited)
  On 1.12.2018 г. at 20:49, ДеДо Либен said:

Ами дайте го най-накрая , че тука вече изтръпнахме и претръпнахме от очакване.

Както и на оная загадка с картите - кое време мина , а отговор никакъв. 

Expand  

Дедо Либене, за да задалбоча загадките мога да добавя, че те са пряко свързани.  След като открих въпросният език от който са термините започнах да проучвам по-задълбочено някои аспекти и нишки, и в крайна сметка достигнах до много нови открития сред които и онова с картите..!

Мога да дам речника и езика, но засега няма да го правя. Дадох думите, и те са от един и същ език. От същия език е и Вечем. Тоест Тутом, Вечем и Читем са от един и същ език, който не е тюркски, индоевропейски е, и е много малко вероятно да е бил говоримия език на прабългарите. Фактът, че тези термини са в Именника почти стопроцентово доказват това, че календарът е бил зает!

Редактирано от makebulgar
  • Потребител
Публикувано
  On 1.12.2018 г. at 21:26, makebulgar said:

Дедо Либене, за да задалбоча загадките мога да добавя, че те са пряко свързани.  След като открих въпросният език от който са термините започнах да проучвам по-задълбочено някои аспекти и нишки, и в крайна сметка достигнах до много нови открития сред които и онова с картите..!

Мога да дам речника и езика, но засега няма да го правя. Дадох думите, и те са от един и същ език. От същия език е и Вечем. Тоест Тутом, Вечем и Читем са от един и същ език, който не е тюркски, индоевропейски е, и е много малко вероятно да е бил говоримия език на прабългарите. Фактът, че тези термини са в Именника почти стопроцентово доказват това, че календарът е бил зает!

Expand  

Кога ще е публикацията?

  • Потребители
Публикувано
  On 1.12.2018 г. at 17:07, Perkūnas said:

Мили боже, пак се завъртя старият грамофон... 

Expand  

Грамофонът не спирал да се върти, и няма да спре,...докато не се приемат правилата на "Бойна слава" по въпроса

 

 

  • Модератор История
Публикувано
  On 1.12.2018 г. at 18:55, Frujin Assen said:

А иначе, за мен отговора е твърдо "Да". Вече съм писал 100 пъти своето мнение, ще го напиша за 101 път. До Крум-Омуртаг славяните и българите са два различни народа, но чисто логически може да се допусне двуезичие на поне част от българите. Практически е невъзможно един език да изчезне за 30-60 години. 

Expand  

Абе какви 30-60 години. Най-вероятната хипотеза - по време на печенежките нашествия през 11 век.

  • Потребител
Публикувано
  On 1.12.2018 г. at 21:26, makebulgar said:

Дадох думите, и те са от един и същ език. От същия език е и Вечем. Тоест Тутом, Вечем и Читем са от един и същ език, който не е тюркски, индоевропейски е, и е много малко вероятно да е бил говоримия език на прабългарите. Фактът, че тези термини са в Именника почти стопроцентово доказват това, че календарът е бил зает!

Expand  

 Дай поне числените им стойности.

  • Потребител
Публикувано
  On 2.12.2018 г. at 11:42, Янков said:

 Дай поне числените им стойности.

Expand  

Туй е велика тайна и мистерия.Като напише МакеБ , каквото е решил и го публикува , ще разберем.

За картите също.

Прогнозен хоризонт - 2030-2035г.

  • Потребител
Публикувано
  On 2.12.2018 г. at 11:47, ДеДо Либен said:

Туй е велика тайна и мистерия.Като напише МакеБ , каквото е решил и го публикува , ще разберем.

За картите също.

Прогнозен хоризонт - 2030-2035г.

Expand  

За картите ще стане ясно до два-три месеца, а за термините от Именника след това. 

Термините всъщност не са толкова важни. Доказват че календарът е зает, и че от него не може да се търси прабългарския език, но това вече не е много важно тъй като има много други доказателства в тази насока. И археологически и езикови и генетични.

  • Потребител
Публикувано
  On 1.12.2018 г. at 22:22, nik1 said:

Грамофонът не спирал да се върти, и няма да спре,...докато не се приемат правилата на "Бойна слава" по въпроса

Expand  

Отлично решение - ако целта е да има по две мнения на кръст дневно.

  On 30.11.2018 г. at 15:14, Aspandiat said:

Не, няма. По принцип в регистрите рядко се упоменава професия. Или ако се споменава, тя е като прякорно име. Например вместо "Йован ковачът" е "Йован Ковач". Единственото специално уточнение е ако жена е вдовица, тогава защото според османския закон тя се води глава на домакинство и се ползва с данъчни облекчения.

Expand  

Ясно, благодаря.

 

  • Потребител
Публикувано
  On 29.11.2018 г. at 15:15, Aspandiat said:

И две-три думи защо е много опасно да се прилагат съвременни съкратени имена като аналози на имена отпреди 500-800 години. Днес например Пацо/Пачо е съкратено от Пламен. Само че още през 14 век Мануил Фил споменава за някакво село Пацово/Пачово във връзка с въстанието на Ивайло. Тоест съвременното съкращение от Пламен е неприложимо, защото това име е на около стотина години.

Още един пример. Този път с Мито. Мито се смята за съкратено от Димитър. Само че през 15-18 век обичайната кратка форма от Димитър е Димо, а не Мито. Като мъжко име Мито обаче е засвидетелствано още в началото на 12 век. Никита Хониат споменава, че братът на Иванко се е казвал Мито.  Един друг българин на име Никола Мито, споменат в документ на манастира Есфигмену, съставен в 1294, бил протосеваст на българите и управител на Мосинопол (Гюмюрджина). Още по рано – в 1103 г. – е записан парик със същото име, принадлежащ на манастира Ивирон в Радоливо.

Формата Мито има много стари паралели и показва, че е било отделно име, които впоследствие е осмислено като съкращение от Димитър. В един надпис, открит в Източен Крим (Керч) и датиран към 4 век пр.Хр., се среща името Митос (Конион, син на Митос).  Като мъжко име Митуа се среща и при абхазите, както и при цебелдинците (във варианта Мит).  Още по-интересно е абхазкото мъжко име Митака (!).  Тези антропоними стигат далече назад във времето – Mitatti, цар на областта Зикирту в Мидия, отразен в надпис от 714 г. пр. Хр. на асирийския цар Саргон ІІ.

Expand  

Тук може да се върви в различни посоки на разсъждение. Някои български имена като Вълчан да са славянски съответствия на български. Освен това се забелязва различна имена система въобще, например женски имена Войка, Бойка, Марга. За кратките двусрични имена, като това Мито, според мен едно обяснение, че е балканско име, макар че не знам дали в другите балкански народи - гръцки, албански, румънски се срещат такива кратки форми. Димитър означава "посветен на Деметра", а Деметра се възприема като "майка-земя" или "даряваща зърно" или друг вариант "майка на къщата".

Един пример за български имена: "През 16 и 17 век Етрополският манастир е едно от най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи, като в него възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Тук са творили множество преписвачи, съставители на църковни сборници, художници, които разгърнали широка дейност за запазване на българската писменост и книжнина. Известни са имената на йеромонах Данаил, йеромонах Рафаил, граматик Бойчо, дякон Драгул, дякон Йоан, даскал Дойо и др". В книгата за село Шумнене Николай Цанкарски пише, че в 1158 година е осветен Етрополския манастир и в кондиката-поменик са записани дарители от с. Шумнян или Шумнене - Марга, Драле, Гана, Войка, Дойка, Дракул. Традицията била първите деца да се кръщават на дядото или бабата по мъжка линия, следващите на дядото и бабата по майчина линия, а също могат да се кръщават на чичовци и лели.

  • Глобален Модератор
Публикувано

Нещо ми се върти из главата.рицарите от Третия /или Четвъртия/ кръстоносен поход не казваха ли нещо по въпроса колко странен и неприличащ на никой друг е българския език.

  • Потребител
Публикувано
  On 4.12.2018 г. at 11:38, resavsky said:

Нещо ми се върти из главата.рицарите от Третия /или Четвъртия/ кръстоносен поход не казваха ли нещо по въпроса колко странен и неприличащ на никой друг е българския език.

Expand  

Може би заради звука "ъ". Ние днес не го употребяваме чак толкова, но в някои диалекти не само е често окончание, но и в много думи началното "а" е заместено с "ъ".

  • Потребител
Публикувано
  On 4.12.2018 г. at 10:20, Пандора said:

Тук може да се върви в различни посоки на разсъждение. Някои български имена като Вълчан да са славянски съответствия на български.

Expand  

И аз реших да помисля в същата посока, само че стигнах до извода, че това е много съмнителна работа. Имената, произлизащи от "вълк", които впрочем са разпространени сред всички народи от южнославянската подгрупа (Вук и производните му сред сърби, хървати, словенци), са от т.нар. "защитни имена". Така се обясняват от всички изследователи. Честно казано, аз не се сещам за някакви много разпространени славянски имена, произлизащи от наименования на животни. За разлика примерно от германските - има един куп имена, производни от вълк, мечка, орел, глиган.

  • Глобален Модератор
Публикувано
  On 4.12.2018 г. at 13:01, Пандора said:

Може би заради звука "ъ". Ние днес не го употребяваме чак толкова, но в някои диалекти не само е често окончание, но и в много думи началното "а" е заместено с "ъ".

Expand  

Звука "ъ" си е безкрайна тема.Дори само той да беше трябваше да се замислим дали българския език е точно славянски.

  • Потребител
Публикувано
  On 4.12.2018 г. at 13:07, sir said:

И аз реших да помисля в същата посока, само че стигнах до извода, че това е много съмнителна работа. Имената, произлизащи от "вълк", които впрочем са разпространени сред всички народи от южнославянската подгрупа (Вук и производните му сред сърби, хървати, словенци), са от т.нар. "защитни имена". Така се обясняват от всички изследователи. Честно казано, аз не се сещам за някакви много разпространени славянски имена, произлизащи от наименования на животни. За разлика примерно от германските - има един куп имена, производни от вълк, мечка, орел, глиган.

Expand  

Да сърбите и южните славяни въобще имат Вук, но за другите не знам. Руснаците със сигурност нямат, ако не броим митичния Волга, който е оборотен и се превръща във вълк. Интересно унгарците дали имат такова име. Би следвало да се направи обстойно сравнение на характерните нехристиянски имена на славяните. Проблема е имено, че днест чисти славяни няма и именната система на всички е смесена отдавна.

  • Глобален Модератор
Публикувано
  On 4.12.2018 г. at 14:00, Пандора said:

Интересно унгарците дали имат такова име.

Expand  

Пълно е с Фаркашовци сред унгарците.

  • Потребител
Публикувано
  On 4.12.2018 г. at 13:11, resavsky said:

Звука "ъ" си е безкрайна тема.Дори само той да беше трябваше да се замислим дали българския език е точно славянски.

Expand  

И теб ли те гонят нобелевските лаври? Езиковедите в цял свят са на мнение, че българския е славянски, но ти искаш да докажеш, че не е и така да си заслужиш нобеловата премия!

  • Потребител
Публикувано (edited)
  On 4.12.2018 г. at 10:20, Пандора said:

Димитър означава "посветен на Деметра", а Деметра се възприема като "майка-земя" или "даряваща зърно" или друг вариант "майка на къщата".

Expand  

Не го ли извеждаха също и от "ди Митра" - посветен на Митра. В смисъл бог Митра. Още повече, че има и форми без "ди" - Митра, Митро, Митре

Редактирано от boyko
  • Глобален Модератор
Публикувано
  On 5.12.2018 г. at 9:57, boyko said:

Не го ли извеждаха също и от "ди Митра" - посветен на Митра. В смисъл бог Митра. Още повече, че има и форми без "ди" - Митра, Митро, Митре

Expand  

На мене такова нещо не ми е известно.

  • Модератор История
Публикувано
  On 4.12.2018 г. at 13:01, Пандора said:

Може би заради звука "ъ". Ние днес не го употребяваме чак толкова, но в някои диалекти не само е често окончание, но и в много думи началното "а" е заместено с "ъ".

Expand  

А в кюстендилския диалект Ъ няма.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Вашето предишно съдържание е възстановено.   Изчистване на редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

Научи повече  

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.